№ 5
Гр.Дулово,14.01.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДУЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в открито заседание, на седемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При секретаря Велимира Иванова като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 379 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Иск с правно основание. чл. 124 от ГПК
по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК
Пред РС-Д.е постъпила ИМ от „***“ ЕАД с
която твърди, че със заповед
№115/03.04.2019 година по ч.гр.д.№224/19 по описа на РС- Д.е разпоредено
длъжника М.Я.Р. с ЕГН**********, да и заплати сумите представляващи: 1700.21
лева- главница по договор за стоков кредит
за неплатени 18.бр. месечни вноски за периода от 20.12.2017 година до
23.05.2019 година; 432.44 лева-договорна лихва за периода от 20.12.2017 година
до 11.07.2018 година; 151.66 лева обезщетение за забава считано от 20.12.2017
година до датата на подаване на заявлението; законната лихва върху тези
вземания считано от датата на подаване на заявлението-02.04.2019 година,както и
направените в заповедното производство разноски. Заповедта е връчена по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК, поради, което кредиторът е предявил настоящия иск по реда на
чл.415,ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът основава взмането си от сключен между „***“ ЕАД,
като заемодател и ответника ,като
заемополучател , договор за стоков кредит №306947 на стойност 1700.21 лева,
като в тази сума влиза освен стойността на закупените от ***телевизор Самсунг
на стойност 999 лева, телефон самсунг на стойност 545 лева и стойността на
сключена застраховка Групама на стойност 156.21 лева. Кредита е разпределен за издължаване на 18
равни месечни вноски всяка от които в размер на 127.27 лева. Общия договорен
размер на плащанията е в размер на 2281.32 лева. Срокът по двата договора е изтекъл на
23.05.2019 година, но кридитополучателят не е изплатил нито една от месечните
вноски. Кредиторът има сключен договор с ищеца за цесия от 11.04.2018
година и съгласно анекс от 11.07.2018
година вземанията към ответника са прехвърлени изцяло. На ответника е изпратено
уведомително писмо съгласно представеното пълномощно за настъпилото прехвърляне на вземането и, че
то си дължи вече на „***“ ООД на посочения от него адрес в гр.Д.ул.М.№9 чрез Български пощи на
21.08.2018 година и чрез Лео експрес но без да е връчено поради неоткриване на
лицето на този адрес, включително и след залепване на стикер за доставка на
входната врата.
Към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК длъжникът не е погасил задължението си.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
вземането в размерите, посочени по-горе, за което има издадена заповед по
чл.410 от ГПК, както и да присъди разноските в двете производства. В съдебно
заседание с писмена защита процесуалния представител на ищцовата страна поиска
назначаване на счетоводна експертиза за установяване размера на задълженията в
случай на оспорване ,но такова не бе направено.
Ответникът М.Я.Р. ***, не бе открит по
постоянния и и настоящ адрес, поради ,което издадената заповед по ч.гр.д. 224/1
по описа на РС-Д.е била връчена по постоянния и адрес по реда на чл.47,ал..5 от ГПК. Това е дало основание на ИС да заведе настоящия иск. На ответника му е
назначен особен представител чрез СсАК в лицето на адв.Г.А., който в срокът по чл. 131 от ГПК
представя писмен отговор с който моли съда да обсъди договорениет такси и
комисионни относно тяхната законосъобразност в светлината на ЗЗП, дали са
налице неравноправни клаузи. Това становище ,поддържа и в съдебно заседание.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прецени ги
по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр. д.№ 76/2018 г.
по описа на РС-Д.е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, като длъжникът е осъден да заплати на ищеца общо
сумата от 2284.31 лева подробно описани по горе.
Издадената заповед за изпълнение е връчена
по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е предявен иск с правно
основание чл.124 от ГПК
предявен по реда на чл 422 вр. чл. 415 от ГПК
-признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано
от ищеца. В условията на евентуалност е поискал, ако този иск бъде отхвърлен
,да се произнесе с осъдителен иск за същата сума. Внесъл е необходимата сума за
това.
От страна на ответника не се оспори факта
на съществуването на облигационното правоотношение между страните и
възникналото задължение въз основа на него. В представения договор за стоков кредит липсват
неравноправни клаузи. Към датата на подаване на заявлението от страна
цесионера са били изискуеми 16 от 18
месечни вноски, а към датата на разглеждането на иска и осемнадесетте месечни
вноски. Изчислените лихви за забава са
коректно изчислени, поради което съда счита ,че иска е основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на производството и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него разноски в исковото производство в размер на 345.69 лева- 45.69 лв. за
д. т. ; 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 150.00 лева възнаграждение на особен
представител. С оглед разпоредбите на т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, то съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в заповедното на производството от 195.69
лева, които също следва да му се присъдят.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.Я.Р.
*** с ЕГН********** ,че дължи изискуемо вземане към кредитора"***"ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***представлявано по иск
с правно основание чл.124 и чл.415 от ГПК за сумите: 1700,21 лв.главница по договор за стоков
кредит формирана от 18 бр. неплатени погасителни вноски за периода от
20.12.2017г до 23.05.2019 година; сумата от 432.44 лева договорна лихва за
периода от 20.12.2017 до 11.07.2018 година, 151.66 лева лихва за забава за
периода от 20.12.2017 година до 02.04.2019 година, Ведно със законната лихва
върху главницата от 1700.21 лева считано от 03.04.2019 година до окончателното
и плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М.Я.Р. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "***"ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ****, направените разноски в
исковото производство в размер на 345.69 лв /триста четиридесет и пет лева
шестдесет и девет стотинки/ лева- 45.69 лв-ДДТ, 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение и 150.00 лева възнаграждение на ОП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М.Я.Р. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "***"ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление **** направените разноски в заповедното
производство в размер на 195.69 лв /сто деветдесет и пет лева шестдесет и девет
стотинки/ лева- 45.69 лв-ДДТ, 150.00 юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: