№ 19448
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110111258
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439
ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи сумата, за която е издаден изпълнителен лист от 15.06.2011 г. по ч.гр.д. №
23965/2011 г. на СРС, 25 състав, за събирането на което е било образувано
изпълнително дело.
Ищецът твърди, че въз основа на издадения изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № 2322/2012 г. по описа на ЧСИ Д.В., който
служебен архив бил предаден на ЧСИ Г.К., като изпълнителното дело било
продължено под нов номер 3658/2021 г. Твърди, че последното валидно
изпълнително действие е извършено на 21.08.2017 г., като с изтичане на пет
годишна погасителна давност, вземането било погасено на 21.08.2022 г.
Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявените
искове като неоснователени. Поддържа, че след образуване на изпълнителното
производство са поискани и извършени множество изпълнителни действия, които
прекъсват давността. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Приложим за процесните вземания за главница е 5-годишният срок на
погасителна давност, като всяко поискано и предприето от взискателя действие за
принудително изпълнение прекъсва давността на основание чл. 116, б."в" ЗЗД /в
т.вр.т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК/.
По делото няма спор и от представените писмени доказателства се
установява, че изпълнителният лист е издаден на 15.06.2011 г. по ч.гр.д. №
23965/2011 г. на СРС, 25 състав, за събирането на което е било образувано
изпълнително дело. № 2322/2012 г. по описа на ЧСИ Д.В., който служебен архив
бил предаден на ЧСИ Г.К., като изпълнителното дело било продължено под нов
номер 3658/2021 г. Няма спор и относно това, че последното валидно
изпълнително действие е извършено на 21.08.2017 г., когато е наложен запор
върху сметки на ищеца.
Разпоредбите на ГПК не обуславят действието на запора от изискване за
наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на запорното
съобщение, нито от изискуемостта на вземането. Наличието на суми по банковата
сметка към датата на връчване на запорното съобщение и положителното
/кредитното/ салдо на сметката, не са елементи от фактическия състав по
налагането на запора. Те имат значение по отношение на последиците на
наложения запор – дали изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят
удовлетворен. Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка по реда на
ГПК се извършва от съдебния изпълнител чрез връчване на запорно съобщение на
банката. С изпращането на запорно съобщение от съдебния изпълнител до
съответната банка се налага запор на евентуално съществуващите вземания на
длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на банката да извършва
плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително
съгласие на техния титуляр. Запорът се считан наложен от момента, в който
третото задължено лице получи запорното съобщение. В случай, че по сметките
на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на
взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на
суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението
бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изпълнителното производство-прекратено; запорът има действие върху
разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в
запорното съобщение, както върху наличните към връчване на запорното
2
съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите
постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в
запорното съобщение размер; запорът върху вземанията по разплащателната
банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато салдото по сметката е
дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на
банката, и има действие по отношение на постъпленията на суми по банковата
сметка след налагането му, без да е необходимо изпращане на други запорни
съобщения от съдебния изпълнител до банката; ако към датата на налагане на
запора наличните в банковата сметка суми са недостатъчни за изплащане на
задължението, то запорът има действие, както по отношение на наличните авоари
по сметката, така и по отношение на последващите постъпления общо до размера,
посочен в запорното съобщение (така-Решение №4/16.06.2017 г. по т.д.
№3129/2015 г. на ВКС-ІІ т.о.).
Следователно в изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с ТР №3/2015 г. на ВКС-ОСГТК, т.5, и уеднаквената съдебна
практика със задължителен характер по цитираното решение на ВКС по реда на
чл.291 ГПК следва да се приеме, че изпращането на запорно съобщение е
изпълнително действие и съответно - то прекъсва погасителната давност, като от
датата на изпращането му тече нов давностен срок; това е така дори и когато
запорното съобщение е изпратено до банка, в която длъжникът няма банкова
сметка-в този случай запорът има действие на еднократно извършено
изпълнително действие. Когато запорното съобщение е изпратено до банка, в
която длъжникът има банкова сметка, наложеният запор има действие както по
отношение на наличните суми, така и на бъдещите постъпления по сметката;
следователно в този случай запорът се счита наложен от получаване на запорното
съобщение до настъпване на някое от посочените в Решение №4/16.06.2017 г. по
т.д. 3129/2015 г. на ВКС-ІІ т.о. обстоятелства: погасяване на дълга, реализиране на
изпълнителния способ, изрично вдигане на запора или прекратяване на
изпълнителното производство; поради това в тази хипотеза запорът е
изпълнително действие с траен характер и непрекъснато действие.
Не е спорно по делото, че на 21.08.2017 г., е наложен запор върху сметки на
ищеца, за който няма данни да е вдигнат до датата на подаване на ИМ. Доколкото
по делото няма данни за погасяване на дълга, реализиране на способа или
прекратяване на изпълнителното производство, то към датата на подаване на
исковата молба /доколкото способът все още не е реализиран/ не е започнал да
тече и давностен срок за погасяване на вземането. Предявените искове са
3
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат В тежест на
ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 100
лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Т. М.,ЕГН **********,от /адрес/, срещу
/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, искове с
правна квалификация чл.439 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1 ГПК – за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1000 лева-
главница по договор за банков кредит от 20.07.2009г.,сумата в размер на
283.86бв.-мораторна лихва за забава за периода 20.05.2010г.-02.06.2011г.,сумата в
размер на 56.90-заемни такси,както и сумата в размер на 175 лева-разноски по
делото, за които е издаден изпълнителен лист 15.06.2011 г. по ч.гр.д. №
23965/2011 г. на СРС, 25 състав, и за събирането на което е било образувано №
2322/2012 г. по описа на ЧСИ Д.В., и е образувано 3658/2021 г. при ЧСИ рег.№
838 при Г.К..
ОСЪЖДА П. Т. М., ЕГН **********, от /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата 100.00 лева -
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на П. Т. М., ЕГН **********, от /адрес/, присъждане
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4