Решение по дело №1822/2022 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 788 |
| Дата: | 13 юни 2022 г. |
| Съдия: | Радостина Методиева |
| Дело: | 20223110201822 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 17 май 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 1822 ПО ОПИСА НА ВАРНЕСКИ
РАЙОНЕН СЪД ЗА 2022ГОДИНА, VІ СЪСТАВ.
Във ВРС е внесено предложение №46 за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, по което е образувано
производство пред първа инстанция срещу обв. Д. Т. Т., за извършено от него
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 от НК за
това, че на 29.10.2021г. в гр.Варна, при управление на МПС - л.а. марка
„Митсубиши" с рег.№ В 8149 ВВ, нарушил правилата за движение - чл.40
ал.1 от ЗДвП: "Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднение за останалите участници в движението" и чл.40
ал.2 от ЗДвП: "По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности", вследствие на което по непредпазливост причинил на П. К. Ц.
средна телесна повреда, изразяваща се в пертрохантерно счупване на дясната
бедрена кост, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за период от около 8-10 месеца.
В с.з. за ВРП, редовно призована, представител не се явява.
Във фазата по съществото на делото защитникът на обвиняемия – адв. Б.
Ж. заявява, че са налице всички законови предпоставки за освобождаване на
подзащитния му от наказателна отговорност и налагане на адм. наказание по
реда на чл. 78а от НК. Счита обаче, че правилната квалификация била по чл.
343а, ал.1, б. „а“, пр.2 от НК, тъй като подзащитния му бил предложил
помощта си на пострадалата, но това обективно не било възможно с оглед на
полученото счупване. Моли за налагане на минимално административно
наказание глоба.
Обвиняемият дава обяснения в хода на съдебното производство в които
по същество признава виновно поведение и заявява, че съжалява за случилото
се.
В дадената му последна дума отново заявява че съжалява и моли за
налагане на минимална глоба..
От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
На 29.10.2021г. обв.Т., управлявайки л.а. „Митсубиши" рег.№ В8149ВВ
се намирал в кв. „Аспарухово“ на гр.Варна. Около 11:00ч. същият паркирал
МПС в района на Т-образно кръстовище между улиците "Гривица" и
ул."Чонгора" в посочения квартал, в близост до сградата на Четвърто РУ-
Варна. Паркирал автомобила така, че той бил ориентиран със задната си част
1
към ул."Чонгора". Известно време след това обвиняемият се върнал при
автомобила с намерение да потегли. Същият се приготвил да придвижи
автомобила на заден ход, като намерението му било да продължи
впоследствие движението си по ул."Чонгора". За тази цел обв.Томов се
настанил в шофьорското място, активирал двигателя, поставил си предпазния
колан, включил светлините и задна предавка, погледнал в огледалата за
обратно виждане, след което бавно потеглил назад, като се извърнал на
дясната си страна и наблюдавал през задното панорамно стъкло. Почти
веднага след потеглянето си обв.Томов възприел съприкосновение в задната
част на автомобила си, тъй като по същото време св.П. К. Ц. бавно
преминавала отляво надясно зад автомобила, ориентирана с лявата страна на
тялото си към него. Свидетелката се придвижвала с помощта на бастун, тъй
като била в напреднала възраст и имала здравословен проблем. Същата се
намирала в средата на пътното платно на ул."Чонгора", по която и обв.Томов
предприел маневрата си „движение на заден ход", като в момента на
съприкосновението с автомобила му била зад превозното средство и извън
полезрението на последния, който не наблюдавал непрекъснато пътя зад МПС
и не направил необходимото да се убеди, че е свободен, както и не осигурил
лице, което да го подпомогне в тази връзка. Св.Ц. не успяла своевременно да
се предпази и била ударена от автомобила, управляван от обвиняемия.
Пострадалата паднала на дясната си страна зад автомобила на обв.Т., който
веднага след като усетил удара преустановил движението му и отишъл зад
него, за да види какво се е случило. Заварил пострадалата в съзнание, седнала
на пътната настилка. Обвиняемият побързал да се осведоми за състоянието й,
като предложил и помощта си, за да се изправи същата на крака. Тъй като в
резултат на ПТП пострадалата получила счупване на дясната бедрена кост,
това не било възможно. Междувременно на местопроизшествието се събрали
случайно преминаващи граждани, някой от които се обадил в ЦСМП, за да й
бъде оказана медицинска помощ. По-късно същата била транспортирана с
пристигналата линейка в болница. Извършен бил и оглед на
местопроизшествието, който поставил началото и на образуваното досъдебно
производство.
От заключението на назначената СМЕ е видно, че в резултата на ПТП-
то св. П. Ц. е получила пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост,
което е обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за период от около 8-10 месеца.
От заключението на назначената по делото АТЕ се установява, че от
техническа гледна точка водачът на л.а. „Митсубиши Аутлендер“
(обвиняемият) е имал техническа възможност първоначално да възприеме
чрез лявото странично огледало и след това през вътрешното огледало за
обратно виждане, движещата се напречно пешеходка (от ляво на дясно) зад
автомобила и да не предприема маневра движение на заден ход, тъй като
зоната на пряка видимост е била по голяма от дължината на опасната зона за
спиране. Според експерта пешеходката не попадала в обхвата на опасната
2
зона, а в конкретната ситуация трите огледала са осигурявали достатъчен
обзор на водача за да възприеме пешеходката, като опасност към момента на
започване на маневрата движение назад.
Видно приложената по делото справка за съдимост обв. Д. Т. е с чисто
съдебно минало и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
всички събрани в хода на наказателното производство – обясненията на обв.
Т. (както тези от досъдебното производство така и тези дадени
непосредствено пред съда), показанията на св. П. Ц. (давани в д.п.),
заключенията по изготвените в хода на наказателното производство съдебни
експертизи – автотехническа и съдебно-медицинска, протокол за оглед на
местопроизшествие от 29.10.2021год. и фотоалбум към него, медицинска
документация, справка за съдимост, справка за нарушител и останалите
събрани в хода на производството писмени доказателства, като така
посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се
кредитират от съда изцяло с доверие. Преценени поотделно и в своята
съвкупност така посочените доказателства не налагат различни изводи.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът приема за
установено от правна страна следното:
Обвиняемият Д. Т. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл.343, ал.1, б. „б” пр.2 от НК тъй като
на 29.10.2021г. в гр.Варна, при управление на МПС - л.а. марка „Митсубиши"
с рег.№ В 8149 ВВ, нарушил правилата за движение - чл.40 ал.1 от ЗДвП:
"Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднение за останалите участници в движението" и чл.40 ал.2 от ЗДвП:
"По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности", вследствие
на което по непредпазливост причинил на П. К. Ц. средна телесна повреда,
изразяваща се в пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост,
обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
период от около 8-10 месеца.
Обект на това престъпление са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за безопасно и правилно използване на транспортните
средства.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено и се
изразява в нарушаването от страна на обвиняемия на на правилата за
движение по пътищата /чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДП/, което е довело до
причиняване на средна телесна повреда на св. П. К.Ц.. Съгласно ал.1 на чл. 40
от ЗДП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
3
затруднения за останалите участници в движението.
На свой ред нормата на ал.2 от същия член вменява в задължение на
водача по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.
В случая от всички събрани по делото доказателства се установява, че
на инкриминираната дата обв. Д. Т. е управлявал л.а. „Митсубиши“ с рег.№
В8149ВВ, с който предприел маневра движение назад без да се убеди, че пътя
зад МПС-то е свободен и без да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното
средство. Именно в резултат на това негово неправомерно поведение св. Ц.
пресичаща пътното платно зад автомобила му била ударена от него и е
получила телесни увреждания с характер на средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, а именно пертрохантерно счупване на дясната
бедрена кост, което е обусловило трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за период от около 8-10 месеца.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината несъзнавана непредпазливост. Обвиняемият не предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди.
Като смекчаващи наказателната отговорност на обв. Т. обстоятелства
съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемия, самопризнанията му,
добросъвестното му поведение непосредствено след ПТП-то и критичността
към извършеното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
За да определи наказанието на обвиняемия съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и тази на дееца, както и данните
за личността на същия и счете, че в настоящия случай са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание на обвиняемия Томов, тъй като
същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, а за извършеното от него
престъпление в специалната част на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години или пробация.
Като отчете наличието само на смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства от една страна и от друга съобразявайки имотно състояние на
обвиняемия, както и факта, че случилото се е инцидента проява н неговия
живот съдът прецени, че в случаят целите на адм. наказание ще бъдат
постигнати като на същия бъде наложено адм.наказание глоба в размер на
минималния предвиден в закона, а именно в размер на 1000лв.
Кумулативно предвиденото в закона наказание "Лишаване от право
да управлява МПС" съдът определи в размер на три месеца като счете, че
4
наказание в този размер, наред с наказанието глоба наложено в посочения по-
горе размер в съвкупност, в пълнота ще постигнат целите на адм. наказания
предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Като отчете, че в хода на наказателното производство в досъдебната му
фаза са били направени разноски за експертизи и албум общо в размер на
756.20лв., на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да
заплати посочената сума в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
Варна.
Що се касае до наведеното във фазата по същество становище на
защитата, че в случая деянието на обвиняемия би следвало да се
преквалифицира по чл. 343а от НК по не се споделя от съда. Съгласно
константната съдебна практика, тъй като бил предложил помощта си на
пострадалата, но поради характера на увреждането счупена бедрена кост не
могъл да осъществи помощта, то не се споделя от съда. Съгласно
константната съдебна практика основните изисквания, за да е налице
намаляващо отговорността обстоятелство - оказване помощ на пострадалия
по смисъла на чл. 343а НК са деецът да е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия с оглед възможностите му
(психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др.),
обстановката в която е действал, и характера на действията, които сам или с
помощта на другиго е извършил. Другото изискване е помощта да е била
необходима, т. е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и
степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към
запазване здравето или спасяване живота на пострадалия.
В случая действително обвиняемият веднага след ПТП е отишъл при
пострадалата, осведомил се за състоянието й и предложил да й помогне да се
изправи, което така и не се случило с оглед на травмата – счупване на
бедрената кост. Тези негови действия обаче могат да бъдат отчетени
единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но няма как бъдат
определени като такива свързани с опазване здравето и живота на
пострадалата. Като такива в практиката се приемат освен действията пряко
свързани с оказването на помощ - изваждане от автомобила, обдишване,
превързване, въобще оказване на първа медицинска помощ, така и действията
пряко насочени за оказване на такава помощ от компетентни лица - обаждане
на спешна помощ, на 112, на лекар и т.н., каквито действия от обвиняемия не
са били осъществени.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5