Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

                                                06.02. 2019г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенският районен съд, ТРЕТИ наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИЯ МИТЕВА

 

при секретаря Валя Стоянова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА АНД № 2992 по описа на същия съд за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление №18-0938-004671/07.09.2018г. на Началник група Сектор „ПП“ към ОД-МВР-Плевен, с което за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и съответно на осн.чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на В.С.Д. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

На основание Наредба №І-з-2539 сна МВР са отнети общо 10 к.т.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи, че НП  е  неправилно и незаконосъобразно, а наложеното наказание – несправедливо. Обсъжда се фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Д.Г. *** сектор Пътна полиция - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

 Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

На 26.08.2018г., в 14:00 часа, жалбоподателят В.С.Д. управлявал автобус ***собственост на  фирма ***на  първокласен път ПП-3 км67+022 с посока на движение гр. ***, управлява след употреба на алкохол. От направената качествена  проба в 13:46 часа на с.дата с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ ARDM-0258 се установило, че в издишания от  водача въздух се съдържа 0,87 промила алкохол. Бил издаден талон за медицинско изследване №0001952/26.08.2018г. Водачът заявил, че признава  показанията а техническото средство, поради което и не му бил представен-даден   препис  от  талона за медицинско изследване.

При така установената фактическа обстановка е бил издаден АУАН бл.№853884/28.08.2018г. за  нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП,

 в който са отразени именно тези констатации – издаден в присъствие на нарушителя и връчен лично.

Въз основа на него е издадено и атакуваното НП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване №0001952 /л.10/, но т.к. същият не  е оспорил данните, които е отчело техническото средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №ARDM0258 и е посочил в  талона „приемам“, не е посетил ЦСМП- Плевен. Това обстоятелство се подкрепи в съдебно заседание от разпитаните свидетели – актосъставителя Д.Б.Д. и свидетеля  П.Г.Г., чиито показания съдът кредитира с   достоверност като непротиворечиви.

По отношение твърдението на процесуалният представител на жалбоподателя за липсата на втори свидетел  при съставяне на акта, съдът намира,      че процесният АУАН е съставен в същия ден и час, когато е констатирано нарушението, а последното е констатирано след като жалбопадателят, в качеството на водач на МПС е бил спрян за проверка на датата и часа посочени в АУАН. Това означава, че посоченият в акта свидетел – П.Г. е както свидетел на установяване на нарушението, така и свидетел присъствал при извършване на това нарушение с оглед естеството на самото нарушение и начина, по който то е установено.

Според чл.40, ал.1 от ЗАНН,  АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Законодателят е употребил понятието „свидетели” в множествено число, не защото изисква тези свидетели задължително да са повече от един, а защото по този начин указва на актосъставителя, че следва да събере данни от всички или по-голямата част от свидетелите, които са възприели извършването или установяването на нарушението. Задължението в АУАН да са посочени двама свидетели произтича от разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която се прилага САМО в хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или когато НЕ Е ВЪЗМОЖНО да се състави акт в присъствието на такива свидетели. САМО в тези два случая актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Процесният случай не е такъв. Той попада в хипотезата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и за надлежното съставяне на АУАН е ДОСТАТЪЧНО да е посочен дори само един свидетел, след като той е свидетел на извършването и/или установяването на нарушението. Процесният свидетел П.Г. е именно такъв свидетел.

Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и  когато  се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от  ЗАНН.

Жалбоподателят е бил длъжен ДА НЕ ШОФИРА с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила. Като е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,87 промила, установена с Алкотест „Дрегер”,  В.Д.  е нарушил забраната по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Това прави неоснователно и твърдението в жалбата, че  след като бил извикан  - изискан  втори шофьор на автобуса, който да продължи по маршрута, при пристигане в гр.***, Д. незабавно посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, дал кръвна проба и бил отчетен резултат на  концентрация на алкохол  в кръвта  0,3 промила /приложен препис на изследване - л.5/.

Съдът приема за установено извършването на това административно нарушение.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се отбележи следното:

Първо - Използваното техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с №0258 е било надлежно калибровано, видно от Протокол на Лаборатория за проверка на СИ рег.№3286р-2048/08.05.2018г. /л.16/. Това означава, че точността на извършеното измерване на количеството алкохол в кръвта, по алкохолните пари в издишвания от водача въздух не подлежи на съмнение. Измерването е точно с калибровано средство за измерване.

Второ - Алкотест „Дрегер 7510 е техническо средство, което се използва от дълъг период от време, за установяване на количество алкохол в кръвта по алкохолните пари в издишвания от водача въздух.

За съвършена прецизност, която защитата желае, следва да се посочи, че със Заповед №316з-1175/29.03.2018г. /л.17/ този модел Дрегер е одобрен от Министъра на вътрешните работи за извършване на проверки за употреба на алкохол. За още по-голяма и по-съвършена прецизност – и в по-ранния период.

Съгласно чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух – т.2 - над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв. Видно е, че размерите на двете наказания са твърдо фиксирани и се налагат двете определени във фиксиран размер наказания. В такава хипотеза няма мотиви за размер на наказанието, защото АНО няма свобода да определя размер и действа при обвързана администрация – просто налага фиксираното наказание. Няма преценка, няма оперативна самостоятелност при определяне на наказанието нито по вид, нито по размер. Именно това е сторено в конкретния случай от АНО, като са наложени точно наказанията, предвидени в чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. В случая, съдът не може да коментира действащия закон, а само го прилага във вида, в който е.

По аргумент от чл. 2 и чл.3 на Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС / отменена, считано от 17.09.2017г/, оспорването на резулатата от пробата с техническо средство не е пречка за съставяне на АУАН, но изисква издаване на талон за медицинско изследване на кръвта. По силата на чл. 3 ал.2 от същата Наредба, при съставяне на АУАН с констатация за концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хлияда задължително се попълва и талон за медицинско изследване, чиито резултати се взимат предвид при издаване на НП. Съгласно чл.20 от Наредбата, АНО има възможност, но не и задължение да поиска повторно извършване на изследването, като уличеното в административно нарушение или престъпление лице има същото право, но в седмодневен срок от връчване на НП или от повдигане на обвинение за престъпление по чл.343б от НК. Следователно повторното изследване е процесуална възможност за проверка и потвърждаване на резултатите от химическия анализ на кръвта, с която разполагат и двете страни в административно наказателното производство, но както се посочи се касае за права, не и за задължения. Нито ЗДвП, нито Наредбата изискват задължително от АНО да се съобрази с резултатите от повторното изследване на кръвта, въпреки че същите имат доказателствена стойност по отношение концентрацията на алкохол в кръвта. Концентрацията на алкохол е факт с доказателствено значение за главния съставомерен елемент – управление на МПС след употреба на алкохол в кръвта. В тази връзка следва да се каже, че състава на административното нарушение се съдържа в чл.174 ал.1 от ЗДвП, а  т.1 и т.2 определят само различен размер на наказанието в зависимост от промилите алкохол, но не и две форми на същото деяние. Съгласно чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ал.1 от ЗДвП,  Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:  1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;   2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Не са налице основания за приложени е на чл.28 ал.1 от ЗАНН.

Случаят не е маловажен, а установеното количество алкохол от 0,87 промила е близо до максималния размер от 1,2 промила, след която граница деянието става престъпление по НК.Като не следва да се игнорира и факта че същият управлява автобус с 42 пътника след употреба на абкохол.

Атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.

Предвид изложеното съдът

 

                                     Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-004671/07.09.2018г. на Началник група Сектор „ПП“ към ОД-МВР-Плевен, с което за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и съответно на осн.чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на В.С.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, а на основание Наредба №І-з-2539 сна МВР са отнети общо 10 к.т., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪЪБРАЗНО

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Плевен, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: