№ 3078
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110218003 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.
Р. Ц. срещу ЕФ серия К, № 4354234, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. От страна на
жалбоподателя се иска отмяна на фиша, като се излагат конкретни фактически твърдения и
такива относно съмнение в коректността на описаната във фиша фактическа обстановка,
както и доводи, които следва да се схващат като такива за нарушаване на процесуалните
правила. Възиваемата страна претендира потвърждаване на обжалвания ЕФ и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, като излага конкретни съображения за материална и
процесуална законосъобразност на фиша.
От писмените доказателствени материали (с направените по-долу уточнения – виж!), както
и въз основа на проведения в съдебно заседание оглед и от снимковите материали, схеми и
разпечатка от географска карта, налични към доказателствената съвкупност, освен
обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя
(съответно 12.01.2021 г. и 30.11.2021 г.) се установява по несъмнен и безспорен начин
изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът
препраща (забрана за използване на подобна ТЕХНИКА ЗА ИЗЛАГАНЕ НА
УСТАНОВЕНАТА ОТ СЪДА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА не се открива в релевантната
нормативна уредба, като изрично следва да се подчертае, че съдът ИЗЛАГА свои изводи по
фактите, но просто не действа като своеобразна копирна машина, преповтаряйки
съдържанието на фиша, с който страните са запознати, в която връзка се ДАВА
1
ВЪЗМОЖНОСТ на евентуалната касационна инстанция да ПРОВЕРИ ПРАВИЛНОСТТА
НА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ ПО СЪЩЕСТВО), както и (се установява още)
съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните
работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо
средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване
на измервателното средство през метрологична проверка (осъществена от оправомощено от
председателя на ДАМТН лице в съответната съобразно оправомощаването лаборатория) със
срок на валидност към датата на извършване и установяване на нарушението (имайки
предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото
като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), а също и се
установява това, че към процесната дата 23.12.2020 г. срещу въззивника Ц. имало само едно
влязло в сила (през 2017 г.) НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата,
контрола за чието спазване е възложен на органите на МВР. Следва да се уточни, че от
цялостния прочит на приложената ежедневна форма на отчет се установява, че същата в
действителност изначално не съдържа данни относно това установени ли са чрез АТСС
нарушения извън такива, за които е съставен АУАН или неелектронен фиш, както и че в
приложения протокол за използване на АТСС е посочен протокол за метрологична проверка
(досежно използваната автоматизирана система), различен (3-39-20 от 31.01.20 г. вместо 3-
38-20 от 30.01.2020 г.) от приложения такъв по делото, като последният визиран протокол,
обаче, еднозначно се отнася до така използваната система (видно е, че номерът на
конкретната апаратура в различните материали е упоменаван в едни случаи с, а в други
/обичайно/ без добавката „/07“). Включително и от допълнително изисканите от съда
материали е видно, че процесният пътен участък не е бил част от автомагистрала (освен че е
бил извън населено място) и за него е важал именно пътен знак, въвеждащ ограничение на
скоростта от 90 км./ч. (т. е. за всички превозни средства – съобрази внимателно третата
колона от таблицата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП!), поради което действително е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Отговор на въпроса за това дали евентуално
не е била измерена скоростта на друго ППС дава уредбата по чл. 746, ал. 1 и ал. 2 и чл. 752,
ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
като се има предвид, че използваната в случая система е била от одобрен тип съгласно
изискванията на наредбата, респективно на ЗИ, т. е. за съда няма съмнение чия е измерената
скорост, заради която е издаден фишът, а именно на посоченото в същия фиш МПС. При
това положение напълно правилно е приложен материалният закон (виж по-горе!), а и
уредбата по чл. 189, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП, като при цялостната и служебна
проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било
основания за изменение или за отмяна на ЕФ (включително доколкото при всяко положение
липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр.
чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН), предвид което на основание
чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде
потвърден. ЕФ съдържа реквизитите, които са предписани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП; други
реквизити той не е нужно да съдържа. Отделен е въпросът за това, че изначално няма как да
2
е налице съществено (по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл.
63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН) нарушение на процесуалните правила във връзка с информирането
на жалбоподателя относно правото на обжалване на фиша и начина за това – дори да
следваше да се приеме, че информация в съответната насока следваше да се съдържа в ЕФ –
доколкото това право в крайна сметка е надлежно и в пълнота упражнено. При този изход от
делото на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от
ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, имайки предвид
липсата на сериозна правна и/или фактическа сложност на делото, както и участието на
съответния юрисконсулт (макар и само посредством депозиране на писмено възражение
срещу жалбата в законовия срок в тази връзка), следва в полза на въззиваемата страна и в
тежест на въззивника да се присъдят разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 4354234, на СДВР.
Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева –разноски по
делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3