Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на осми май две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Виляна Цачева
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 3488 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че взетите на
проведеното на 13.04.2018г. ОС на ЕС решения са неправилни и незаконосъобразни,
тъй като не са спазени процедурите по свикването и провеждането му, както и
поради това, че протокола от това събрание не е воден надлежно. В тази връзка
ищецът сочи, че в срока и по реда на чл. 16 ал. 9 ЗУЕС е оспорил съдържанието
на съставения протокол от ОС. Относно свикването на ОС навежда оплаквания за
нарушение на разписаното в чл. 13 ЗУЕС и доколкото един от етажните собственици
не е бил уведомен за него. Посочва, че сбора на процентите на идеалните части в
сградата е различен от сто, което препятства проверката за спазване на кворума,
както и дали е било налице необходимото мнозинството при приемане оспорените
решения. Ищецът изтъква, че в протокола от ОС липсват задължителни реквизити,
тъй като към него не са приложени представените на събранието пълномощни.
Навежда оплакване, че на ОС не е проведен избор на протоколчик, който да води
протокола и че в последният не са вписани повечето от изявленията на етажните
собственици или те са отразени невярно. Твърди, че протокола от ОС е съставен
извън срока по чл. 16 ал. 6 ЗУЕС и не е връчен на етажните собственици в
заверен с оригинала препис /чл. 16 ал. 7 ЗУЕС/. Относно решението по т. 6 от
протокола навежда, че при приемането му ОС на ЕС е надхвърлило своята
компетентност и че процесното дворно място не е обща част по смисъла на закона.
По изложените съображения ищецът иска от съда да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразни всички решения взети на проведеното на
13.04.2018г. ОС на ЕС, а това по т. 6 и като нищожно. Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба ответната страна заема становище за недопустимост и
неоснователност на иска. Смята, че не е нарушена процедурата за свикване на ОС,
тъй като неучаствалият етажен собственик не е изпълнил задължението си по чл.
13 ал. 2 ЗУЕС да посочи адрес, телефон или ел. поща, на която да бъде
уведомяван. Възразява, че за ищеца липсва правен интерес от отмяна на решенията
по т. 1, 2, 3, 4 и 7 от дневния ред. Изтъква, че на процесното ОС са
присъствали седем от осемте собственици на самостоятелни обекти в сградата и че
идеалните части в нея са над 100 %, тъй като същата е надстроявана. Посочва, че
изчислени по реда на чл. 17 ал. 5 ЗУЕС идеални части притежавани от
присъствалите на ОС етажни собственици, възлизат на 89, 31 %, което е
достатъчно за законосъобразното му провеждане. Изтъква, че при спор в съдебното
производство е допустимо да се доказва наличието на кворум при вземане на всяко
от оспорените решения. В тази връзка ответната страна конкретно посочва с какво
точно мнозинство е прието всяко от процесните решения. Оспорва твърдението на
ищеца, че дворното място не е обща част и излага доводи в подкрепа на същото,
като изтъква, че на основание чл. 11 ал. 1 т. 10 б „и” ЗУЕС в компетентността
на ОС е да взема решения относно ползването му. Относно решението по т. 6
излага твърдения, че ищецът няма право да държи метални конструкции в дворното
място и че право на всеки етажен собственик е да ползва изцяло последното.
Ответната страна изтъква, че на проведеното ОС е имало протоколчик и това е бил
етажният собственик, който единствен е пожелал да води протокола. Оспорва
твърденията на ищеца, че към връчения му протокола от ОС са липсвали приложения
и в тази връзка прилага препис от протокола ведно с всичките следващи се
приложения. Изтъква, че неспазването на срока за изготвяне на протокола от ОС
няма за последица отмяна на приетите на него решения, тъй като има инструктивен
характер.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира
за установено следното:
Не
е спорно между страните, а и от нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 129, том VIII,
рег. № 8080, дело 1127 от 2005г., издаден от нотариус ***е видно, че ищцовото
дружество е придобило собствеността върху недвижим имот - апартамент, находящ се
в сграда – жилищен блок „***”, с адрес гр. ***, ул. „***” № ***/по данъчна
регистрация/. Няма спор по делото, че горепосочения имот е разположен в сграда
в режим на етажна собственост /ЕС/, самостоятелните обекти в която са над три,
поради което обществените отношение свързани с управлението на общите части в
нея се регулират от нормите на Закона за управление на етажната собственост
/ЗУЕС/.
С
покана на управителя на ЕС – ***е свикано ОС на ЕС за 13.04.2018г. от 18 часа,
което да се проведе във входа на сградата, при посочения в нея дневен ред,
разпределен в осем пункта /лист 33/. В поканата е отразено, че тя е поставена
на видно място във входа на ЕС на 04.04.2018г., което обстоятелство е удостоверено
с подписите на двама свидетели – етажни собственици. Съставен е и протокол от
същата дата за извършеното залепване на поканата от управителя на ЕС, в който е
възпроизведен дневния ред за провеждане на ОС на ЕС, но без последните два
пункта – за избор на управител и касиер на ЕС и за вземане на решение за
ремонт/подмяна на улуци.
От
протокол за проведено ОС на ЕС се установява, че същото се е състояло на
посочената в поканата дата и час и че в него, лично или чрез пълномощници, са
участвали етажните собственици притежаващи седем от осемте самостоятелни обекта
в сградата. В ОС не е взел участие собственик или представител на апартамент №
4. Констатирано е, че присъстващите респ. представляваните етажни собственици
на ОС формират сбор на идеалните части от общите части на сградата в размер над
100 %, а именно 110, 24 %, като е отразена необходимостта от преизчисляване на
идеалните части по реда на чл. 17 ал. 5 ЗУЕС. ОС е проведено по обявения в
поканата дневен ред, като по т. 1 и т. 4 от него е взето общо решение с пълно единодушие
от всички присъстващи. По същият начин са взети решенията по т. 3 и по т. 7, а
тези по т. 2 и по т. 8 са взети с мнозинство от присъстващите, без участието на
етажния собственик – ***съответно представителя на ищцовото дружество. По т. 5
не е взето решение, а по т. 6 решението за премахване на гаражите от ламарина в
двора на сградата е взето с гласовете на етажните собственици – ***, В. П., Св.
***, ***. Против това решение са гласували ищеца и ***, а ***, чрез
пълномощника си ***, е гласувала въздържал се. Протоколът от ОС е подписан от ***като
бивш управител на ЕС и от В. П. като протоколчик. Начина на гласуване на всеки
етажен собственик по всяко от взетите решения е удостоверен с подписа му в
приложения към протокола от ОС на ЕС от 13.04.2018г., които са представени с
отговора на исковата молба. С него са представени и три броя пълномощни /лист
30-32/ относно представителната власт на участвалите в ОС представители на
трима от етажните собственици. Във входа на сградата на 27.04.2018г. е
поставено съобщение от управителя на ЕС за изготвяне на протокола от процесното
ОС, за което действие е съставен нарочен протокол от същата дата, подписан от
него и от представителя на ищцовото дружество. В срока по чл. 16 ал. 9 ЗУЕС
този етажен собственик е оспорил писмено пред управителя на ответната етажна
собственост съдържането на протокола относно вписаните обстоятелства, че
процесното ОС е водено от ***като управител на етажната собственост, че е
избран протоколчик, че са записани неточно повечето от изявленията на етажните
собственици, че невярно са отразени процентите от идеални части на гласувалите
на ОС, както и че невярно е записано решението по т. 3 от дневния ред /листи
12-14 от гр.д. № 3412/2018г. на РС – ***/.
От
удостоверение за сключен граждански брак на Община *** /лист 84/ и от
изготвените справки от НБД „Население” /листи 93-95/ се установява, че етажните
собственици В. П. и П. ***, както и ***, са съпрузи към датата на приемане на
оспорените решения.
От
заключението на изслушаната по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено се установява, че изчислени по реда на чл. 17 ал. 5 ЗУЕС
идеалните части от общите части на сградата на собствениците на самостоятелни
обекти на първия етаж е 15, 364 % респ. 10, 082 %, на втория етаж 15, 914 %
съответно 10, 652 %, на третия етаж 15, 080 % респ. 10, 713 % и на четвъртия
етаж 13, 907 % съответно 8, 289 %. В тази връзка вещото лице е изчислило, че с
оглед присъствалите на процесното ОС етажни собственици респ. техни
пълномощници на него са представени 89, 349 % от идеалните части в сградата. В
таблица 2 към заключението вещото лице е изчислило с какъв процент от
представените на ОС идеални части е взето всяко от оспорените решения.
По
делото са приложени и други писмени доказателства, които не са необходими за
решаване на конкретния правен спор, поради което съдът не ги обсъжда при
изграждане на фактическите си констатации.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС е
процесуално допустим. Същият е предявен на 25.05.2018г.
т.е. в 30-дневния преклузивен срок по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС, считано от датата на получаване
на решението по реда на чл. 16 ал. 7 ЗУЕС - 27.04.2018г. Ищецът е собственик на
самостоятелен обект в ответната етажна собственост, обстоятелство което не е
спорно по делото, а се установява и от представения от него титул за собственост,
поради което същият е активно легитимиран да атакува приетите на оспореното ОС
на ЕС решения. С предявяване на иска са оспорени всички решения приети на
процесното ОС на ЕС, но с влязло в сила определение от 26.02.2019г. иска по чл.
40 ЗУЕС е оставен без разглеждане, в частта му за отмяна на решението по т. 5
от дневния ред, поради липсата на предмет и производството по делото е
прекратено.
С
оглед на това на съдебен контрол за законосъобразност подлежат останалите решения
взети на това ОС на ЕС по т. 1, т.2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 8 от дневния
му ред. Приемането на тези решения на проведено на 13.04.2018г. ОС на етажните
собственици от сграда, находяща се на адрес в гр. ***, ул. „***” № 4 е
безспорно установено по делото. За да са незаконосъобразни оспорените решения
следва да са взети при нарушение на процедурните правила уредени в закона за
свикване и провеждане на ОС на ЕС или самите те да противоречат на императивни
материалноправни разпоредби на закона, включително когато са взети извън
материалната компетентност на ОС по чл. 11 ал. 1 ЗУЕС. При проверката за
законосъобразност съдът е ограничен от наведените от ищеца оплаквания за
нарушение на закона в исковата молба.
На
първо място ищецът е оспорил процедурата по свикване на проведеното на
13.04.2018г. ОС с довод за ненадлежно уведомяване по смисъла на чл. 13 ЗУЕС на
един от етажните собственици, който не ползва самостоятелния си обект. Последното
обстоятелство не е спорно по делото, поради което за насрочването на ОС на ЕС
този етажен собственик е следвало да бъде уведомен по реда и начина предвиден в
чл. 13 ал. 2 ЗУЕС, стига обаче същият да е изпълнил необходимото за това
условие – да посочи писмено на управителя на ЕС ел. поща или адрес в страната,
на които да му бъдат изпращани покани за свикване на ОС, както и телефонен
номер. Само при изпълнение на това условие за лицето, свикващо ОС се поражда
задължение да уведоми отсъстващия етажен собственик за свикването му на
посочения адрес или устно по телефона /арг. чл. 13 ал. 3 ЗУЕС/. Когато обаче
етажният собственик не се е възползвал от тази възможност, законът презюмира
/чл. 13 ал. 4/, че същият е бил уведомен за свикване на ОС по реда на чл. 13
ал. 1 ЗУЕС – чрез поставената на видно и общодостъпно място покана. В случая не
се установи собственикът на апартамент № 4 в сградата на ответната етажна
собственост да е оставил адрес за кореспонденция съответно телефонен номер и да
е поискал да бъде уведомяван на тях за свикване на ОС на ЕС. Не се установи да
е налице и книга на етажната собственост, в която да са вписани ел. поща,
телефонен номер или друг адрес за кореспонденция в страната, на които този етажен
собственик да получава съобщения за свикване на ОС на ЕС. Твърденията на
ищцовото дружество в тази насока останаха недоказани по делото. От негова
страна не са ангажирани никакви доказателства за установяване на това обстоятелство.
При това положение с поставяне на поканата за свикване на процесното ОС от
управителя на ЕС на видно място във входа на сградата на 04.04.2018г. и с
отбелязване на това обстоятелство в самата покана, при посочване в нея на
датата, часа и мястото на провеждане на ОС, както и на дневния му ред /чл. 13
ал. 7 ЗУЕС/ следва да се приеме, че е спазен редът по чл. 13 ал. 1 ЗУЕС за надлежно
свикване на ОС за 13.04.2018г. Етажният собственик на самостоятелен обект в
сградата – апартамент № 4, доколкото не се доказа да е изпълнил изискването на
чл. 13 ал. 2 ЗУЕС, също следва да се счита за надлежно уведомен за свиканото ОС
на ЕС по реда на чл. 13 ал. 1 ЗУЕС. Ето защо оплакванията на ищеца за нарушения
в процедурата по свикване на ОС са изцяло неоснователни. Друг е въпроса, че
ищецът излага нарушение на процедурата, което не засяга неговото надлежно
уведомяване, поради което, дори то да бе налице, същото не би дало основание на
съда да отмени атакуваните решения на ОС на ЕС. Оплакването му относно
съдържанието на протокола от 04.04.2018г. относно поставянето на поканата за ОС
на ЕС е наведено извън преклузивния срок по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС и не може да се
разглежда от съда. Но дори и да бе срочно въведено в процеса същото не води до
опорочаване на реда за свикване на ОС на ЕС, тъй като съгласно изискването на
закона този протокол единствено следва да удостовери датата, часа и мястото на
поставяне на поканата, но не и нейното съдържание.
Второто
релевирано от ответника оплакване за незаконосъобразност на оспорените от него
решения е невъзможността да се провери кворума на ОС и наличието на
необходимото мнозинство при приемане на решенията му, тъй като сбора от
процентите на идеалните части в сградата е различен от сто. Съгласно чл. 15 ал.
1 ЗУЕС ОС на ЕС се провежда, ако на него присъстват лично или чрез
представители собствениците на най – малко 67 на сто от идеалните части, освен
в случаите по чл. 17 ал. 2 т. 1-4 и т. 7 ЗУЕС. Безспорно се установи по делото,
че на процесното ОС са присъствали седем от осемте собственици на самостоятелни
обекти в сградата в режим на ЕС, както и че сбора на идеалните им части от
общите части на сградата по титул за собственост не е равен на 100 %, а е 110,
24 %. В тази хипотеза законът /чл. 17 ал. 5 ЗУЕС/ изисква определяне на идеалните
части от общите части на сградата по указния в чл. 17 ал. 4 ЗУЕС начин. В
случая и без преизчисляване на идеалните части, с оглед неучастието в ОС само
на един етажен собственик, чийто самостоятелен обект е идентичен с тези, които
са непосредствено под и над него е било очевидно, че е спазено изискването за
кворум по чл. 15 ал. 1 ЗУЕС, доколкото не се изправени и пред някое от
изключенията визирани в тази норма. При съдебно оспорване на приетите решения
на това основание, проверката за спазване на изискването за кворум респ. за
вземане на решенията с указаното в закона мнозинство може да се извърши в хода
на исковия процес, включително чрез допускането на съдебно – техническа
експертиза. В случая такава е изслушана по делото и същата по начина посочен в
чл. 17 ал. 4 ЗУЕС е изчислила, че на процесното ОС на ЕС са били представени 89,
349 % от идеалните части в сградата. При това положение следва да се приеме за
безспорно доказано, че на ОС на ЕС от 13.04.2018г. са участвали респ. са били
представени етажни собственици притежаващи повече от 67 % от идеалните части в
сградата, което сочи на законосъобразното му провеждане. От заключението на СТЕ
категорично се установява, че оспорените решения са взети с мнозинство, повече
от 50 % от представените на ОС идеални части, като съгласно таблица № 2 –
решението по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 са взети с пълно единодушие от всички
присъстващи, а тези по т. 2 – с мнозинство от 90, 723 %, по т. 6 – с мнозинство
от 55, 716 % и по т. 8 – с мнозинство от 82, 189 %. Доколкото предмета на тези
решения е извън посочения в чл. 17 ал. 2 ЗУЕС и предвид липсата на твърдения да
е предвиден начин за приемането им съгласно чл. 17 ал. 7 ЗУЕС, формираното при вземането
им мнозинство се явява в съответствие с изискването на чл. 17 ал. 3 ЗУЕС.
Следователно при вземането на оспорените нарушение липсва нарушение на законово
изискване за мнозинство, което води до неоснователност на това оплакване на
ищеца.
