Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

  гр. София , 15 .03.2019г.

 

                                             В  И М Е Т О    НА   НАРОДА 

                                          

 

 

                      СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в открито  заседание на    двайсет и   седми февруари през  двехиляди и  деветнадесета        година в състав:

 

 

 

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА А.                                                          Членове  : 1 .  АЛЕКСАНДРА  Й.

                                                                             2.    КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

 

 

 

при   участието    на    секретаря    Арсова               като  разгледа                докладваното от        съдия     Й.       В . Н.  Ч.  Х.  Д . №  511   по описа за 2019     година , и за да се произнесе взе предвид следното      :                                            

                                     Производството е по реда на чл. 313   от НПК.                                       

                                   С присъда от 03.02.16г. по Н .Ч .Х .Д . №  15657/ 14г . на СРС, НО , 14     с - в е признал подсъдимата     И.В.Й. за виновна за извършено по престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78 А,  НК я е освободил  от наказателна отговорност, като й е наложил  административно наказание глоба в размер на  2000 лева. С  присъдата е осъдена подсъдимата     И.В.Й. ЕГН: **********, да заплати на К.К.З., ЕГН:**********, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие деянието по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 01.08.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски за адвокат , като е отхвърлен гражданския иск за обезщетение в останалата част за сумата над 2 000 /две хиляди/ лева до 10 000 /десет хиляди/ лева като неоснователно завишен. С  присъдата е осъдена подсъдимата     И.В.Й. да заплати по сметка на СРС сумата от 65 /шестдесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото - държавна такса по наказателното дело и върху уважената част на гражданския иск.                            

                                      Срещу присъдата   е     постъпила    жалба от     упълномощения защитник на подсъдимата     И.В.Й. – адв. И.  , с която се иска отмяната на постановената присъда и   оправдаването на подсъдимата по внесеното обвинение,  отхвърляне  на предявения граждански иск в  уважения му  размер или алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда . 

                                        В съдебно заседание      упълномощеният защитник на подсъдимата     И.В.Й. – адв. И.  подържа подадената жалба и пледира наказателното  производство по делото да бъде прекратено поради изтекла  абсолютна погасителна давност , а присъдата в гражданската й част , с която е уважен гражданския иск  да бъде отменена , както и в частта относно присъдените разноски  .

                                      В съдебно заседание подсъдимата     И.В.Й. редовно призована не се явява .

                                      В съдебно заседание  повереникът на  частната тъжителка и гражданска ищца  К.К.З. – адв.  И.      пледира ,че не са налице основания за  прекратяване на наказателното  производство, но в случай , че се приеме  ,че са налице основанията ,моли да бъде  потвърдена присъдата в в гражданската й част .                                                                                                                     

                                       В съдебно заседание       частната тъжителка и гражданска ищца  К.К.З. редовно призована не  се явява.

                                      Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                     Жалбата е частично          основателна    .

                                     По отношение на наказателната част на присъдата :

                                     По отношение на искането на подсъдимата за   прекратяване на наказателното  производство поради изтекла  абсолютна погасителна давност , съдът намира същото за основателно , тъй като  съгласно повдигнатото обвинение с частната тъжба ,  за извършено деяние  на 01.08.2014г.  по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК ,  за  което е предвидено наказание  глоба от 3000 до 10000лв , както и обществено порицание ,към настоящия момент на осн. чл. 81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НПК е изтекла  абсолютната  погасителна давност ,при което наказателното производство по делото следва да бъде прекратено на осн. чл .24 ал.1 т.3 от НПК , като присъдата на СРС ,  в наказателната й част ,с която е  призната  подсъдимата     И.В.Й. за виновна за извършено по престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78 А,  НК  е освободена   от наказателна отговорност, като й е наложено   административно наказание глоба в размер на  2000 лева следва да бъде отменена.

                                      По отношение на гражданската част на присъдата :

                                      Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото.

                                     Въз основа  на събрания от него доказателствен материал се   установява следната  фактическа обстановка  :

                                   Подсъдимата И.В.Й. е родена на *** год. в гр.Смолян, български гражданин, с висше образование, неосъждана, ЕГН: **********.

                                 Свидетелят Д.А.притежавал магазин в гр.София, ул.“******. Гражданската ищца  К.З. работела като продавач-консултант в същия магазин от края на 2007 год. В съседство, на № 7 се намирал магазин, собственост на Й.Й.. Д.А.и Й.Й. имали общ бизнес в миналото, но към 2014 год. били в лоши отношения. На 01.08.2014 год., около 19.30ч., докато свидетеля А.бил в складово помещение на магазина, гражданската ищца  З. и свидетелката А.били пред магазина, когато към тях се приближила подсъдимата Й.. Свидетелката А.била съпруга на свидетеля Д.А., а подсъдимата Й. била съпруга на свидетеля  Й.Й.. Подсъдимата Й. се обърнала към  свидетелката А.и поискала да говори с нея.  Свидетелката А.й  отказала и тогава подсъдимата Й. започнала да крещи „Ти знаеш ли, че мъжът ти има връзка с тази селска курва от 10 години. Тя му е любовница и цялата улица знае за тях. Прави му свирки на улицата и всички ги гледат“, като визирала гражданската ищца  З.. Гражданската ищца  З. и свидетелката А.се прибрали в магазина, а  подсъдимата Й. продължила с виковете и привлякла вниманието на хората от съседните магазини и минувачи по улицата. После се прибрала в магазина на на № 7.  Гражданската ищца  З.  изпитала срам от нанесените обиди, които били нанесени публично и възприети от множество хора.                                                           

                        Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото  гласни и писмени  доказателства , и доказателствени средства  : показанията на свидетелите  Д.А.и Дима А., справка от НАП ,трудов договор,  свидетелство  за  съдимост .                                                                          

                                       Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .             В тази насока правилно  СРС е приел ,че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Н.Ч.и Н.А.,брат на  подсъдимата,  които сочат ,че по същото време 01.08.2014 год подсъдимата се е  намирала в Чепеларе ,където  е обработвала документи на фирмата „ Анисто „ , в която фирма  е работел  свидетеля Н.А., и чийто управител  на фирмата е майката на подсъдимата ,като свидетелката  Н.Ч.също е помагала във фирмата . В тази връзка следва да се посочи ,че   показанията на  тези двама свидетели Н.Ч.и Н.А.се опровергават изцяло и са в противоречие с  изложеното  от свидетелите   очевидци Д.А.и Д.А., чиито показания , въззивният съд намира ,че  са  последователни ,безпротиворечиви  и логични . Освен това следва  да се отчете и обстоятелството ,че свидетелите Н.Ч.и Н.А.са в близки отношения  с подсъдимата , като втория свидетел е и в  близки роднински  отношения , при което тези обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката относно кредитирането  на показанията на тези свидетели с оглед на тяхната заинтересованост предвид отношенията им с подсъдимата .

                                       При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :   

                                        Подсъдимата    с деянието  си , а именно  изричайки в присъствието на  гражданската ищца , която е и била визирана  с  думите отправени към свидетелката А.„Ти знаеш ли, че мъжът ти има връзка с тази селска курва от 10 години. Тя му е любовница и цялата улица знае за тях. Прави му свирки на улицата и всички ги гледат“,   е  осъществила състав на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД ,доколкото  се касае за извършено  противоправно деяние  ,при което се засяга доброто име в обществото  на отделната личност  . Деянието е извършено на публично място – на  централна  улица в  столицата ,в присъствието на множество хора- минувачи и работещи в съседните магазини,  чието внимание е било привлечено от отправените на висок тон изрази .    Съобразно  цитирания  текст от закона, всеки е длъжен да репарира вредите, които виновно е причинил другиму. С деянието са причинени неимуществени вреди - засегнати са честта и доброто име на гражданската ищца . Налице е вина ,както и причинно – следствена  връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди .  Въззивният съд намира ,че  правилно СРС е определил обезщетение  за причинените неимуществени вреди в размер на 2000.00лв. , като е отчетено ,че  унижението на работното място, в присъствието на множество хора , както и изключително циничния характер  на  думите , накърнява в значителна степен честта и достойнството на гражданската ищца З., при което предявения граждански иска следва да се уважи като основателен и доказан до размер от 2000лв , а в останалата част до претендираните 10000.00лв.  ,следва да се отхвърли като неоснователен и  недоказан, при което присъдата следва да бъде потвърдена в тази й част . На основание чл.84, ал.3 от  ЗЗД, длъжникът изпада в забава без покана от деня на увреждането,  при което правилно претендираната сума от 2000.00лв , обезщетение  за настъпилите неимуществени вреди. се дължи ведно със законната лихва от деня на деликта - 01.08.2018 год. до окончателното изплащане.                          

                         Законосъобразно с оглед изхода на делото   е осъдена подсъдимата да заплати на гражданската ищца З. сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски за адвокат ,  както и да заплати по сметка на СРС сумата от 65 /шестдесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото - държавна такса  върху уважената част на гражданския иск.                                                                   

                                        Поради изложените съображения и на чл. 334 т.4 от НПК   настоящата инстанция намира , че обжалваната  присъда на СРС  следва да бъде  отменена в наказателната й част , като наказателното производство по делото следва да бъде прекратено на осн. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК, а осн.  чл. 338 от НПК ,  присъдата следва да бъде  потвърдена в останалата й част,   а жалбата следва да   се уважи частично .

                                        Воден от горното съдът

 

 

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

                                          О Т М Е Н Я присъда от 03.02.16г. по Н .Ч .Х .Д . №  15657/ 14г . на СРС, НО , 14     с - в  ,в частта , с която е призната  подсъдимата     И.В.Й. за виновна за извършено по престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78 А,  НК  е освободена   от наказателна отговорност, като й е наложено   административно наказание глоба в размер на  2000 лева.

                                         ПРЕКРАТЯВА  НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛОТО .

                                          П О Т В Ъ Р Ж Д А В А            присъдата в останалата й част   .

                                        Решението ,в частта , с което е прекратено наказателното производство по делото подлежи на обжалване пред ВКС  в 15 –дневен срок от съобщението до страните.                                                

                                         Решението  в  останалата  му част  е окончателно и  не подлежи  на обжалване .

 

 

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ   :                       

 

 

 

 

                                                       

                                                        Членове : 1.                

 

 

 

 

 

                                                                          2.