Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 16486 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът Е.Д.Б.
твърди, че е бил страна по трудово правоотношение с ответника Общинско
предприятие „Спорт - Варна“, въз основа на което е изпълнявал длъжността
„огняр“. Твърди, че съвестно изпълнява своите задължения, но от известно време
работодателят започнал да му налага наказания за неизвършени от него нарушения
на трудовата дисциплина. Със Заповед № 27/21.04.2017 г. му било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, което не обжалвал, тъй като се
притеснявал, че може да го нарочат и уволнят. След това, със Заповед №
68/13.07.2017 г. му било наложено наказание „предупреждение за уволнение“, което
обжалвал. Счита, че тъй като тези наказания са описани в процесната заповед за
уволнение, се е целяло отстраняването му от работа.
Посочва, че
със Заповед № 85/09.10.2018г. му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и развива подробни съображения за нейната неправилност. Оспорва да
е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и в частност
– да е увредил имущество на работодателя, а именно – робот за почистване, който
обслужва басейн „Ю.Р.“. Твърди, че не е
бил в нетрезво състояние на работа. Потвърждава, че му е проведен инструктаж за
работа с почистващите роботи, като заявява, че съвестно е изпълнявал всички
процедури. Твърди, че след съставянето на констативния протокол за уврежданията
по робота същият не е даван за ремонт и към настоящия момент е в същото
състояние, в което се е намирал тогава. Посочва, че твърдените увреждания
представляват незначителни повреди, които не възпрепятстват работата на робота
и са невидими. Поддържа, че те може да са причинени по време на нощната работна
смяна на 18.04.2018 г. или преди това, както и след като той е издал смяната.
Не отрича,
че длъжностната му характеристика включва задължение да почиства и поддържа в
изправност всички съоръжения, възли и инсталации, но твърди, че това касае
работата му като огняр и е във връзка с поддържането на котелната система.
Счита, че допълнително възлаганите му задължения следва да са свързани с
длъжността му, какъвто не е разглежданият случай. Заявява, че съвестно е
изпълнявал всички свои задължения като огняр и няма наложено наказание за
неизпълнение на тази му работа. Изразява становище, че наложеното му с
процесната заповед наказание е за неизпълнение на задължения, които не
кореспондират с трудовите му функции, и намира същото за несъответно на нарушението.
Навежда
доводи за допуснати процесуалния нарушения при издаването на заповедта за
уволнение. Посочва, че нарушението е извършено на 19.04.2018 г. и открито от
работодателя на 20.04.2018 г., като в рамките на двумесечния срок е дал
обяснения и работодателят е извършил проверка. Независимо от това, заповедта е
издадена едва на 09.10.2018 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.
194, ал. 1 КТ. Твърди, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по
чл. 189, ал. 1 КТ. Посочва, че в заповедта липсват мотиви, нарушител, точно
описание на нарушението и кога е извършено то, както и законният текст, въз
основа на който се налага.
Отправя
искане до съда за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед
№ 85/09.10.2018 г., издадена от директора на Общинско предприятие „Спорт -
Варна“, и отмяна на същото; за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност; за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3840
лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението – за периода от 10.10.2018
г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 466 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от 16 работни дни за 2018 г. Претендира разноски.
В съдебно
заседание е допуснато изменение на иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ,
чрез неговото увеличаване до сумата от 4477.50 лева, представляваща обезщетение
за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението – за
периода от 11.10.2018 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Допуснато е и изменение на иска с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ, като размерът му е намален до сумата от 290.22 лева,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 работни дни
за 2018 г. и производството по този иск е прекратено за разликата над
посочената сума до първоначално предявения размер от 466 лева поради оттегляне
на иска.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Общинско
предприятие „Спорт - Варна“, който излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Поддържа, че е налице нарушение на трудовата дисциплина,
което е индивидуализирано в заповедта както от фактическа, така и от правна
страна. Счита, че Заповед № 85/09.10.2018 г. е мотивирана и съдържа всички
изискуеми реквизити, като при издаването ѝ е спазен преклузивният срок по
чл. 194, ал. 1 К, а именно – едногодишен от извършване на нарушението. Навежда
доводи, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на значимостта на
допуснатото нарушение. Посочва, че работодателят е предостави възможност на
работника да даде обяснения.
Ответникът
излага, че със Заповед № 55/15.06.2017 г. директорът на ОП „СПОРТ – ВАРНА“, във
връзка с правилната експлоатация на новозакупено
оборудване, е определил организаторът по техническа поддръжка в ПК „Приморски“
– В.К.Д.за лице пряко отговорно за правилната експлоатация на техниката и е
наредил същият да проведе обучение за оперативното ѝ обслужване на всички
помпиери и огняри в ПК „Приморски“. Със същата заповед е наредено в комплекса
да бъде въведен дневник за експлоатация, в който при всяко използване на
техниката да се вписва часът на включване и да се полага подпис от служителя,
който я обслужва. В заповедта е посочено, че за установени щети поради
неправилна експлоатация материална отговорност носи служителят, който последно
е удостоверил с подписа си в дневника, че е работил с техниката. Контролът по
изпълнение на заповедта е възложен на М.С.М.– организатор в ПК „Приморски“. За
извършения първоначален инструктаж за работа с почистващи роботи е съставен
протокол, в който са вписани имената на инструктираните служители, сред които е
и Е.Д.Б..
Ответникът
твърди, че длъжностната характеристика на ищеца, с която той е запознат,
включва задължение да почиства и поддържа в изправност всички съоръжения, възли
и инсталации и в нея е предвидена възможност за възлагане на допълнителни
задължения във връзка с осъществяваната дейност в спортния комплекс. Поддържа,
че е налице нарушение на трудовата дисциплина, тъй като установените повреди на
процесната машина, а именно – спукан в дясната страна горен капак; разцепен
десен калник и усукан и пречупен захранващ кабел, са причинени от небрежното поведение
на ищеца. Посочва, че стойността на повреденото имущество е 17630.24 лева /без
ДДС/.
Подчертава,
че са налице предходни нарушения на трудовата дисциплина от страна на
ищеца. Със Заповед № 27/21.04.2017 г. му
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, а със Заповед № 68/13.07.2017
г. – „предупреждение за уволнение“. Последното е било обект на съдебен контрол,
като с влязло в сила решение е отхвърлен искът на ищеца за отмяната му. Това
наказание не е заличено към настоящия момент. Отделно от изложеното, след
установяване на процесното нарушение, в периода до налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“ от ищеца са извършени и други нарушения на трудовата
дисциплина.
По
отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сочи, че той има акцесорен характер и основателността му е обусловена от
тази на главния иск. Оспорва размера на предявената претенция.
Оспорва твърдението на ищеца, касаещо размера на
неизползвания от него платен годишен отпуск за 2018 г., като посочва, че е
изплатено такова за 7 работни дни.
Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ:
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК работодателят носи тежестта, т. е.
процесуалното задължение за установяване законността на уволнението. За да се
приеме, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено от последния
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във
вр. с чл. 195 КТ, следва да е извършено дисциплинарно нарушение измежду
изброените в чл. 190 КТ, както и работодателят да е спазил предвидената в Глава
IX, Раздел III КТ процедура по реализиране дисциплинарната отговорност на работника или
служителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Заповедта следва да бъде издадена и връчена на
работника или служителя в преклузивния срок по чл. 194 , ал. 1 КТ, а именно – не
по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. По въпроса за съотношението на двата срока е налице утвърдена
практика на ВКС в следния смисъл: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване
на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл
едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от
откриване на нарушението /виж напр. Решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о. и Решение № 231 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 858/2010 г., IV г. о./. За момент на откриване на нарушението се приема
моментът, в който субектът на дисциплинарната власт е узнал за допуснатото
нарушение на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субект,
време и място на извършването, индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна.
С доклада по делото съдът е
приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, че същите са страни по валидно възникнало трудово правоотношение, въз
основа на което ищецът е заемал длъжността „огняр“ в Общинско предприятие
„Спорт - Варна“, като същото е прекратено със Заповед № 85/09.10.2018 г.,
издадена от директора на Общинско предприятие „Спорт - Варна“. Заповедта за
дисциплинарно уволнение е връчена на ищеца на 10.10.2018
г., видно от извършеното върху нея отбелязване /л. 6 от делото/.
На л. 74 от делото е
приложена докладна записка с вх. № 977/20.04.2018 г. от М.С.М.– организатор при
Плувен комплекс „Приморски“, с която последният е уведомил Директора на
Общинско предприятие „Спорт - Варна“, че на 19.04.2018 г. в 8:00 часа при
провеждане на ежедневната оперативка с техническия персонал М. Д. М., на длъжност
огняр, съобщил за повреда в робота за почистване на басейн „Ю. Р.“, установена
при застъпване на смяна. Отразено е, че М. Д. М.е приел смяната от Е.Д.Б.,
който е бил на смяна от 22:00 часа на 18.04.2018 г. до 06:00 часа на 19.04.2018
г. Към докладната записка е приложен констативен протокол от 19.04.2018 г., в
който са отразени повредите по почистващия робот /л. 75/.
Въз основа на горната
докладна записка с писмо с изх. № 1017/25.04.2018 г. директорът на общинското
предприятие е изискал обяснения от ищеца във връзка с установеното
дисциплинарно нарушение, на основание чл. 193, ал. 1 КТ. От изложеното следва,
че работодателят е узнал за нарушението на трудовата дисциплина най-късно към
25.04.2018 г., когато са изискани обяснения от ищеца. Именно това е и
най-късният момент, от който е започнал да тече двумесечният срок по чл. 194,
ал. 1 КТ, като същият е изтекъл на 25.06.2018 г. Следователно заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена и връчена на ищеца повече от три
месеца след изтичане на преклузивния срок за реализиране на дисциплинарната му
отговорност. Само на изложеното основание уволнението се явява незаконно,
поради което е безпредметно да се обсъждат останалите изтъкнати от страните
доводи, касаещи наличието на предпоставките за налагане на дисциплинарно
наказание.
Поради горните съображения
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и
следва да бъде уважен. Предвид основателността на главния иск основателен се
явява и искът за възстановяване на ищеца на предишната му работа.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ
при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В случай че в посочения период работникът или служителят е работил на
по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите /ал. 2/. За да
бъде уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ,
ищецът следва в условията на пълно и главно доказване на установи оставането си
без работа, респ. полагането на труд срещу по-ниско заплащане.
От представената по делото
справка за актуалното състояние на действащи трудови договори на Е.Б. /л. 151/
се установява по безспорен начин, че след незаконното уволнение той е полагал
труд по трудово правоотношение с работодателя „БГ СОД“ ООД за периода от
20.12.2018 г. до 31.01.2019 г. През процесния период той не е работил при друг
работодател.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира в
пълнота като компетентно изготвено и обосновано, размерът на дължимото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 11.10.2018 г. /когато е
прекратено трудовото правоотношение/до 11.04.2019 г. е 4 477.50 лева, като посоченият
размер е изчислен за пълни шест месеца. При отчитане на изплатените на ищеца
възнаграждения от работодателя „БГ СОД“ ООД вещото лице е изчислило, че
обезщетението възлиза на 4157.73 лева.
Настоящият съдебен състав
намира, че дължимото обезщетение следва да бъде определено съобразно
разпоредбата на чл. 225, ал. 2 КТ, доколкото по делото безспорно се установява,
че в шестмесечния период след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е
получавал трудово възнаграждение от друг работодател, макар и в по-нисък
размер. Съдът не споделя доводите на ищеца, че посоченото възнаграждение не следва
да бъде приспаднато от размера на дължимото обезщетение, тъй като се касае за
полаган труд на 4-часов работен ден. Това становище не намира подкрепа в
разпоредбите на КТ, тъкмо напротив – то противоречи на граматическото тълкуване
на чл. 225, ал. 2 КТ.
Поради горното искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е основателен
и следва да бъде уважен до сумата от 4157.73 лева, като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 4477.50 лева същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението, следва да се допусне
предварително изпълнение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 КТ е уредено правото на работника или служителя да получи парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на
трудовото правоотношение. От представените по делото писмени доказателства,
както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза става ясно, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал неизползван
платен годишен отпуск в размер на 7 дни. На тази база вещото лице е изчислило,
че работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 290.22
лева. В съдебно заседание вещото лице потвърди, че част от това обезщетение е
изплатено от работодателя, а именно – сума в размер на 226.31 лева. От
изложеното следва, че дължимият неизплатен остатък от обезщетението възлиза на
63.91 лева, до който размер искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът
претендира извършените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В
случая страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. При
липса на изрично посочване в договора за правна защита и съдействие относно
размера на хонорара по всеки отделен предявен иск, съдът намира, че същият е
уговорен поравно, т.е. в размер от по 75 лева за всеки един иск. При
съобразяване на горното съдът ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от него разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на 236.16
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид
направеното от ответника искане за присъждане на разноски за производството и
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от осъдителните искове в размер
на 63.84 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Районен съд – Варна дължимата по исковете държавна такса в общ размер 337.32 лева /по 80 лева по исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ; 166.31 лева – съразмерно на уважената
част от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ; 11.01 лева – съразмерно на уважената част от иска с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ/, както и 132.82 лева – възнаграждение за вещото лице, съразмерно
на уважената част от осъдителните искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на Е.Д.Б., ЕГН **********,***, извършено със Заповед №
85/09.10.2018 г., издадена от директора на Общинско предприятие „Спорт - Варна“,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.Д.Б.,
ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност – „огняр“ в
Общинско предприятие „Спорт - Варна“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Спорт - Варна“, гр. Варна, ул. „С.“ № 39а, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Б., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 4157.73 лева /четири хиляди сто петдесет и седем лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението – за периода от 11.10.2018 г. до
10.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 4477.50 лева /четири хиляди четиристотин
седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението за присъдено обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението, на основание чл. 242, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Спорт - Варна“, гр. Варна, ул. „С.“ № 39а, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Б., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 63.91 лева /шестдесет
и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от 7 работни дни за 2018 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 290.22 лева /двеста и деветдесет лева и двадесет и две
стотинки/.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Спорт - Варна“, гр. Варна, ул. „С.“ № 39а, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.Б., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 236.16 лева
/двеста тридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, представляваща извършени
в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.Б.,
ЕГН **********,***, ж. к. „В.“, бл. 402, вх. 1, ет. 3, ап. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, гр. Варна,
бул. „Осми приморски полк“ № 43, СУМАТА
ОТ 63.84 лева /шестдесет и три лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща извършени в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с
ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Спорт - Варна“, гр. Варна, ул. „С.“ № 39а, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен
съд – Варна, СУМАТА ОТ 470.14 лева /четиристотин и седемдесет
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за
производството и възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: