Р Е Ш
Е Н И Е № 1262
гр.
Бургас, 6 октомври
2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 1183 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от А.Д.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. Я.Н. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20- 0320- 000108/29.05.2020г.,
издадена от Г.П.Д.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с която
на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелство за
управление на моторно превозно средство № ********* на водача А.Д.С., до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят иска отмяна акта. Счита, че същият е
издаден при неправилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане
на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Н.,
поддържа жалбата и направените с нея, искания. Ответникът-
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, не се явява и не изразява
становище по спора.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от
оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 27.04.2020г.
полицейски инспектор в РУ Несебър Добрева била назначена в наряд на КПП“Жезъла“
съвместно с полицейски инспектор Терзиев. Около 9.00ч. получила разпореждане да
спре при преминаване л.а. „БМВ“, с рег.№ РВ 0095 СМ до пристигане на полицейски
служители от РУ Поморие.
Около
11.00ч. движещият се в посока гр. Бургас- гр.Поморие, автомобил бил спрян.
Добрева установила, че същият е управляван от А.Д.С., който представил служебна
бележка, издадена от „Стоун Трейд“ЕООД (за целта на пътуването) и документ за
самоличност.
Около
12.30ч. на място пристигнали служителите РУ Поморие Димитър Илиев и А.
Стефанов. Двамата се представили на водача и поискали документите на автомобила
и свидетелството му за правоуправление.
Д.
предоставил черно тефтерче, съдържащо следните документи: СУМПС № ********* на името на А.Д.С.;
СУМПС № ********* и контролен талон към нето на името на Мария Николова
Петрова; СРМПС (част2) № ********* и талон за ГТП за МПС с рег.№ РВ 0095 СМ.
На
водача било разпоредено да загаси двигателя на автомобила и постави ключовете
на таблото.
Същият
бил уведомен, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и
наркотични вещества.
Вместо
да изпълни разпореждането А.С. ***.
Полицейските
служители го последвали със служебния автомобил при включен светлинен и звуков
сигнал, но не успели да го настигнат.
Впоследствие,
на 29.05.2020г. против А.Д.С., въз основа на изложените факти, бил съставен АУАН с бланков № 118120 за извършено
на 27.04.2020г. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП- отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Актът бил подписан от нарушителя без възражения.
На
същата дата бил издаден и оспорения акт.
След
него, на 8.06.2020г. било издадено наказателно постановление.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът
намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1
от ЗДвП.
Г.П.Д.
заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие и по силата на заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от
директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. От своя страна, директорът на ОДМВР Бургас
има качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, тъй като с изричен
акт на компетентен орган, определен с нормата на чл.165 ЗДвП, ОДМВР Бургас, е
определена да осъществява контрол по ЗДвП- факт, служебно известен на съда.
Съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на акта не са допуснати.
Не представлява такова нарушение връчването,
според жалбоподателя, на нечетливо копие от АУАН.
Този факт би бил от значение при евентуална
последваща проверка за законосъобразност на наказателното постановление, но не
и в настоящото производство.
Това е така, защото разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП регламентира изрично конкретни
материалноправни предпоставки, при осъществяването на които следва да бъде
наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач- „който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“ .
Доказването на
предпоставките може да бъде извършено с всички допустими доказателствени
средства, вкл. с писмени доказателства.
В случая съставеният
АУАН има характеристиките именно на писмено доказателство- официален документ.
Връчването му на
нарушителя (в каквото и да е копие- четливо или нечетливо) не е процесуално
изискване в производството по налагане на принудителна административна мярка.
Материалният закон е приложен правилно.
Според доказателствата по делото ( АУАН, докладни
записки на полицейски инспектори Добрева и Илиев, и сведение от А.Д.), на
посочените в оспорения акт дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ“ 530, рег.№
РВ 0095 СМ, т.е имал е качеството на водач и е бил уведомен за извършване на
проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози, която е отказал, като е напуснал мястото на извършване на
проверката.
Възраженията, че не
е запитан дали ще даде проба или ще откаже и в този смисъл липса на
доказателства за отказ, са неоснователни.
В докладната
записка, изготвена от полицейски инспектор Илиев изрично е посочено, че от водача са
изискани документи и извършване на проверка за алкохол и наркотични вещества.
Впрочем жалбоподателят, в предоставеното писмено сведение, също е заявил, че
служителите от пътна полиция са му поискали документите, но той се уплашил и
избягал.
Тук следва да се посочи, че законът не изисква
конкретна форма на отказа да бъде извършена проверка с техническо средство.
В случая
отказът е реализиран с конклудентно действие- водачът, след като е предоставил
документите, е потеглил с автомобила. Доказателствата за осъществяване на това
действие са категорични.
При това положение следва да се приеме, че волята
му е ясно изразена.
С оглед
изложеното съдът намира, че материалноправните предпоставки на нормата
на чл.171,т.1,б.“б“
от ЗДвП са доказани.
Що се касае до
срокът на действие на наложената принудителна административна мярка, то той е
императивно определен – до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
По изложените съображения жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Затова
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез процесуален представител адв. Я.Н., против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20- 0320- 000108/29.05.2020г., издадена
от Г.П.Д. -полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с която на
основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелство за
управление на моторно превозно средство № ********* на водача А.Д.С., до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: