№ 23207
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110158421 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 310139/03.10.2024 г. /с
дата на пощенско клеймо 27.09.2024 г./, предявена от името на „м“ ЕООД, ЕИК **
против „а“ ЕАД, ЕИК **, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца
сумата от 5,52 лева /с вкл. ДДС или 4,60 лева без ДДС/, представляваща получена от
ответника без основание сума по Договор № *, ведно с приложения към него, за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
*, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **********/10.01.2022 г.
за мобилна услуга № *, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда /27.09.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „м“ ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни
електронни услуги, съгласно Договор №* с Приложение от 3.12.2021 г., сключен
между него и ответното дружество „а” ЕАД. Поддържа, че ответникът фактурира сбор
от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и
фактурира в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между
предоставената услуга и действително платената такава.
Твърди, че ответникът е издал фактура №**********/10.01.2022 г., с период на
фактуриране /респективно потребление на услугите/ от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за
сума в размер на 25,35 лева без ДДС /или 30,42 лева с включен ДДС/. Поддържа, че
частта от фактура №**********/10.01.2022 г., касаеща сумата от 25,35 лева без ДДС
1
/или 30,42 лева с включен ДДС/, се отнася за ползвани услуги, както следва: 1/ за
мобилна услуга, ползвана чрез мобилен телефонен № *, с тарифен план А1 М клас S;
2/ пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост с договорена МАТ 4 лв. без
ДДС с включена отстъпка; 3/ допълнителен пакет Business Travel Unlimited.
В тази връзка поддържа, че за мобилна услуга, ползвана чрез мобилен
телефонен № *, с тарифен план А1 М клас S, била договорена месечна абонаментна
такса в размер на 6,51 лева без ДДС с включена отстъпка; че за пакет мобилен
интернет 5 GB на максимална скорост била договорена МАТ 4 лева без ДДС, с
включена отстъпка; че за допълнителен пакет Business Travel Unlimited била
договорена цена /месечна абонаментна такса/ в размер на 3,99 лева без ДДС.
В тази връзка сочи, че би следвало дължими общо месечни такси по договора за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
*, следвало да бъдат в размер на 14,50 лева без ДДС /или 17,40 лева с включен ДДС/,
като към тази сума, следвало да се прибави и потреблението на ответника извън
месечните абонаментни такси в размер на 5,88 лева без ДДС /или 7,06 лева с включен
ДДС/, или сума в размер на 20,38 лева без ДДС /или 24,46 лева с включен ДДС/.
От ответника, обаче, били начислени месечни абонаментни такси и стойност за
потребление за услуги по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, в размер
на 25,35 лева без ДДС /или 30,42 лева с включен ДДС/, която сума била заплатена от
ищеца в полза на ответника.
Предвид гореизложеното, се излагат твърдения, че ищецът е заплатил в полза
на ответното дружество сумата от 4,60 лева без ДДС /или 5,52 лева с включен ДДС/, за
която за ответното дружество не е имало основание да я получава и задържа,
доколкото включва суми за месечни абонаментни такси и стойност за потребление за
услуги по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, за които не е имало
основание да бъдат начислявани, респективно получавани и задържани от ответника.
Ищецът, моли, за постановяване на решение, с което ответното дружество да
бъде осъдено да му заплати сумата от 5,52 лева /с вкл. ДДС или 4,60 лева без ДДС/,
представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № *, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер *, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура
№ **********/10.01.2022 г. за мобилна услуга № *, с период на фактуриране
28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /27.09.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
2
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по
подробно изложени съображения.
Не се оспорват и изрично се признават следните обстоятелства: 1/ наличие на
договорни отношения между „а“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „м“
ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет
на Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *; 2/ че във връзка с Договор № *,
ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер *, ответното дружество е издало фактура
№**********/10.01.2022 г., с период на фактуриране /респективно потребление на
услугите/ от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за сума в размер на 25,35 лева без ДДС /или
30,42 лева с включен ДДС/; че сумата по фактура №**********/10.01.2022 г., с период
на фактуриране /респективно потребление на услугите/ от 28.11.2021 г. до 27.12.2021
г., издадена във връзка с ползваните от клиента по Договор № *, ведно с приложения
към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер *, електронни съобщителни услуги през периода от 28.11.2021 г. до
27.12.2021 г., е била заплатена от ищцовото дружество, включително и сумата от 4,60
лева без ДДС /или 5,52 лева с включен ДДС/, която е предмет на предявения за
разглеждане в настоящото производство иск.
Оспорва се твърдението на ищеца, че не е имало основание за начисляването,
получаването и задържането на процесната сума 4,60 лева без ДДС /или 5,52 лева с
включен ДДС/, във връзка с предоставените и ползвани от ответника мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер * през периода от
28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., за който именно период е издадена процесната фактура
№ **********/10.01.2022 г. за мобилна услуга № *, с период на фактуриране
28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
В тази връзка се поддържа, че действително между „А 1 България“ ЕАД и „м“
ЕООД е сключено представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г. В Раздел
2, т. 2.1. от същото било посочено, че параметрите относно „SIM карта, телефонен
номер, тарифен план“ се описват в Приложение № 2. В тази връзка се поддържа, че в
подписаното между страните Приложение № 2 от 03.12.2021 г., е посочен тарифният
план за мобилна услуга № * – „A1 М клас S“ с допълнителни пакети „Business Travel
Unlimited“ и „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“ (ред № 1303 от
Приложение № 2 от 03.12.2021 г.).
Това, което не било посочено от ищеца и което е видно от представената по
делото фактура № **********/10.01.2022 г., е че в същата е отчетена промяна на
тарифния план за услугата, като предходният такъв е бил „A1 М клас М“ с
допълнителни пакети „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“ и „Business
3
Travel Unlimited“ . Така посоченият тарифен план бил уговорен съгласно Приложение
№ 1 - Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна
услуга A1 М клас от 14.10.2019 г., Приложение № 2 от 14.10.2019 г. (тарифният план
на услугата е посочен на ред № 25 от това Приложение № 2 от 14.10.2019 г.) и
Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен
интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г.
Поддържа се още, че на същата дата е подписано и Допълнително споразумение
към Приложение № 1 от 14.10.2019 г. – Избор и условия на специален промоционален
роуминг план Business Travel Unlimited.
Предвид гореизложеното, ответникът счита, че в процесната фактура №
**********/10.01.2022 г., за мобилна услуга № *, всички суми са начислени, като е
съобразена промяната на тарифния план за услугата.
Моли, за постановите решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за
осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 5,52
лева /с вкл. ДДС или 4,60 лева без ДДС/, представляваща получена от ответника
без основание сума по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, която
сума е част от сумата, за която е издадена фактура № **********/10.01.2022 г. за
мобилна услуга № *, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда /27.09.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия
състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно
разместване на имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка
на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило
неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от
страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността на която
последният се е обогатил, а ищецът обеднил.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи съществуването на основание за обогатяването си, както и положителните
4
факти, на които основава своите възражения.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.1, т. 3
ГПК, съдът е отделил за за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в
производството, следните факти и обстоятелства: 1/ наличие на договорни отношения
между „а“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „м“ ЕООД, в качеството му на
клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № *, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер *; 2/ че във връзка с Договор № *, ведно с приложения към
него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер *, ответното дружество е издало фактура №**********/10.01.2022 г.,
с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ от 28.11.2021 г. до
27.12.2021 г. за сума в размер на 25,35 лева без ДДС /или 30,42 лева с включен ДДС/;
че сумата по фактура №**********/10.01.2022 г., с период на фактуриране
/респективно потребление на услугите/ от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., издадена във
връзка с ползваните от клиента по Договор № *, ведно с приложения към него, за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
*, електронни съобщителни услуги през периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., е
била заплатена от ищцовото дружество, включително и сумата от 4,60 лева без ДДС
/или 5,52 лева с включен ДДС/, която е предмет на предявения за разглеждане в
настоящото производство иск.
Спорният по делото въпрос е дали за ответника е било налице основание за
получаване, респективно, за задържане на сумата 5,52 лева /с вкл. ДДС или 4,60 лева
без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № *,
ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер *, която сума е част от сумата, за която е
издадена фактура № **********/10.01.2022 г. за мобилна услуга № *, с период на
фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
От събраните в производството писмени доказателства се установява по делото,
че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало и
съществуващо правоотношение по Договор № *, ведно с приложения към него, за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
*. От представените по делото Приложение № 1 - Активиране и условия за ползване на
тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019 г.,
Приложение № 2 от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални условия за
ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна
телефонна услуга от 14.10.2019 г., се установява в производството, че към Договор №
*, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер *, са подписани между страните
5
горепосочените Приложения, като от клиента/абоната е избран тарифен план „A1 М
клас М“ с допълнителни пакети „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“ и
„Business Travel Unlimited“. Установява се, че към този момент за използвания от
абоната тарифен план месечната абонаментна такса била в размер на 14,00 лева без
ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 5,60 лева без ДДС.
Установява се още, че за допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum
speed“ стандартната месечна абонаментна такса била в размер на 10,00 лева без ДДС, а
с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 3,50 лева без ДДС. Установява се
още, че за допълнителен пакет „Business Travel Unlimited“ месечната абонаментна
такса била 3,99 лева без ДДС.
Същевременно на 03.12.2021 г. между страните по процесното правоотношение
по Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, са уговорили смяна на
тарифния план за ползваните електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер *, както следва: – от клиента/абоната е избран тарифен план „A1 М
клас S“ с допълнителни пакети „Business Travel Unlimited“ и „Add-on mobile internet 5
GB at maximum speed“. От представеното и приобщено към доказателствения
материал Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № * за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, се установява в
производството, че ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № *, с тарифен план
А1 М клас S, била договорена месечна абонаментна такса в размер на 6,51 лева без
ДДС с включена отстъпка; че за пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост
била договорена МАТ 4 лева без ДДС, с включена отстъпка; че за допълнителен пакет
Business Travel Unlimited била договорена цена /месечна абонаментна такса/ в размер
на 3,99 лева без ДДС. Установява се също, че новият тарифен план е влязъл в сила,
считано от 20.12.2021 г., до който момент се е прилагал старият тарифен план по
Договор № * за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер *. Тук следва да се посочи и обстоятелството, че от събрания в
производството доказателствен материал, в това число приобщеното към
доказателствата по делото Приложение А към фактура № **********/10.01.2022 г. за
мобилна услуга № *, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., се
установява по делото, че за процесния период от страна на ответника са ползвани SMS
услуги, извън тези включени в тарифните му планове, за което му е начислена сума в
размер на 5,88 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно
твърдението на ответника, че в процесната фактура № **********/10.01.2022 г. за
мобилна услуга № *, с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., са
фактурирани суми за услуги, които не били поискани от клиента и които не били
реално предоставени за ползване.
6
Напротив, от събрания по делото доказателствен материал се установява, че
услугите, за които е издадена фактурата, са надлежно поискани от клиента/абонат и
своевременно предоставени за ползване на последния от страна на ответното
дружество.
Тук, обаче, следва да бъде изследван въпросът какви суми и на какво основание
е начислил ответникът с процесната фактура № **********/10.01.2022 г., респективно,
дали същите суми са правилно начислени, като се направи съпоставка между
уговорените между страните по процесния договор условия, касаещи процесния
период.
Между страните не е спорно, установява се от събраните в производството
доказателства и се признава изрично от ответника /виж молба вх. № 384598/28.11.2024
г./, че фактура № **********/10.01.2022 г., за мобилна услуга № * касае начислени
абонаментни такси и стойност на потребление на услуги, съгласно подписаното между
страните Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № * за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер * и уговорените със
същото приложение условия, съгласно които за ползваната услуга, чрез мобилен
телефонен № *, с тарифен план А1 М клас S, била договорена месечна абонаментна
такса в размер на 6,51 лева без ДДС с включена отстъпка; че за пакет мобилен
интернет 5 GB на максимална скорост била договорена МАТ 4 лева без ДДС, с
включена отстъпка; че за допълнителен пакет Business Travel Unlimited била
договорена цена /месечна абонаментна такса/ в размер на 3,99 лева без ДДС.
Между страните не е спорно, установява се от събраните в производството
доказателства и се признава изрично от ищеца /виж молба вх. № 384598/28.11.2024 г./,
че съгласно чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение №
1 от 03.12.2021 г. към Договор № * за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер *, месечните абонаментни такси /включително
процесните, начислени във фактура № **********/10.01.2022 г., за мобилна услуга №
*/ се предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно
уговореното в договора и/или съответните приложения към него.
Видно от доказателствата по делото, ответното дружество е начислило в
процесната фактура № **********/10.01.2022 г., касаеща мобилна услуга № *, суми,
както следва: 1/ месечна абонаментна такса - „A1 М клас S“ за период 28.12.2021 г. –
27.01.2022 г. на стойност от 5,33 лева без ДДС /от стойността на МАТ за тарифния
план - 9,00 лева е приспадната отстъпка от 3,67 лева без ДДС/; 2/ месечна
абонаментна такса - „A1 М клас S“ за период 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. на стойност
от 1,42 лева без ДДС /от стойността на МАТ за тарифния план - 2,40 лева без ДДС е
приспадната отстъпка от 0,98 лева без ДДС/; 3/ месечна такса „Business Travel
Unlimited“ за периода 28.11.2021 г. – 19.12.2021 г. в размер на 3,99 лева без ДДС; 4/
7
месечна такса „Business Travel Unlimited“ за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. в
размер на 3,99 лева без ДДС; 5/ месечна такса за пакет „Add-on mobile internet 5 GB at
maximum speed“ за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 в размер на 2,67 лева без ДДС; 6/
месечна такса за пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“ за периода
28.12.2021 г. – 27.01.2022 на стойност от 3,00 лева без ДДС /от стойността на таксата
за пакета - 10,00 лева е приспадната отстъпка от 7,00 лева без ДДС/; 7/ стойност на
потребление на услуга „Плюс 1000 MB мобилен интернет на максимална скорост за
периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. на стойност от 0,32 лева без ДДС /от стойността
на таксата за пакета – 0,53 лева е приспадната отстъпка от 0,21 лева без ДДС/; 8/
стойност на потребление на услуга „Плюс 1000 MB мобилен интернет на максимална
скорост за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. на стойност от 1,18 лева без ДДС /от
стойността на таксата за пакета – 2,00 лева е приспадната отстъпка от 0,82 лева без
ДДС/; 9/ стойност на SMS услуги, извън тези включени в тарифните планове, в размер
на 5,88 лева без ДДС.
Както се посочи по-горе, между страните не е спорно, установява се от
събраните в производството доказателства и се признава изрично от ответника /виж
молба вх. № 384598/28.11.2024 г./, че съгласно чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ на а ЕАД и
Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № * за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, месечните
абонаментни такси /включително процесните, начислени във фактура №
**********/10.01.2022 г., за мобилна услуга № */ се предплащат от абонатите на
съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в договора и/или съответните
приложения към него.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки действащите през процесния период
тарифни планове и дължимите за тях и за ползваните услуги суми, следва да изследва,
какви са действително дължимите от абоната суми, във връзка с процесния договор за
електронни съобщителни услуги, при съобразяване уговорките между страните,
обективирани в приложенията към процесния договор, касаещи тарифния план,
действал през процесния период.
Установи се по делото, че за процесния период, по Договор № *, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер * от клиента/абоната е избран тарифен план „A1 М клас S“
с допълнителни пакети „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“ и „Business
Travel Unlimited“, като към този момент за използвания от абоната тарифен план,
ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № *, с тарифен план А1 М клас S, била
договорена месечна абонаментна такса в размер на 6,51 лева без ДДС с включена
отстъпка; че за пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост била договорена
МАТ 4 лева без ДДС, с включена отстъпка; че за допълнителен пакет Business Travel
Unlimited била договорена цена /месечна абонаментна такса/ в размер на 3,99 лева без
8
ДДС.
