Решение по дело №188/2019 на Апелативен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59/18.07.2019 г., град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, гражданско отделение, в публично заседание, проведено на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТОНЧЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

При секретаря Петя Ефтимова като разгледа докладваното от съдия Костова гр.д.№ 188 по описа за 2019г. на БАС за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. Й. и Г. Й. Б. срещу решение № 48 от 28.02.2019 г. постановено по г.д. № 1756/2017 г. по описа на ОС - Бургас. В обжалваните части въззивниците считат решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и несъобразено със събраните доказателства по делото. Сочат, че имота е продаден от И. Ч. във вреда на ищците в размер на разликата между действителната пазарна цена от 36 000 евро и продажната от 20 000 евро. Съдът неправилно и неясно приел, че претенцията за лихви е погасена по давност, изтекла към 16.11.2017 г., т.е. преди исковата молба. Дори и да е погасена претенцията за лихви с тригодишната давност, то погасена е само тази част, която е за времето преди 22.11.2014 г., на не и след тази дата до предявяване на иска. Твърдят, че главницата и до момента не е заплатена, не е погасена по давност и е лихвоносна. В частта за разноските следвало да се приеме, че разноските за адвокат са прекомерни и несъобразени с делото и подлежат на намаление съгласно съответната наредба.

Въззивникът „Адлер“ ЕООД обжалва решението в частите му, с които дружеството е осъдено да заплати сумата от 5000 евро, частично от 40 000 евро - обезщетение за претендираните вреди; както и присъдените разноски.

Счита решението в обжалваните части за неправилно, поради необоснованост, неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Излага следните съображения: Претенцията е за разликата между действителната пазарна стойност и продажната цена. Дружеството не е имало качеството на пълномощник на ищците и няма отношение към продажбата, а продавачът Ч. е действал без да задължава дружеството. Упълномощеният Ч. е продал имота на своята леля и е получил продажната цена в собствената си сметка, което е удостоверено в акта. Договорът за поръчка между страните се доказвал с пълномощното. Съдът не разграничил договора за поръчка от договора за посредничество, сключен с дружеството на 30.10.2009 г. Ответникът Ч. е бил упълномощен да продава три години по-късно. По договора за посредничеството дружеството имало задължение да рекламира имота, да проучи пазара, да намира клиенти и изобщо да подпомага сключването на продажба, но не и да осъществява сделката. С упълномощаването и сключването на договор за поръчка с Ч. облигационната връзка с дружеството се разпаднала. Ищците поставили дружеството в невъзможност да изпълнява задължението си на посредник. Още повече, че според СТЕ пазарната цена е 36 000 евро и необходимост от основен ремонт в размер на 33 250 евро, т.е. в двукратно по-нисък размер от претендирания от 60 000 евро. Неправилно бил приложен и института на погасителната давност. Началния момент на давността е датата на сделката – 30.11.2012 г. когато настъпва увредата и вземането за обезщетение става изискуемо. В случая към исковата молба – 22.11.2017 г. давността вече е изтекла на 30.11.2015 г. и ищцовата претенция е погасена по давност.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от И. Ч. против решението в частите му, с които претенцията е уважена и въззивникът е осъден да заплати обезщетение за вреди и деловодни разноски. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че облигационното правоотношение между страните е безспорно, като съдът не е съобразил изричните възражения, че договор между страните не е сключван. Твърди се, че съдът не съобразил, че договор за продажба има между ищците и дружеството, а ищците не са въвели факти за договор между тях и първия ответник. Ищците въвеждат „споразумение“, но не и договор за поръчка, като не са и провели пълно доказване за наличие на споразумение. Излагат се доводи, че съдът неправилно разглеждал пълномощното като източник на договорно правоотношение. В случая съдебната практика за извършването на конкретни действия от упълномощения, които го обвързват с договор за поръчка, била неприложима. Тук Ч. е бил и управител на дружеството, с което ищците имат договор и поради това пълномощното му има за цел изпълнението именно на този договор. Ищците нямала две отделни правоотношения – с Ч. и дружеството. Прави се разбор на теорията и се твърди, че съдът не извършил в конкретния случай преценка на установените факти и неправилно приел, че зад пълномощното стои договор поръчка с Ч. Не съобразил, че предметът на упълномощаване съвпада с предмета на договора, че пълномощното не преследва конкретна икономическа цел, различна от договора.

Съдът неправилно отказал да обсъди договора поръчка за изпълнимост на поръчката от друго лице. Позовава се на чл. 283, ал.2 ЗЗД за възможността на възложителя на поръчката да овласти друго лице да я изпълни. В случая с издаването на пълномощното ищците не прекратяват договора за поръчка с дружеството и следвало да се приеме, че договора с дружеството се запазва, а последващото упълномощаване било овластяване от страна на ищците Ч. да изпълни поръчката. Страна е дружеството, поради което искът срещу Ч. не може да бъде уважен.

Твърди се още, че от датата на сделката – 30.11.2012 г. до 15.10.2015 г. – когато Ч. е предал управлението на „Адлер“ ЕООД на нов управител, по сметка на дружеството са преведени суми, които в общ размер покриват изцяло получената продажна цена от 20 000 евро. Установено било от експерт, че тези суми са били налични в брой, преведени по сметка на дружеството. Освен това Ч. при предаване на управлението е предал пари в брой в размер на 71 140 лв. Всичко това сочело, че Ч. не се считал собственик на получените средства, тъй като не бил страна по правоотношението. От своя страна дружеството не е имало и няма претенции към Ч.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на ищците от ответника И. Ч. Оспорва оплакванията в жалбата, като се сочи, че по делото не се доказва действителната продажна цена на имота, тъй като принципното заключение на вещото лице не се потвърждава от свидетелските показания на строителя на сградата установяващи фактическото състояние на сградата. Изпълнител по договора за поръчка е дружеството и Ч. не следва да носи договорна отговорност. Неоснователни са претенциите за прекомерност на присъдени разноски. Разглеждането на прекомерност е недопустимо при въззивното обжалване, а подлежи на разглеждане по специален ред – чл. 248 ГПК. От друга страна възражението по същество е неоснователно.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на ищците, депозиран от ответника „Адлер“ ЕООД. Оспорват се оплакванията в жалбата. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска против този ответник за сумата от 18 000 евро, като неоснователен е необжалвано и влязло в законна сила, поради което е неоснователна претенцията и за лихви върху същата сума в размер на 4747, 57 лв. Освен това претендираната сума в размер на 5 000 евро - част от 40 000 евро обезщетение за вреди е недължима от дружеството, поради което не се дължи и акцесорното задължение за лихви в размер от 4 933, 74 лв. за посочения период. В обжалваните части съдът правилно и приложил института на давността. Неоснователна е жалбата и в частта за разноските. Липсва надлежно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Разноските са присъдени съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на ответника „Адлер“ ЕООД, депозиран от ищците Й. Й. и Г. Й. Б. По същество я оспорват. Поддържат предявените искове в съотношението и поредността им. Молят, в случай че не бъде уважена подадената от тях въззивна жалба, да се потвърди решението, с което дружеството е осъдено да заплати сумата от 5 000 евро, частично предявена от 40 000 евро, обезщетение за посочени вреди.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба на И. Ч., депозиран от ищците Й. Й. и Г. Й. Б. Твърди се, че изложеното в жалбата е неоснователно. Ищците са упълномощили И. Ч. да продаде собствения им имот, като предоставените права са били реализирани. Договора е неформален и не е необходима писмена форма. Волята на страните е установена в пълномощното. Не било доказано, че Ч. е предал полученото от сделката, а е следвало да предаде всичко, което е получил при сделката. Не е налице и тезата за приложение на чл. 283, ал. 2 ЗЗД. По делото липсват доказателства за овластяването на Ч. да изпълни поръчка. Още повече, че според закона възложителят овластява изпълнителя по поръчката да изпълни чрез друг, а не да овластява директно друго лице. Неоснователно е и твърдението, че Ч. предал получените средства на новия управител на дружеството. В заключението на ССчЕ е посочено, че няма счетоводен запис за постъпилата сума от 20 000 евро. Твърди се, че средствата, с които Ч. е захранвал сметката на дружеството са с произход от търговската дейност на дружеството.

В съдебно заседание процесуалния представител на въззивниците – ищци поддържа изцяло въззивната жалба на изложените основания. Представя подробни писмени бележки.

Процесуалните представители на въззивниците – ответници поддържат депозираните отговори и насрещна искова молба, като молят съда да постанови решение, с което уважи наведените от тях възражения.

Апелативният съд намира жалбите за допустими, тъй като подадени от страни, притежаващи процесуална легитимация, против съдебен акт подлежащ на инстнационен контрол, подадени са в срока по чл.259 ал.1 ГПК и чл.263, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

С обжалваното решение № 48 от 28.02.2019 г., постановено по гр.д № 1756/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, съдът:

Осъдил И. О. Ч. чрез адв. Т. да заплати на Й. Й. и Г. Й. Б., граждани на К. Н. чрез адв. Б. сумата от 33 972, 94 лв., представляваща незаплатена цена на продаден недвижим имот, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, като отхвърлил иска до претендирания размер от 35 204, 94 лв.;

Отхвърлил исковете на Й. Й. и Г. Й. Б. против И. О. Ч. да заплати сумата от 5 000 евро, частично от пълния размер за сумата от 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на недвижим имот и неговата продажна цена по договор за покупко-продажба – н.а. № 71, т. IV, д. № 619/30.11.2012 г. на нотариус Б. К., при РС-Бургас, ведно със законната лихва до окончателното изплащане;

Отхвърлил исковете на Й. Й. и Г. Й. Б. против И. О. Ч. да заплати сумата от 7 474, 57 лв. лихва за забава върху сумата от 35 204, 94 лв. считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г., както и сумата от 4 933, 74 лв. лихва за забава върху сумата от 5 000 евро /равностойни на 9 779, 15 лв./, частично предявена от сумата в пълен размер от 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди изразяващо се в разликата между действителна пазарна стойност и продажната цена на имота за времето 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г., като погасени по давност;

Осъдил „АДЛЕР“ ЕООД чрез адв. Г. да заплати на Й. Й. и Г. Й. Б., граждани на К. Н., чрез адв. Б. сумата от 5 000 евро, частично от пълния размер за сумата от 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на недвижим имот и неговата продажна цена по договор за покупко – продажба – н.а. № 71, т. IV, д. № 619/30.11.2012 г. на нотариус Б. К., при РС-Бургас, ведно със законната лихва до окончателното изплащане;

Отхвърлил исковете на Й. Й. и Г. Й. Б. против „АДЛЕР“ ЕООД да заплати сумата от 35 204, 94 лв., представляваща незаплатена цена на продаден недвижим имот, ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане;

Отхвърлил исковете на Й. Й. и Г. Й. Б. против „АДЛЕР“ ЕООД да заплати сумата от 7 474, 57 лв. лихва за забава върху сумата от 35 204, 94 лв., считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г., както и сумата от 4 933, 74 лв. лихва за забава върху сумата от 5 000 евро /равностойни на 9 779, 15 лв./, частично предявена от сумата в пълен размер от 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителна пазарна стойност и продажната цена на имота за времето 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г., като погасени по давност;

Осъдил страните да заплатят деловодни разноски, съобразно изхода на спора.

Бургаският апелативен съд, след като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема следното от правно естество:

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. Решението е постановено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен иск и редовно развило се исково производство.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред окръжния съд доказателства, намира, че обжалваното решение следва да бъде частично отменено като неправилно.

Овластяването на едно лице да извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да възникне по силата на закона, както и чрез упълномощаване. Упълномощаването е най-често използваният способ за учредяване на представителна власт. По своето същество то представлява едностранна правна сделка на упълномощителя, която се нуждае от получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане. Тъй като никой не може да бъде задължен, чрез едностранно изявление, да извършва действия, то узнаването на упълномощаването не създава правно задължение на упълномощения да извършва действия. Чрез упълномощаването се създава само представителната власт на пълномощника, но не се задължава представителят да извършва правни действия и да упражнява представителната власт. Задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор. Затова, когато упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка, то почти винаги се съпровожда от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото представителство включва както вътрешни, така и външни отношения. Вътрешни са тези между упълномощителя и представителя, а външни тези между упълномощителя и третото лице, между което лице и представителя се разменят изявления. Упълномощаването определя съдържанието на външните отношения, а вътрешните се определят от договора. Представителната власт се упражнява за изпълнение на задължението по договора, като от начина на това упражняване зависи дали задълженото лице ще изпълни задълженията си по договора. Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв договор, но с упражняването на представителната си власт пълномощникът се обвързва от договор за поръчка. Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи отговорност за това неизпълнение.

Първоинстанционния съд правилно е уважил предявеният главен иск срещу ответника И. Ч. Съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ищците на 15.05.2012г. са упълномощили пред нотариус ответника И. Ч., в лично качество, да продаде от тяхно име и за тяхна сметка процесния недвижим имот. С това пълномощно, ответника И. е представлявал ищците при изповядване на процесната сделка пред нотариус на 30.11.2012г.

Съдебната практика приема, че довереникът е длъжен да отчете незабавно и без покана – задължение, което следва от мандатното правоотношение. Ето защо, задължението на довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката. От доказателствата не се установява наличието на отчетна сделка след изповядване на процесната сделка. Дори напротив от събраните доказателства е видно, че факта на продажбата на недвижимия имот е бил скрит от ищците – собственици в продължение на години. В случая категорично се установи, че в изпълнение на поръчката ответникът И. Ч. е получил по лична сметка в ПИБ за продажбата на недвижимия имот сумата от 20 000 евро в деня на сключване на договора за покупко-продажба, т.е. още на тази дата ответникът е бил длъжен да даде на ищеца отчет за сделката.

По делото не е установено довереникът да е извършил спрямо доверителите отчетна сделка, отсъствието на която ангажира имуществената му отговорност към доверителя. След покана е изплатена само в сума в размер на 2 000 евро, като е дължима разликата до пълния получен размер на получената по сделката продажна цена – а именно 18 000 евро.

Основателни се явяват наведените от въззивниците оспорвания по отношение на отхвърлената като погасена по давност претенция за присъждане на лихви за забава. Първоинстанционния съд неправилно е приложил института на погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл.110, б.“В“ от ЗЗД, която е тригодишна. Тъй като исковата молба е предявена на 22.11.2017г., то претенцията се явява основателна само за периода от 22.11.2014г. до посочената в исковата молба дата – 31.12.2014г. Съдът служебно, използвайки програмен продукт на НАП, установи че дължимият размер на претенцията за заплащане на лихви за забава за посочения период възлиза в размер на 392.32 лева. До този размер същата следва да бъде уважена, а до пълния претендиран отхвърлена като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.281 ЗЗД довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин, като не уврежда интересите на доверителите. В представеното пълномощно е посочено, че довереникът И. Ч. може да продаде процесния недвижим имот, при условия и цена каквито намери за добре. Същият не е обвързан в преценката си относно договаряне на конкретна цена. Въпреки това, при изпълнение на поръчката същия следва да положи грижата на добър стопанин и сключи сделката при условия, които не накърняват интересите на доверителите – т.е. при средна пазарна цена на имота, считано към момента на изповядване на процесната сделка. Изслушаната по делото съдебно – оценителна експертиза е посочила като такава сумата в размер на 36 000 евро. Разпитаните по делото свидетели в показанията си сочат, че процесния имот е бил в добро общо състояние, поради което посочената от експерта оценка се явява справедлива. Исковата претенция са явява основателна до този размер, като следва да бъде ангажирана отговорността на ответника И. Ч. за заплащане на обезщетение за причинените вреди на ищците в размер на 16 000 Евро - представляваща разликата между получената по процесната сделка цена и средната пазарна цена на имота към момента на изповядване на сделката за покупко – продажба. Тъй като е предявена частична искова претенция в размер на 5 000 Евро, то същата се явява основателна в пълен размер, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Основателни се явяват наведените от въззивниците оспорвания по отношение на отхвърлената като погасена по давност претенция за присъждане на лихви за забава в размер на 4 933.74 лева, дължими за периода от 30.11.2012г. до 15.11.2017г. Първоинстанционният съд неправилно е преценил и приложил института на погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл.110, б.“В“ от ЗЗД, която е тригодишна. Тъй като исковата молба е предявена на 22.11.2017г., то лихвата за забава е дължима за периода от 22.11.2014г. до 15.11.2017г. Съдът служебно, използвайки програмен продукт на НАП, установи че дължимия размер на претенцията за посочения период възлиза в размер на 2963.38 лева. До този размер претенцията за заплащане на лихви за забава следва да бъде уважена, а до пълния претендиран отхвърлена като неоснователна.

При уважаване на предявеният главен иск срещу И. Ч., съдът не дължи произнасяне по предявеният такъв в условията на евентуалност срещу агенция „Адлер“ ЕООД. Въпреки това следва да бъде изложено, че сключеното на 30.10.2009г. споразумение между Й. Й., Г. Й. Б. и агенция „Адлер“ ЕООД има характер на договор за посредничество. Касае се до дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от гражданския оборот. Ключовото задължение, ядрото на правоотношението е осъществяването на посредничеството, т. е. осъществяването на контакт между страните – продавач и купувач. За разлика от договора за поръчка и за изработка, договорът за търговско посредничество по повод сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот включва не само задължение за организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между страните по сделка, съдействие за проучване и договаряне на цени, за снабдяване с информация и документи за имота. По делото няма данни и не може да се приеме, че именно посредникът „Адлер“ ЕООД е поставил в контакт страните по сделката, тъй като същите са роднинска връзка. Дори напротив, от доказателствата по делото се установява, че ответникът И. Ч. е действал при сключване на процесната сделка самостоятелно, в лично качество, осъществявайки правата и задълженията си по упълномощаването, без да ангажира агенция „Адлер“ ЕООД.

По делото не е установено ответникът И. Ч. при осъществяване на представителството при сключване на процесната сделката да е действал в качеството си на управител на „Адлер“ ЕООД, не е посочено такова качество и в представеното пред Нотариуса пълномощно. Получената сума от продажбата не е постъпила по сметка на „Адлер“ ЕООД, а по лична сметка на И. Ч. в ПИБ, продавайки процесния недвижимия имот на своята леля – свидетелката Т. С. Вещото лице не е установило счетоводни записвания, от които да е видно, че получената сума като продажната цена е изтеглена от личната сметка и внесена в счетоводството на агенция „Адлер“ ЕООД. В представеното по делото споразумение между ищците и „Адлер“ ЕООД не е предвидена възможността за овластяване на друго лице, което да изпълни поръчката. Поради това не може да се приеме за основателен извода на първоинстанционния съд, че отговорността за претърпените от ищците вреди по повод сключването на неизгодна сделка следва да бъде понесена от посредника „Адлер“ ЕООД. Ето защо, атакуваното решение в тази му част се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат разпределени деловодни разноски между страните. Решението на първоинстанционния съд, в частта с която са присъдени деловодни разноски на И. Ч. следва да бъде отменено. Съобразно правилата на чл.78 от ГПК и представения списък по чл.80 от ГПК на въззивниците Й. Й. и Г. Й. Б. следва да бъдат присъдени сторените деловодни разноски в размер на 5037 лева. На въззивника „Адлер“ ЕООД също са дължими деловодни разноски в размер на 196 лева - държавна такса пред въззивна инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 48 от 28.02.2019 г., постановено по гр.д № 1756/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас В ЧАСТТА, С КОЯТО:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Й., гражданин на К. Н., роден на **.**.**** в гр. М., Н., с личен номер *********, притежаващ паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. и Г. Й. Б., гражданин на К. Н., родена на **.**.**** г. в гр. Х., Х., с личен номер *********, притежаваща паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. против И. О. Ч. с ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул.“И.“ № **, ет. *, ап. ** искове да бъде осъден да заплати сумата от 5000 (пет хиляди) евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на недвижим имот: самостоятелен обект с града с идентификатор 07079.613.42.1.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 50,11 кв.м, с административен адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № *, ет. *, ателие *, с предназначение на обекта: ателие за творческа дейност, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.613.42.1.24 и 07079.613.42.1.23, по обекта: 07079.613.42.1.21 и 07079.613.42.1.18, над обекта: няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 с площ от 2,33 кв.м, при граници: изток – коридор на заведение, запад – коридор, север – избено помещение № 9, юг – избено помещение № 7, ведно със съответните 2,056 % ид.ч. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 07079.613.42.1, както и 2,056 % ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 07079.613.42, в който е построена сградата, и продажната му цена по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 71, том 4, рег. № 7* дело № 619/ 2012 г. на нотариус Б. К., вписана под № 290 на НК с район на действие РС-Бургас, ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА „АДЛЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 143, ет. 5, ап. 10, да заплати в полза на Й. Й., гражданин на К. Н., роден на **.**.**** в гр. М., Н., с личен номер *********, притежаващ паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. и Г. Й. Б., гражданин на К. Н., родена на **.**.**** г. в гр. Х., Х., с личен номер *********, притежаваща паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. сумата в размер на 5000 (пет хиляди) евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.613.42.1.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 50,11 кв.м, с административен адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № *, ет. *, ателие *, с предназначение на обекта: ателие за творческа дейност, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.613.42.1.24 и 07079.613.42.1.23, по обекта: 07079.613.42.1.21 и 07079.613.42.1.18, над обекта: няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 с площ от 2,33 кв.м, при граници: изток – коридор на заведение, запад – коридор, север – избено помещение № 9, юг – избено помещение № 7, ведно със съответните 2,056 % ид.ч. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 07079.613.42.1, както и 2,056 % ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 07079.613.42, в който е построена сградата и продажната му цена по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 71, том 4, рег. № 7* дело № 619/ 2012 г. на нотариус Б. К., вписана под № 290 на НК с район на действие РС-Бургас, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. Й., гражданин на К. Н., роден на **.**.**** г. в гр. М., Н., с личен номер *********, притежаващ паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. и Г. Й. Б., гражданин на К. Н., родена на **.**.**** г. в гр. Х., Х., с личен номер *********, притежаваща паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. против И. О. Ч. с ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. „И.“ № **, ет. *, ап. ** искове да бъде осъден да заплати сумата от 7474.57 (седем хиляди четиристотин седемдесет и четири лв. петдесет и седем ст.) лихва за забава върху сумата от 35 204.94 лв., считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г. и сумата от 4933.74 (четири хиляди деветстотин тридесет и три лв. седемдесет и четири ст.) лихва за забава за периода от 30.11.2012г. до 30.11.2017г. дължима върху сумата от 5000 евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на недвижим имот, като погасени по давност;

ОСЪЖДА Й. Й., гражданин на К. Н., роден на **.**.**** г. в гр. М., Н., с личен номер *********, притежаващ паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. и Г. Й. Б., гражданин на К. Н., родена на **.**.**** г. в гр. Х., Х., с личен номер *********, притежаваща паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. да заплатят в полза на И. О. Ч. с ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. „И.“ № **, ет. *, ап. ** сумата от 1840.65 ( хиляда осемстотин и четиридесет лв. шестдесети и пет ст.) направени по делото разноски.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И. О. Ч. с ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. „И.“ № **, ет. *, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Й., гражданин на К. Н., роден на **.**.**** в гр. М., Н., с личен номер *********, притежаващ паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. и Г. Й. Б., гражданин на К. Н., родена на **.**.**** г. в гр. Х., Х., с личен номер *********, притежаваща паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. сумата в размер на 5000 (пет хиляди) евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност и продажната цена на недвижим имот: самостоятелен обект сграда с идентификатор 07079.613.42.1.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 50,11 кв.м, с административен адрес: гр. Б., ул. „А. С.“ № *, ет. *, ателие *, с предназначение на обекта: ателие за творческа дейност, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.613.42.1.24 и 07079.613.42.1.23, по обекта: 07079.613.42.1.21 и 07079.613.42.1.18, над обекта: няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 с площ от 2,33 кв.м, при граници: изток – коридор на заведение, запад – коридор, север – избено помещение № 9, юг – избено помещение № 7, ведно със съответните 2,056 % ид.ч. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 07079.613.42.1, както и 2,056 % ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 07079.613.42, по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 71, том 4, рег. № 7* дело № 619/ 2012 г. на нотариус Б. К., вписана под № 290 на НК с район на действие РС-Бургас, както и дължимата лихва за забава за периода от 22.11.2014г. до 15.11.2017г. в размер на 2963.38 /две хиляди деветстотин шестдесет и три лева и 38 ст./ лева, както и законната лихва върху главното задължение, считано от 22.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ претециите за заплащане на лихви за забава до пълния претендиран размер като неоснователни.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48 от 28.02.2019 г. постановено по гр.д № 1756/2017 г. по описа на ОС - Бургас в останалата част.

ОСЪЖДА И. О. Ч. с ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. „И.“ № **, ет. *, ап. ** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Й., гражданин на К. Н., роден на **.**.**** в гр. М., Н., с личен номер *********, притежаващ паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. откметство Х. и Г. Й. Б., гражданин на К. Н., родена на **.**.**** г. в гр. Х., Х., с личен номер *********, притежаваща паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. сумата в размер на 5037 лева – деловодни разноски.

ОСЪЖДА Й. Й., гражданин на К. Н., роден на **.**.**** в гр. М., Н., с личен номер *********, притежаващ паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. и Г. Й. Б. , гражданин на К. Н., родена на **.**.**** г. в гр. Х., Х., с личен номер *********, притежаваща паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от кметство Х. ДА ЗАПЛАТЯТ на „АДЛЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 143, ет. 5, ап. 10, сумата в размер на 196 лева – д.т. пред въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	18 юли 2019 г.
Съдия:	Иван Атанасов Воденичаров

Дело:	20192000500188
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	31 май 2019 г.

Решение по дело №188/2019 на Апелативен съд - Бургас

Съдържание на акта