№ 840
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500471 по описа за 2022 година
С решение № 19 от 29.10.2021 г., по гр.д. № 130/21 г., СОС, осъжда ЗД
„Бул Инс“ АД да плати на М. Г. С. сумата от 30 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
17.09.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 06.03.2010 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 45 000 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, в
която се сочи, че определеният от съда размер следва да бъде намален до 10
000 лв., тъй като се касае само до две леки телесни повреди в областта на
шията, лекувани с носене на яка за 5-7 дни, а отделно от това оплакванията на
ищцата били основани на дегенеративни изменения в тази зона на тялото,
обусловени от възрастта й. Моли решението да се отмени в обжалваната част
и да се отхвърли иска.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от М. Г. С.. В същата се твърди,
че пострадалата е претърпяла контузия на гръдния кош, множество
изкълчвания и травми на шийните коренчета на шийния отдел, загуба на
съзнание и постравматична дискова протрузия с главоболие, изтръпване на
крайниците и ограничение в движенията. Представя нововъзникнали
1
доказателства, установяващи трайна нетрудоспособност и други
здравословни проблеми и моли да се назначи СМЕ, която да установи
твърденията за влошено здравословно състояние. Претендира да се отмени
решението в отхвърлителната част и да се присъди сумата от още 15 000 лв.,
(до пълния претендиран размер от 45 000 лв.).
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата М. Г. С. твърди, че пострадала като пътник при ПТП на
17.09.2019 г., като инцидентът бил причинен от водач, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Ищцата получила контузия на
гръден кош и травма на врата, от които търпяла болки и страдания и
претендира ответникът да й заплати обезщетение в размер на 45 000 лв. ведно
със законната лихва от 5.03.2020 г.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва наличието на деликт, счита иска
за прекомерно завишен, твърди съпричиняване от страна на ищцата поради
това, че е пътувала без поставен обезопасителен колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 17.09.2019 г.
ищцата е пострадала като пътник, с поставен колан, като инцидентът бил
причинен от водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника. Спорът е съсредоточен около вида на травмите и размера на
обезщетението за претърпените болки и страдания.
От разпита на св. Ц. И. А. – л. 99, съжителстващ с ищцата на
съпружески начала, се установява, че при удара тя (пътник на предна седалка)
изпаднала в безсъзнание, в болница й направили рентген, като се прибрала
вечерта в къщи имала силно главоболие, болки в гърдите, белези от
предпазния колан по тялото. Болките продължили през следващите месеци,
пиела лекарства. Разказва, че при нея започнали кризи с повръщане, подуване
на лицето, нарушения в съня, не била в състояние да излиза, напуснала
2
работа в склад на „Билла“, тъй като условията на труд не били подходящи за
такава травма (работели при ниски температури), страхувала се да шофира,
стряскала се когато пътувала в автомобил.
На своя ред св. С., брат на ищцата, сочи, че първоначално не разбрал за
инцидента и когато през м. януари я видял, тя му се сторила неадекватна и си
говорела сама. През следващите 4-5 месеца, посещавайки я сутрин, забелязал,
че лицето й е подуто, оплаквала му се, че много я боли главата.
Пред първата инстанция е приета СМЕ, според която ищцата получила
от ПТП 1) множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки
на шийния отдел с травма на нервните коренчета (резултат от рязката флексия
на шията при удара) и 2) травма на гръдния кош. По данни от последния
преглед на ищцата, подвижността в шийния отдел на гръбначния стълб е
болезнено ограничена. В СМЕ е посочено, че диагнозата „травма на нервните
коренчета“ е поставена въз основа на съобщените от ищцата оплаквания от
болка, при прегледа от невролог на осмия ден от травмата и е отразено в
графата „придружаващи заболявания“, а основната диагноза при този преглед
е постконтузионен синдром. Лечебният план за получените увреждания
включва поставяне на мека шийна яка за срок от 5-7 дни и след това
възобновяване на нормалната шийна активност, прием на медикаменти,
евентуално физиотерапия. Най-силни са били търпените болки в първите 20-
25 дни в областта на шията, и 15-дни в областта на гърдите, като след това
болковите пътища са станали прекомерно възбудими (хипералгезия), което
означава прекомерна чувствителност на рецепторите, възприемащи болевите
усещания и персистиране на оплакванията. Като друга причина за
персистиращите болеви усещания при ищцата са установените дегенеративни
изменения, причинени от сколиоза, като междупрешленните дискове са с
редуцирани височина и водно съдържание. Разяснено е, че след подобен
инцидент и увреда в шийния отдел са възможни изтръпвания в крайниците.
Според експертизата не следва да има трайни последици за здравето на
ищцата, но дегенеративните й изменения ще напредват с възрастта. В о.з. е
посочено, че мигрената е заболяване, което няма връзка с претърпяната
контузия, като по данни от медицинската документация на ищцата тя е
предшествала инцидента.
Представена е епикриза от 4.10.2021 г. за болничен престой от 5-дни и
3
проведено медикаментозно лечение поради болезнено ограничени движения в
областта на шията и лумбалния отдел на гръбначния стълб, с установена болка
в тези зони.
Приетата пред САС експертиза, която според изричното изказване на
вещото лице в о.з. е съобразила и новоприетите доказателства, установява на
свой ред, че (л. 65) ищцата не е била хоспитализиран след ПТП, което
изключва данни за мозъчно сътресение, както и не се установява защо на
ищцата не е предписано носене на шйина яка. Не са констатирани данни за
никакви провеждани прегледи и изследвания, което за вещото лице налага
извод, че ищцата не е имала нужда от такива (л. 66). Вещото лице е описало
оплакванията, съобщени от ищцата и от прегледа е констатирал наличие на
болки в областта на шията при крайните фази на движенията флексия и
екстензия. Допуснато е, че дори и ищцата да е имала протрузия в шийния
отдел, тя е станала по-значителна след ПТП. Теоретично е разяснено какво
съставлява коренчевата увреда. Прието е, че кризите от главоболие,
съпроводени с гадене и повръщане, могат да са отключени от травмата при
ПТП, но това не е се отнася до лумбосакралната радикулопатия. Прието е, че
от инцидента е провокиран дегенеративен-дистрофичен процес в шийната
част на гръбначния стълб. В т. 7 е посочено, че се касае до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, нуждаещо се от системен
прием на медикаменти и пълно възстановяване не може да има. Облекчение
на симптомите може да се постигне с подходящ режим, но дегенеративния
процес има непрекъснат напредък. Бъдещо неблагоприятно развитие може да
има, но при определени фактори.
При разпит в о.з. вещото лице е пояснило, че не е специалист по
дерматология и дава общи характеристики на състоянието невродермит.
Обяснено е, че приетото от вещото лице т.нар. „постоянно разстройство на
здравето“ е основано на продължаващи във времето оплаквания. Посочено е,
че това състояние не е тежко увреждане, както и че ищцата има лека слабост,
изтръпване на една част от ръката, главоболие. Разяснено е още, че ПТП е
изиграло ролята на провокиращ фактор за оплакванията от болки в шийния
отдел. Отново е посочено, че 1-2 години тя не е търсила медицинска помощ,
състоянието е било с леки симптоми и с течение на времето е довело до
сегашното й състояние. Заявено е, че един хроничен дегенеративен процес
може да не дава клиника и в даден момент, в зависимост от трудовата
4
дейност и пр., да доведе до прояви (л. 75).
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че за процесния инцидент, при който е пострадала ищцата, е
отговорен водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответния застраховател. Страните спорят само относно въпросите какви са
последиците от инцидента за ищцата и какъв е размера на обезщетение на
търпените от увреденото лице щети.
Установява се, че ищцата е претърпяла травма при инцидента в
областта на шийния отдел на гръбначния стълб от получения т.нар.
„камшичен удар“ при процесното ПТП, както и коланна травма в зоната на
гърдите от поставения колан. Сочените физически увреди са с
характеристиките на леки телесни повреди, като няма данни за лечение, което
да е с характер на оперативна интервенция, трайно имобилизиране,
обездвижване, сложно провеждани възстановителни терапии и процедури.
Няма потвърдени данни да са търсени постоянни и системни лекарски
консултации, помощ от специализирани рехабилитатори, провеждане на
физиотерапевтични процедури и пр. Вещите лица са изложили обобщено
становищата си (въз основа на принципния подход за лечение) за периода на
търпене на болки и процеса на възстановяване, поради което следва да се
приеме, че няма информация ищцата да се е лекувала и възстановявала в
отклонение от типичните за случая параметри. Следва да се отчете, че от
доказателствата по делото е видно, че потърпевшата е страдала от мигрена
още преди процесните събития, което състояние ноторно известно се
характеризира с пристъпно главоболие, съпроводено с повръщане,
световъртеж и пр. Отделно от това, при нея се установява дегенеративни
изменения в шийния отдел на гръбначния стълб също още преди инцидента,
което следва да бъде отчетено при определяне на обезщетението, доколкото
подобни изменения сами по себе си могат да създават болкови усещания и се
характеризират с прогресивно развитие с течение на възрастта. В същото
време следва да се има предвид, че вещото лице е обосновало категоричното
мнение, че рязката флексия при процесния инцидент е фактор, който е
способствал за отключване на протрузионните процеси в зоната на шията.
Необходимо е също да се отчете, че представеното пред настоящата
5
инстанция доказателство установява, че ищцата има оплаквания и от други
сектори на гръбначния стълб (лумбална област), които също създават
дискомфорт, необходимост от лечение, болков синдром и пр. Както е
посочено от експерта, тези състояние не са причинени от инцидента. Съдът
констатира, че голяма част от изложението на вещото лице се основава на
анамнестични данни (сведения от самата ищца – болки, изтръпвания, гадене и
пр.), а извършения преглед на същата е установил наличие на болки в зоната
на врата, но само при крайните фази на определени флексионни и
екстензивни движения. В същото време по делото няма обективни данни след
ПТП и в един относително дълъг период от време (година-две) ищцата да е
търсила медицинска помощ, да е била лекувана интензивно или да е ползвала
специализирани процедури поради търпени силни и системни болки в
областта на шията. Вярно е, че тя е ползвала продължително отпуск поради
заболяване, но това не може да докаже по несъмнен начин твърденията й за
причинени, като пряка последици от ПТП, болки и страдания. Необходимо е
да се изтъкне, че неколкократно вещото лице е посочвало, че дегенеративните
процеси в гръбначния стълб (при ищцата е била налична сколиоза преди
ПТП) по правило се развиват с възрастта, като в същото време се влияят от
множество фактори – трудова среда, физическа активност, провеждани
процедури и пр. В този смисъл не може да се приеме, че сегашното
(усложнено) състояние на ищцата, свързано с търпени болки и страдания, е
пряка последица само и единствено от процесния инцидент.
За пълнота следва само да се посочи, че свидетелските показания на
брата на ищцата не могат да бъдат кредитирани досежно твърденията, че
ищцата била неадекватна и си говорела сама – нито в исковата молба се
твърди, нито в медицинската документация по делото се установява наличие
на психически проблеми при ищцата, още по-малко че същите са обусловени
от процесния инцидент.
Що се касае до конкретния размера на обезщетението, настоящият
състав приема, че същото следва да се определи на сумата от 15 000 лв. За
този размер съдът отчита леката степен на уврежданията, периода на
конкретното лечение с продължил до 25 дни болков синдром след събитията,
остатъчния страх от пътуване в МПС, необходимостта от промяна на
обичайния трудов процес, преживения стрес, възрастта на ищцата. От друга
страна съдът съобрази липсата на специфична терапия, липсата на
6
имобилизация, операции, трайни последствия, свързани с обездвижване или
необходимост от чужда помощ в ежедневието. Съдът взе предвид, че ищцата
страда от странични заболявания, свързани с търпене на болкови синдроми,
проява на главоболие и повръщане (мигрена, лумбални проблеми). Както по-
горе се посочи, сегашното състояние на ограничени движения на шията и
болезнеността при някои крайни фази на същите, могат да бъдат счетени за
такива, които са имали своя пусков механизъм от ПТП, но с времето са
насложени и множество други фактори (посочени от вещото лице по-горе),
които са способствали за сегашната, очевидно недобра кондиция, от която
страда ищцата. При съобразяване на обичайната практика на съдилищата,
настоящият състав приема, че за неусложнено и типично лекуване на две леки
телесни повреди – шийната травма (с по-голяма тежест) и коланната травма
(без данни за каквито и да било усложнения и трайно протичане), размерът от
15 000 лв. е подходящо определен. Той е съобразен с принципа на
справедливост, лимитите и обществено икономическите условия към
момента на инцидента през 2019 г.
Предвид всичко казано съдът намира, че решението на СГС следва да се
отмени частично, като се отхвърли иска за разликата над 15 000 до сумата от
30 000 лв. В останалите обжалвани части решението следва да се потвърди.
Решението следва да се редуцира и досежно възложените на застрахователя
разноски над сумата от 378, 67 лв. до сумата от 757,33 лв. Сумата за
адвокатско възнаграждение следва да се намали до 980 лв., а в полза на
представителя на застрахователя следва да се заплати допълнително
възнаграждение от 980 лв. Таксата възложена на застрахователя от 1200 лв.
следва да се намали до 360 лв., с оглед настоящото решение и при отчитане
на заплатена вече така в размер на 240 лв. (и включена в разноските,
припадащи се на ищцата).
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19 от 29.10.2021 г., по гр.д. № 130/21 г., СОС, в
частта, в която се осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да плати на М. Г. С. сумата над
15 000 до сумата от 30 000 лв., в частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено
да заплати на М. Г. С. разноски над сумата от 378, 67 лв. до сумата от 757,33
7
лв., и адвокатско възнаграждение над сумата от 980 лв. до 1253,33 лв., и в
частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати такса над 360 лв. до
1200 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от
М. Г. С., ЕГН **********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД , ЕИК *********, за
сумата над 15000 лв. до сумата от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Г. С. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски в размер на
980 лв. за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8