Следователно се установява в производството дължимостта на: 1/ месечна
абонаментна такса „A1 М клас S“ на стойност от 5,33 лева без ДДС за периода
28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. /начислена в процесната фактура на основание чл. 22.2 на
Раздел IV от ОУ на а ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към
Договор № * за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер *, съгласно които месечните абонаментни такси, включително
процесните, начислени във фактура № **********/10.01.2022 г., за мобилна услуга №
*, се предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно
уговореното в договора и/или съответните приложения към него/; 2/ месечна
абонаментна такса за пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“ на
стойност от 3,00 лева без ДДС за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г./начислена в
процесната фактура на основание чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ на а ЕАД и Раздел V, 2
т.2.1 от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор № * за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, съгласно които
месечните абонаментни такси, включително процесните, начислени във фактура №
**********/10.01.2022 г., за мобилна услуга № *, се предплащат от абонатите на
съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в договора и/или съответните
приложения към него/.
Тук следва да се посочи, че от представеното по делото Приложение № 1 от
03.12.2021 г. към Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, че за процесния
период, за използвания от абоната тарифен план, месечната абонаментна такса била в
размер на 9,00 лева без ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ -
6,51 лева без ДДС, както и че за допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB at
maximum speed“ стандартната месечна абонаментна такса била в размер на 10,00 лева
без ДДС, а с приложена отстъпка /какъвто е настоящия случай/ - 4,00 лева без ДДС, от
което следва, че горепосочените суми, начислени в процесната фактура и
представляващи месечна абонаментна такса „A1 М клас S“ и месечна абонаментна
такса за пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“, са на стойност дори по-
ниска от уговорените между страните с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор
№ *, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен
номер *.
Установи се в производството и основание за начисляване на месечна такса за
допълнителен пакет Business Travel Unlimited на стойност от 3,99 лева без ДДС за
периода 28.11.2021 г. – 19.12.2021 г. Не е спорно между страните и се установява от
събраните по делото доказателства, че за този период е бил приложим тарифен план за
мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019 г., Приложение № 2 от 14.10.2019
9
г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен
интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. към
Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *. Не е спорно, че по същия
тарифен план също е ползван допълнителен пакет Business Travel Unlimited на
стойност от 3,99 лева без ДДС. Не е спорно, че на основание чл. 22.2 на Раздел IV от
ОУ на а ЕАД и уговорките, обективирани в Приложение № 2 от 14.10.2019 г. и
Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен
интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. към
Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, месечните абонаментни такси
се предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в
договора и/или съответните приложения към него. Същевременно се установява от
събрания доказателствен материал, че в предходна фактура по процесното
правоотношение от страна на ответника не е била начислена от ответника /каквито
твърдения са изложени от ищцовото дружество/, респективно платена от ищеца
месечна такса за допълнителен пакет Business Travel Unlimited на стойност от 3,99 лева
без ДДС за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., в който напълно влиза и периода
28.11.2021 г. – 19.12.2021 г., месечна такса за допълнителен пакет Business Travel
Unlimited на стойност от 3,99 лева без ДДС. В тази връзка от ищеца е релевирано
доказателствено искане, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължено ответното
дружество да представи по делото намиращ се у него документ, а именно фактура за
мобилна услуга № *, с период на фактуриране 28.10.2021 г. – 27.11.2021 г. и кредитно
известие № *********. Видно от така представения документ, а именно фактура №
**********/02.12.2021 г. за мобилна услуга № *, с период на фактуриране 28.10.2021 г.
– 27.11.2021 г., месечн такса за допълнителен пакет Business Travel Unlimited на
стойност от 3,99 лева без ДДС за периода 28.11.2021 г. – 19.12.2021 г. не е начислявана,
начислена е такава, но за периода 28.10.2021 г. – 27.11.2021 г. Следователно
възражението на ищеца, че в предходна фактура по процесното правоотношение от
страна на ответника е била начислена /каквито твърдения са изложени от ищцовото
дружество/, респективно платена от ищеца месечна такса за допълнителен пакет
Business Travel Unlimited на стойност от 3,99 лева без ДДС за периода 28.11.2021 г. –
27.12.2021 г., в който напълно влиза и периода 28.11.2021 г. – 19.12.2021 г., се явява
недоказано, респективно и неоснователно. Доколкото периодът 28.11.2021 г. –
19.12.2021 г. е част от периода, за който е издадена процесната в производството
фактура и доколкото не се установи същата сума да е повторно начислена и събрана от
ответното дружество /каквито са твърденията на ищеца/, то се налага извод, че е било
налице основание, за ответника, за начисляване и събиране на месечна такса за
допълнителен пакет Business Travel Unlimited на стойност от 3,99 лева без ДДС за
10
периода 28.11.2021 г. – 19.12.2021 г.
Видно от процесната фактура, в същата са начислени и такси по актуалния
тарифен план /съгласно подписаното Приложение № 1 от 03.12.2021 г. към Договор №
*, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер */, за 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г., като
настоящият съдебен състав намира, че за така посочения период от ищеца – абонат са
били дължими суми /пропорционално на времето, за което са ползвани услугите и
обстоятелството, че същите са ползвани само за период от осем дни в периода
20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./, както следва: 1/ месечна абонаментна такса „A1 М клас
S“ на стойност от 1,42 лева без ДДС /за тарифен план „A1 М клас S“ стандартната
месечна абонаментна такса била в размер на 9,00 лева без ДДС, а с приложена
отстъпка, какъвто е настоящия случай, 6,51 лева без ДДС, от което следва, че
пропорционално за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. е била дължима сума в размер
на 1,42 лева/; 2/ месечна такса за пакет „Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed“
на стойност от 1,03 лева без ДДС /за допълнителен пакет „Add-on mobile internet 5 GB
at maximum speed“ стандартната месечна абонаментна такса била в размер на 10,00
лева без ДДС, а с приложена отстъпка, какъвто е настоящия случай, 4,00 лева без ДДС,
от което следва, че пропорционално за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. е била
дължима сума в размер на 1,03 лева/; 3/ месечна такса за допълнителен пакет Business
Travel Unlimited на стойност от 1,03 лева без ДДС /за допълнителен пакет Business
Travel Unlimited уговорената месечна абонаментна такса била в размер на 3,99 лева без
ДДС, от което следва, че пропорционално за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. е
била дължима сума в размер на 1,03 лева.
От горното следва, че възражението на ищеца, че неправилно от ответното
дружество му е начислена месечна такса за допълнителен пакет Business Travel
Unlimited на стойност от 3,99 лева за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г., е частично
основателно. Действително ответникът не е следвало да начислява тази такса в пълен
размер, а в размер, пропорционален на период, за които услугата е ползвана, т.е. за
период от осем дни в периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г., за който период
пропорционално дължимата такса се установи да е в размер на 1,03 лева.
В производството се установи дължимостта, респективно правилно начисляване
от ответника и на суми, представляващи стойност на потребление на услуга „Плюс
250 MB мобилен интернет на максимална скорост“ за периода 20.12.2021 г. –
27.12.2021 г. на стойност от 0,31 лева без ДДС и за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г.
на стойност от 1,18 лева без ДДС.
Установи се и дължимост на стойност на SMS услуги, извън тези включени в
тарифните планове, в размер на 5,88 лева без ДДС /за допълнителни тарифи –
паркиране, игри и др./.
11
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че действително дължимите
от абоната суми, във връзка с процесния договор за електронни съобщителни услуги,
при съобразяване уговорките между страните, обективирани в приложенията към
процесния договор, касаещи тарифния план, действал през процесния период, са в
общ размер от 23,17 лева без ДДС или 27,80 с включен ДДС.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че във връзка
с Договор № *, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *, ответното дружество е издало
фактура № **********/10.01.2022 г., за сума в размер на 25,35 лева без ДДС /или
30,42 лева с включен ДДС/, както и че сумата по фактура №**********/10.01.2022 г.,
издадена във връзка с ползваните от клиента по Договор № *, ведно с приложения към
него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен
телефонен номер *, електронни съобщителни услуги през процесния период, е била
заплатена. Възражението на ответника, че процесната сума е заплатена в брой в
магазин на „а“ ЕАД от трето за производството лице, в качеството му на ползвател на
услугата, а не от „м“ ЕООД, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Видно от всички събрани по делото доказателства, задължено лице по процесната
фактура, а и по процесното правоотношение с ответното дружество е именно ищецът
м ЕООД. Следователно именно последното дължи и плащане на начислените суми по
процесната фактура. Дори плащането да е извършено от трето за производството лице,
то същото е използвано за погасяване на задълженията на м ЕООД към ответника. Без
значение за настоящото производство е какви биха били отношенията между едно
такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, но безспорно е, че задължено
лице по процесната фактура е именно ответника, както и че именно от негово име са
заплатени сумите по същата фактура.
Ответникът не доказа наличие на основание за задържане платената от
ответника сума по актура №**********/10.01.2022 г., с период на фактуриране
/респективно потребление на услугите/ от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за разликата
над сумата от 23,17 лева без ДДС или 27,80 с включен ДДС до начислената от
ответника и платена от ищеца сума от 25,35 лева без ДДС/или 30,42 лева с включен
ДДС.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е доказан по основание и до размера от 2,18 лева без ДДС или 2,62 с
включен ДДС и следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над него до
пълния предявен размер – искът следва да се отхвърли.
Върху главницата, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда /27.09.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
12
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат, както ищеца, така и ответникът.
От страна на ищецът своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за заплатена държавна такса в размер
на 50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
От името на ответното дружество е релевирано възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
Действително по делото са представени доказателства за извършването на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева /с оглед
отбелязването в договор за правна защита и съдействие, сключен между „м“ ЕООД и
адвокат К. Т. от 25.11.2024 и разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, но
същевременно от страна на адвокат Т. са извършени единствено процесуални действия
по депозиране на молба за разглеждане на делото, в насроченото открито съдебно
заседание, в отсъствие на процесуален представител на ищеца и е изразено становище
по депозирания от името на ответника отговор на исковата молба. Исковата молба е
депозирана от името на ищцовото дружество, чрез управителя на същото.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна,
освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24
изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че
предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във
всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на
случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да
гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната
уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да
бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би
могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото
страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в
областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив,
да се отклони по изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени
13
дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до
крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България),
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В същия смисъл са и приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната
практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника бъдат
присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно извършената от адвоката работа по делото. В случая
защитата на ищеца в производството е осъществена в съществен обем с исковата
молба, подадена от управителя на дружеството.
Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Служебно известно е на съдебния състав, че само през 2024 г. от името на ищцовото
дружество против ответника са предявени над 400 иска за връщане на суми, получени
от ответника без основание във връзка със сключени договори за предоставяне и
ползване на електронни съобщителни услуги, като масово исковете са с материален
интерес под 10,00 лева, а мнозина от тях и с интерес под 1,00 лева.
От всичко изложено по-горе се налага извод, че разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, в полза на ищеца, следва да се присъдят в
минимален размер от 150,00 лева, който напълно отговаря на извършените от
процесуалния представител на ищеца процесуални действия, изчерпващи се с
депозиране на молба по хода на делото.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „а“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: **, следва да бъде осъдено да заплати в полза на „м“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. б, *, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 94,93 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д.
№ 58421/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От ответника е направено искане за присъждане на разноски в производството
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лева.
14
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „м“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. б, *, следва да бъде осъдено да заплати в полза на
„а“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 78,80 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д.
№ 58421/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „а“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** да заплати
в полза на „м“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. б, *, на
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата от 2,62 лева /с вкл. ДДС или 2,18 лева без
ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № *,
ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер *, която сума е част от сумата, за която е
издадена фактура № **********/10.01.2022 г. за мобилна услуга № *, с период на
фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
/27.09.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 2,62 лева /с вкл. ДДС или 2,18 лева без ДДС/ до пълния предявен
размер от 5,52 лева /с вкл. ДДС или 4,60 лева без ДДС/
ОСЪЖДА „а“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, следва да
бъде осъдено да заплати в полза на „м“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. б, *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 94,93 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 58421/2024 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „м“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. б, *,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на „а“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 78,80 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 58421/2024 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16