Решение по дело №3211/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 24.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  СЪДИЯ:  АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Ели Гигова, като разгледа гр. дело № 3211/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 34552/15.03.2017 г., уточнена с молба от 19.05.2017 г. (л. 39), молба от 09.02.2018 г. (л. 68), молба от 01.02.2019 г. (л. 83), молба от 24.04.2019 г. (л. 105), и молба от 28.06.2019 г. (л. 126), предявена от А.Т.Г., с ЕГН: **********, Т.А.Г., с ЕГН: **********, А.А.Г., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своя баща А.Т.Г.,***,  и С.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищците твърдят, че с решение № 7958/02.11.2016 г. по гр.д. № 8829/2015 г. по описа на СГС, 12 състав, ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на Д.С.Г., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие (ПТП), реализирано на 01.02.2015 г., на ППІ-1 Е-79, км. 382+500.

Ищците твърдят, че ответникът им дължи и законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от  датата на ПТП - 01.02.2015 г., каквато законна лихва не са претендирали по гр.д. № 8829/2015 г. по описа на СГС.

Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати, както следва:

-                 на А.Т.Г. – сумата от 23 346 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва и съставляваща сбора от: сумата от 21 463 лева – обезщетение за забава върху главница в размер на 100 000 лева, за периода от 01.02.2015 г. до 13.03.2017 г. и сумата от 1883 лева – обезщетение за забава върху главница в размер на 30 000 лева, за периода от 13.03.2017 г. до 24.10.2017 г.;

-                 на С.С.С. – сумата от 23 346 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва и съставляваща сбора от: сумата от 21 463 лева – обезщетение за забава върху главница в размер на 100 000 лева, за периода от 01.02.2015 г. до 13.03.2017 г. и сумата от 1883 лева – обезщетение за забава върху главница в размер на 30 000 лева, за периода от 13.03.2017 г. до 24.10.2017 г.;

-                 на Т.А.Г. - сумата от 27 713.88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница в размер на 100 000 лева, за периода от 01.02.2015 г. до 24.10.2017 г.; и

-                 на А.А.Г. – сумата от 27 713.88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница в размер на 100 000 лева, за периода от 01.02.2015 г. до 24.10.2017 г.;

В срока за отговор на исковата молба, ответникът „ЗАД ОЗК - З.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че  с решение № 7958/02.11.2016 г. по гр.д. № 8829/2015 г. по описа на СГС, 12 състав, е бил осъден да  заплати  на ищците по 130 000 лева. Сочи, обаче, че с решение № 1840/26.07.2017 г. по гр.д. № 1484/2017 г. на САС, 4 състав, исковете са отхвърлени за разликата над 100 000 лева, поради което и оспорва исковете за присъждане на лихва върху главница над 100 000 лева. Ответникът оспорва исковете и с възражението, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна, поради което и застрахователят изпада в забава след покана и след изтичане на предвидените в КЗ срокове за произнасяне. Ответникът оспорва и началната дата, от която се претендира обезщетение за забава, тъй като в конкретния случай не е бил канен, няма определен ден за изпълнение на задължението и следователно не дължи лихва от деня на ПТП. Ответникът оспорва претенцията за законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, като излага съображения, че начисляване на лихва върху просрочени лихви е нищожно. Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Трето лице – помагач Л.Й.Й., не изразя становище по искове.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

С оглед изложените от ищеците фактически твърдения за понесени вреди във връзка със забавено във времево отношение погасяване на главни парични задължения, процесните претенции следва да се квалифицират по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която норма предвижда в правната сфера на длъжника да се поражда задължение за заплащане на законна лихва от изпадането му в забава да изпълни свое парично задължение. В този случай, съгласно чл. 86, ал. 1 се дължи обезщетение за вредите от забавата, което е съизмеримо със законната лихва. Това означава, че основателността на предявените осъдителни искове се обуславя от наличие на изискуемо главно задължение и изпадане на длъжника в забава.

В настоящия случай не се спори по делото, че с решение № 7958/02.11.2016 г. по гр.д. № 8829/2015 г. по описа на СГС, І-12 състав, на основание чл. 226 КЗ (отм.), ответникът е осъден да заплати на ищците по 130 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди от смъртта на Д.С.Г., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие (ПТП), реализирано на 01.02.2015 г.

С решение № 1840/26.07.2017 г. по в.гр.д. № 1484/2017 г. по описа на САС, ГК, 4 състав, решението на СГС е отменено, в частта, с която на ищците са присъдени обезщетения в размер на разликата над 100 000 лева до 130 000 лева, и исковете са отхвърлени за тази разлика. В останалата част, решението на СГС е потвърдено.

С решение № 224/22.11.2018 г. по т.д. № 94/2018 г. по описа на ВКС, ІТО, решението на САС е отменено, в частта, с която е отменено решението на СГС, в частта, с която предявените от Т.А.Г. и А.А.Г., искове са уважение за разликата от сумата от 100 000 лева до сумата от 120 000 лева, като вместо това исковете са отхвърлени за разликата от сумата от 100 000 лева до сумата от 120 000 лева,, вместо което „ЗАД ОЗК - З.“ АД е осъдено да заплати на Т.А.Г. и А.А.Г., допълнително по 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2015 г. В останала част, решението на САС е оставено в сила.

Следователно, с влязло в сила съдебно решение, ответникът е осъден да заплати на ищците А.Т.Г. и С.С.С. – по 100 000 лева, а на Т.А.Г. и А.А.Г. – по 120 000 лева, както и да заплати на Т.А.Г. и А.А.Г. законната лихва върху 20 000 лева, считано от 01.02.2015 г. до окончателното плащане.

Не се спори по делото, че на 13.03.2017 г., ответникът е заплатил в полза на А.Т.Г. и С.С.С. сумата от по 70 000 лева, а на 24.10.2017 г., ответникът е заплатил в полза на А.Т.Г. и С.С.С. още по 30 000 лева, а на Т.А.Г. и А.А.Г., сумата от по 100 000 лева. Ответникът е заплатил на последните двама ищци и допълнително присъдените от ВКС суми от по 20 000 лева (и законната лихва върху тях).

По делото е прието заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като компетентно и обективно.

Видно от ССчЕ, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва, върху главница от 100 000 лева, присъдена в полза на А.Т.Г. и след като се съобрази извършеното частично плащане, за периода от 01.02.2015 г. – 24.10.2017 г., е 23 338.89 лв., формиран както следва:

 

 

Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва, върху главница от 100 000 лева, присъдена в полза на С.С.С. и след като се съобрази извършеното частично плащане, за периода от 01.02.2015 г. – 24.10.2017 г., е 23 338.89 лв., формиран по същия начин.

 

Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва, върху главница от 100 000 лева, присъдена в полза на Т.А.Г. и след като се съобрази извършеното частично плащане, за периода от 01.02.2015 г. – 24.10.2017 г., е 27 713.89 лв., формиран както следва:

 

 

Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва, върху главница от 100 000 лева, присъдена в полза на А.А.Г. и след като се съобрази извършеното частично плащане, за периода от 01.02.2015 г. – 24.10.2017 г., е 27 713.89 лв., формиран по същия начин.

Съгласно чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва  по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Поради това, обезщетенията, присъдени на ищците са били дължими от ответника ведно със законната лихва от датата на увреждането на ищците, което е настъпило на 01.02.2015  г. С решение № 224/22.11.2018 г. по т.д. № 94/2018 г. на ВКС, І ТО е присъдена законна лихва върху сумите от по 20 000 лева – допълнително присъдени от ВКС обезщетения на Т.А.Г. и А.А.Г., като тази претенция не е предмет на разглеждане по делото.

Възраженията на ответника са неоснователни, тъй като и както беше посочено, от деня на увреждането се смята в забава и без покана. Лихви върху лихви нито са претендирани, нито се присъждат, поради което и това възражение е неоснователно.

С оглед на изложеното, исковете на А.Т.Г. и С.С.С. следва да се уважат за сумата от по 23 338.89 лв., а за разликата до пълните предявени размери, исковете следва да се отхвърлят. Исковете на Т.А.Г. и А.А.Г. следва да се уважат изцяло.

 

Относно разноските: Ищците са  представили доказателства за извършени разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.08.2017 г., приложен на лист 137 от делото.  В съдебно заседание на 21.10.2019 г. пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.  Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, обема и вида на събраните доказателства и доказателствени средства, както и че относно решаващите по делото въпроси е налице задължителна съдебна практика, а за  броя на проведените открити съдебни заседания е допринесла и необходимостта ищците да уточнят претенциите, и след като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че възнагражденията следва да се  намалят на по 1230.38 лева – за ищците А.Т.Г. и С.С.С.  и на по 1361.42 лева – за ищците Т.А.Г. и А.А.Г..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят посочените суми (като съотношението между уважените и отхвърлените искове при закръгляне е равен на коефициент 1). На ищеца А.Т.Г. следва да се присъдят и 250 лв.–депозит за ССчЕ, или общо 1480.38 лева.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати, както следва:

- на А.Т.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 86 , ал. 1 ЗЗД, сумата от 23 338.89 лева - обезщетението за забава в размер на законната лихва, за периода от 01.02.2015 г. – 24.10.2017 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1480.38 лева – разноски по делото,

- на С.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 86 , ал. 1 ЗЗД, сумата от 23 338.89 лева - обезщетението за забава в размер на законната лихва, за периода от 01.02.2015 г. – 24.10.2017 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1230.38 лева – разноски по делото,

- на Т.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 86 , ал. 1 ЗЗД,  сумата от 27 713.89 лева - обезщетението за забава в размер на законната лихва, за периода от 01.02.2015 г. – 24.10.2017 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1361.42 лева – разноски по делото, и

- на А.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,  на основание чл. 86 , ал. 1 ЗЗД, сумата от 27 713.89 лева - обезщетението за забава в размер на законната лихва, за периода от 01.02.2015 г. – 24.10.2017 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1361.42 лева – разноски по делото, като

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от А.Т.Г. и от С.С.С., за разликата над от по 23 338.89 лева до пълните предявени размери от по 23 346 лева, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Л.Й.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** – трето лице – помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: