Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6930 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 2,ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в ИМ, че на 05.12.2012 г.
му е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група за
извършване на престъпления по чл. 339, ал. 1-4 НК. Към онзи момент бил на
длъжност оръжейник в 06 РУ на МВР, а още предишната вечер домът му бил
обискиран, а той самият задържан. С определение от 08.12.2012 г. по н.ч.д.№
2018/2012 г. на СпНС му е била взета мярка за неотклонение
задържане под стража, потвърдена с протоколно определение на Апелативния СпНС от 14.12.2012 г. На 18.12.2012 г. му е връчена заповед
за временно отстраняване от длъжност. На 25.02.2013 г. мярката за неотклонение
му е била изменена в подписка и освободен на 01.03.2013 г.(общо 87 дена в
арест).Бил оправдан от Сп.НС с присъда от 14.10.2014 г. потвърдена с влязло в
сила на 07.08.2015 г. решение на АСпНС. Били му
причинени негативни емоции, бил притеснен, живеел в стрес (5 зъба му
изпаднали, отслабнал с 18 кг.), семейството му се съмнявало в него, колегите
също след връщането му на работа на 15.04.2013 г. Имало медийни публикации със
споменаване на името му. Наложило се семейната му партньорка да изплаща
потребителски кредит за болното им дете. Поради многото съмнения и на второто
му работно му място (шофьор в 03 РПУ) се наложило да напусне системата на МВР.
Претърпял физически и психически тормоз, здравето му и взаимоотношенията в
семейството се влошили. Претендира обезщетение от неоснователното обвинение, завършило с
оправдателна присъда в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Сочи
липса на връзка между твърдените вреди и дейността на институцията. Поддържа,
че периодът на взетата най-тежка мярка за неотклонение не бил голям. Счита, че
вредите не били действително тежки при положение, че бил възстановен на работа.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е бил служител в системата на
МВР, като в периода от 2001 г. до 2004 г., той е бил многократно награждаван.
На 04.12.2012 г. обитаваното жилище на
ищеца е било претърсено по образувано досъдебно производство (ДП) в специализираната
прокуратура (СпНП)), започнало в 21:10 ч. и завършило в 00:20 часа на 05.12.2012 г. След
това са претърсени и два леки автомобила, както и кабинети в сградата на 06-то
РУП-СДВР. Действията са били предварително разрешени от съда и са приключили в 03:00 часа на 05.12.2012 г. С постановления
от 05.12.2012 г. ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем по образуваното ДП №49/2012 г. по описа на СпП за извършено
престъпление по чл. 321 ал.3, т.2,вр.ал.2 вр.с ал.1 от НК и задържан под стража. По НЧД № 2018/2012
г. по описа на СпНС на 08.12.2012 г. му е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена от АСпНС
на 14.12.2012 г. по ВНЧД № 256/2012 г. изменена на 25.02.2013 г. по НЧД №
327/2013 г. на Сп.НС в „подписка“.Ищецът
е бил освободен от ареста на 01.03.2013 г.или прекарал под стража общо 87 дни.
На 10.12.2012г. срещу ищеца е било
образувано дисциплинарно производство и дисциплинарна преписка е завършила с
предложение от 02.04.2013 г.за налагане дисциплинарно наказание“уволнение“.В
периода м.декември 2012 г. – м. април 2013 г. ищецът бил временно отстранен от
длъжност.
На 05.11.2013 г. ищецът отново е бил
привлечен в качеството на обвиняем, този път за престъпление по чл. 321, ал. 3,
т. 2, вр. с ал. 2 НК. На 13.11.2013 г. бил бил разпитан в качеството на обвиняем, и на 18.11.2013 г. му е предявено разследването. По внесения обвинителен акт (ОА) на 08.01.2014 г. е
образувано НОХД 7/2014 г. на СпНС и с постановената на 14.10.2014 г. присъда ищецът бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от
НК. Оправдателната присъда е протестирана и с Решение
от 17.07.2015 г. по ВНОХД № 6/2015 г. на АСпНС,
влязло в сила на 17.07.2015 г. е
потвърдена. ДП е продължило 1 година и 1 месец, а съдебното производство
– 1 година и 6 месеци
От приложените статии от в.Труд и в. 24 часа е видно, че акцията на
прокуратурата срещу „организирана престъпна група“ е отразена медийно с
посочване имената на ищеца, длъжността и местоработата му като част от тази група. Бил служител в
системата на МВР, като в периода от 2001 г. до 2004 г., той е многократно
награждаван. Към момента на образуване на наказателното производство той е бил служител в 06-то РУП – СДВР. Това
се установява от документите в дисциплинарната преписка. След това е започнал
работа в 03-то РУ при СДВР, която е напуснал на 28.07.2016 г. по собствено
желание. След това е започнал работа в Главна дирекция „Охрана“ към
Министерство на правосъдието.
Ищецът е баща на две деца –И.и С. съгласно приложените актове на раждане, а
синът муИ.е диагностициран
с шизенцефалия – вродена мозъчна малформация
видно от приложените амбулаторни листа и
решения на ТЕЛК.
От показанията на свид.
К., е видно, че ищецът бил притеснен,
обвинението, задържането, наказателното дело се отразили зле на психиката му. Променило
се и отношението на колегите му към
него. След престоя в ареста той е отслабнал, започнали да му падат зъби. Когато
е бил възстановен на работа е изпитвал неудобство от колегите си. Това, както и
тяхното променено отношение, са го мотивирали да напусне работата си.
Свидетелят е бил колега на
ищеца и има преки впечатления за него преди процеса, както и за работната
атмосфера в 06 РУ – СДВР преди и след повдигане на обвинението. Освен това
свидетелят е посещавал ищеца в ареста. Предвид всичко това неговите впечатления
са преки и като се отчете, че той не е заинтересован от изхода на делото, съдът
намира, че показанията му са със значителна доказателствена
стойност.
Настъпилите у ищеца промени в резултат
на образуваното срещу него производство се потвърждават и от показанията на свид. В., с която ищецът живеел на семейни начала и с която имат две
деца. От същите се установява, че освен на работното място, ищецът се е
сблъскал и с промяна в отношението на негови приятели които се отдръпнали
от тях двамата. Потвърждава се заявеното
от другия свидетел, че след престоя в ареста ищеца отслабнал драстично. Преди задържането
той е полагал редовно грижи за болното
им дете, което е водел на рехабилитация „преди и след работа“, което е било
преустановено докато е бил „под стража“. Това, че той не може да бъде със
семейството и децата си също се е отразило тежко на състоянието му. От
показанията на свидетелката се установява още, че тя е присъствала в жилището
когато е било извършено претърсването. Присъствали са и техните деца.
Съдът намира показанията на
свидетелката за достоверни, макар че тя е заинтересована по см. на чл. 172 ГПК.
Свид. В. непосредствено е възприела как наказателното
производство се е отразило на мъжа ѝ от момента на извършеното
претърсване до оправдаването му. Освен това показанията ѝ са логични и
последователни като се подкрепят и от останалия доказателствен
материал. Поради това съдът им дава вяра и приема тези обстоятелства за
установени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Основателността на иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ предполага кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство да е
приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/наличието на вреди и
4/между незаконното обвинение и вредите да е налице причинно-следствена връзка.Отговорността
по ЗОДОВ е обективна, не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните
лица – чл. 4 ЗОДОВ.
По делото безспорно е установено, че срещу ищеца е повдигнато
обвинение за извършване на тежко престъпление, наказателното производство по
което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Затова са налице първите
две предпоставки за уважаване на иска.
По отношение на вредите и причинната
връзка с обвинението, съдът съобрази, че за обезщетяване на обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване не са нужни формални,
външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те
настъпват винаги в резултат от
наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението се определя
според стандарта на живот,за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Когато обаче
се претендират вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни,
специфични обстоятелства, същите следва да бъдат посочи в исковата молба и
безспорно да бъдат доказани. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо
присъжда обезщетение над обичайния размер (Р-е № 165/16.06.2015 г. по гр. д. №
288/2015 г., ГК ІІІ ГО на ВКС).
В конкретния случай ищецът установи,
че е търпял вреди в размер по-голям от обичайния. За да стигне до този извод
съдът на първо място отчита, че ищецът е служител в МВР и повдигнатото му
обвинение е такова свързано със службата му. Освен това наказателното производство
срещу него е започнало с претърсването в дома му. Не е ясно какво е наложило
претърсването да бъде извършено в тъмната част на денонощието, а не както
изисква чл. 163, ал. 1 НПК, след като то очевидно не е било в условията на
неотложност предвид това, че е разрешено предварително от съд. Като
допълнително утежняващо негативните изживявания на ищеца съдът отчита и че
претърсването извършено в диапазона от 21 ч. до малките часове на следващия ден
00 в присъствието на съпругата и децата му. След това то е продължило в службата
му, което видно и от показанията на свид. К. и медийните публикации в ежедневниците е повлияло
на атмосферата, в която се е върнал да работи. Следва да се отчете факта, че поради задържането на ищеца, той е
бил временно отстранен от длъжност и срещу него е образувано и дисциплинарно
производство, което неминуемо е довело до допълнителни притеснения. Престоят от
87 дни в ареста също се е отразил негативно което е особено подчертано, ако се
случва за първи път на лице, при това от органите на МВР и по обвинение за
тежко умишлено престъпление, извършено в качеството му на длъжностно лице. През
този дълъг период от време той е бил лишен освен от свобода и от възможността
да се грижи за своите близки, които са имали нужда от това. Наред с това
съобрази и с промененото физическо състояние, изразено в драстична промяна в
теглото и състоянието на зъбите.
Съгласно т. 11 от ТР № 3/22.04.2005
г. по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,обезщетението за неимуществени вреди се
определя глобално. Този принцип се прилага както в случаите, когато обезщетение
се претендира във връзка с повдигнато обвинение за няколко отделни деяния, така
и при съобразяването на отделните конкретни обстоятелства в разглеждания
случай. Съдът съобрази и обстоятелството, че случаят е бил медийно разгласен,
поради което ищецът е бил допълнително уязвен, в очите на обществото той се е
превърнал от служител на реда в престъпник и е създадена негативна нагласа
срещу него. Съдът отчете и конкретната икономическа обстановка в страната като
цяло към момента на приключване на наказателното преследване - като отправна
точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на
обезщетения от обсъждания вид. Поради тази причина съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен по
правилото на чл. 52 ЗЗД е 35 000 лева.
Искът в разликата му до предявения размер 50 000 лв.следва да бъде
отхвърлен.
По изложените съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 35 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2015 г. (датата на влизане в
сила на оправдателната присъда) до окончателното ѝ изплащане
По разноските:
Ищецът претендира за разноски. Съгласно
приложения списък ищецът е направил разноски 2 340 лв. (10 лв.ДТ и 2 230
лв.за адв. възнаграждение). С оглед уважената част от
иска следва да му се присъди сумата 1 638 лева ( 35 000/50 000 х
2 340) на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.гр.
София, бул.********да заплати на А.Д.К. с ЕГН **********, със съд.
адрес: адв. Д.П. ***, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ сумата в размер на 35 000 лева-обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК, за което е
признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 17.07.2015 г. присъда по НОХД №7/2014
г.по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху сумата от 17.07.2015 г. до
окончателното й изплащане и направените
по делото разноски - 1 638 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
35 000 лева до предявения размер – 50 000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: