Р Е Ш Е Н И
Е
№ 26004
10.08.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На шестнадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 10509 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск
на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****, срещу Р.С.В. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***9, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4124/01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 9334/2019 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 571. 29 лева - главница,
представляваща неизплатени изискуеми задължения по партида с абонатен № 9**** за доставена, отведена и пречистена
вода за отчетения период от 04.07.2017
г. до 02.08.2019 г. за имот, находящ се в
*****, по издадени фактури за периода от 25.08.2017 г. до 26.08.2019 г., и сумата от 52. 69 лв.
- мораторна лихва за забавено плащане на
главницата, начислена за периода от 25.09.2019 г. до 25.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 31.10.20189 г. до окончателното й
изплащане. Моли се и за изплащането на направените по делото разноски, в това
число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост
на горните суми се основават на твърдения, че ответникът е потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в *****,
с абонатен номер ****, като се сочи, че задълженията за горепосочения отчетен
период не са заплатени.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител адвокат Я., с която иска се
оспорва, като се твърди, че липсват доказателства относно това дали ответницата
е собственик на процесния имот. При доказаване на
това обстоятелство липсва оспорване относно дължимостта
на сумите, с оглед на приложените към исковата молба книжа, видно от които
водомерът е редовно отчитан.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на
ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 9334/2019
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, които предмет на установителния
иск по настоящото дело. Длъжникът – ответник не е открит по постоянен и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правният интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
Изразходените количества вода се
установяват от справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като са представени
и фактурите, остойностяващи същата. Видно от справката е че водомерът е редовно
отчитан. Общо за целия отчетен период от 04.07.2017 г. до 02.08.2019 г. са начислени
103 куб.м. вода /средно по 7. 92 куб.м. на месец/, като стойността им възлиза
на 571. 29 лева.
Представена е справка от агенцията по
вписванията по партидата на ответницата, видно от която същата е закупила
процесния водоснабден имот през 2001 г.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът е собственик на процесния водоснабден имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните
собственици на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на
право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни
ограничени вещни права, на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, или в случая ответницата, която е закупила имота през 2001 г. Всъщност
това е и регистрираният на ответницата постоянен и настоящ адрес.
По отношение на количеството изразходена
вода, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от
общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/ предвижда
отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер,
което очевидно в случая е спазено, предвид данните от отчета с мобилното устройство,
като в случая непосредствено в началото на отчетния период водомерът е бил
видян и всъщност е бил редовно отчитан, което не се оспорва от особения
представител на ответника. При тези данни съдът намира, че по делото се
установява, че в периода на претенцията е била изразходвана вода за процесния
обект, като са извършвани реални отчети и количеството изразходена вода е
засечена от инкасатора със съответното мобилно устройство. Търсената сума по
фактурите съответства на изразходеното количество вода, при което съдът намира,
че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, при все че не
са представени доказателства за плащането на търсената главница, при което
съответно дължими са и мораторните лихви /аргумент
чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК оператора/,
както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението.
При този изход на делото и по
разноските, съдът намира следното:
Дължими са направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат приседни
в настоящото производство.
Основателна
се явява претенцията на ищцовото дружество за
присъждане на направените по настоящото дело разноски и следва да се осъди
ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 275 лв.,
включваща заплатена държавна такса в размер на 25 лв., депозит за особен
представител в размер на 150 лв., юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лв., определено по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност
по делото.
При това общата дължима сума за
разноските е в размер на 350 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че Р.С.В. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***9, дължи
на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от *****, сумите
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4124/01.11.2019
г. по ч.гр.д. № 9334/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата от 571. 29 лева - главница,
представляваща неизплатени изискуеми задължения по партида с абонатен № 9**** за доставена, отведена и пречистена
вода за отчетения период от 04.07.2017
г. до 02.08.2019 г. за имот, находящ се в
*****, по издадени фактури за периода от 25.08.2017 г. до 26.08.2019 г., и сумата от 52. 69 лв. -
мораторна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за
периода от 25.09.2019 г. до 25.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 31.10.2019 г., до окончателното й изплащане.
Осъжда Р.С.В. с ЕГН **********, постоянен
и настоящ адрес: ***9, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, сумата от 350 лв. /триста и петдесет
лева/ за направените разноски, от
които 75 лева за производството по
ч.гр.д. № 9334/2019 г. и 275 лева за гр.д. № 10509/2019 г., двете по описа на
Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.