№ 3988
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110216628 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № С-20-ДНСК-213 от
22.11.2022 г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен
контрол (ДНСК), с което на „Инфра Инвест” ЕООД, с ЕИК: ********* е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.
237, ал. 1, т. 18, вр. чл. 168, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
цялостната му отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания. Претендира присъждане на разноски.
АНО, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата, като моли
същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено.
Претендира присъждането на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
1
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 06.06.2022 г. на жалбоподателя му е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при проверка, извършена на
13.04.2022 г. е било установено, че в качеството си на лице, осъществяващо
строителен контрол на строеж „Реконструкция на релсов път по бул. Цар
Борис III – от пл. Руски паметник до трамвайно ухо Княжево, не е бил
осъществен контрол по време на строителството, тъй като в строителната
площадка почти в цялото трасе не е обезопасена с временни предпазни
огради; преди светофара на „Прима център“ е отнета част от паважната
настилка на булеварда, без изпълнено обезопасяване и без ограничителни
знаци, предвидени по ВОД (временната организация на движението); по
уличното платно са били поставени безразборно бетонови стойки за ограда;
както и че основната, задължителна сигнализация и маркировка не е
изпълнена, в нарушение на одобрения проект, с което не са били осигурени
здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на СМР. Поради
това е прието, че в периода от 09.04.2021 г. до 13.04.2022 г. е било извършено
нарушение на чл. 237, ал. 1, т. 18, вр. чл. 168, ал. 1, т. 4 от Закона за
устройство на територията.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.
237, ал. 1, т. 18, вр. чл. 168, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които са накърнили правото на защита на
санкционираното лице.
Видно от съдържанието на АУАН и НП, на жалбоподателя е вменено
като нарушение, това, че в качеството си на лице, осъществяващо технически
надзор не е осъществил контрол по време на строителството и по този начин е
бездействал (напр. с. 2 от НП, предпоследен абзац). В същото време обаче,
2
никъде не е било посочено какви конкретни действия жалбоподателят е
следвало да направи и не ги е направил, за да бъдат предотвратени описаните
в АУАН и НП нарушения при извършването на строежа. И като са
процедирали по този начин, контролните органи не са описали част от
съставомерните признаци от обективната страна на нарушението, като по
този начин са осуетили възможността санкционираното лице да разбере
обвинението и да организира защитата си, а по този начин правото му на
защита е било сериозно накърнено.
На следващо място, следва да се посочи, че контролните органи съвсем
произволно са посочили и период на нарушението, за който няма конкретни
доказателства. Посочването като дата на нарушението от началото на
строежа, до извършването на проверката (както това е станало в случая) не би
могло да бъде подкрепено, заради недоказаността на този период, който е
базиран изцяло на предположения. В нарушение на презумпцията за
невиновност, както и на забраната обвинението да почива на предположения
е изводът на контролните органи, че нарушението е било извършено от
началото на строежа до датата на проверката, защото е възможно през една
част от периода жалбоподателят да е осъществявал ефективен контрол. И
като са приели обратното, контролните органи необосновано и на базата на
предположения са разширили периода на нарушението, което сочи на
необоснованост и незаконосъобразност на НП.
Най-накрая не може да бъде отминат и друг порок на формулирането на
обвинението. В АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е бил част от
ДЗЗД, заедно с още две дружества, на които също им е била ангажирана
отговорността за констатираните нарушения при извършване на строителния
процес. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на
съучастието, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Щом като се твърди, че
повече от едно лице има отношение към извършването на дадено нарушение,
то същите могат да бъдат или съучастници или независими съпричинители.
Разликата е, че между съучастниците има общност на умисъла, а между
независимите съпричинители има само обективен принос в осъществяване на
нарушението без общност на умисъла. Никакви твърдения в този смисъл не са
3
били изложени, както в АУАН, така и в НП и по този начин обвинителната
теза е останала неясна и непълна. И като са процедирали по този начин,
контролните органи не са описали възведеното нарушение в пълнота, а това
от своя страна е попречило на санкционираното лице да разбере обвинението
и да организира защитата си.
Поради изложеното настоящата инстанция счете, че атакуваното НП е
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, които
непоправимо са го опорочили и тези, пороци не могат да бъдат компенсирани
на настоящия етап от производството, поради което то следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото не се налага да
се обсъждат останалите оплаквания в жалбата.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
360 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № С-20-ДНСК-213 от
22.11.2022 г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен
контрол (ДНСК), с което на „Инфра Инвест” ЕООД, с ЕИК: ********* е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.
237, ал. 1, т. 18, вр. чл. 168, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Дирекция за
4
национален строителен контрол, ДА ЗАПЛАТИ на „Инфра Инвест” ЕООД, с
ЕИК: *********, сума в размер на 360 лева, дължими за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5