№ 849
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДесиС.а Зисова
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от ДесиС.а Зисова Гражданско дело №
20221100105117 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от О.Б.Б. АД, която е
предявен срещу Д. Т. Г.а – Р. и С. Т. Г. иск с правно основание чл.422 ГПК за
съществуването на вземанe с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ
за сумата от 67500 лв., представляваща част от предсрочно изискуема
главница в общ размер на 787 177.08 лева по Договор за ипотечен кредит №
IK08-00065/12.12.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 09.11.2009 г., Анекс № 2 от
14.04.2011 г., Анекс № 3 от 14.09.2011 г., Анекс № 4 от 14.03.2012 г., Анекс
№ 5 от 18.06.2012 г. и Договор за встъпване в дълг от 14.03.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2022 г. до окончателното плащане. При
условията на евентуалност, в случай че кредитът не е предсрочно изискуем,
претендира исковата сума с осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ. Ищецът претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди, че между С. ЕАД, чиито универсален правоприемник е,
и ответницата е сключен Договор за ипотечен кредит № IK08-00065 от
12.12.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 09.11.2009 г., Анекс № 2 от 14.04.2011
г., Анекс № 3 от 14.09.2011 г., Анекс № 4 от 14.03.2012 г. и Анекс № 5 от
18.06.2012 г. Банката е предоставила на кредитополучателя банков ипотечен
кредит в размер на 980000,00 лева, като кредитът е изцяло усвоен. С Договор
за встъпване в дълг от 14.03.2012 г. като съдлъжник по договора се е
задължил ответникът С. Т. Г.. С Анекс № 4 от 14.03.2012 г. Банката се е
съгласила да отпусне на длъжника допълнителна сума в размер на 32387,06
лева. Поради неиздължаване на месечните вноски както следва: частично
вноската с падеж 18.12.2012 г. и изцяло следващите дължими вноски, с
1
уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение от 13.05.2016 г.,
връчено от нотариус на ответниците на 20.07.2016 г., при условията на чл. 47,
ал. 1 и ал. 5 ГПК, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен
размер. Ищецът поддържа, че в случай, че съдът не приеме описаното
уведомяване на длъжника за достатъчно, че кредитът е направен предсрочно
изискуем с исковата молба. Общо дължимата предсрочно изискуема главница
е в размер на 787 177.08 лева, от която претендира с частичен иск сумата в
размер на 67500 лв. С евентуално предявен осъдителен иск, в случай, че
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, претендира исковата сума като
сбор от 17 бр. падежирали месечни погасителни вноски, както следва: с
падеж 18.06.2017 г. в размер на 3791,13 лв., с падеж 18.07.2017 г. в размер на
3822,72 лв., с падеж 18.08.2017 г. в размер на 3854,58 лв., с падеж 18.09.2017
г. в размер на 3886,70 лв., с падеж 18.10.2017 г. в размер на 3919,09 лв., с
падеж 18.11.2017 г. в размер на 3951,75 лв., с падеж 18.12.2017 г. в размер на
3984,68 лв., с падеж 18.01.2018 г. в размер на 4017,88 лв., с падеж 18.02.2018
г. в размер на 4051,37 лв., с падеж 18.03.2018 г. в размер на 4085,13 лв., с
падеж 18.04.2018 г. в размер на 4119,17 лв., с падеж 18.05.2018 г. в размер на
4153,50 лв., с падеж 18.06.2018 г. в размер на 4188,11 лв., с падеж 18.07.2018
г. в размер на 4223,01 лв., с падеж 18.08.2018 г. в размер на 4258,20 лв., с
падеж 18.09.2018 г. в размер на 4293,69 лв.; с падеж 18.10.2018 г. частично в
размер на 2899,31 лв.
Ответниците оспорват иска. Не оспорват възникване на
правоотношението по договора за банков кредит със съдържанието, посочено
в исковата молба и наличието на задължение по главницата в твърдения
размер, както и че с нотариална покана, връчена на 20.07.2016 г., са били
уведомени, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен
размер. Позовават се на изтекла погасителна давност за вземането, считано от
датата, на която станало изискуемо – 20.07.2016 г., поради което считат, че
искът следва да се отхвърли като неоснователен. Твърдят, че началният
момент, от който започва да тече погасителната давност, когато вземането е
разсрочено на отделни погасителни вноски, е падежът на всяка вноска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът е универсален правоприемник
на С. ЕАД. Това обстоятелство се установява и от справка в ТРРЮЛНЦ по
партидата на С. ЕАД - на 05.02.2018 г. С. ЕАД се влива в О.Б.Б. АД и
следователно, ищецът е носител на правата и задълженията на С. ЕАД,
възникнали до датата на вливането.
От приложеното ч.гр.д. № 20221110102548 на СРС, 34-ти състав, се
установява, че посоченото дело е образувано по заявление на Банката за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист за процесната сума. Заявлението е изцяло уважено и заповедния съд е
издал Заповед № 3740 за изпълнение на парично задължение въз основа на
2
документ и Изпълнителен лист № 2375 от 04.02.2022 г. На основание
издадения изпълнителен лист Банката е образувала изпълнително дело срещу
длъжника и на 17.03.2022 г. частният съдебен изпълнител му е връчил на
заповедта за незабавно изпълнение. На 07.04.2022 г. длъжникът е подал в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което, на осн. чл. 415
ГПК, заповедният съд е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви
иск за вземането си. Исковата молба е подадена в срок и по нея е образувано
настоящото производство. Следователно, искът е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Безспорно е между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства, че е възникнало правоотношението по Договор за
ипотечен кредит № IK08-00065/12.12.2008 г., по силата на който, С. ЕАД се е
задължила да предостави на кредитополучателя Д. Т. Г.а – Р. заемна сума в
размер на 980000 лв., а последната се е задължила да я върне съгласно
сроковете и условията на договора за кредит. Прието е за безспорно, че
договорената сума в размер на 980000 лв. е предоставена и усвоена от
кредитополучателя. Следователно, кредиторът е изпълнил задължението си
да предостави заемната сума, а за кредитополучателят Д. Т. Г.а – Р. е
възникнало задължението да я върне съгласно уговорените условия.
От писмените доказателства се установя, че договорът за ипотечен
кредит е изменен с Анекс № 1 от 09.11.2009 г., Анекс № 2 от 14.04.2011 г.,
Анекс № 3 от 14.09.2011 г., Анекс № 4 от 14.03.2012 г., Анекс № 5 от
18.06.2012 г. и Договор за встъпване в дълг от 14.03.2012 г. С Анекс № 4 от
14.03.2012 г. страните са се договорили С. ЕАД да предостави на
кредитополучателя допълнителна сума от 32387,06 лв., което обстоятелство е
безспорно между страните. Следователно, кредиторът е изпълнил
задължението си да предостави допълнителната заемна сума, а за
кредитополучателя е възникнало задължение да я върне.
От писмените доказателства се установява, че с Договора за встъпване в
дълг кредиторът и С. Т. Г. са постигнали съгласие ответникът да встъпи в
задълженията на кредитополучателя по процесния Договор за кредит, в
резултат на което двамата ответници са станали задължени към кредитора
като солидарни длъжници (арг. чл. 101, изр. трето ЗЗД).
За безспорно установени в отношенията между страните са приети
обстоятелствата, че след 18.12.2012 г. ответниците не са извършвали
плащания на задълженията по Договора за кредит, поради което кредитът е
обявен за предсрочно изискуем от банката с нотариална покана, връчена на
ответниците на 20.07.2016 г., както и, че общият размерът на падежиралата и
на предсрочно изискуема главница по договора е 787177,08 лева. Ето защо
съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на
посочената сума.
Основателно е възражението за погасяването на вземането по давност.
Установено е в практика на ВКС, че при разсрочването на едно парично
3
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане
на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, вземането не се трансформира в периодично – такова с
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В този случай
задължението се погасява на части в интерес на длъжника и въз основа на
изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата
на чл. 66 ЗЗД. Поради това, при постигнато съгласие плащането на
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, задължението продължава да бъде само едно и крайният
срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или
моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост (вж. мотивите на
Тълкувателно решение 5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК). Следователно, в
конкретния случай, пет годишната давност е започнала да тече на 20.07.2016
г., когато чрез достигане на изявлението на банката до ответниците е
настъпила предсрочната изискуемост на вземането. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК - 19.01.2022 г., предвиденият в закона (чл. 110
ЗЗД) срок, с който вземането се погасява, е изтекъл. Ето защо съдът приема
възражението на ответниците за погасяване на вземането по давност за
основателно, съответно – предявеният установителен иск следва да се
отхвърли.
Съдът не следва да се произнася по евентуално предявения осъдителен
иск. Предпоставка за разглеждане на същия, така както ищецът е посочил
(съобразно диспозитивното начало в процеса), е извод на съда, че
предсрочната изискуемост, обявена с нотариална покана, връчена на
ответниците на 20.07.2016 г., не е настъпила. По делото е безспорно – и по
силата на признание от страна на ответниците, че посочената нотариална
покана, връчена по реда на чл.47 ГПК, е достигнала до тях. Ето защо и с
оглед извода, че предсрочна изискуемост е настъпила на 20.07.2016 г., не се е
сбъднала процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалния
осъдителен иск, основан на твърдение, че предсрочната изискуемост се
обявява с исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответниците.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответниците, тъй като същото е в рамките
на предвидения по закон минимум. На ответниците следва да се присъдят
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.
По изложените съображения Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Б.Б. АД, ЕИК ****, срещу Д. Т. Г.а – Р. ,
ЕГН:**********, и С. Т. Г. , ЕГН:**********, установителен иск с правно
4
основание чл. 422 ГПКиск с правно основание чл.422 ГПК за съществуването
на вземанe с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от
67500 лв., представляваща част от предсрочно изискуема главница в общ
размер на 787 177.08 лева по Договор за ипотечен кредит № IK08-
00065/12.12.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 09.11.2009 г., Анекс № 2 от
14.04.2011 г., Анекс № 3 от 14.09.2011 г., Анекс № 4 от 14.03.2012 г., Анекс
№ 5 от 18.06.2012 г. и Договор за встъпване в дълг от 14.03.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2022 г. до окончателното плащане, за която
сума е издадена Заповед № 3740 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по заповед за незабавно изпълнение ч.гр.д. №
20221110102548, на СРС, 34-ти състав.
ОСЪЖДА О.Б.Б. АД, ЕИК ****, да заплати на Д. Т. Г.а – Р. ,
ЕГН:**********, на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 2500 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5