№ 266
гр. Бургас, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. И.ОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. И.ОВА
Административно наказателно дело № 20232120200243 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на И. К. В., ЕГН: **********,
депозирана от адв. Р. Н. срещу Наказателно постановление № 22-0434-
000291/13.12.2022 г., издадено от Началника на 02 РУ към ОД на МВР- Бургас, с което
за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пред. трето ЗДвП, му е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо ЗДвП, му е наложено административно
наказание Глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.70, ал.3 ЗДвП, на основание
чл.185 ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление В
ЧАСТТА, в която за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175а ал.1, пред.
трето ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В тази връзка се излагат
твърдения, че В. не е осъществил твърдяното нарушение по използване на пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се явява
лично. Представлява се от адв. Р. Н. от БАК, с представено пълномощно по делото,
който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Посочва отново, че
оспорва единствено първото от трите нарушения, това по чл.104б, т.2 ЗДвП, което е
1
вменено на доверителя му. Излага твърдения, че административнонаказващият орган
не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.2 ЗАНН при определяне размера и
тежестта на наказанието. Пледира за присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващият орган – Началник на Второ РУ към ОД на МВР-
Бургас - редовно уведомен, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от разписката (л. 5 гръб) НП е връчен на
жалбоподателя на 30.12.2022 г., а жалбата е подадена на 11.01.2023 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 23.11.2022 г., около 09:00 ч. в *** от центъра на селото в посока град
Камено, И. К. В. с ЕГН **********, управлявал лек автомобил Опел Астра с рег. №
****, собственост на И. В. Г. с ЕГН **********. По същото време и на същото място
свидетелите П. и Г. изпълнявали служебните си задължения като полицейски
служители. На двамата им направило впечатление, че управляваният от жалбоподателя
автомобил бил в неизправно техническо състояние и без включени дневни светлини.
Същият бил спрян за проверка и му бил съставен АУАН с бланков
№486343/23.11.2022 г., с който на В. били вменени административни нарушения по
чл.70, ал.3 ЗДвП, чл.137а, ал.1 ЗДвП, чл.139, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП.
След предявяване на АУАН на В., същият се качил на управляваното от него МПС и
тръгнал като непосредствено пред полицейските служители изфорсирал двигателя на
автомобила, превъртял предните му гуми и започнал да криволичи по пътя. С оглед на
това негово демонстративно поведение и след като спрял колата отново, св.П. съставил
АУАН с бланков №486344/23.11.2023 г. на В. за нарушения от страна на последния на
чл.104б, т.2 ЗДвП, чл.137а, ал.1 ЗДвП и чл.70, ал.3 ЗДвП. АУАН бил предявен от
св.П. на жалбоподателя, който го разписал без възражения, като такива не са били
депозирани и впоследствие.
Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, с което на И. К. В. с ЕГН ********** за нарушение на
чл.104б, т.2 ЗДвП, на основание чл.175а ал.1, пред.3 ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, на основание
чл.183, ал.4, т.7, предл.първо ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.70, ал.3 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
2
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно
чл. 189, ал. 2 ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя св. П., и на свидетеля
по АУАН Г., които са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Показанията на ангажираните двама свидетели от страна на
жалбоподателя и неговия процесуален представител – М. и М.а не могат да обосноват
извод в обратна насока за неизвършване на оспорваното нарушение по чл.104б, т.2
ЗДвП. Видно от техните показания във въпросния ден те действително са били
пътници в управлявания от В. автомобил, но след като полицейските служите са
спрели В. и са започнали действия по съставяне на първия АУАН, свидетелите М.и са
слезли от автомобила и са тръгнали от мястото на нарушенията, тъй като са имали
ангажимент. Тоест същите не са присъствали на осъществените след съставяне на
първия АУАН действия от В. по форсиране на двигателя, въртене на гуми и
криволичене по пътя.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно доводите в
жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция
да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с
чл. 314, ал. 1 НПК, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са
следните:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник РУ към ОДМВР, който към дата 13.12.2022 г. е бил
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-
1632/02.12.2021г на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към
ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния срок. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
По отношение на оспорваното нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, съдът намира
следното:
Според чл.104б, т.2 ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От събраните гласни доказателства се
3
установява, че жалбоподателя на посочената дата в АУАН и в НП е управлявал
процесния автомобил от центъра на село Кръстина посока град Камено, като
извършвал маневри, изразяващи се в умишлена форсиране на двигателя на автомобила
с препълзване на предните колела и поднасяне на МПС наляво и надясно по посока на
движение, което е създало явна опасност за останалите участници в движението.
Именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, т.е. водача не е управлявал автомобила за превоз на хора и
товари.
Съдът, не приема изложеното от адв. Н., че в наказателното постановление не
съответства на изискванията на ЗАНН, поради непълно описание на обстоятелствата.
Настоящият състав при така изложените съображения намира, че въз основа на
събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателя е използвал път, отворен за обществено ползване с друга цел, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Съдът счита, че с
поведението си В. е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Осъщественото
деяние не разкрива признаци, които да го отличават като нарушение с по - ниска
степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на
административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП. Напротив, шофирането на водача
е представлявало опасност за движението, включително е могло да застраши живота и
здравето на хората, както и да причини имуществени вреди. За това нарушение
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.175а, ал.1 ЗДвП наказания в
абсолютен размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 месеца и глоба 3000 лв. С оглед на това и при положителен извод за
виновността на В., то правилно АНО е наложил санкция в посочения размер на двете
наказания, който размер не може да бъде редуциран.
Наказателното постановление е влязло в сила по отношение на останалите две
вменени във вина на В. нарушения.
С оглед всичко гореизложено, атакуваното наказателно постановление в
атакуваната част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0434-000291/13.12.2022 г.,
издадено от Началника на 02 РУ към ОДМВР-гр.Бургас, в обжалваната част, с която
на И. К. В., ЕГН: **********, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание
4
чл.175а ал.1, пред.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 3000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5