РЕШЕНИЕ
№ 372
гр.Враца 10.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 21.10.2021г. /двадесет и първи
октомври две хиляди
двадесет и първа година / в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 356
по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.144 от ДОПК и е
второ по ред.
Образувано е след отмяна на решение
№334/16.10.2020г. по адм.дело №232/2020г.
на АдмС-Враца с решение № 7200/15.06.2021г. по адм.дело №48/2021г. на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата на М.Д. срещу Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3394- 12/19.02.2020 г. на
инспектор по приходите в Дирекция “МДТ“ при Община Враца, потвърден с Решение №
744/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция “МДТ“, ръководител на звеното по
местни приходи в Община Враца, в ЧАСТТА относно определените задължения за ДНИ
за 2019 г. в размер на 270,24 лв. и лихви – 12,92 лв. и ТБО за 2019 г. в общ
размер на 1461,22 лв., от които главница 1394,59 лв. и лихви - 66,63лв., както
и в частта за разноските и
е върнато делото в тази част на друг състав на АдмС - Враца за ново разглеждане
при съобразяване с дадените указания в мотивите на решението.
Първоначално производството е образувано по жалба на М.М.Д.
*** против АКТ за установяване на задължение по чл.107,
ал.3 ДОПК № 3394- 12/19.02.2020 г. на
инспектор по приходите в Д“МДТ“ при Община Враца, потвърден с Решение №744/19.03.2020г.
на Директора на Д“МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в Община
Враца. В
жалбата се твърди, че издадените
актове са неправилни и незаконосъобразни, а мотивите с които същите са обосновани
- противоречащи на събраните доказателства и закона. Посочва се, че административният
орган не е изпълнил задълженията си по чл.5
ДОПК служебно да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания. Освен
това се навеждат твърдения, че лицето
не дължи ДНИ и ТБО. Също така се посочва, че за
недвижимите имоти е подал декларация за недължимост на ДНИ и ТБО за
освобождаване от тези задължения, което не е обсъдено в акта. Прави се
възражение за погасяване по давност на задълженията.
Иска се отмяна на АУЗ и потвърждаващото го решение.
В с.з. жалбоподателят, чрез * К.К.
поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваните актове, за което се излагат
съображения в подкрепа на направеното искане. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът в с.з. чрез процесуалния си представител * Б. С. оспорва жалбата и моли за решение, с което да се
потвърди оспорения АУЗД и потвърждаващото го решение, като се излагат съображения
за законосъобразност на издадения акт. Претендират се разноски в настоящото
производство в размер на 350 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като
се запозна с депозираната жалба, с доводите и съображенията на страните,
доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на
оспорения акт съобразно вмененото му задължение по чл.168,ал.1 АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото
е Акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 ДОПК № 3394- 12/19.02.2020 г. на инспектор по приходите в Дирекция “МДТ“
при Община Враца, потвърден с Решение №
744/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция “МДТ“, ръководител на звеното по
местни приходи в Община Враца, в ЧАСТТА относно определените задължения за ДНИ
за 2019 г. в размер на 270,24 лв. и
лихви – 12,92 лв. и ТБО за 2019 г. в размер на 1351,21 лв. и лихви - 64,56 лв.
АУЗ с цитирания по-горе номер е обжалван изцяло
с жалба вх.№9400-0-3502/11.03.2020г.
пред Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Враца, който при
предоставените му от закона правомощия на Териториален директор на НАП, се е
произнесъл с Решение рег.№744/19.03.2020г., с което е оставил жалбата без
уважение и е потвърдил издадения акт, като законосъобразен, вкл. и в частта
която е предмет на делото.
Със заповед № 1611/14.09.2018г. на
Кмета на Община Враца са определени длъжностните лица, които да
упражняват правата и задълженията на орган по приходите по ДОПК, като под
номер 6
фигурира лицето Г. Х.-**, издал АУЗ.
Със
Заповед № 1813/22.10.2018г. на Кмета на Община Враца са определени
границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в
съответния район, както и честотата на тяхното извършване за 2019г., а именно:
събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други
съоръжения за битови отпадъци, както и чистота на териториите за обществено
ползване.
С решение № 930 от протокол № 63/18.12.2018г. на Общински
съвет Враца е приета план сметка по
чл.66, ал.1 ЗМДТ за дейностите „управление на дейностите по отпадъците“ и
„чистота“ на Община Враца през 2019г., съгласно приложение №1 и са определени
годишните стойности на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на
битовите отпадъци в РДНО, с интензивност по райони съгласно издадената заповед №
1813/22.10.2018г. на Кмета на Общината за 2019г. и годишният размер на ставките
и основите за облагане на жилищните и нежилищните имоти с ТБО за 2019 г. Това
решение с приложената план-сметка по чл.66 ал.1 ЗМДТ е представено по делото с
отбелязване „вярно с оригинала“ и подпис на сверяващия, но същото е публикувано
на официалната интернет страница на Община Враца на 19.12.2018г. Във
връзка с взетото решение е налице
изготвена от Кмета на Общината докладна записка с рег. № Z-1435/30.11.2018г. до Общински
съвет Враца, ведно с приложенията към нея относно приемане на план-сметка по чл.66,
ал.1 ЗМДТ за управление на дейностите по отпадъци и чистота през 2019г., както и за определяне на годишната
стойност за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на битовите
отпадъци в РДНО и основите за облагане на жилищните и нежилищните имоти с такса
за битови отпадъци през 2019г., ведно със съответните приложения.
Приложена е
и заповед №1708/04.10.2018г. на Кмета на Община Враца за сформиране на работна група за изготвяне
на план сметка по чл.66, ал.1 ЗМДТ за 2019г., която е изготвила проект на
план-сметка, представени са такива с приложение към план-сметката, с оглед
установяване на извършване на дейностите
за процесната 2019г.
От Постановление №01/06.08.1996г. за възлагане на
недвижим имот, вписано в т.първи №168 от 26.11.1996г. е видно, че
жалбоподателят е собственик на недвижим имот намиращ се в ***, представляващ **,
спрямо който са начислени данъци и такси
за битови отпадъци. Собствеността върху
този имот той е декларирал с декларация
вх.№238381/31.03.1998г., като е вписал, че е собственик на ½ от имота, а като
собственик на другата ½ е вписано лицето П. Д.
С декларация за освобождаване от такса за
сметосъбиране и сметоизвозване за
нежилищни и жилищни имоти М.М.Д. и П. К.
Д. са заявили, че декларираният имот с партиден №238381/31.03.1998г.,и
местонахождение ***, представляващ **, който се ползва като ***** от „Ч.“ ЕООД
с Договор за наем от 01.11.2017 г., не е
деклариран като основно жилище и няма да се използва през 2019г.
Приложени са писмени доказателства -
скица на имота от 03.04.2007г., договор
за наем от 01.11.2017г.
с „Ч. *“ ЕООД и удостоверение за регистрация на *** №
06-524/9.11.2017г. от ОДБХ подробно
описани в същата. Също така е приложен и
договор от 8.02.2018г. сключен между „Б.-**“ АД ***и „Ч.-*“ ЕООД ***.
По делото са приети като
доказателства и приложени графици за
събиране и транспортиране на
отпадъци през 2019г., маршрутен график
за събиране и транспортиране на отпадъци
***, пътни листа за *** за 2019г., комплексно разрешително №5-Н1/2010г.
на „Е.“ ООД ***, издадено от МОСВ на 08.02.2010г., актуализирано с решение на изп.директор на ИА по околна среда
от дата 18.03.2013г., ведно с план –сметка
РДНО Враца от „Е.“ ООД, ведно с приложение №1, 1а и 1в.
По делото няма спор, че на
територията на Община Враца има РДНО,
като „Е.“ ООД е приело да извършва всички дейности свързани със съхранение на
битови отпадъци генерирани на територията на Община Враца и Община Мездра. Този
факт се установява и от приложения по делото договор №У-13/06.02.2019г.,
сключен между Община Враца, Община
Мездра и „Е.“ ООД с предмет: предоставяне на
услуги по приемане и съхранение на битови отпадъци на територията на
РДНО гр.Враца, в т.ч. депониране в клетка 2.1, обезпечаване на нормалното
функциониране на изградената инфраструктура на депото, която не е предоставена
на друг оператор за извършване на услуги, свързани с дейности с постъпилите
битови отпадъци и обслужване на обект
„разтоварване на строителни и неопасни производствени отпадъци“ в
п.и..12259.153.4,м.“О.“ ***. Представен е и договор № У-44/01.03.2019г.
сключени между сключен между Община
Враца, Община Мездра и „Е.“ ООД с предмет: предоставяне на услуги по
предварителна обработка/сортиране/ на смесени битови отпадъци, в „сепарираща
инсталация“ към РДНО Враца.
Приложена е и изготвена от орган по приходите
при Община Враца на 28.05.2020г. справка за ставки и основи за определяне на
ТБО за 2019г. по подадени данъчни декларации от М.Д. по партиди, включени в АУЗ
№3394-12/19.02.2020г., в която е отразен
начина на изчисляване на ДНИ и ТБО за
имота на жалбоподателя.
По делото са приложени Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Враца и Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на
Община Враца, като същите са достъпни и на интернет страницата на общината.
По делото не е представена данъчна оценка за
имота, но същата е посочена в АУЗ и не се оспорва от страните.
Събрани са и гласни доказателства по
делото. От показанията на св. Б. И. се
установява, че същата през 2018г. е работила
в „Ч.“ ООД, като местоработата й
се намира в **, няма в близост контейнер за смет, най близкия е на 100 м. от
тях и там има заведение, като собственика го заключва. Техните отпадъци се
извозват от камион който идва. Само главната улица пред тях се почиства зимата,
а те допълно почистват след това улицата пред тях. Преди две години е имало
миене. Нямат генерирани отпадъци от тяхната дейност.
От
показанията на св. А. И. се установява, че също през 2018г. е работила в „Ч.“
ООД. Няма в близост контейнер за изхвърляне на отпадъци, отпадъците си ги
събират, не ги изхвърлят в контейнер, минава
кола която ги събира-екарисаж. Те си чистят портала, през 2018г. е
почиствано и метено само по шосето, порталът не.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна, имаща правен
интерес от оспорването, в законоустановения
срок, против АА, подлежащ на оспорване и
от надлежна страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Оспорения АУЗ и решението, с което е потвърден, са
издадени от компетентните за това органи, съгласно представените по делото
доказателства, в изискуемата писмена форма и съдържат необходимите реквизити,
поради което същите не са нищожни. При издаването на оспорения акт не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.
Същия е издаден и в съответствие с материалния закон.
Предмет на
делото е Акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 ДОПК № 3394- 12/19.02.2020 г. на инспектор по приходите в
Дирекция “МДТ“ при Община Враца, потвърден с Решение № 744/19.03.2020 г. на Директора на Дирекция
“МДТ“, ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца, в ЧАСТТА
относно определените задължения за ДНИ за
2019 г. в размер на 270,24 лв. и лихви – 12,92 лв. и ТБО за 2019 г. в размер на
1351,21 лв. и лихви - 64,56 лв.
Спорът по делото се свежда до това дали собственикът на имота, за който са
установени горепосочените задължения за плащане за 2019г. е задължен да заплаща данък и такса битови
отпадъци за него, след като е предоставил имота за ползване на друго лице,
при наличието на надлежно сключен
договор за наем, има ли допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаване на АУЗ,в тази му
част и дали подадените декларации за
освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване за имота са взети предвид
при определяне размерът на задълженията, респ. погасени ли са по
давност.
Безспорно е между страните, че
оспорващият за процесния период- 2019г.,
е собственик на 1/2 идеални части на имот,
находящ се в ***, **, същият надлежно
деклариран с Декларация вх. № 238381/31.03.1998 г., ведно с построените в същия
имот сгради. Другата 1/2 идеална частта
е собственост на ** П. Д. Възражението
на жалбоподателя относно различните адреси на имота в декларацията и в АУЗ,
което не дава възможност за идентифициране на същия, е неоснователно, тъй като
от всички представени от него и от ответната страна доказателства става ясно,
че се касае до един и същи обект.
Безспорно е също така, че за
въпросния имот жалбоподателя е подал декларация с дата 27.12.2018г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за 2019г., в която е декларирал, че имота няма да се ползва през
2019г., но същата не е входирана в деловодната програма на Община Враца.
Безспорно е също така, че с молба-декларация
от 27.12.2018г., без входящ номер, е
декларирано от М.М.Д. и П. К. Д. до Община Враца, Д“МДТ“, че имот с партиден
№238381/31.03.1998г., и местонахождение *** представляващ **, ще се ползва като
*** от „Ч.“ ЕООД с Договор за наем от 01.11.2017 г., за 2019 г.
Със същата молба е поискано да бъде освободен от такса
по сметосъбиране и сметоизвозване
имота за 2019г., както и за предходни години. Не се оспорва и факта, че
за въпросния имот е налице сключен
договор за наем между М.Д. и „Ч.-*“ ЕООД
на 1.11.2017г.
От доказателствата по делото е
безспорно също, че имотът на жалбоподателя попада в трети район, с оглед
декларираното от него в декларацията по
чл.14 ЗМДТ, по отношение на който общината предоставя и трите услуги относно
управлението на битовите отпадъци.
Съгласно чл.1 ЗМДТ общините събират
местни данъци върху недвижимите имоти и превозните средства, а съгласно чл.62
от същия закон събират и местни такси, включително и за битови отпадъци.
За целта съобразно правомощията, дадени в чл.1, ал.2 от закона, Общинските съвети приемат
Наредба за местните данъци, а по
силата на правомощията, дадени им с разпоредбата на чл.9 от закона, приемат Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и
цени на услуги, което е сторено за
Община Враца.
Съгласно чл.11 ЗМДТ данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, собственикът на сграда,
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за
този имот, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е
ползвателят. Разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗМДТ изрично посочва кои имоти се
освобождават от данък.
Съгласно чл.62 ЗМДТ таксата за
битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66
за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване.
Съгласно чл.64 ЗМДТ такса битови
отпадъци заплащат данъчно задължените лица по чл. 11 за имотите на територията
на общината.
Съгласно чл.66 и 67 ЗМДТ размерът
на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна
година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или
притежателя на отпадъците. Размерът на таксата за битови отпадъци за всяко
задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл.62,
която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за
текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл.66, ал.13
за всяка услуга по чл. 62,
се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от
приетите от общинския съвет основи за услугите по чл.62. Размерът
на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и
се приема с решението на общинския съвет по чл.66,ал.3,т.2
за одобряване на план-сметката. Размерът на таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност и според количеството битови отпадъци.
Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на
таксата се определя в левове или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет.
Съгласно чл.71, т.1, т.3 от ЗМДТ /в сила от 1.01.2014 г./ - Не се събира такса
за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация
по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в
общината по местонахождението на имота; поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Съгласно чл.13 ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали
недвижимите имоти се използват или не.
Съгласно чл.20 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на
гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми
съгласно приложение №2 в зависимост от вида на имота, местонахождението,
площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Съгласно чл.15, ал.1 от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца данък върху
недвижими имот се определя в размер на 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижим имот на физическо лице, а съгласно чл.13 от същата наредба се
освобождават от заплащане на данък лицата за имотите, определени в чл.24 ЗМДТ.
Съгласно чл.15а, ал.4 от Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права
на територията на Община Враца - за имоти, които няма да се ползват през цялата
година, собствениците или ползвателите подават декларация в Дирекция „МДТ“ в
срок до 30 декември на предходната година, а за придобитите през годината в двумесечен срок от датата на придобиването
им.
Съгласно чл.15а, ал.1, т.1 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на
територията на Община Враца не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождение на
имота. Съгласно чл.16 от
Наредбата таксата се заплаща
от собственика на имота; при
учредено вещно право на ползване - от ползвателя и при предоставяне на особено
право на ползване - концесия - от концесионера.
Данъчната оценка за целия имот, в това
число земя и сгради, е в размер на **** лв.
или за оспорващият този размер е ***.,
видно от АУЗ, който размер не се оспорва от жалбоподателя. Размерът и начинът на определяне на данъчната
оценка на имота не са предмет на
настоящото производство, поради което релевантно значение за правилното
решаване на спора има размерът посочен
от административния орган.
Съгласно чл.11, ал.1 и ал.3 и чл. 64, ал.1 ЗМДТ - задължени лица за данък и такса битови отпадъци са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти. При учредено вещно право на ползване данъчно
задължен е ползвателят. Задължението на лицето
за заплащане на местни данъци
и такси възниква с придобиване на недвижимите
имоти, установява се въз основа на декларирането им пред общинските данъчни
власти и се изпълнява периодично, като данъчно-задълженото лице няма задължение всяка година да подава
декларация с цел определяне на дължимия данък или такса за съответната календарна година. Веднъж
възникнали и установени, те се
дължат ежегодно до настъпване на предвиден в правната норма
факт, който да ги прекрати или
измени.
В случая представеният договор за
наем от 1.11.2017г., сключен между жалбоподателя и „Ч.“
ООД, *** за ползване на имота през 2019г. няма вещноправен характер, поради
което задължението за заплащане на данък недвижими имоти, респ. ТБО, е на
собственика на имота, а не на ползвателя по този договор. В конкретния
случай имотът на жалбоподателя
не попада в изключенията на чл.24, ал.1 ЗМДТ за освобождаване от ДНИ, същия е собственик на
облагаем с ДНИ имот на територията на Община Враца, като данък се заплаща
независимо от това дали се ползва имота или не/чл.13 ЗМДТ/. В случая ДНИ за
имота е правилно изчислен в АУЗ. Размерът на данъка за недвижимия имот се
определя като размерът на данъчната оценка се умножи по коефицента, който е
определен в чл. 15, ал. 1 на Наредба за
определяне на местните данъци на територията на Община Враца и който за целия
процесен период е 1.5 на хиляда или размерът на данъка е 270.24 лева, каквато
стойност е посочена в оспорения АУЗД (180160.75 × 1.5 / 1000 = 270.24 лв.).
В
жалбата не се твърди недължимост поради непредоставяне на услугите,
предвидени в чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране, сметоизвозвнеане, обезвреждане и
поддържане на чистотата. Такива възражения
са направени в с.з., за което са допуснати двама свидетели до разпит.
От показанията на същите е видно, че няма в близост контейнер за смет, най близкия е на 100 м. от
тях и там има заведение, като собственика го заключва. Техните отпадъци си ги
събират, не ги изхвърлят в контейнер, минава
кола която ги събира-екарисаж, извозват се от камион. Само главната улица пред тях се
почиства зимата, а те допълно почистват след това улицата пред тях. Преди две
години е имало миене. Нямат генерирани отпадъци от тяхната дейност. Те си
чистят портала, през 2018г. е почиствано и метено само по шосето, порталът не. Съдът не
кредитира техните показания, тъй като от
представените писмени доказателства по делото се установява предоставяне на услугите по
сметосъбиране, извозване, обезвреждане
и чистота, още повече че техните
показания касаят въпросната 2018г., а не 2019г. Също така факта, че липсват
контейнери или същите са на 100 м., заключва се, както и че се почистват зимата
главните улици, отпадъците на фирмата се извозват от друга кола само по себе си
не обуславя извода, че такива услуги не се предоставят от ответника.
В тази връзка следва да се
разграничи въпросът по предоставяне на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване от въпроса по тяхното реално ползване от задължените лица.
Сключеният договор за наем е ирелевантен към дължимостта на таксата битови
отпадъци. От една страна същият има за предмет различни продукти от битовите
отпадъци, а дори и да има такъв предмет, то след като законодателят не
предвижда самостоятелно събиране и извозване на битовите отпадъци, то
задължените лица не се освобождават от заплащане на този вид услуги. Единствената хипотеза, при която такса
сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, /извън хипотезата, когато услугите
не се предоставят/ е когато имотите не се ползват през цялата година, което
обстоятелство се удостоверява с декларация, подадена до края на предходната
година - чл.15а от Наредбата за местните такси. В конкретния
случай жалбоподателят реално не е подал
такава декларация, тъй като представената по делото няма входящ номер, но в
същото време е заявил, че въпросния
имот с партиден № 238381/31.03.1998
г., и местонахождение *** представляващ **
за 2019г. ще се ползва, като *** от „Ч.“
ЕООД, съгласно сключен договор за наем от 01.11.2017г. за срок от три години.
След като самият жалбоподател заявява, че
въпросния имот ще се ползва от
дружество „Ч.-*“ ЕООД през 2019г., то и
няма как същият да бъде освободен от заплащането на такса за сметосъбиране
и извозване за 2019г. В тази насока следва да се посочи, че представения по
делото договор от 8.02.2018г. сключен между „Б. -**“ АД *** и „Ч.-*“ ЕООД е ирелевантен към предмета на делото и още повече, че по
този договор жалбоподателя не е страна и същият не е сключен по реда на ЗМДТ.
Видно от
представените Заповеди на Кмета на Община Враца и решения на Общинския
съвет, имотът на оспорващия попада в границите на районите, където Общината
предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, със съответната честота
на тези услуги. За процесния период са
представени пътни листове с включени услуги и направления, графици,
одобрени план-сметки за предстоящите разходи, справка за изпълнение на
одобрените план-сметки, последните публикувани на сайта на Общината. Съдът
намира тези доказателства за достатъчни и обосноваващи извършването на тези
услуги на територията на Общината за процесния период и при определената
честота, без да е необходимо такива да бъдат представяни поотделно за всеки
отделен имот. От една страна – предоставянето на услугите е предвидено и
организирано за цялата територия на ***, поради което при обслужването на тази територия
недвижимите имоти, които попадат в тези граници, също се обслужват, за
което се дължи съответна такса. В
случай, че собственикът на конкретен имот е счел, че за определен период от
време по отношение на неговия имот не са предоставяни услугите по сметосъбиране
и извозване, то същият е имал възможност своевременно да уведоми за това
Общината, която да извърши съответната проверка. От представените пътни листове за 2019г. е
видно, че услугите са предоставяни и на *** където се намира имотът на жалбоподателя.
По отношение на услугата по обезвреждане
на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци, следва да се има
предвид, че законодателят предвижда освобождаване на задължените лица от този
вид такса, в случай че няма депа, респ. съоръжения, в които да се извършва тази
услуга. По делото няма спор, че на територията на Община Враца има РДНО, като „Е.“ ООД е приело да извършва
всички дейности свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на
територията на Община Враца и Община Мездра. Този факт се установява и от
приложения по делото договор № У-13/06.02.2019г., сключен между Община Враца, Община Мездра и „Е.“ ООД с
предмет: предоставяне на услуги по
приемане и съхранение на битови отпадъци на територията на РДНО гр.Враца, в
т.ч. депониране в клетка 2.1, обезпечаване на нормалното функциониране на
изградената инфраструктура на депото, която не е предоставена на друг оператор
за извършване на услуги, свързани с дейности с постъпилите битови отпадъци и обслужване на обект „разтоварване на
строителни и неопасни производствени отпадъци“ в п.и..12259.153.4,м.***.
Представен е и договор № У-44/01.03.2019г. сключени между сключен между Община Враца, Община Мездра и „Е.“ ООД с
предмет: предоставяне на услуги по предварителна обработка/сортиране/ на смесени
битови отпадъци, в „сепарираща инсталация“ към РДНО Враца. Тоест по делото са представени доказателства за наличие на
функциониращо депо на територията на Общината,
свързани със съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на
Община Враца и Мездра, на чиято територия се
намира и имотът на жалбоподателя. В тази връзка дали имотът генерира отпадъци е
въпрос, който няма релевантно значение за дължимостта на този вид услуга. По
смисъла на закона за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като
заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо и след
като на територията на общината съществува такова, то изключението по чл.71,
т.3 ЗМДТ не може да намери приложение, в
каквато насока се прави възражение от жалбоподателя.
По
отношение размерът на ТБО за недвижимия имот същия е правилно определен в АУЗ.
С решението за приемане на план-сметката
за 2019г. е посочена и ставката за заплащане на такса битови отпадъци за
2019г. и тя е за нежилищни имоти на физически лица върху данъчната оценка на
недвижимите имоти и на юридически лица и еднолични търговци върху по-високата
от данъчната оценка и отчетната стойност на имотите – 7.50 ‰, в
т.ч.: събиране и извозване на битови отпадъци – 1.60 ‰;поддръжка,
експлоатация и мониторинг на депо за БО – 3.20 ‰; почистване на
територии за обществено ползване – 2.70 ‰. С оглед доказателствата по
делото съдът приема, че за 2019г. жалбоподателят дължи
такса битови отпадъци за всички предоставяни услуги за имота, а именно:
за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и чистота. Изчислението,
направено съобразно посочената данъчна
оценка 180160.75 × 7.50/ 1000 = 1351.21 лв., както е посочено и в АУЗ, е
точно. В тази насока следва да се посочи
обстоятелството, че неправилно ВАС в решението е приел, че общия размер на
дължимата ТБО за 2019г. за
имота е 1461.22 лева, от които 1394,59 лв. главница и
лихви 66,63лв., тъй като в този размер видно от АУЗ са включени и ТБО за
другите имоти на жалбоподателя по отношение на които решението на съда при
първоначалното разглеждане е оставено
в сила.
По отношение на лихвата върху
определените задължения ДНИ и ТБО за недвижим имот *** същата е правилно
изчислена. При извършена проверка на
посочените задължения в АУЗ по отношение на този имот с лихвен калкулатор на
НАП съдът намира, че посочените в акта размери на лихвите за тези задълженията е изчислен в съответствие с
нормативно установените периоди - 30 юни
и 31 октомври на годината, за която са дължими, съгласно текстовете на чл. 28, ал.1
ЗМДТ за данък недвижими имоти и
чл. 69, във връзка с 28 ЗМДТ и
чл.18, ал. 1 от Наредбата за местните такси за ТБО за недвижимия имот.
По отношение на
дължимостта на ДНИ и ТБО за въпросния имот е налице
произнасяне на ВАС. В тази насока са решенията
постановени по адм.дело №13439/2017г., адм. дело № 4198/2019г. , адм. дело №
7131/2020г. и адм.дело № 1709/2021г. на ВАС.
Неоснователно
е възражението за неиндивидуализиране на недвижимия имот, за който се
претендират задължения за данък и ТБО. В оспорения АУЗ изрично е посочено, че
задълженията са за недвижим имот, деклариран при условията на чл.14 ЗМДТ и в тази връзка е посочен
входящият номер на декларацията, партидния номер на имота, както и че същият се
състои от земя и два производствени обекта със съответните им характеристики,
съответстващи на декларираното. От
данните по преписката е видно, че се касае за имот с партиден номер
5403281862002, намиращ се в ***, **, като
с подадената от жалбоподателя декларация е деклариран именно този имот,
като този факт се установява и от другите доказателства по делото. Същия е
посочен и в подадената до съда жалба. Жалбоподателя много добре знае какви
имоти притежава и за кои дължи данъци и
такси.
Не се споделя и възражението
за немотивираност на издадения акт,
респ. за допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка следва да се
има предвид, че съществени процесуални нарушения са тези, които водят до
постановяването на друг краен резултат, т.е. такива, които се отразяват на
взетото, от административния орган, решение. Задълженията за местните данъци и
ТБО са нормативни такива, а условията за тях са установени в нормативни актове,
респ. в актове на общинските съвети и Кметовете на Общини, които са публични
актове, поради което посочването на данъка и ТБО като годишен общ размер, не
представлява съществено процесуално нарушение. Размерът на задължението за
всяка една услуга, респ. данък може да бъде установен, без да са необходими
специални знания, тъй като това е резултат на елементарно математическо
изчисление, а съдът има задължение съгласно чл.160, ал.1 ДОПК да реши спорът по същество. Същият е
определен по декларирания недвижим имот
от жалбоподателя данни и същият може да защити правата си в
пълен обем.
Възражението на жалбоподателя за
несъответствия в подадената от него декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. №
238381/31.03.1998г., както и за различна основа за облагане с ДНИ и ТБО са
неоснователни. Съгласно чл.103, ал.2 ДОПК, отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова
декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал.1, ползва
подателя, независимо от чл.104, ал.3 ДОПК. В конкретния случай жалбоподателя
не е подал коригираща декларация по чл.14 ЗМДТ, с която да отстрани твърдените
несъответствия по подадената от него декларация. Не са налице и твърдения от
него в тази насока. В случая, видно от данните по преписката не са налице предпоставките за чл.106, ал.1
вр. ал.5 ДОПК за служебно коригиране на декларация от адм.орган, в каквато
насока се прави възражение. При липсата
на депозирана от жалбоподателя коригираща
декларация и на възражения относно данъчната основа за облагане на този имот,
по своята същност тези възражения са опит да
черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Възражението за изтекла погасителна давност е също неоснователно. Съгласно чл.171, ал.1 и
ал. 2 от ДОПК - Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Задълженията за
данъци, такса битови отпадъци и лихвите към тях са публични вземания, съгласно
чл. 162, ал. 1 и 2 ДОПК, поради което се погасяват с изтичането на петгодишен,
респ. десетгодишен давностен срок. Оспореният АУЗ е издаден на 19.02.2020г. и
е за 2019г.
и за периода, за който са установени задълженията с този акт, погасителната давност не е изтекла. С издаването на АУЗ, съгласно
чл.172 ДОПК, давността се прекъсва и
започва да тече нова давност, освен в случаите на отмяна на този акт.
С оглед на изложеното и предвид изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът намира оспореният административен акт за
издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната
форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправни норми, и в
съответствие с целта на закона, поради което жалбата против него следва да се
отхвърли.
При този изход на делото
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнграждение. На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., определено
по реда на чл.78, ал.8 ГПК във вр. с
чл.37 ЗПП и чл.24 от
Наредбата за правната помощ. Искането над тази сума до претендирания размер от
350 лева следва да се отхвърли. На жалбоподателя
разноски не се дължат.
Водим от горното и на
основание чл. 172
АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Д. *** против АКТ за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК №3394-12/19.02.2020г. на инспектор по приходите в Д“МДТ“ при Община
Враца, потвърден с Решение №744/19.03.2020г. на Директора на Д“МДТ“,
ръководител на звеното по местни приходи в Община Враца, в ЧАСТТА относно
определените задължения за ДНИ за
2019 г. в размер на 270,24 лв. и лихви – 12,92 лв. и ТБО за 2019 г. в общ
размер на 1 351,21 лв. и лихви - 64,56 лв.
ОСЪЖДА
М.М.Д. *** да заплати на Община
Враца разноски по делото в размер на 200/двеста/ лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение и отхвърля искането за разноски над тази
сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване,
чрез Административен съд Враца пред Върховен административен съд София в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: