Р А З
П О Р
Е Ж Д
А Н Е
№ 5776
гр. Пловдив, 24 септември 2020г.
Административен
съд - Пловдив, ХIV състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
АДМИНИСТЛАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
частно адм. дело № 2256 по описа за 2020
г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искане с правно по чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС на И.Ф.К., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание доживотен затвор без право на замяна в Затвор гр.Пловдив,
чрез пълномощника си адв. Г.М., съдебен адрес:***, като смята, че е подлаган на
нечовешко и унизително отношение органите на затворническата администрация,
поради това, че на 28.08.2020 г. е бил освободен необосновано от работа като
чистач на ЗЗНО.
Твърди, че със заповед № 1335/ 16.06.2020
г. началникът на Затвор Пловдив е отказал да измени режима на доживотно
осъдения И.Ф.К., който е обжалвал заповедта, за което е било образувано
адм.дело № 1538/ 2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Твърди се,
че след като обжалвал тази заповед, отношението на всички органи в
затворническата администрация към него се променило. На 28.08.2020 г. му била
връчена заповед, с която началникът на затвора наредил на л.с. И.К. да бъде
освободен от длъжността чистач към ЗННО. Последният отказал да подпише
заповедта, което било удостоверено с подписите на двама свидетели. От този
момент К. бил лишен от работата, която изпълнявал до момента. Счита, че е
изпълнявал задълженията си отговорно и добросъвестно и не е дал повод за
критика във връзка с тези задължения. Според него отстраняването му от работа
било извършено поради обжалването на заповедта от 16.06.2020 г., като по този
начин му се налагало наказание за това, че се е възползвал от правото си по
чл.198 ЗИНЗС. Посочва, че се е опитал да достигне до работното и място, но му е
било заявено, че вече няма да полага труд на длъжността чистач на ЗННО. От този
момент е постоянно заключен в килията си и е лишен от работа, благодарение на
която успявал да оползотвори времето си. Счита, че с действията си началникът
на Затвор Пловдив необосновано е прекратил трудовата му дейност, а с
недопускането му до работното му място като чистач на ЗННО, от страна на
затворническата администрация са извършени действия, които унижават
достойнстовото му и пораждат у него чувство за малоценност.
В съдебно заседание искането се поддържа
лично от И.К. и чрез адв. М.. Посочва се, че е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Счита, че неправилно е прекратена трудовата дейност на К. на основание
чл.170, ал.2 от ППЗИНЗС, тъй като не са налице сочените предпоставки. Посочва
се, че между лишените от свобода на доживотен затвор е възникнало напрежение кой
полага труд и кой не. Посочва се, че бил проведен разговор между ИСДВР и
началника на затвора от една страна и лишения от свобода от друга страна. От
отговорните органи е поет ангажимент длъжността чистач на ЗЗНО да се изпълнява
на ротационен принцип като всички осъдени да се заменят на 1 или 3 месеца.
Според представляващия назначената комисия по чл. 35 от началника на затвора е
назначена неправомерно. Посочва, че чл. 35 изброява случаите, в които може да
бъде назначена такава комисия. В конкретния случай такава комисия не е било
нужно да бъде назначавана. След като тази комисия не възразява неговия
подзащитен да бъде отстранен от работа, началникът на затвора се произнася със
заповед, с която го отстранява от работа. Счита, че с тези си действия
началникът на затвора единствено се старае да отстрани от работа ищецът К.,
както и че комисията цели да облече в законова форма извършването на това
нерегламентирано действие. Счита, че К. няма наказания, съвестно спазва
работата си, не е извършвал неправомерни действия по време на полагане на труд
като чистач. Именно това отстраняване, наложено по този начин, е нарушение на
чл. 3 ЗИНЗС. Лишеният от свобода К. се е почувствал унизен вследствие на това
действие, извършено в разрез със закона, поради което е уронено човешкото му
достойнство. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1-5,
длъжностите по хигиенизиране не са единствените, които се предоставят като
доброволен труд от затворническата администрация. В случая не ставало ясно дали
на И.К. е предложена друга такава длъжност, нито ставало ясно дали други лишени
от свобода не изпълняват друга длъжност, свързана с полагането доброволен труд
по чл. 80. Позовава се на практиката на ЕСПЧ. Иска съдът да разпореди да бъдат
преустановени незаконосъобразните действия на началника на Затвор Пловдив, с
които лицето е отстранено от работа, както и съдът изрично да укаже И.К. да
бъде допуснат до работа като чистач на ЗЗНО. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение, съгласно предоставената безплатна помощ в полза на
жалбоподателя по чл.38, ал.1 ЗА.
Ответникът – началник на Затвора Пловдив, в
нарочно становище към административната преписка счита жалбата за неоснователна.
Посочва, че е налице издадена заповед от компетентен орган - началника на
Затвора Пловдив, в кръга на неговите правомощия, изготвена съобразно правилата
на ЗИНЗС, като заповедта е писмена съгласно чл.170 ал.3 от ЗИНЗС. Посочва като
основание за спиране от работа на л.св.И.К. предложението, изложено в докладната записка от ИСДВР П.У., а именно,
че лишеният от свобода работи от дълго време на доброволен труд на посочената
позиция, която е само една за зоната за засилен надзор и охрана, а право на
работа имат и останалите доживотно осъдени. Предложено е циклично - на 3 месеца
на ротационен принцип да работят и останалите, които желаят. С други думи
счита, че спирането от работа е съобразено и с нуждите на охранителната,
режимната и възпитателната работа - чл.163 ал.1 от ППЗИНЗС. Относно твърденията
на лицето, че е настанен в постоянно заключено помещение, същото е съобразено с
нормите на чл.213, 214, вр. чл.54 от ППЗИНС, вр.чл.197 от ЗИНЗС, които се
отнасят за осъдените на доживотен затвор с постановен първоначален
„специален" режим.
Посочва се, че л.св. К. е изслушан на
приемно-разпределителна комисия - чл.35 от ППЗИНЗС на 28.08.2020г. и лично от
началника на затвора във връзка със спирането му от работа. Издадена е писмена
заповед за спиране от работа - заповед №Л-Л-1966/28.08.2020г., с която лишеният
от свобода се е запознал на 28.08.2020г., но е отказал да я подпише. Посочва,
че при спирането от работа в специалния закон - ЗИНЗС и в ППЗИНЗС няма
задължение заповедта да бъде връчена и няма упоменат срок за възражение, тъй
като лишените от свобода не са страна по трудов договор и такъв не се сключва,
а работата им се възлага, още повече, че лишеният от свобода е работел на
доброволен труд - чл.175 от ППЗИНЗС, вр. чл.80 от ЗИНЗС.
Посочва, че искането следва да се остави
без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства (административната
преписка), доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Анализът на приложените
доказателства и на предпоставките по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС обосновават извод
за процесуална допустимост на искането, но преценено по същество съдът го
намира за неоснователно.
За да се предизвика разпоредената
с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на
фактически действия и бездействия, е необходимо същите да представляват
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗН.
Съгласно чл.
3, ал. 1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г. / осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Посочената разпоредба представя цялото многообразие на установените в
практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително
отношение по смисъла на чл. 3
ЕКПЧ.
В случая от така установените по
делото данни, съдът счита, че не са налице действия и бездействия на ответника,
нарушаващи забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Установява се, че И.Ф.К. изтърпява наказание "лишаване от
свобода" доживотен затвор без замяна с постановен първоначален „специален“
режим, наложено му с присъда по НОХД № 1821/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Няма спор по делото, че от 30.10.2018 г. до 31.08.2020 г.
включително молителят е извършвал трудова дейност като чистач на доброволен
труд съгласно чл.175 от ППЗИНЗС, във вр. чл.80 от ЗИНЗС.
От данните на представената административна преписка – докладна
записка от 03.08.2020 г. и от 18.08.2020 г. на П.У. - ИСДВР на Втори пост относно график на
полагане на доброволен труд като чистач на ЗЗНО от доживотно осъдените лишени
от свобода, настанени там, и обясненията на молителя се установява, че между
доживотно осъдените лишени от свобода, настанени в ЗЗНО, е възникнало
напрежение относно извършването на трудова дейност. В тази връзка било
предложено за в бъдеще заповедите за назначаване на чистач в ЗЗНО да бъдат
срочни за период от 3 месеца, като доживотно осъдените се назначават на
ротационен принцип - последователно като се следва номера на спалното
помещение. Тъй като до момента доброволен труд като чистач на ЗЗНО полагал
доживотно осъденият И.К., настанен в изолатор № 1, предложено било да се следва
редът на спалните помещения и за следващия период да бъде назначен доживотно
осъденият П.П. П.. В случай, че някой от настанените
не желае да полага труд или е неподходящ за тази дейност, то на работа се
назначава следващият по ред на номерата в спалните помещения.
По делото е представена и молба с вх.№ 514 от 20.08.2020 г. до
началника на Затвора гр. Пловдив, подадена от л.св. П.П.
П., с която иска да бъде назначен за хигиенист на „2 ПО изолатора“.
В тази връзка и по повод други
постъпили молби за преместване на лишени от свобода от едно помещение в друго,
комисията по чл.35 от ППЗИНЗС е изготвила протокол № 4667 от 28.08.2020 г., с
която са разпределени, разместени по стаи, назначени и преместени работещи и
неработещи, сменен е режимът и са изслушани лишени от свобода по дисциплинарни
преписки. От същия протокол е видно, че искателят И.К.
- 2 група, 1 изолатор от работещ като
чистач на ЗЗНО е преместен в неработещ, считано от 01.09.2020 г., а П.П. П. - 2 група, 3
изолатор, от неработещ е преместен в работещ като чистач на ЗЗНО, за срок от 3
месеца, считано от 01.09.2020 г. с изпитателен срок от един месец. В тази
връзка на последния е издадена и индивидуална заповед от началника на Затвор
гр. Пловдив /л.16 по делото/.
Тук е мястото да се посочи, че
съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на искателя К. относно компетентността на комисията по чл.35
от ППЗИНЗС, тъй като изрично нормата на чл.165, ал.1 от ППЗИНЗС предвижда
лишените от свобода да се разпределят по работни обекти от комисията по чл. 35.
Съдът намира, че не са налице
допуснати нарушения от страна на комисията по чл.35 на Затвор гр. Пловдив при
разпределянето на работните места на лишените от свобода на доживотен затвор.
При определяне начина на работа в
ЗЗНО, комисията по чл.35 се е водела от нормата на чл. 213 от ППЗИНЗС,
която предвижда осъдените на доживотен
затвор да се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в
обособени зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана. Участието им в колективни мероприятия е
само с осъдени от същата категория, както и от чл.214 ППЗИНЗС - изолацията на
осъдените на доживотен затвор от останалите лишени от свобода се спазва и при
конвоиране, лечение, свиждане, престой на открито и други случаи на напускане
на помещението.
В този смисъл при липсата на
друго работно място за лицата, осъдени на доживотен затвор, и желанието на
повече от един лишен от свобода да полага труд (до този момент очевидно никой
друг не е желаел, поради което искателят К. е полагал
труд в посочения изолатор за дълъг период от време), с цел
осигуряване равни права на всички лишени от свобода в условията на предвидения
режим, правилно е взето решение полагането на труд да се извършва на ротационен
принцип при указания ред и заявено желание от страна на лишените от свобода
лица да се трудят. Съгласно чл. 166, ал.1 от ППЗИНЗС решенията на комисията се
вземат въз основа на оценката по чл. 55, ал. 2 ЗИНЗС при първоначално
назначаване на новопостъпилите или по предложение на
съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа, отговарящ за
групата, в която е настанен лишеният от свобода, което в случая е сторено
съобразно посоченото по-горе в изложението.
В този смисъл следва да се
посочи, че на искателя не е отказано правото да се
труди, неговата трудова дейност не е прекратена, а се спира, именно за да се
спази принципът на ротация, с оглед възможността и на другите желаещи, лишени
от свобода, да осъществят правото си на труд. От страна на ответника се заяви,
че тази позиция за полагане на труд е само една и няма други такива обособени.
От друга страна не са представени доказателства от страна на искателя, нито се поиска събирането на такива за наличието
на други обособени места за полагане на труд от страна на доживотно лишените от
свобода, който, като положителен факт, следва да бъде доказан от искателя. Не се представиха и доказателства за това ищецът
да е подал молба за полагане на труд на други обособени места, съобразени със
специфичните условия на изпълнение на наказанието на лишения от свобода К..
Поради това не е налице някое от
основанията на чл.170, ал.2 от ЗИНЗС -
негативното отношение към трудовата дейност, като системно неизпълнение
на трудовите норми, неуплътняване на работното време, отклонение от работното
място, отказ от работа и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, се
считат за утежняващо обстоятелство при разглеждане на правното положение на
лишените от свобода. Основанието за спиране на трудовата дейност е временно и е
обективно, тъй като е прието да бъде извършвано на ротационен принцип между
осъдените на доживотен затвор лица. Ето защо правилно е била издадена и
сочената заповед на основание чл.170, ал.3 от ЗИНЗС - поради обективна
невъзможност за изпълнение на възложената работа, т.е обективната липса на
повече от едно или достатъчно за всички осъдени на доживотен затвор места за
трудова дейност.
В този смисъл преценката на процесните фактически действия и бездействия за
съответствие със закона, вкл. във връзка със забраната по чл. 3 от ЗИНЗС,
обосновава изводи за законосъобразност на същите, съответно за неоснователност
на искането за прекратяването им. Соченото поведение от страна на ответника,
съставляващо непредоставяне на подходяща работа, не е незаконосъобразно.
Следва да се посочи, че полагането на труд, е право на лишените от
свобода, установено с нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС. С разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗИНЗС се предвижда, че участието на лишените от свобода в трудова
дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според
ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от
администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид
възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията
на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му. С други думи
правото на труд не съответства задължение за администрацията непременно да
осигури работа на лишения от свобода. В този смисъл изпълнението на соченото
задължение не е безусловно, а зависи от обстоятелства от обективен и субективен
характер. Обективни са съществуващите възможности за работа, вкл. вида и
тежестта на трудовата дейност, откритите работни места и условията на труд.
Субективни са останалите критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС, както и
преценката на администрацията чрез комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС.
От анализа на събраните доказателства в контекста на цитираните
нормативни разпоредби, съдът намира, че действията на администрацията в лицето
на началника на затвор – гр. Пловдив за осигуряване възможността на ищеца да
упражни правото си на труд, през периода след 01.09.2020 г. е законосъобразно и
е водено от обективни критерии, а не субективни такива, каквито съмнения изрази
искателят. Следователно, преценката на администрацията на съществуващите
възможности за работа е правилна с оглед критериите по чл. 163 и сл. от
ППЗИНЗС, а обратните доводи са неоснователни. По делото последният не доказа и
твърденията си за назначаване на работа на лишени от свобода, които не
отговарят на законовите изисквания, т. е. различно третиране по субективна
преценка.
Изводите, които съдът прави, са
за недоказаност на поведение на началника на Затвора – гр. Пловдив, което да
нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, респ. за неоснователност на предявеното
искане по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, поради което последното ще следва да
бъде отхвърлено.
Предвид изхода от
делото не следва да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Ф.К., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание доживотен затвор без право на замяна в Затвор Пловдив, чрез
пълномощника си адв. Г.М., съдебен адрес:***, с правно основание чл. 276, ал.
1, т. 1 от ЗИНЗС, за прекратяване на действия и бездействия на затворническата администрация, представляващи нарушение
на забраната по чл. 3, с които е подлаган на нечовешко и унизително отношение
поради това, че на 28.08.2020 г. е бил освободен необосновано от работа като
чистач на ЗЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив в тридневен от обявяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: