№ 200
гр. Благоевград, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500121 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от СТ. Д. ЯН., с ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр.Б., ж.к.“с.“ №160, вх.3, ет.4, ап.22 против Решение № 7/11.01.2022
г., постановено по гражданско дело № 1500/2021г. по описа на Районен съд П., в частта с
която е изменен размера на издръжката, която Я. е осъден да заплаща на детето си Д.С. Я., с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Д.П. с ЕГН **********,
като е увеличена същата от 150,00 лв. на 280,00 лв. месечно, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 27.10.2021г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
Излага се в жалбата, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е
неправилно, тъй като въззивникът на този етап може да заплаща издръжка в размер близък
до минималния. Посочва се, че Я. в момента живее в гр.Б., в жилище под наем, за което е
заплащал сумата от 300 /триста/ лева месечно, но съгласно сключения на 01.01.2022г.
договор за наем, месечния му наем бил увеличен на 400 /четиристотин/ лева. Отделно от
това се твърди, че от 01.11.2021г. работи във фирма „Е.3 Х.“ на срочен трудов договор с 6
/шест/ месеца изпитателен срок и получава заплата от 1000 лв. В тази връзка се излага, че
районния съд е направил неправилна преценка от приложените доказателства, че получава
заплата в размер на 1388,69лв., като това е била заплатата му на предишната работа към
месец септември 2021г. Заявено е, че в момента заплаща и месечна вноска от 100 лв. по
кредитна карта. Поддържа се в жалбата, че въззивникът съзнава много добре, задължението
си да заплаща месечна издръжка на сина си, но размера на същата следва да бъде съобразен
и с неговите финансови възможности и да съответства на доходите му. Посочва, че не е
съгласен с доводите на съда, че майката на сина им е тази, която полага ежедневните и
непосредствени грижи за неговата издръжка, защото тя работи и живее в чужбина. Твърди,
че е изпращал многократно пари на неговия баща в гр.П., за да купува дрехи и други
необходими вещи на Д. и винаги когато е имал финансовата възможност ще продължи да
1
помага с пари, извън определения размер на издръжката, за да може синът му да не е лишен
от нищо. Посочва, че не са събрани доказателства, че детето посещава извънкласни
занимания, т.е не са необходими допълнителни средства за издръжката му.
Въз основа на изложеното в жалбата се иска да бъде отменено постановеното решение, в
обжалваната част, като неправилно, като вместо него да бъде постановено решение, с което
да бъде изменен размера на издръжката, която СТ. Д. ЯН., с ЕГН ********** е осъден с
определение № 22/25.01.2019г. по гр.д.№ 1496/2018г. на РС П., да заплаща на детето си Д.С.
Я., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Д.П. като бъде
увеличен размера на същата до размера определен с чл.142, ал.2 от СК.
В срока по чл.263 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия.
По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определението си по реда на чл.267,
ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решението не води до различен от
вече направения извод, че жалбата е допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ответника С.Я. е баща на непълнолетния ищец Д.Я., като същото
обстоятелство се установява от удостоверение за раждане серия УС-0 № 658585, издадено
въз основа на акт за раждане № 367/14.09.2006г. от Община П..
С влязло в сила решение №250/03.11.2016г. постановено по гр.д.№913/2016г. по описа на
РС П. е прекратен с развод по взаимно съгласие гражданския брак между родителите на
ищеца, като е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК съгласно
което упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно
дете Д.С. Я., е предоставено на майката М.Д.П. определено е местоживеенето на детето на
адреса на майка му в гр.П., ж.к.“И.“ бл.3, ет.1, ап.1, а на бащата е определен режим на лични
контакти с детето и същия се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето в размер
на 105,00 лв. по банков път, до 31 число на месеца, за който се дължи издръжката, считано
от датата на влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска.
Видно от протокол от съдебно заседание проведено на 25.01.2019г., по гр.д.№ 1496/2018г.
по описа на РС П., с определение – 22/25.01.2019г. е одобрена съдебна спогодба, по силата
на която е изменен размера на месечната издръжка определена с решение №
250/03.11.2016г. по гр.д.№ 913/2016г. по описа на РС П., дължима от бащата С.Я. на детето
Д.С. Я., от 105 лв. на 150 лв. месечно, считано от одобряване на спогодбата, до настъпване
на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
Към момента на одобряване на спогодбата детето Д.Я. е бил на 12 години. Оттогава до
предявяване на исковата молба по настоящето дело са изминали повече от 2г., в който
период издръжката за детето, дължима от ответника –негов баща не е изменяна. Установява
се, че към настоящия момент ищецът е на 15 години. По делото е изготвен социален доклад
от който е видно, че Д. е ученик в ПГМЕТ „Ю. Г.“ гр.П., с класен ръководител г-жа Й.К.,
като по данни на класния ръководител момчето е добър ученик и не е проблемно дете в
училище. Пред социалните работници детето и неговата майка са съобщили, че детето
посещава извънкласни дейности 1-2 пъти в седмицата – уроци по английски език, което се
установява и от показанията на разпитаните пред първата инстанция А.П. и Д.П.
От проведеното социално проучване е установено, че детето през по – голямата част от
времето живее с баба си и дядо си по майчина линия, които полагат необходимите грижи за
него. Майката работи в чужбина, но постоянно се интересува от детето си и ежемесечно му
оказва финансова подкрепа, като се прибира в гр.П. 3-4 пъти в годината за по един месец.
Тези обстоятелства са потвърден и от разпитаните свидетели.
По отношение доходите на майката на детето се установява, че същата работи в А. като не
е изяснен по делото какъв е размера на получаваното от нея трудово възнаграждение.
Въззивникът в хода на производството пред първата инстанция е ангажирал писмени
доказателства от които се установява, че същия е с настоящ адрес гр.Б., ж.к.“ с.“ № 160, вх.
3, ет.4, ап.22 от дата 03.10.2016г., видно от удостоверение за настоящ адрес изх.№
2
33468/03.10.2016г. издадено от Община Б.. Същия живее на регистрирания адрес, в жилище
под наем, като до 01.01.2022г. е заплащал месечен наем в размер на 300 лева/ видно от
приобщения договор за наем от 01.03.2020г., сключен за срок от 1 година/, а считано от
01.01.2022г. заплаща месечен наем от 400 лв. видно от приобщения във въззивното
производство договор.
От справка за актуално състояние на действащи трудови договори за период от 01.11.2020г.
до 30.11.2021г. и справка данни за осигуряване на ответника, се установява, че от
01.11.2021г. същия работи в „Е.3 Х.“ ЕООД с основна заплата 1000 лв. Установено е и че
същия заплаща вноска по кредит в размер на 100 лв.
Спорът пред настоящата инстанция, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания и
доводи, се заключава до въпроса увеличени са нуждите на детето и във възможностите на
ответника ли е да заплаща увеличения размер на месечната издръжка над 177,50 лв., който е
минималния размер на издръжката дължима за едно дете съобразно разпоредбата на чл.142,
ал.2 от ГПК към настоящия момент /считано от 01.04.2022г./ до определения от РС с
обжалваното решение размер-280,00 лв.
Въззивният съд намира, че решението на РС-П. в обжалваната му от ответника част
досежно увеличението на издръжката от 150,00 лв. на 280,00 лв. дължима за детето е
правилно. За да увеличи издръжката в посочения размер първоинстанционният съд е
определил, че за издръжката на детето месечно са необходими по 400,00 лв. Този размер
на средствата за издръжка е обусловен от възрастта на детето, училищните му нужди,
задоволяването на интересите му извън учебната програма, осигуряване на храна, облекло,
дневни и възможности за спортуване и извънкласни занимания.
Отделно от горното, съдът намира, че е отчетен ръста на инфлационните процеси,
поскъпването на стоките от първа необходимост през периода изминал от предходното
изменение на издръжката до настоящия момент и с принципа, че нуждите на детето следва
да се обезпечат със средства за издръжка така, както би било, ако родителите не са разведени
и живеят заедно.
Въззивният съд намира, че общата издръжка на детето към настоящия момент възлиза в
размер на 400,00 лв. месечно, като се съобрази възрастта му и неговите потребности. Съдът
намира, че безспорно е установено, че са налице предвидените в чл.150 във вр. с чл.143 СК
основания за увеличение размера на издръжката на детето, определен със съдебната
спогодба одобрена с определение по гр. д. №1496/2018г. по описа на РС-П., тъй като
нуждите на детето от издръжка безспорно са се увеличили.
Следва да се посочи, че задължението на родителите за издръжка към ненавършилото
пълнолетие дете е безусловно, но безусловният характер на това родителско задължение е
относим по смисъла на чл.143, ал.2 от СК само към основанието на претендираната
издръжка, тъй като издръжка се дължи, независимо дали родителите са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на дължимата издръжка
не е безусловен, а се определя като функция от потребностите на самото дете и
възможностите на родителите му, съгласно чл.142, ал.1 от СК, като не може да бъде по-
малък от минимума, предвиден в нормата на чл.142, ал.2 от СК. Въззивният съд намира, че
при определяне размера на увеличението на издръжката, дължима от въззивника
първоинстанционният съд е подходил законосъобразно, тъй като са съпоставени
нарасналите нужди на детето, което вече е на 15 години с възможностите на родителя, който
дължи издръжка, и за който е установено, че е в трудоспособна възраст, в добро
здравословно състояние, трудово ангажиран, и не дължи издръжка на други лица.
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. възможностите на лицето, което дължи издръжка
следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование,
професионална квалификация, трудоспособност. Увеличението на издръжката за
непълнолетното дете е съобразено с изискването за разпределение на общата издръжка
между родителите така, че да се отчете ежедневната грижа на родителя, комуто е възложено
упражняването на родителските права и задължения, независимо, че детето се отглежда
преимуществено от неговите баба и дядо, тъй като майката осигурява средства за същата.
Решаващият състав на въззивния съд напълно споделя съображенията на
първоинстанционния съд за увеличение на издръжката на детето от 150,00 лв. на 280,00 лв.,
3
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение следва да се
посочи, че разходите на въззивника за заплащане на задължения по договор за паричен заем
не следва да бъдат съобразявани съобразно трайната практика на съдилищата. Съдът счита,
че така определения размер на издръжка е във възможните на бащата, като са съобразени
доказаните от него доходи и разходи, поради което е правилно определен.
С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част
относно увеличението на издръжката на детето, дължима от въззивника, е правилно и следва
да се потвърди.
По разноските:
Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
По изложените съображения и на основание чл.271 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК,
Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7/11.01.2022г. постановено по гр.д.№ 1500/2021г. по описа
на РС-П. в обжалваната му част, с която е изменен размера на определената с Определение
№ 22/25.01.2019г. по гр.д.№ 1496/2018г. на РС П. издръжка, която СТ. Д. ЯН., с ЕГН
**********, с адрес гр.Б., ж.к.“с.“ № 150, вх.3, ет.4, ап.22 следва да заплаща за своето
ненавършило пълнолетие дете Д.С. Я., с ЕГН **********, като е увеличена същата от
150,00 лв. /сто и петдесет лева/ на 280,00 лв. /двеста и осемдесет лева/, месечно, считано от
датата на предявяване на иска-27.10.2021г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4