Присъда по дело №565/2020 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 8 /22.03.2021г.
по НОХД №565/2020г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу В. С. Д. ЕГН **********, за това, че на
14.11.2019г., в гр.Разград, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон, марка „Honor
7S“, на стойност 100,00 лева, 1 бр.сим-карта на стойност 6,00 лева и 1 бр.карта-памет на
стойност 3,00 лева, всичко на стойност 109,00 лева, от владението на Д.В.П. от гр. Разград и
собственост на В. И. И. от гр.Разград, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като случая е маловажен - престъпление по чл.194, ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
По делото е предявен и приет от съда за съвместно разглеждане граждански иск
от пострадалото лице В. И. И. ЕГН ********** против подс. В. С. Д. ЕГН **********, за
сумата 109,00лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деликта 14.11.2019г. до окончателното й изплащане. След направено искане гр. ищец е
конституиран и в качеството си на частен обвинител.
Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от
НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е
доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание при
алтернативно предвидените в закона – Пробация, включваща задължителните пробационни
мерки, за срок от осем месеца.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец също счита,
престъплението за доказано по несъмнен начин и в унисон с държавното обвинение пледира
за налагане на наказание пробация със същите мерки и срок. Счита гражданския иск за
доказан по основание и размер и моли съда да го уважи изцяло.
Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда без да сочи мотиви за
това. Алтернативно предвид младежката възраст на подсъдимия, ниската стойност на
отнетото имущество и чистото съдебно минало на подсъдимия, моли съда да определи
наказание глоба в минимален размер.
Подсъдимия В. С. Д. признава фактите описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание глоба.
Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл.
371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В. С. Д. е роден на *****, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, осъждан, адрес за призоваване: гр. ***** ЕГН
**********
Съдът на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по делото
1

фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:
Св. В. И. притежавала мобилен телефон, марка „Honor 7S“ с ИМЕЙ *****. Телефона
св. И. закупила от „Технополис“ в гр. Разград на 18.09.2018г., за сумата от 219 лева,
ползвала телефона със сим-карта с № *****.
На 14.11.2019г., около 17,00ч., св. И. дала телефона на своята братовчедка – св. Д. П.,
да го ползва, тъй като приложенията в телефона на П. не работели. Св. П. имала уговорка
със своя приятел - св. Р. К. да отидат на гости на подс. В. Д.. Около 17, 20ч. двамата се
срещнали пред блока на подс. В. Д. в жк. „*****“ блок № 5, след което с асансьора се
качили на седмия етаж, където бил апартамента на подсъдимия. Слизайки от асансьора
видели на междуетажната площадка между 6 и 7 етаж св. С. Д.а - сестра на подс. В. Д.. На
площадката имало сложени маса и пейка и там обикновено се събирали свидетелите. Св. П.
и св. К. седнали, заедно със св. С. Д.а около масата, като Св. П. извадила кутия цигари и
телефона на св. В. И. и ги сложила на масата пред нея. След около 10 минути към
компанията се присъединили подс. В. Д. и св. Д. К.. Св. С. Д.а взела телефона на св. В. И.,
разгледала го, след което го върнала пак на мястото му. След известно време подс. В. Д.
донесъл от апартамента си сандвичи, от които яли всички, без св. П.. Използвайки това, че
присъстващите в компанията разговарят помежду си, без да го забележат подс. В. Д. взел
телефона на св. В. И. от масата, където го била оставила св. Д. П.. След известно време подс.
В. Д. взел празната чиния от сандвичите и отишъл да я занесе в апартамента, където
изключил телефона. През това време св. Д. П. установила, че телефона й липсва и започнали
да го търсят под масата, на пейката и около мястото, където била компанията. След като не
го намерили св. С. Д.а извадила телефона си и набрала номера, но телефона бил изключен.
През това време подс. В. Д. и св. Д. К. напуснали компанията. Св. Д. К. се обадил на свой
познат - св. Т. Х., като му казал, че иска да се видят. Св. Х. се съгласил и отишъл до блок №
7 в жк. „*****“, където се срещнал със св. К. и едно момче, което св. Х. не познавал - подс.
В. Д.. Св. К. и подс. В. Д. седнали в автомобила на св. Х., като св. Д. К. казал на св. Х., че
неговия приятел продава телефон. Подс. В. Д. извадил телефона и го показал на св. Х., но
тъй като било тъмно св. Х. не можал добре да го огледа. Видял, че телефона е черен на цвят,
без калъф, като не видял марката. Подс. В. Д. му казал, че продава телефона за 70 лева, тъй
като си е купил друг телефон. Св. Х. видял, че телефона е включен, като всичко в телефона
било изтрито, като нямало никакви приложения, дата, час, т.е. телефона изглеждал като
купен сега и като сравнително нов. Св. Х. отказал да купи телефона, при което подс. В. Д.
му казал, че ще го продаде и за 50 лева, но св. Х. отново отказал, след което си тръгнал. Св.
Д. К. поръчал на св. Х. преди да тръгне, ако намери друг купувач да му се обади.
След като не успял да продаде телефона на св. Х., подс. В. Д. го продал на св. И. Й. -
приятел на майката на св. Д. К., за сумата от 50 лева. Св. И. Й. ползвал телефона със сим-
карта, регистрирана на името на майка му К. И. П.. Св. И. Й. ползвал няколко дни телефона
с посочената сим-карта, след което му се обадила приятелката му Д. К.а - майка на св. Д. К.
и му казала, че трябва да върне телефона, защото бил краден. Св. И. Й. върнал телефона,
като го предал лично на Д. К.а. След това подс. В. Д. през м. декември 2019г. продал
телефона на св. Й.Й., за сумата от 20 лева, който от своя страна го препродал на св. В.А., за
30 лева. Последният потвърдил, че е закупил от св. Й. телефона, като впоследствие го е
счупил заради скарване с приятелката си, след което изхвърлил остатъците от него в
контейнера.
2

В хода на разследването от назначената и изготвена съдебно-ценова експертиза се
установява, че подс. В. Д. противозаконно е отнел чужди движими вещи на обща стойност
109,00 лв.
Подс. В. С. Д. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на подс. В. Д., което се подкрепя от доказателствата събрани в
досъдебното производство: Докладна записка, Жалба, Съобщение за извършено
престъпление от о.х., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
Справка за съдимост на подсъдимия, Заключението на вещото лице по назначената
оценителна експертиза, както и от показанията на свидетелите В. И., Д. П., С. Д.а, Т. Х., Д.
К., Р. К., И. Й., Й. И., Й. Й., В. А., протокол за очна ставка, протокол за разпознаване на
лица.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият В. С.
Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал.
3, във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна – на инкриминираната дата и място подсъдимият е отнел
описаните чужди движими вещи от владението на св. П., чрез активни действия прекратил
противозаконно фактическата й власт върху тях и установил своя такава. Това е
осъществено без съгласието на пострадалата, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подс. В. Д. е действал с намерение противозаконно да присвои процесиите движими вещи,
тъй като е желаел след деянието да се разпореди и се е разпоредил с тях в своя полза.
От субективна страна - подс. В. Д. е действал умишлено, при форма на вината пряк
умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 НК. Съзнавал е, че предмет на престъплението
са чужди движими вещи и с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на тези
вещи. Предвиждал е преминаването на вещите в своя фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението. Във волево отношение
извършителят пряко е целял този резултат. Предвиждал е общественоопасния характер на
деянието, общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, законът предвижда
алтернативно : наказание лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто
до триста лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието при спазване разпоредбата на чл.58а от НК. С оглед ЗИДНК, обн. В ДВ, бр.
26/2010г. и приетите с §1 изменения на чл.58а от НК, съдът намира, че не следва да се
прилагат, доколкото визират единствено и само наказанието „ лишаване от свобода”.
Такова по вид наказание в конкретния случай, действително би се оказало
3

несъразмерно тежко с оглед характеристиките на извършеното престъпление и личността на
подсъдимия. Като най-подходящо по вид, съдът намира наказанието „ глоба ” в максимален
размер – 300,00лв. Това наказание би осъществило целите посочени в чл.36 от НК и би
оказало необходимото въздействие върху личността на подсъдимия, за да го поправи и
превъзпита.
По гражданския иск:
С оглед изхода от делото, съдът като намери за категорично установени всички
признаци на чл. 45 от ЗЗД – виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
причинените от деянието имуществени вреди, причинната връзка между деянието и вредите,
намери предявения граждански иск за доказан по основание и размер, поради което осъди
подс. В. С. Д. , ЕГН **********, да заплати на В. И. И. , ЕГН ********** от гр. Разград
сумата 109,00лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в
резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019 година до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия по сметка на ОДМВР гр.
Разград сумата 54,90лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по
сметка на Районен съд гр. Разград сумата 50,00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	8
Дата:	23 март 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия:	Доротея Енчева Иванова

Дело:	20203330200565
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 август 2020 г.

Присъда по дело №565/2020 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите