№ 866
гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20233100500971 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх.№ 5751/24.01.2023 г. на С. В. Д., ЕГН **********, против
решение № 4158/30.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1956/2022 г. по описа
на ВРС, 18-ти състав, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от жалбоподателя срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, иск с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ, да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от:
1000 лева, представляваща разлика между присъдените 1 000 лева и
претендираните 2 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 16.09.2021 г. в с.
Тополи, от С.А.М., водач на товарен автомобил марка „Фолксваген“ с peг. №
****** , за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано
от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Оспорва решаващия извод на съда,
че за определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се
съобрази наличието на доказано съпричиняване на вредоносния резултат в
размер на 50 % от страна на ищеца. Сочи, че съпричиняване е налице, само
1
когато претърпените вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
конкретно поведение на пострадалия. Като се позовава на данните от
заключението по проведената в първоинстанционното производство съдебно-
автотехническа експертиза, жалбоподателят сочи, че водачът на товарния
автомобил е предприел маневра и е навлязъл в лентата и траекторията на
движение на дясното превозно средство /мотоциклет/, при което водачът на
последното предприел аварийно спиране, загубил равновесие и паднал на
пътната настилка, като се ударил в намиращото се пред него превозно
средство. Излага, че макар да не може да се изчисли точната скорост на
движение на превозните средства, съгласно свидетелските показания на С.М.,
произшествието е станало точно преди табелата с ограничение, на около 30
метра преди нея, като твърди, че до този указателен знак разрешената скорост
е била 90 км/час, поради което и служителите на МВР са установили
нарушение по ЗДвП единствено на водача на товарния автомобил. Поради
изложеното, моли въззивният съд да установи, че не е налице съпричиняване
от негова страна, както и да уважи предявения иск за сумата от 2000 лева. В
открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв.
Десислава Петрова, поддържа изложеното в жалбата и моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, в депозирания
отговор оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Сочи, че
изводите на първоинстанционния съд досежно установено съпричиняване са
съобразени с цялостния анализ на събрания по делото доказателствен
материал, както и че съдът не е длъжен да възприема експертното заключение
изцяло, доколкото вещото лице по проведената съдебно-автотехническа
експертиза не е разполагало с данни, въз основа на които да определи
скоростта на двете превозни средства преди настъпване на удара между тях.
Счита, че управлението на мотоциклета с неразрешена за пътния участък
скорост е способствало, както за настъпване на самото произшествие, така и
за увеличаване обема и степента на получените увреждания, като преценката
на съда за размера на съпричиняването е съобразена с поведението на
пострадалия и останалите обективни и субективни фактори, станали в
съвкупност причина за ПТП. Твърди за безспорно установено по делото че
процесното ПТП е настъпило в рамките на населеното място –
******************************************, следователно разрешената
скорост е била 50 км/ч. Излага, че посещението на служител на МВР е винаги
последващо, поради което и няма как да се констатира скоростта на движение
преди ПТП, като протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила
по отношение на механизма му. Поради изложеното, отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционния акт и присъждане на разноски. В
открито съдебно заседание въззиваемото дружество, чрез пълномощника си
поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване
на решението на ВРС, с присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с
2
правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. В. Д. срещу
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане““ АД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1. сумата от 7 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 16.09.2021 г. в с. Тополи,
от С.А.М., водач на микробус, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на ПТП – 16.09.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението; 2. сумата от 139.35 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени медицински
разходи, причинени вследствие на гореописаното ПТП.
Твърденията на ищеца са, че на 16.09.2021 г. при управление на мотор
марка „Пиаджио“ с рег. № В 3231 В претърпял ПТП в с. Тополи. Излага, че
микробус марка „Фолксваген“, управляван от С.А.М., предприел неправилна
маневра, като от левия банкет и навлязъл в платното за движение, като му
отнел предимството. Сочи се, че ищецът се блъснал в микробуса, паднал с
мотора, като се озовал под микробуса, който го влачил в продължение на 10
метра. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол. Като
причина за настъпилото ПТП ищецът сочи виновното поведение на водача на
микробуса. Ищецът заявява, че вследствие на ПТП получил следните телесни
повреди: дълбоки охлузвания и рани по всички крайници, кръвонасядане,
наранявания по торса, силни болки в таз, корем и гърди. Сочи, че в
продължение на един месец изпитвал силни болки, а движенията му били
затруднени около 3 месеца след деня на ПТП. Твърди, да е ползвал помощ от
родителите си при обличане и баня. Поддържа, че наред с физическите болки
претърпял и психически страдания. Сочи, че независимо от предприетите
мерки за заличаване на белезите, същите са видими и към настоящия момент
и се отразяват на самочувствието му. Заявява, че има силен и натраплив страх
от превозни средства. Твърди, че е предявил застрахователна претенция към
ответното дружество, но счита, че предложеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 550 лева не съответства на претърпените
болки и страдания. Заявява, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за медицински прегледи, лекарства и превързочни материали, в
размер на 139.35 лева.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е
депозирало писмен отговор, с който признава частично иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди /до сумата от 550 лева/ и изцяло иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като оспорва първия иск за
разликата над сумата от 550 лева до пълния предявен размер от 7 000 лева.
3
Твърди, че на 28.10.2021 г. отправил предложение към ищеца за сключване на
извънсъдебно споразумение, но последният не взел отношение по него.
Оспорва искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на ПТП,
като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. Ответникът не
оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на товарен автомобил марка „Фолксваген“ с peг.
№ Н 0183 КА, за срок от 30.04.2021 г. до 29.04.2022 г., както и че ищецът е
подал до него уведомление за щета с вх. № 241/20.09.2021 г. с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение, но такова не е изплатено.
Оспорва за ищеца да са възникнали всички описани в исковата молба като
вид и характер вреди и тяхната продължителност. Оспорва изключителната
вина на водача С.А.М. за претърпяната от ищеца травма и прави възражение
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Постановеното решение е валидно и допустимо. Жалбата следва да
бъде разгледана по същество.
Искът е по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Фактическият състав на
възникване отговорността на застрахователя включва - наличието на валидно
застрахователно правооотношение между дружеството - застраховател и
застрахования към момента на настъпване на процесното ПТП виновен за
него водач, по което е възникнало задължение за заплащане на обезщетение
/т.е. претърпени вреди в причинна връзка със застрахователното събитие и
техния размер/. Доказателствената тежест за тези факти, както и за размера на
обезщетението, е на въззивника - ищец, а въззиваемото дружество следва да
докаже правоизключващите си възражения.
Между страните не се спори относно наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на процесния инцидент по
отношение на товарния автомобил марка „Фолксваген“ с peг. № ****** с
ответното дружество.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че на 16.09.2021 г. в с.
Тополи е настъпило ПТП между управлявания от ищеца мотор марка
„Пиаджио“ с рег. № В3231В и товарен автомобил марка „Фолксваген“ с peг.
№ ******, управляван от С.А.М., както и че вследствие на ПТП ищецът е
претърпял имуществени и неимуществени вреди, за което е отправена
извънсъдебна застрахователна претенция, по която не е било изплатено
обезщетение.
Спорни са въпросите относно мястото на настъпването на
4
произшествието и в частност – приносът на ищеца за настъпването му.
Релевираното с въззивната жалба оплакване касае приетият от
първоинстанционния съд фак на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, като не се оспорва приетия за доказан справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 2 000 лева. Следователно в
рамките на настоящото производство на установяване подлежи единствено
въпросът дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Механизмът на процесното ПТП е предмет на проведената в
първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза,
заключението по която е прието и неоспорено от страните. Следователно не е
спорно как точно е настъпил сблъсъка между двете МПС, а дали вината е
само на водача на лекотоварния автомибил - св. С.М., а и на пострадалия
ищец ?
Съгласно заключението не са налице обективни данни за определяне
скоростта на двамата участници в процесното ПТП. Вещото лице излага, че
водачът на товарния автомобил е могъл да предотврати настъпването му, като
пропусне мотоциклета преди да навлезе в лентата, отредена му за движение.
Счита, че водачът на мотоциклета не е могъл да предотврати произшествието.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Съгласно приобщения по делото констативен протокол за ПТП от
16.09.2021 г. причина за него е, че водачът на товарния автомобил при
потегляне не пропуска движещия се от дясната му страна мотоциклет,
управляван от пострадалия С. В. Д.. С наказателно постановление № 21-0819-
004135, влязло в сила на 18.11.2021 г., на водача на товарния автомобил
С.А.М. е наложено административно наказание във връзка с процесното ПТП
за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по първоинстанционното производство гласни
доказателства, преценени съобразно правилото на чл. 172 от ГПК, чрез
разпита на свидетеля С.А.М. се установява, че преди да потегли се огледал и
не забелязал друго МПС в дясното огледало. Вече се движел с около 40 км/ч,
когато чул, че водачът на мотоциклета, който се движел зад него, натиска
клаксона. Заявява, че мотоциклетът бил с изключени фарове и се движел
много бързо, като впоследствие водачът му признал, че скоростта му е била
90 км/ч. След това мотоциклетът се блъснал в бордюра, паднал на пътното
платно и се ударил в микробуса. Свидетелят М. сочи, че след настъпване на
удара спрял и с баща му слезли от микробуса. Водачът на мотоциклета се
изправил, с тяхна помощ си свалил каската и вдигнал мотоциклета. Видимо
същият имал само натъртвания – наранени били ръцете и краката му. Самият
той казал, че е добре, разговарял с тях и се движел самостоятелно до
пристигане на близките си, които го накарали да легне на земята, докато
дойде линейка.
Настоящият състав, като съобразява събраните по делото доказателства
досежно механизма на процесното ПТП намира следното:
5
Приема за установено, че мотоциклета с рег.№ В3231В, управляван от
ищеца С. Д. се е движил в с. Тополи, общ. Варна, преди настъпване на удара.
За последният факт свидетелства протокола от ПТП, съставен от служител на
МВР, в който изрично е посочено, че произшествието е настъпило в рачките
на с.Тополи. От изложено от вещото лице по проведената съдебно-
автотехническа експертиза е, че не са налице обективни данни, от които да се
определи скоростта на движение на превозните средства. Единствените
събрани в тази насока доказателства са показанията на свидетеля М. относно
твърдения за извършеното признание от ищеца пред него, че се е движил със
скорост от около 90 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Показанията на
свидетеля М., водач на товарния автомобил и виновен за процесното ПТП,
съгласно приложения по делото констативен протокол, не следва да се
кредитират в частта относно извършеното признание от водача на
мотоциклета самопризнание за превишаване на максималната допустима за
пътния участък скорост, тъй като остават напълно изолирани и не се
потвърждават от останалия събран по делото доказателствен материал.
Както от протокола за ПТП, така и от данните за влязло в сила НП
срещу св. М., и от заключението на автотехническата експертиза се
установява, че ПТП е настъпило вследствие на допуснато нарушение на чл.
25, ал. 1 ЗДвП от водача на товарния автомобил, който е навлязъл в лентата за
движение на управлявания от ищеца мотоциклет, като е отнел предимството
му. От същия обаче не може да се изведе извод за скоростта на движение на
превозните средства преди удара.
При липсата на обективни данни по делото, от които да се заключи
каква е била точната скорост на движение на управлявания от водача
мотоциклет настоящият състав счита, че не може да се направи категоричен
извод за нарушаване правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на
пострадалия и настоящ жалбоподател. Предвид горното, не може да се
приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
поради което неправилно първоинстанционният съд е приложил правилото на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Поради това, определеното по реда на чл. 52 от ЗЗД
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на
ПТП в размер на 2 000 лева следва да бъде присъдено изцяло.
Решението не е обжалвано в частта относно претенцията за законна
лихва, поради което такава се дължи от определената от първоинстанционния
съд дата 11.11.2021 г. /изтичане на 15 работни дни от предоставянето на
изискваните от застрахователя писмени доказателства във връзка с
предявената претенция, на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от
ЗЗД.
Предвид различие в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за разликата над присъдените 1 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди до приетия за доказан размер от 2 000
6
лева, включително в частта за разноските, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода от въззивното производство следва да се преразпредели
отговорността за разноски, сторени пред първоинстанционния съд.
На ищеца следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Що се отнася до
разноските по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
същите следва да останат в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от
ГПК. Налице са и двете предпоставки, визирани в цитираната разпоредба,
доколкото с отговора ответникът е признал иска изцяло, а от писмените
доказателства се установява, че преди образуване на производството същият
е признал за основателна претенцията в тази част й е изразил готовност за
сключване на извънсъдебно споразумение. Ищецът е представил
доказателства за извършването на разноски, както следва: за държавна такса в
размер на 330 лева /от които 280 – по иска за обезщетение за неимуществени
вреди и 50 – по иска за обезщетение за имуществени вреди/, за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева и за депозити за експертизи в размер на
300 лева. При липса на изрично посочване в договора за правна защита и
съдействие относно размера на хонорара по всеки отделен предявен иск,
съдът намира, че същият е уговорен поравно, т.е. в размер от по 250 лева за
всеки иск. От така описаните разноски тези за държавна такса от 280 лева,
адвокатско възнаграждение от 250 лева и депозити от 300 лева са сторени във
връзка с иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца следва да бъде присъдена
част от тях в общ размер от 237.14 лева.
В тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
както и изцяло разноските по иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. От представените
писмени доказателства се установява, че ответникът е извършил разноски в
размер на 840 лева за адвокатско възнаграждение, както и в размер на 600
лева за депозити за експертизи и 30 лева за депозит за призоваване на
свидетел. В случая свидетелят не е претендирал заплащането на
възнаграждение, поради което така внесеният депозит от 30 лева подлежи на
връщане и не следва да бъде съобразяван при разпределяне на разноските
между страните. Предвид липсата на изрична уговорка досежно размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение за двата иска поотделно, следва да се
приеме, че същият е в размер от по 420 лева по всеки от тях. При
съобразяване размера на реално извършените разноски от ответника и при
7
липсата на възражение за прекомерност, съдът намира, че на същия следва да
бъдат присъдени такива в общ размер от 1 148.57 лева
Разноски за въззивното производство се следват на жалбоподателя
съобразно отправеното искане, представения списък и доказателства за
реалното им извършване. Разноските за заплатена държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 25 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, платено в брой, или общо на жалбоподателя се следват 425 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4158/30.12.2022 г., постановено по гр.д. №
1956/2022 г. по описа на ВРС, 18-ти състав, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от С. В. Д., ЕГН **********, с адрес
*************************, срещу „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от:
1000 /хиляда/ лева, представляваща разлика между присъдените с решението
1 000 лева и приетия за доказан размер от 2 000 /две хиляди/ лева,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на ПТП, причинено на 16.09.2021 г. в с. Тополи, от С.А.М., водач на
товарен автомобил марка „Фолксваген“ с peг. № ******, за който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението , както и в
частта за присъдените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес
*************************, сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на ПТП, причинено на 16.09.2021 г. в с. Тополи, от С.А.М., водач на
товарен автомобил марка „Фолксваген“ с peг. № ******, за който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес:
*************************, СУМАТА ОТ 237.14 лева /двеста тридесет и
седем лева и четиринадесет ст./, представляваща разноски в
8
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. В. Д., ЕГН **********, с адрес:
*************************, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, СУМАТА ОТ 1 148.57 лева
/хиляда сто четиридесет и осем лева и петдесет и седем ст./,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., ЕГН **********, с адрес:
*************************, СУМАТА ОТ 425 лева /четиристотин
двадесет и пет лева/, представляваща разноски във въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9