Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №5

    

гр.София, 08.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, І^-ви състав, в открито съдебно заседание на 21^-ви декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т. д. №69 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ., със седалище ***, чрез процесуален представител на нейните законни представители – юрк. И.К., е предявило иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД срещу С.И.Д. с ЕГН ********** и адрес: *** за заплащане на сумата от 39 726,22 лева, от които :

- 37 283,49 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2014 год., сключен между страните,

- 2 295,01 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018 год.,

- 27,72 лева, съставляващи санкционираща лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018год. и

- 120 лева, съставляващи заемна такса (еднократна такса „разходи по изискуем кредит” – виж и.м. л.1), ведно със законната лихва върху главницата от 37 283,49 лева, считано от предявяване на исковете, 30.03.2018 год., до окончателното заплащане.

            Претендират се и направените по делото разноски, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,- лв.

 В исковата си молба ищецът излага следното:

Твърди, че между „Б.Д.” ЕАД и ответницата С.И.Д. бил сключен договор за текущо потребление от 20.02.2014 год., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя 50 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му – 20.02.2014 год. Падежът на ежемесечните вноски бил 20-то число на съответния месец. Твърди, че кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е бил в размер на 8,9% годишно. Кредитът се погасявал чрез посочена в и.м. разплащателна сметка с месечни погасителни вноски, състоящи се от различни части главница и договорна/възнаградителна/ лихва.

Твърди, че на 20.11.2017 год. кредитополучателят преустановил изплащането на кредитните вноски, като към 30.03.2018 год. просрочените такива били пет. Частта от всяка падежирала и непогасена вноска, представляваща главница, се олихвявала със санкционираща лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта /чл.19, ал.1 от ОУ на банката/.

Ето защо поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание чл.19, ал.2 вр. с чл.20, ал.1,т.1 от Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на „Б.Д.” ЕАД с депозирането на настоящата искова молба ищецът обявява процесния кредит за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.

Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че към момента на предявяване на исковете задълженията на ответника по горния договор възлизали сумата от 39 726,22 лева, от които :

- 37 283,49 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2014 год., сключен между страните,

- 2 295,01 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018 год.,

- 27,72 лева, съставляващи санкционираща лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018год. и

- 120 лева, съставляващи еднократна такса „разходи по изискуем кредит” по договора за кредит – последната дължима при трансформирането на договор за кредит в предсрочно изискуем на основание т.6011 от тарифата на банката и чл.14 от процесния договор за кредит.

            Препис от исковата молба и приложенията е връчен редовно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на ответницата С.И.Д., след: извършена служебно справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, видно от която постоянният и настоящ адрес на последната е адресът, на който са изпратени за връчване съдебните книжа; извършена служебно справка от НОИ за наличие на месторабота на ответницата, съгласно чл.47, ал.3 ГПК, каквато не се установява.

            С определение №375 от 12.07.2018г., постановено по настоящото дело, на основание чл.47, ал.6 ГПК, на ответницата С.И.Д. е назначен за особен представител адв. В.Б.Х. от САК.

            Препис от исковата молба и доказателства са връчени редовно на особения представител адв. Х.на 30.07.2018г. и в срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който не се оспорва допустимостта на предявения иск, но се оспорва същият по основание и размер, като се излагат следните съображения:

            Сочи се, че процесният Договор за кредит за текущо потребление сключен между „Б.Д.” ЕАД и ответника С.И.Д. на 20.02. 2014 г. представен от ищеца по делото съдържа ръкописен текст „Залог на вземане по сметка в БДСК” /чл.10/, но не ставало ясно какви действия е предприела банката съгласно  чл.15 - чл.18 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за „Б.Д.” ЕАД.

            Поддържа се, че не е налице основание на ищеца да има претенции към ответника, в случай, че банката е предприела действия съгласно уговореното в чл.10 „Залог на вземане по сметка в БДСК” от договора. Твърди се, че липсват доказателства за това дали ищецът се удовлетворил от този залог ли не.

            На следващо място в отговора се оспорва предявения иск по размер, със следните аргументи:

            Отново с оглед уговореното в чл.10 от процесния Договор за кредит за текущо потребление сключен между „Б.Д.” ЕАД и ответника С.И.Д. на 20.02. 2014 г., че задълженията по кредита се обезпечават със залог по сметка в самата банка и обстоятелството, че при възникналото в последствие затруднено финансово състояние на кредитополучателя – ответницата С.И.Д., се твърди, че Банката е имала възможността да предприеме действия и да се удовлетвори за вземанията си по кредита прихващайки парични средства по залога. Твърди се, че дори и да бъде прието, че ответницата дължи плащане, то последното не е в претендирания от ищеца размер. 

            Отделно от горните твърдения, се навеждат и такива липса на яснота относно това как е формиран размерът на исковата претенция и на доказателства в тази насока.

            Препис от отговора е връчен на пълномощника на ищеца на 19.09.2018г. и срока по чл.372 ГПК, ищецът - „Б.Д.” ЕАД не е представил допълнителна искова молба.

 

 

            Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

            С договор за текущо потребление от 20.02.2014 год. „Б.Д.” ЕАД е отпуснала на С.И.Д. кредит 50 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му – 20.02.2014 год. Падежът на ежемесечните вноски бил 20-то число на съответния месец. Кредитът е усвоен в размер на 50000лв. на 20.02.2014г.

