№ 6010
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100511406 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11406/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т. Б. Б. ЕГН
********** от гр. София срещу решение №6515 от 27.04.2023 г постановено по гр.д.
№55587/2022 г на СРС , 34 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Б. дължи сумата от 2446,14
лв. цена на доставена топлинна енергия за периода 29.07.2019 г до 30.04.2020 г за ап.№15 в
гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 29.07.2022 г до изплащане на вземането,
341,93 лв. мораторна лихва от 16.10.2020 г до 20.07.2022 г върху посочената главница , и
42,29 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от 29.07.2019 г до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
/частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №24588 от
29.08.2022 г по ч.гр.д. №41206/22 г. на СРС ; както и въззивникът е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 680,99 лв разноски в исковото производство пред
СРС и сумата от 99,20 лв. разноски в заповедното производство.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част.
Ищецът не е представил убедителни писмени доказателства , не е отчетена реално
потребената топлинна енергия и не са издадени фактури и индивидуални справки от ФДР.
Частичното извлечение от сметки и съобщения към фактури не са връчени на въззивника и
1
в тях липсват реквизити . Не е налице писмен отговор за доставка на топлинна енергия и не
е ясно каква е била предоставяната услуга . Липсва писмен договор с третото лице и данните
от третото лице не обвързват въззивника . Налице са неравноправни клаузи , а счетоводните
книги на ищеца не са редовни по чл.182 ГПК . Не е ясно какви са били технологичните
загуби , дали топлоразпределителите са отчитали правилно и средствата за измерване
преминали ли са технически контрол .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице помагач на ищеца „Бруната“ ООД не взема становище по жалбата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.05.2023 г,
поради което въззивната жалба от 10.05.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ , като в отговора на исковата молба ответникът не е
оспорил , че е собственик на имота , а отделно е налице и молба-декларация за откриване на
партида .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
2
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответника . Липсват законоустановени специални изисквания за реквизити на процесния
договор за доставка на топлинна енергия . Задължението на ищеца е да доставя топлинна
енергия съгласно нормативните изисквания , а задължението на ответника е да заплаща тази
топлинна енергия по установените цени и в сроковете посочени в ОУ .
В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ и с
представените от ищеца писмени доказателства . Експертизата е работила по писмени
доказателства съставени от ищеца , защото такава е действащата законова уредба . Не става
ясно по какви други писмени доказателства би следвало според въззивника да работят
вещите лица .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция
за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени
съобразно ЗЕ и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за
топлоснабдяването .
СТЕ установява извършване на дялово разпределение , като няма данни етажната
собственост да се е противопоставила на извършването на същото .
Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е
битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя . Предмет на
делото са доставки на топлинна енергия , а не неистинност на частни документи – фактури ,
известия , извлечения от сметки . Според ОУ падежите респ.дължимостта на периодичните
задължения за топлинна енергия не са в зависимост от връчване на известия или фактури .
Не е необходимо ищецът да представя цялата си счетоводна и техническа документация
по делото , а съдът може да извърши проверката си и чрез вещото лице по ССЕ , както и е
направено .
3
При служебна проверка не се констатират неравноправни клаузи , а въззивникът не се е
позовал изрично на конкретни такива клаузи , поради което съответният довод не следва да
се разглежда като неясен и бланкетен.
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6515 от 27.04.2023 г постановено по гр.д.№55587/2022 г на
СРС , 34 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Т. Б. Б. ЕГН ********** от гр. София дължи сумата
от 2446,14 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода 29.07.2019 г до 30.04.2020 г за
ап.№15 в гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 29.07.2022 г до изплащане на
вземането, 341,93 лв. мораторна лихва от 16.10.2020 г до 20.07.2022 г върху посочената
главница , и 42,29 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение от 29.07.2019 г до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №24588
от 29.08.2022 г по ч.гр.д. №41206/22 г. на СРС ; както и Т. Б. Б. е осъдена да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 680,99 лв разноски в исковото производство пред
СРС и сумата от 99,20 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. Б. Б. да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София
сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето лице помагач на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4