Р Е Ш
Е Н И Е
№ 207
гр.
Велико Търново, 25.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10189/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от *** Х.К. от ВТАК, като пълномощник
на „Гео Мат“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Ниш“ № 7, срещу Решение № 255/ 18.05.2023 г. по НАХД № 1567/ 2022
г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 2022-1739-023-000011/ 17.11.2022 г., издадено от
началника на Районно управление – Велико Търново при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на „Гео Мат“ ООД – гр. Велико Търново, за нарушение по чл.
16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, и на основание
чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
3 000,00 лева.
В касационната
жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ВТРС, като
постановено в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на
процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът счита, че при издаването на НП не са спазени изискванията на чл.
57 от ЗАНН, тъй като словесното описание на деянието не съответства на
посочената като нарушена разпоредба от ЗЗШОС, като по този начин е ограничено
правото му на защита. Намира и че от наказателното постановление не става ясно
дали претендираното нарушение е извършителство или допустителство, като
изтъква, че съгласно чл. 10 от ЗАНН, допустителството е наказуемо само в
изрично предвидените в закон или указ случаи, а чл. 16а, ал. 1 и чл. 34 от
ЗЗШОС не съдържат такива състави на нарушение. В тази връзка сочи, че при проверката
на място в обекта бар „Саммис“ в гр. Велико Търново, на място не е бил заварен
управиктелят на „Гео Мат“ ООД. По същество намира за
недоказано санкционираното от АНО
нарушение, тъй като АУАН няма обвързваща доказателствена сила, а в хода
на съдебното дирене не е било доказано, че в конкретния случай озвучаването
след 23:00 часа е извършено от обекта бар „Саммис“ в гр. Велико Търново. С тези
доводи от настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да
се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление,
издадено от директора на началника на РУ - Велико Търново при ОД на МВР –
Велико Търново. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба - началникът на Районно управление – Велико Търново
при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по
спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че обжалваното решение на РС – В. Търново е правилно,
постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, след анализ на събраните
в производството доказателства и при правилно приложение на закона. Намира за
лишени от основание твърденията на касатора за неточно посочване от АНО на
нарушената правна норма и за недоказаност на деянието. Предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна същата отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз
основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, районният съд е възприел следната фактическа
обстановка:
На дата 23.06.2022 г., около 00:20 часа, във връзка с подаден
сигнал в РУ – гр. Велико Търново, от полицейски служители е била извършена
проверка за нарушаване на нощната тишина от зеведение - бар „Саммис“,
находящо се в гр. Велико Търново, на адрес ул. „Независимост“ № 3, стопанисвано
от „Гео Мат“ ООД – гр. В. търново. При проверката на място е било установено,
че обектът работи и се озвучава от музикална озвучителна уредба, като е имало и
клиенти. От полицейските служители е бил съставен констативен протокол от
23.06.2023 г., с посочване на горните факти и заварените на място лица, с три
имена и ЕГН. Констативният протокол е бил подписан без възражения от отговорника
на обекта С.Т.Т.. За случая е била изготвена и докладна записка от участвалия в
проверката мл. инспектор С.Р.С.. Последвало е извършване на проверка относно
предназначението на територията, в която се намира бар „Саммис“ и лицето, което
стопанисва това заведение, като с писмо вх. № 173900-13528 от кмета на Община
Велико Търново е дадена информация, че заведението се намира в зона със смесено
предназначение и към датата на проверката се е стопанисвало от касатора в настоящото
проидзводство. При така изяснените обстоятелства и въз основа на констатациите
при проверката на място, от полицейски инспектор в група „Охрана на обществения
ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Велико Търново е съставен АУАН №
22-1739-23-000011/ 18.10.2022 г., за това че „Гео Мат“ ООД, на 23.06.2022 г.
около 00:20 ч. в гр. В. Търново, ул. „Независимост“ № 3, в стопанисваното и
управлявано от него заведение бар „Саммис“, озвучава чрез излъчване на звук в
околната среда чрез музикална уредба в зона със смесено предназначение, за
времето от 23:00 часа до 8:00 часа, с което е нарушена разпоредбата на чл. 16а,
ал. 2 от ЗЗШОС. Актът е съставен в присъствието на управителя на „Гео Мат“ ООД
и е връчен на датата на издаването му. Представляващият дружеството е вписал
възражение, че ивото на музиката е било много ниско и не се чува от повече от
няколко метра, а сигналът е от лице, което оказва системен тормоз на
заведението с постоянни несъстоятелни обаждания на тел. 112 или дежурния по
МВР. Писмени възражения в подобен смисъл са били подадени и по реда на чл. 44
от ЗАНН, като след извършена допълнителна проверка и получено становище от
служител в РУ - Велико Търново, същите са били приети за неоснователни, за
което управителят на дружеството е бил уведомен. Последвало е издаването на НП
№ 2022-1739-023-000011/ 17.11.2022 г. от началника на РУ – Велико Търново при
ОД на МВР – Велико Търново, с което на „Гео Мат“ ООД, за нарушение по чл. 16а,
ал. 2 от ЗЗШОСи на основание чл. 34а, ал. 1 от същия закон, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в посочения по-горе размер.
Наказателното постановление е връчено на адресата му на 22.11.2023 г. и е било
оспорено пред ВТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Пред
районния съд санкционираното лице е навело доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуални правила в административната фаза на производството и
такива на материалния закон, идентични с тези в касационната жалба. В хода на
съдебното следствие районният съд е изслушал показанията на актосъставителя М.К.С.и
свидетелите Н.К.Н., В.Т.Т. и С.Р.С. /извършил проверката на място по подадения
сигнал/. Последният като цяло е преповторил отразеното в констативния протокол
и изготвената другия участник в проверката докладна записка, с уточнение, че
нееднократно е извършвал проверки в обекта бар „Саммис“, по повод оплаквания за
силно озвучаване и не помни подрибности за конкретния случай. От ответника са
били представени документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, вкл. кореспонденцията с кмета на Община Велико Търново относно
статута на територията, в която се намира заведението, както и Заповед №
81213-829/ 23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на
обстоятелствата, установяващи се от изброените доказателства и след извършване
на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният
съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Приел е, че деянието извършено от санкционирания субект осъществява от
обективна страна признаците на административно нарушение по съответната
хипотеза на ЗЗШОС и като такова е
наказуемо по административен ред. Формирал е извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания, и правилност на дадената от
административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение.
Въззивният съд е преценил като правилен и размера на наложената санкция,
определена в минималния такъв измежду предвидените в чл. 34а, ал.
1 от ЗЗШОС както и че липсват на основания за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, за което е изложил мотиви.
Постановеното от Великотърновския
районен съд потвърдително решение е правилно. Касационната жалба, с
оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Решаващият състав на РС –
Велико Търново е формирал изводите си въз основа на изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил обстоятелствата по делото,
установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства, както и наведените
от страните доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция
е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието на първата
инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона.
Както правилно е
преценил ВТРС, актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 19, т. 2, чл. 36 и чл.
37 от ЗЗШОС и Заповед № 81213-829/ 23.07.2019 г. на министъра на вътрешните
работи. Обратно на поддържаното от касатора, АУАН и НП отговарят на
изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на
чл. 40, ал. 1 и чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта
фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото
наказателно постановление. Неоснователни са оплакванията за липсата на коректно
словесно описание в на извършеното нарушение в АУАН и НП, ограничаващо правото
на защита на санкционираното лице. И в двата акта описанието на нарушението
като дата, място и фактически състав е подробно и коректно, позволяващо на
лицето, подведено под административнонаказателна отговорност, да разбере в
какво се изразява неправомерното деяние и съответно да упражни адекватно
правото си на защита във всяка от фазите на производството. Неоснователни са и
оплакванията на касатора за неправилна правна квалификация на деянието, тъй
като словесното описание на същото не съответства на отразената като нарушена
разпоредба на чл. 16а, ал. 1 от ЗЗШОС. Както е отбелязал и въззивният съд, от
актосъставителя и наказващия орган, като нарушена е посочена нормата на чл.
16а, ал. 2 от ЗЗШОС, въвеждаща забрана за озвучаване, вкл. от обекти за
търговия и такива в областта на услугите, в зони и територии, предназначени за
жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение, за времето от 14:00 до 16:00 ч. и от 23:00 до 8:00 часа. В
случая дружеството стопанисващо бар „Саммис“ е санкционирано именно
неспазването на тази забрана, при при правилна правна квалификация на деянието,
съобразно описания в АУАН и НП негов фактически състав.
По същество
решението на ВТРС е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на
Закона за защита от шума в околната среда.
В случая при
проверката на място от полицейски органи, е установен фактът на „озвучаване“ по
смисъла на § 1, т. 22 от ДР към ЗЗШОС, извършвано от бар „Саммис“ около 0:20
часа на дата 23.06.2022 година. Озвучаването е било от обект в областта на
услугите, намиращ се в зона със смесено предназначение по смисъла на чл. 4, ал.
6, т. 16 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, вр. с чл. 13, ал.
1 от Закона за устройство на територията, вр. с § 1, т. 24 от ДР към ЗЗШОС.
Последното обстоятелство се установява от писмо изх. № 6202-154-73#1/
15.07.2023 г. на кмета на община Велико Търново и поначало не е било спорно на
никой етап от административно наказателното производство. В случая от
контролните органи е установено извършването на озвучаването именно от обекта,
стопанисван от касатора, като от районния съд правилно се преценени за
неоснователни доводите за недоказаност на деянието. Фактът на извършването му е
обективиран в нарочно съставените констативен протокол /подписан
без възражения от присъствал при проверката член на персонала на заведението/ и
докладна записка които имат характеристиките на официални документи както по
смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и
истинността на съдържанието им не е оборена в административната или съдебната
фаза на производството. Посредством посочването във въпросния документ на
всички относими към установеното нарушение факти, вкл. самоличността на лицата
заварени в обекта при проверката, деянието се явява безспорно установено от
обективна страна. Тези фактически констатации не са били оборени от касатора, а
доводите му че е възможно да се касае за озвучаване от други намиращи се в
района заведения, се явяват голословни. Съобразно горното, правилни са изводите
на районния съд за доказано озвучаване от обект в областта на
търговията или услугите, в нарушение на цитираната по-горе забрана, въведена с
чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Същото съставлява деяние, което по силата на чл. 34а
от ЗЗШОС, изрично е въздигнато в основание за санкциониране
на съответното юридическо лице по административнонаказателен ред, при което не
намират опора в закона и възраженията на касатора, че той не е надлежния субект
на наложената санкция. Касаторът е извършил от обективна страна
административно нарушение по смисъла на последно посочената
норма, което е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата
разпоредба, а доколкото собственикът на обекта е юридическо лице,
тази отговорност е безвиновна.
Районният съд е
изложил и мотиви, обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на
наказанието не са нарушени разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, които се споделят от
настоящата инстанция. Видно от изложените в НП съображения, от АНО е отчетена
обществената опасност на деянието, предвид характера на нарушението и
обстоятелството, че за същите по вид деяния нееднократно са подавани сигнали по
отношение конкретното заведение. Определеният в наказателното постановление размер
на имуществената санкция е в предвидения от закона минимум за нарушения от този
вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност
на деянието. Не е налице и основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като обратно на
твърденията в касационната жалба, последното обстоятелство е обсъдено от
районния съд в обжалваното решение. Процесното нарушение е типично за вида си и
не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление, в сравнение с други нарушения от същия вид. Като се е произнесъл в този смисъл и е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, ВТРС правилно е приложил закона.
Предвид
изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не
страда от визираните в жалбата на „Гео Мат“ ООД – гр. Велико Търново пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 255 от 18.05.2023 г., постановено по НАХД № 1567
от 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.