Съгласно чл.19.2 от ОУ, към които договора препраща кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок от 90 дни на уговорените вноски за главница или лихва. Съгласно извлечение от счетоводните книги на банката от 30.03.2018г. С.И.Д. към тази дата има непогасени 5броя погасителни вноски всяка една с размер 760,85лв. Общо задълженията на кредитополучателя възлизат на 3606,59лв., от които: 1466,428лв. съставляващи просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2014 г.,  2140,17лв., съставляващи договорна лихва.

Към датата на предявяване на иска дължимите суми са 39 726,22 лева, от които :

- 37 283,49 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2014 год., сключен между страните,

- 2 295,01 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018 год.,

- 27,72 лева, съставляващи санкционираща лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018год. и

- 120 лева, съставляващи заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата от 37 283,49 лева, считано от предявяване на исковете, 30.03.2018 год., до окончателното заплащане.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема за компетентно изчерпателно и задълбочено. Видно от него по договор за текущо потребление от 20.02.2014г.  сумата от 50 000лв. е усвоена на 20.02.2014г. Кредитът не е обслужван редовно, поради недостиг на средства, след 20.11.2017г. има просрочие на пет месечни вноски, над 90 дни. Към 30.03.2018г. дължимите непогасени месечни вноски са 5 в размер на 3606,59лв. По кредита длъжникът дължи 39 726,22 лева, от които :

- 37 283,49 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2014 год., сключен между страните,

- 2 295,01 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018 год.,

- 27,72 лева, съставляващи санкционираща лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018год. и

- 120 лева, съставляващи заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата от 37 283,49 лева, считано от предявяване на исковете, 30.03.2018 год., до окончателното заплащане.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД е допустим.

Разгледан по същество искът е основателен.

По делото се доказа от представения договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът „Б.Д.” ЕАД е предоставила на ответника С.И.Д. кредит в размер на 50 000лв. Сумата е усвоена от ответника на 20.02.2014г. Видно от ССЕ кредитът не е обслужван редовно, поради недостиг на средства, считано след 20.11.2017г.  длъжникът е бил в забава над 90 дни. Към датата на подаване на исковата молба 30.03.2018г. е имало непогасени 5броя погасителни вноски в размер на 3606,59лв. По кредита длъжникът С.И.Д. дължи 39 726,22 лева, от които :

- 37 283,49 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2014 год., сключен между страните,

- 2 295,01 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018 год.,

- 27,72 лева, съставляващи санкционираща лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018год. и

- 120 лева, съставляващи заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата от 37 283,49 лева, считано от предявяване на исковете, 30.03.2018 год., до окончателното заплащане.

Съгласно т.19.2 от ОУ, при настъпване на забава в плащанията над 90 дни на главница или лихва целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Това е право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, за което последният следва да бъде уведомен. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ищецът не твърди и не е извършвал уведомяване на ответника С.И.Д. за упражняването на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, преди подаването на исковата молба-30.03.2018г. Напротив с връчването на исковата молба кредиторът отправя покана за предсрочната изискуемост на целия кредит, поради забава от страна на длъжника. С нея същият претендира цялата сума по кредита, като главница, лихви и разноски, като исковата молба представлява покана за плащане на дължимото по кредита и го превръща в предсрочно изискуем. Не се твърди и доказа съществуващите задължения да са погасени с плащане или по друг начин.

            Не е основателно възражението на особения представител на ответницата С.И.Д., че не ставало ясно какви действия е предприела банката върху залога на вземане.  По делото от изслушаната ССЕ не се установи погасяване на падежирали задължения на ответницата.

            Ето защо исковете са основателни и доказани в пълен размер и следва да се уважат.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответникът Тодор Първанов Димитров следва да понесе направените в настоящото производство разноски на ищеца: за държавна такса –1589,05лв.; юрисконсултско  възнаграждение за ищеца–450,-лв.;. съдебно-счетоводна експертиза – 600,-лв., разноски за възнаграждение на особен представител 1721,-лв. или общо 4360,05лв.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД С.И.Д. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** по банкова сметка *** ***,22 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин двадесет и шест лева и двадесет и две стотинки), от които :

- 37 283,49 лева (тридесет и седем хиляди двеста осемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки), съставляващи просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2014 год., сключен между страните,

- 2 295,01 лева (две хиляди двеста деветдесет и пет лева и една стотинка), съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018 год.,

- 27,72 лева (двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), съставляващи санкционираща лихва по договора за кредит за периода от 20.11.2017 год. до 29.03.2018год. и

- 120 лева (сто и двадесет лева), съставляващи заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата от 37 283,49 лева, считано от предявяване на исковете, 30.03.2018 год., до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК С.И.Д. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на „Б.Д.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски в размер на 4360,05лв. (четири хиляди триста и шестдесет лева и пет стотинки).

Да се изплати на адв. В.Б.Х. от САК, особен представител на ответника С.И.Д. с ЕГН ********** и адрес: *** възнаграждение в размер на 1721,-лв.(хиляда седемстотин двадесет и един лева), внесено от ищеца „Б.Д.” ЕАД по депозитната сметка на съда.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.София.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: