Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 7242 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 20.03.2019г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 30.01.2020г., постановено по
гр.д. № 24642/2017г. на СРС, ГО, 71 състав, са уважени предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Г.П. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за
установяване съществуването на вземане срещу ответника в размер на 1 195,
39 лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ул. „*******за периода от 01.07.2013г. – 30.04.2015г., ведно
със законната лихва от 08.08.2016г. до окончателното изплащане и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в
размер на 142, 34 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва за периода от м.07.2013г. до м.02.2014г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
44447/2016г. по описа на СРС, ГО, 71 състав. Със същото решение е отхвърлен иска
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за разликата над
сумата от 1 195, 39 лева до пълния предявен размер от 1 303, 49 лева,
както е отхвърлена и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата
над сумата от 142, 34 лева до пълния предявен размер от 208, 73 лева и за
периода от м.03.2014г. до м.04.2015г.
Срещу решението,
в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че приетите по делото писмени доказателства
установяват коректно стойността на топлинната енергия и разминаването на тази
информация с мнението на вещото лице не определя последното като правилно и не
създава основание съдът да формира изводите си върху заключението. Сочи, че за
процесния период били издавани изравнителни сметки за съответния отчетен
период. В случай, че резултатът от направените корекции е сума за
възстановяване в полза на потребителя, се нея се погасявали неплатените
задължения. Възможността да се осъществи погасяване на стари задължения със
сумата от изравнителните сметки била установена с действащите за периода Общи
условия на ищцовото дружество – чл. 32, ал. 3, които били приложими към всички
възникнали след влизането в сила на тези Общи условия вземания от изравнителни
сметки. Неправилен бил изводът на съда и относно иска за обезщетение за забава.
За част от исковия период действали Общите условия от 2008г., според които
купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, след което същите изпадат в забава. В
чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2014г. обаче
е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период. Обезщетението за забава в размер на
законната лихва се начислявало единствено върху сумата, отразена в общата
фактура. Срокът за плащане на изравнителната сметка бил определен в приложимите
Общи условия, а именно – в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. За извършеното публикуване на общите фактури били
съставени на основание чл. 593 от ГПК съответните констативни протоколи. По
тези съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с която предявените искове да се уважат в пълен размер.
Решението, в частта, в която е уважен предявеният иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия в размер на 1 195, 39 лева,
както и в частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
до размер на сумата от 142, 34 лева, е влязло в сила като необжалвано.
Насрещната страна – В.П.Г. оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно,
като на основание чл.
272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия. По отношение размера
на същата е кредитирано заключението на съдебно-техническата експертиза, съобразно
което стойността на употребената топлинна енергия за процесния период с
включени изравнителни сметки възлиза на сумата от 1 195, 39 лева, при
отчитане на обстоятелството, че сумата от изравнителната сметка в размер на
181, 95 лева е сума за връщане на абоната. Установителният иск за главното
парично вземане е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен
размер от 1 303, 49 лева. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
уважен за сумата от 142, 34 лева, начислена за забавено изпълнение на
задължението на ответника за цена на доставена топлинна енергия в периода от
м.07.2013г. до м.02.2014г. По отношение на вземането за заплащане на мораторна
лихва за забава за периода от м.03.2014г. до м.04.2015г., първоинстанционният
съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за твърдяната забава на
ответника. В тази връзка се е позовал на действащите за исковия период Общи
условия за продажба на топлинна енергия от 03.02.2014г. и конкретно на клаузата
на чл. 33, ал. 2 от същите. Според посочената разпоредба, купувачът е длъжен да
заплаща стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база на изравнителната сметка, в тридесетдневен
срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. В случая
решаващият орган е съобразил, че ищцовото дружество нито твърди, нито представя
доказателства за публикуването на общата фактура за двата отчетни периода на
интернет страницата си, съставляващо по своето естество уведомление до длъжника
за възникване на задълженията и необходимо с оглед поставянето на ответника в
забава. При тези данни е направен извод, че не е налице забава по отношение на
задължението за заплащане на стойността на потребена топлинна енергия за
посочения период и е отхвърлил иска за разликата над сумата от 142, 34 лева до
пълния предявен размер от 208, 73 лева и за периода от м.03.2014г. до
м.04.2015г.
На етапа на въззивното производство между страните по
делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа; че ответникът В.П.Г. е собственик на процесния имот за
исковия период и има качеството на битов клиент съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че за исковия период до имота на
ответника е доставяна топлинна енергия, която не била заплатена.
По отношение размера на вземането за главница:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Установено е въз
основа на неоспореното от ищеца заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за
отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна енергия в
абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното
предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна
собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е
преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност и е бил
годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията на Закона за
измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване, предвиждащи
задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи топломери трябва
да се извършва през две години/. Посочено е, че начислените суми за процесния
период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба №
16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите
за потребена топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка.
За процесния период в имота е имало монтирани 3 отоплителни тела и съответно – 3
броя топлоразпределители. Ползваната топла вода се отчитала въз основа на
показанията на монтиран водомер. Количеството топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота
по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2007г., като
същата е определена съобразно действащите за периода норми и ограничения. С
оглед изложеното се налага извод, че дяловото разпределение е било извършвано в
съответствие с действаща нормативна уредба, като начислените в изравнителните
сметки суми съответстват на действително дължимите от ответника, тъй като отразяват
реалното потребление на топлинна енергия в имота. Разпределението на потребената топлинна енергия било извършено след
реален отчет на уредите за дялово разпределение и водомера за топла вода,
монтирани в имота на ответника.
По тези съображения се налага извод, че задължението
на ответника за исковия период възлиза на отразената в заключението на съдебно-техническата
експертиза сума от 1 195, 39 лева, представляваща стойността на реално потребената
/след извършване на отчет на уредите/ топлинна енергия с включени изравнителни
сметки. В заключението на вещото лице е посочено, че сумата от изравнителните сметки
за процесния период в размер на 181, 95 лева е такава за връщане на потребителя.
Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на
въззивника за допустимо прихващане между суми за връщане на абоната и стари
негови неплатени задължения /такива извън исковия период/ по следните
съображения:
Ищецът може да прихваща по реда на чл. 103 от ЗЗД /въз
основа на изявление, достигнало до знанието на длъжника/ свои вземания срещу
насрещни вземания на ответника, но в случая такива насрещни вземания на ответника
не съществуват. И това е така, тъй като в исковата молба се твърди, че
ответникът не е плащал задълженията си през процесния период. Ето защо е правно
невъзможно да е възникнало в полза на ответника вземане за връщане на
надплатени суми, нито за прихващане на изпълнението. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2008г. /приложими за част от
исковия период – до м.02.2014г./ в случаите, когато плащането на топлоенергия
се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една
изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни
и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното
количество топлоенергия. Ищецът е бил длъжен да коригира счетоводно дължимите от
ответника суми за отчетните периоди, в които е установено различие между
начислените и действително потребените суми, като задълженията на потребителя
се приведат в съответствие с реално потребеното за всеки отчетен период.
Според чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2008г.,
когато при изравнителната сметка се установи, че начислената на купувача сума е
по-голяма от сумата за реално потребена от него енергия, сумата в повече се
приспада от дължимата сума за следващия период или по желание на купувача се възстановява
от продавача. При просрочени от купувача задължения, със сумата в повече се
погасяват най-старите задължения, ведно с дължимите лихви.
По аналогичен начин са уредени последиците и в Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР. Според разпоредбата на чл.
32, ал. 3 от посочените Общи условия, когато при издаването на фактурата по ал.
2 /обща фактура за отоплителен сезон/ се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период или по желание на клиента се възстановява от продавача. Когато при
издаването на фактурата по ал. 2 /обща фактура за отоплителен сезон/ се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Всички
останали суми по желание на клиента му се връщат или се приспадат от дължимите
суми за следващ период.
Посочените норми от Общите условия от 2008г. и от
Общите условия от 2014г. безспорно са приложими единствено при хипотеза на вече
реално платена от потребителя сума в повече /въз основа на издадените фактури
по прогнозни цени/, изчислена съобразно прогнозните сметки и обективирана в
издадените фактури за съответния период т.е. възможно е да се извърши прихващане
с вече платена от купувача сума, а не се касае до отнасяне на начислени
счетоводно в повече суми, които не се реално заплатени в погашение на
задължение за период, предхождащ процесния. В обобщение следва да се направи
извод, че потребителят притежава вземане за получаване на сумата по
изравнителните сметки само ако реално е платил прогнозните суми, за които е
установено, че надвишават реално доставената топлинна енергия т.е. при
надплащане. При липса на такива надплатени суми спрямо потребителя не възниква
вземане за връщане на същите, поради което е правноневъзможно с несъществуващо
вземане да се извърши прихващане с вземане на ищеца за друг отчетен период. И
това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 103 от ЗЗД е допустимо извършване
на прихващане между две съществуващи насрещни вземания. В случая ответникът
няма вземане, тъй като въобще липсва плащане от негова страна на която и да е
месечна сметка от процесния период. Ето защо ищецът няма право да прихваща тази
сума от вземанията си за предходен отчетен период или за месеци от същия
отчетен период, които обаче не са предмет на делото, но и ответникът не може да
претендира връщане на тази сума, нито пък приспадане от следващи сметки, тъй
като той не е платил реално.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е уважена претенцията за мораторна лихва до размер на сумата от 142, 34 лева,
дължима за периода от м.07.2013г. до м.02.2014г., е влязло в сила като
необжалвано. Спорно на етапа на въззивното производство е дали съществува
вземане на ищеца за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислена за периода от м.03.2014г. до м.04.2015г. Съгласно действалите към тази
част от исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Т.С.” ЕАД ***, в сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата-етажна собственост и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. Публикуването на ежемесечните
фактури, отразяващи месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по
своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от
волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение.
По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по
отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия по предвидения в чл. 33, ал. 1 от Общите условия ред, поради което и
при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираните претенции по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период и размер се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно представения договор
за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71743 от 20.03.2019г., поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 30.01.2020г., постановено по гр.дело № 24642/2017г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК*******,
седалище и адрес на управление *** Б да заплати на В.П.Г., ЕГН **********,***,
на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 /триста/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.