Р Е Ш Е Н И Е
№ /04.12.2019г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На двадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 1155 по описа за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление гр. София, ж.к.МАНАСТИРСКИ ЛИВАДИ, К-С БОКАР, бл. 35, ПАРТЕР срещу К.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***.
В
исковата молба се излага, че ищецът е финансова институция по смисъла на ЗКИ. Дружеството
отпускало кредити от разстояние, като кандидатстването ставало чрез молба по
телефона или чрез интернет платформата на ищеца.
Ответникът
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството
като попълнил регистрационната форма за кандидатстване. На 16.05.2018г.. Съгласно Общите условия на
дружеството, след като попълни Заявката за кандидатстване, Клиентът получава
ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за
кредита, потвърждава заявката си като въвежда ПИН кода на заявката, след което
следва да натисне бутона „Потвърди”, с натискането на който бутон попълнената
заявка се изпраща за разглеждане. В резултат на получената заявка е изпратено
съобщение на посочената електронна поща за потвърждение на договор, приложен
Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). За да подпише/сключи
договора. Потребителят следва да натисне посочения в електронното съобщение или
CMC линк, като след това
въведе избраната от него парола за достъп, която представлява електронен подпис
на Потребителя. С въвеждането на паролата, Потребителят изразява своето
съгласие за сключване на договора, при посочените в него условия. На ответникът
е изпратен CMC код за потвърждение на
посочения от нея телефон ********** (2018-05-16 11:46), като същият е потвърдил
на 16.05.2018г. 11:46 ч. сключване на Договора за кредит в размер на 1100 лв..
Ответникът
бил одобрен за отпускане на кредит и на електронната му поща бил изпратен в
електронен формат договора за кредит. Ответникът потвърдил, с избиране на изпратения му от "Бест
Файненс" ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски
кредит „BestCredit на вноски” № 3000091/16.05.2018г. както и получаването
на Общите условия, неразделна част от сключения договор и Стандартния
европейски формуляр /СЕФ/, и желаната сума му била преведена по избрания от
длъжника начин - чрез каса на лицензирания оператор на парични преводи Easy Pay с разписка с номер 2000000152101385 от
16.05.2018 11:56 ч.. Кредитът следвало да се върне от ответника на 13 равни
двуседмични вноски, като последната падежна дата била на 14.11.2018г..
Договорената възнаградителна лихва между страните била в размер на 100,60 лева.
При неизпълнение на задължението по Раздел IV от Договора за
кредит от длъжника да осигури поръчител,
отговарящ на условията на чл. 3 страните са се съгласили, че това ще причини
вреди на кредитора и ще се дължи неустойка, като в този случай общо дължима
сума по кредита/ главница + лихва+ неустойка/, когато не е осигурен поръчител,
възлиза на 2010,60 лв.. Неустойката е в размер на 0,5% дневно върху усвоената
сума на кредита. За периода на договора ответникът не е изпълнил задължението
си да осигури поръчител, поради което е начислена неустойка за целия период на
договора (от 2018г. до 14.11.2018г.)
Ответникът погасил следните задължения по кредита: На 07.11.2018
г., - 300 лв., с които са погасени 70 лв. неустойка за периода 30.05.2018г.
-13.06.2018 г., 15,94 лв., договорна лихва за периода 30.05.2018 г-13.06.2018
г., 3,68 лв. наказателна лихва за периода 30.05.2018 г-13.06.2018 г, 69,84 лв.
от главницата, както и 120 лв. за извършени разходи до 30.05.2018 г. и 20,54
лв. за извършени разходи до 13.06.2018 г..
С
настъпване на падежа на договора – 14.11.2018г. върху дължимата от ответника
сума се начислява и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ответникът дължал и разходи за извънсъдебно и/или съдебно събиране на
вземането.
В конкретния случай сторените (след отразяване на частичното
плащане) оставащите разходи са в размер на 1419,46 лв. (хиляда четиристотин и
деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки) , видно от приложените
платежни нареждания за извършено плащане по граждански договор с колектора (в общ
размер 1532 лв.), а законната лихва за забава върху просрочените суми за
периода 13.06.2018-15.05.2019 г. възлиза на 67,15 лв. (шестдесет и седем лева и
петнадесет стотинки).
Иска се признаване на установено в отношенията между страните, че
ищецът дължи на ответника въз основа на сключен Договор за потребителски кредит
„BestCredit на вноски” №
3000091/16.05.2018г, сумите: 930,16 лв.
(деветстотин и тридесет лева и шестнадесет стотинки) - Главница,
представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен
между страните Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000091/16.05.2018г., 84,66 лв. (осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) -
лихва за забава, 840 лв. (осемстотин и
четиридесет лева) - неустойка за неизпълнение на задължение за
осигуряване на поръчител, 67,15 лв.
(шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки) - наказателна лихва, 1419,46 лв. (хиляда четиристотин и
деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки) - разходи за събиране, 10,90 лв. (десет лева и деветдесет стотинки) -
разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда и сторените в настоящото производство разноски -
66,83 лв. (шестдесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки) за държавна такса и 346,95 лв. (триста четиридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки) за
адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски в исковото производство.
Производството
е прекратено с влязло в сила Определение 738/09.08.2019г. по отношение на
главница в размер на 700 лева и се води
за главница в размер на 230.16 лева, лихви, неустойки и разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК е депозиран отговор от ответника.
Ответникът твърди, че е частично нищожен договора за кредит и
нищожен договор за „Договор за събиране на просрочени задължения“. Договорът
е нищожен, тъй като не е сключен от
представител на ищеца - оспорва подписа на представеният към делото „Договор за събиране
на просрочени задължения“, който е сключен единствено за целите на
производство. Оспорва и представените „авизо за нареден кредите превод“ на Банка „ДСК“ АД.
Твърди, че Договор за кредит не е подписван от него.
Признава, че е получил кредит при условията на ЗПК в размер на
1000 лева и е върнал 300 лева. По отношение на претендираните лихви и неустойки
твърди, че размерът им е прекомерен и тези договорки са нищожни.
С оглед признанието и на ищеца за извършени плащания на
главницата, счита, че са неоснователни предявените акцесорни искове за лихви и
неустойки. Твърди, че неустоечната клауза от договора за кредит е нищожна като
противоречаща на чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като
заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и като сключена в нарушение на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1 от ЗЗД. Заплащането на така уговорения
размер на неустойка създава предпоставки за трикратно получаване на печалба,
респ. неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.
Оспорва претендираните разходи за събиране на вземането, тъй като
нямало доказателства, че са реално направени разходи. Оспорва размера на
адвокатското възнаграждение.
Претендираната и начислена неустойка, както и начислените разходи
по договора са нищожни поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1 и
чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит (ЗГЖ).
Заявява желанието си за сключване на споразумение с ищеца.
В хода на съдебните заседания ищцеца
чрез процесуланият си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени, ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От събраните по делото
доказателства - Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити; Разписка за извършено плащане за сумата от 1000 лв.;
Общи условия за предоставяне на потребителски кредити, приложими към договорите
за потребителски кредит на „БЕСТ ФАЙНЕНС“-ООД; Извлечение за лични данни на К.Д.Д.
се установява следното: на
16.05.2018г. ответникът е отправил до
ищеца искане за сключване на договор за кредит в размер на 1000 лева чрез
интернет платформата на дружеството, като е попълнил регистрационна форма. Съгласно Общите условия на дружеството, след като попълни
Заявката за кандидатстване, Клиентът получава ПИН код под формата на кратко
електронно съобщение (CMC) на посочения от него
телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си
като въвежда ПИН кода на заявката, след което следва да натисне бутона
„Потвърди”, с натискането на който бутон попълнената заявка се изпраща за
разглеждане.
Съгласно
чл.4.1 от общите условия на електронна поща посочена от клиента дружеството
следва да изпрати за потвърждаване преддоговорна информация с приложен
Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Според Общите
условия, за да сключи договора потребителят следва да натисне посочения в
електронното съобщение или CMC линк, като след това
въведе избраната от него парола за достъп, която представлява електронен подпис
на Потребителя. С въвеждането на паролата, Потребителят изразява своето
съгласие за сключване на договора, при посочените в него условия. В случай на
кандидатстване за кредит чрез сайта на ищеца актуалните общи условия и договора
за кредит се предоставя на кредитополучателя чрез платформата на сайта или на
имейла му.
Съгласно
Общите условия кандидатствалото лице следва да е одобрено за отпускане на
кредит, за което се уведомява от дружеството, след което то следва да изрази
съгласието си за сключване на договора, което става чрез sms
или чрез кликване върху електронно съобщение линк.
Според общите
условия кредитополучателя дължи всички разноски за съдебно и извънсъдебно
събиране на вземането по кредита.
Според стандартния европейки формуляр първата падежна дата е
30.05.2018г., а последната падежна дата е 14.11.2018г.. Общата сума, която
следвало да заплати ответника главница, лихви и разноски е посочена в размер на
1115,14 лева.
Според т.8 от стандартния европейки формуляр длъжника – ответник в
срок от 1 ден от получаване на заемната сума следва да осигури поръчител, който
да отговаря на определени условия. В случай, че не осигури поръчител е
уговорено, че кредитополучателя дължи неустойка в размер на 0,5% дневно върху
усвоената сума на кредита за всеки ден, през който кредита е без обезпечение.
Според стандартния европейки формуляр по кредита е уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 41%, ГПР е 49.65%.
Според общите условия при забавено плащане се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва и всички разноски за съдебно и извънсъдебно
събиране на кредита.
Между страните е сключен
договор за потребителкси кредит № 3000091/16.05.2018г.. Кредитът следвало да се
върне от ответника на 13 равни двуседмични вноски. По делото не е представен
този договор.
По делото няма доказателства за връчване на ответника на общите
условия и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити.
Сумата по кредита е получена от ответника чрез Изи Пей на
16.05.2018г..
От преводно
нареждане за кредитен превод за сумата от 828,85 лв.; Преводно нареждане за
кредитен превод за сумата от 704,97 лв.; Договор за събиране на просрочени
вземания от 01.02.2019 г. се
установява, че на 01.02.2019г. е сключен договор за събиране на
процесното вземане между ищеца и Ц. К.. На 04.02.2019г. ищецът е превел на Ц. К.
сума в размер на 828,85 лв. по граждански договор, на 25.04.2019г. ищецът е
превел на Ц. К. сума в размер на 828,85 лв. по граждански договор.
От ЧГД
№ 873/2019 г. по описа на РС Провадия е видно, че е подадено Заявление за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК от ищеца срещу ответника. По него е
издадена заповед за изпълнение № 593/13.06.2019г., според която ответника е
следвало да заплати на ищеца сума в размер на в размер на 930,16 лева
(деветстотин и тридесет лева и шестнадесет стотинки), главница, представляваща
неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните
договор за потребителски кредит“BestCredit на вноски“ № 3000091/16.05.2018 г.; в
размер на 84,66 лв. (осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки)
представляваща лихва за забава; в размер на 840,00 лв. (осемстотин и
четиридесет лева) представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
осигуряване на поръчител; в размер 67,15 лв.(шестдесет и седем лева и
петнадесет стотинки) представляваща наказателна лихва; в размер на 1419,46
лв.(хиляда четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест
стотинки)представляваща разходи за събиране; в размер на 10,90 лв.(десет лева и
деветдесет стотинки)представляваща разходи за изпращане на документи; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
12.06.2019 г. до изплащането на вземането, както и сумата в размер на 413,78
лева (четиристотин и тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки ) – представляващи сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 66,83 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 346,95 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и
8 ГПК. В срока по чл.
414 ал.2 от ГПК срещу тази заповед е подадено писмено възражение
от длъжника по нея, в която той признава, че дължи само 700 лева главница,
поради това издадената заповед
за изпълнение № 593/13.06.2019г. е влязла в сила по отношение на 700 лева
главница и за тази сума е издаден изпълнителен лист. Във
връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.
415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 вр с чл. ГПК да
бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
на 230,16 лв. (двеста и тридесет лева и шестнадесет стотинки) - Главница, представляваща неизпълнено задължение за
връщане на заем на основание сключен между страните Договор за потребителски
кредит „BestCredit на вноски” №
3000091/16.05.2018г., 84,66 лв.
(осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) - лихва за забава,
840 лв. (осемстотин и четиридесет лева)
- неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител, 67,15 лв. (шестдесет и седем лева и
петнадесет стотинки) - наказателна лихва, 1419,46 лв. (хиляда четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест
стотинки) - разходи за събиране, 10,90
лв. (десет лева и деветдесет стотинки) - разходи за изпращане на
документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда.
Възражение за нищожност
по чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.21, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
Ищецът следва да докаже,
че между ищеца и ответника е сключен процесния договор за кредит, с посочените
в исковата молба условия, че ищеца е изправна страна по него, изискуемостта на
процесния вземания.
Ответникът следва да
докаже, неравноправност и нищожност на клаузата за неустойка, на тази за
дължимост от страна на ответника на разноски за събиране на процесното вземане,
на клаузата за дължима договорна лихва по кредита.
От събраните по делото
доказателства, а е и безспорно между страните факта на сключване по между им на
договор за кредит от разстояние в размер на 1000 лева на 16.05.2018г.. Кредитът
е сключен чрез използване на интернет сайта на дружеството ищец.
Установи се, че ищецът е
подал заявка на интернет сайта на дружеството на 16.05.2018г. за отпускане на
кредит в размер на 1000 лева и че такъв кредит му е отпуснат т.е. между
страните е сключен договор за кредит на същата дата като на ответника са
преведени 1000 лева чрез изи пей.
Ищецът не успя да докаже,
какви са били точно условията на процесния договор за кредит, тъй като не
представи този договор, обстоятелство, което му беше указано от съда още в
проекто-доклада по делото.
Ищецът не успя да докаже,
че е изпратил на отвентикът преддоговорната информация и той се е съгласил с
нея, а именно общите си условия и стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са уговорени
дължими лихви, неустойка, разноски. Поради това съдът намира, че приетите по
делото общи условия и стандартния
европейски формуляр не са достигнали до длъжника – ответник по делото,
съответно той не е запознат с тях и не се е съгласил те да се прилагат по
процесния договор. Поради това съдът намира, че ответникът не дължи лихви,
неустойка и разноски по процесния кредит, тъй като между страните по процесния
договор за кредит няма доказателства да са уговорени такива.
Но дори и тези общи условия и стандартния
европейски формуляр да бяха приети от длъжника и той да се беше съгласил с тях,
съдът намира за неравноправни уговорените в тях суми за неустойка и разноски
като противоречащи на добрите нрави. Целта на неустоечната клауза е
обезпечителна, в случая при начислената на ответника неустойка в размер на 840
лева – размер близък до този на размера на кредита, обезпечителната цел на
неустойката е нарушена и се цели облагодетелстване на кредитополучателя. Поради
това съдът намира несутоечната клауза за нищожна поради противоречие с добрите
нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Клаузата за дължимост на разноски без
посочване на техния максимален размер съдът също намира за нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като не само че е икономически неоправдано,
но и противоречи на общоприетия морал и обществено мнение изразходване на суми
за събиране на дадено вземане, които са по-високи от самото вземане както е в
процесния случай. Освен това ищецът не представи доказателства, че
претендираните от него суми за разноски за събиране на процесното вземане са
заплатени, предвид факта, че в приетите по делото платежни нареждания не е
посочено, че сумите по тях са конкретно по представения и приет по делото
договор за събиране на вземания. Посоченото основание за плащане по граждански договор е твърде общо, защото
между страните по представения по делото договор за събиране на вземания могат
да са сключени няколко граждански договора за събиране на различни вземания и
представените преводни нареждания по никакъв начин не доказват, че са заплатени
именно по представения по делото договор за събиране на вземанията.
Въпреки, че ищецът не доказа страните да са договорили
дължима договорна лихва, предвид направеното възражение от страна на ответната
страна за нейната нищожност поради противоречие със ЗПП съдът намира за неоснователно
това възражение, тъй като посочената в стандартния европейки формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит лихва е в допустимия размер за договорна лихва
посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК от ЗПП. Но доказателства за уговаряне
на договорна лихва между страните не бяха предоставени.
Между страните е безспорно, че
ответникът е заплатил 300 лева по процесния кредит (ищецът признава този факт в
исковата молба, а ответника във възражението по заповедното производство по
ч.гр.д.873/2019г. на РС Провадия), които предвид гореизложените изводи за липса
на договореност между страните за дължими лихви, неустойка и разноски по
кредита са погасили част от главницата по кредита в размер на 1000 лева.
Настоящото производство се води за 230,16 лв. - главница, 84,66 лв. - лихва за забава, 840 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение за осигуряване на поръчител, 67,15
лв. - наказателна лихва, 1419,46
лв. - разходи за събиране, 10,90
лв. - разходи за изпращане на документи. Предвид факта, че ответникът е
заплатил процесната главница със заплатените от него 300 лева той я е погасил,
по останалите изисквани от ищеца суми за лихви, неустойка и разноски предвид
липсата на доказателства от страна на ищеца, че такива са договорени между
страните те не се дължат. С оглед гореизложеното съдът намира, че предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно изхода на делото,
направеното искане от ищеца за присъждане на разноски е неоснователно. На
ответника следва да се присъдят разноски. Според доказателствата за сторени разноски
ответникът е заплатил на адвоката си 300 лева по иска за неустойка и 300 лева
по иска за разноски. Ищецът е направил в писмена молба с вх.№ 6694/12.11.2019г.
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът
намира възражението за прекомерност за неоснователно предвид материалния
интерес по делото, протичането му в две съдебни заседания с участието на
процесуалния представител на ответника, провеждането на преговори между
страните с участието на процесуалния представител на ответника. Предвид гореизложеното
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 600 лева разноски по
делото за заплатено от него адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр. София, ж.к.Манастирски Ливади, к-с Бокар, бл. 35, ап. партер срещу К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за
признаване
за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК съществуването на
вземането на „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, спрямо К.Д.Д., за
което е издадена Заповед № 593/13.06.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 873/2019г. на
ПРС за суми в размер в размер на 230,16 лева (двеста и тридесет лева и шестнадесет
стотинки), главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане на
заем на основание сключен между страните договор за потребителски кредит“BestCredit на вноски“ № 3000091/16.05.2018 г.; в размер на 84,66 лв. (осемдесет и четири
лева и шестдесет и шест стотинки) представляваща лихва за забава; в размер на 840,00 лв. (осемстотин и четиридесет лева) представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител; в размер 67,15 лв.(шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки) представляваща
наказателна лихва; в размер на 1419,46
лв.(хиляда четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки)представляваща
разходи за събиране; в размер на 10,90 лв. (десет лева и деветдесет
стотинки)представляваща разходи за изпращане на документи; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 12.06.2019 г. до изплащането на вземането
ОСЪЖДА „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление гр. София, ж.к.Манастирски Ливади, к-с Бокар, бл. 35, партер да
заплати на К.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес *** сумата в размер на 600 лв., представляваща направени разноски в
настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………