На
трето място последният оспорва законосъобразността на проведеното ОС на ЕС с
доводи, че към протокола от него липсват задължителни реквизити, доколкото в
него няма описани и приложени пълномощни в съответствие с изискването на чл. 14
ал. 4 ЗУЕС. Съгласно чл. 14 ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС собственик или ползвател, който
не може да участва в ОС на ЕС може да упълномощи писмено или устно пълнолетен
член от домакинството си или да упълномощи друго лице с нотариално заверено
пълномощно респ. адвокат да го представлява пред ОС. Съгласно чл. 14 ал. 3 ЗУЕС
едно лице може да представлява най – много трима собственици и/или ползватели. В
протокола от оспореното ОС на ЕС е отразено, че трима от етажните собственици,
включително ищеца са представлявани от пълномощници. С отговора на исковата
молба ответната ЕС е представила три броя пълномощни, удостоверяващи
представителната власт на пълномощниците да участват в процесното ОС. Две от
тях са с нотариална заверка на подписа, а това на ищеца е в обикновена писмена
форма, но упълномощеното от него лице е действало в качеството си на адвокат.
Същите са съставени преди датата на процесното ОС, поради което следва да се
приеме, че упълномощителите са били надлежно представлявани при провеждането му.
Дори препис от тях да не е връчен на ищеца, представянето им в хода на процеса
е достатъчно, за да се счита за спазено изискването на чл. 14 ал. 4 ЗУЕС. В
този смисъл и решение № 58/25.03.2014г. по гр.д. № 5704/2013г. на I г.о., ВКС. Оплакването за липсата на надлежно учредена
представителна власт по отношение на пълномощника на етажния собственик ***е
въведено в процеса след срока по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС и по него съдът не дължи
произнасяне. А и в тази връзка становището на ответната кооперация, че
участието в ОС на ЕС е действие на управление е правилно и в съответствие с
цитираната от нея практика, поради което наличието на общо, а не на изрично
упълномощаване няма за последица незаконосъобразност на взетите решения.
Несвоевременно релевирано е и оплакването на ищеца за липсата на доказателства
за представителната власт на етажните собственици В. П. и ***по отношение на останалите
съсобственици в техните самостоятелни обекти. Макар и същото да е закъсняло,
съдът следва да почертае, че при съпритежаване на самостоятелен обект в режим
на СИО или при обикновена съсобственост не е необходимо участвалия в ОС
съсобственик да е изрично упълномощен от неучаствалия за това, тъй като се
касае за действие на обикновено управление. Поради тази причина и в
разпоредбите на чл. 14 ЗУЕС липсва изискване за такова упълномощаване при съсобственост.
На
следващо място ищецът е навел оплакване, че в нарушение на чл. 16 ал. 4 ЗУЕС на
ОС не е проведен избор на протоколчик, което е свързано и с другото му оплакване,
че в протокола не са вписани повечето от изявленията на етажните собственици
или ако са вписани, те са невярно отразени, като се твърди невярно вписване и
на решението по т. 3 от дневния ред. Изискването за определянето на изрично
натоварено лице да води протокола, при съобразяването на указванията на закона
към изготвянето и съдържанието му е предвидено с оглед на придадената му по
закон доказателствена сила относно конкретно взетите решения на проведеното ОС.
С оглед на това доказателствено значение на протокола е предвидена нарочна
процедура по чл. 16 ал. 9 ЗУЕС, която има за цел да провери достоверното
отразяване в него на съществените изявление на отделните етажни собственици и
взетите решения. При предявен иск по чл. 40 ЗУЕС и твърдения за оспорване на
съдържанието на протокола в срока по чл. 16 ал. 9 ЗУЕС, ищецът следва не само
да докаже депозирането на възражение пред управителя на ЕС в 7 – дневен срок от
обявяването на протокола, но и че въпреки оспорването протокола не е поправен и
че същият не отразява достоверно извършените действия и взетите решения
/Решение № 8/24.02.2015г. по гр.д. № 4294/2014г. на I г.о./.
По
делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е оспорило в срока и по
реда на чл. 16 ал. 9 ЗУЕС протокола от процесното ОС, като не е спорно, че
същият не е поправен, въпреки оспорването му. Изобщо на възражението на ищеца
липсва каквото и да е произнасяне от управителя на ЕС, до когото то е
депозирано. С оглед на гореизложеното тези обстоятелства не са достатъчни, за
да се отрече удостоверителна сила на протокола от ОС. В хода на процеса ищецът
следваше да докаже, че същият не отразява достоверно извършените действия и
взетите решения от ОС. Ищецът не е ангажирал каквито и да е било доказателство,
които да установяват пълно и главно, че повечето от изявленията на етажните
собственици не са записани или са невярно записани. Не е представил и
доказателства, които да сочат на невярно отразяване на съдържанието на
решението по т. 3 от дневния ред. Видно от приложението към оспорения протокол
от ОС, последният отразява дословно взетото от етажните собственици решение,
под което те са се подписали, включително ищеца. Същият не е оспорил подписа на
своя представител, поради което следва да се приеме, че прието решение по т. 3
е правилно отразено в протокола. Относно оплакванията за отразените в протокола
идеални части от общите части на сградата, които етажните собственици имат и относно
мнозинството при вземане на решенията съдът вече е изложил мотиви, които не
намира за необходимо да преповтаря.
В
унисон с изложеното формалното нарушаване на чл. 16 ал. 4 ЗУЕС, доколкото в
протокола не е отразено, че водещият протокола е избран за протоколчик не може
да обоснове само по себе си незаконосъобразност на проведеното ОС. Както бе
посочено изискването за определяне на протоколчик е предвидено, за да се
гарантира правилното удостоверяване на извършените действия и взетите решения. В
случая е безспорно установено, че никой от участниците в ОС, включително
представителя на ищеца, не е възразил срещу водещия протокола и не е изразил
съмнение, че той ще го води надлежно. По делото не се доказа съдържанието на
протокола да е невярно и да не отговаря на истината, още повече че под всяко
решение стоят подписите на гласувалите етажни собственици. При това положение
липсата на проведен избор на протоколчик на общото събрание в случая не води
автоматично до нарушаване на процедурата по провеждането му, което да изисква
отмяна на взетите решения. По тези съображения съставянето на протокола извън
указания в закона 7 – дневен срок и връчването на препис от него в незаверен
препис, също не може да обуслови незаконосъобразност на процесните решения на
ОС. Срока за изготвяне е уреден като инструктивен и за неспазването му не е
уредена санкционна последица, а изискването за заверка касае достоверността на
преписа, но неспазването й не рефлектира върху верността и удостоверителната
сила на протокола.
Оплакването
на ищцовото дружество, че решението по т. 6 от дневния ред на процесното ОС излиза
извън материалната компетентност на ОС обаче се явява основателно. Съгласно
поканата за свикване на ОС и вписания в протокола му дневен ред етажните
собственици по т. 6 е следвало да вземат решение относно ползването на
прилежащата площ към сградата, в частност относно заключването на входа за
автомобили към дворното място и ползването на паркоместата в него, както и за
премахване на металните конструкции, заемащи тези места. В протокола от ОС по
т. 6 от дневния ред е удостоверено, че с мнозинство 55, 716 % от идеалните
части представени на събранието етажните собственици са взели решение единствено
и само за премахване на гаражите от ламарина от двора на сградата. Съгласно чл.
11 ал. 1 т. 10 б. „и” едно от правомощията на ОС, при възникнали за това
спорове, е да взема решения за използване на общите части на сградата и
прилежащата й площ. ОС обаче може да определя начина на ползване на общите
части само във вида, в който са. Когато етажен собственик или трето лице без
съгласието на ОС на ЕС преустрои или промени предназначението на общата част,
защитата на останалите етажни собственици, засегнати от такива неоснователни
действие, е чрез негаторен иск. В този смисъл Решение № 8/24.02.2015г. по гр.д.
№ 4294/2014г. на I г.о.
В тази връзка решение по т. 6 от дневния ред за премахване на ламаринените
гаражи в двора на сградата е незаконосъобразно, защото е взетото при превишаване
правомощията на общото събрание. Очевидно взетото решение не определя начина на
ползване на общата част, каквато е дворното място във фактическото състояние,
което се намира. Прието е решение за извършване на действие, което не може да
се квалифицира като такова по чл. 11 ал. 1 т. 10 б „и” ЗУЕС. Дали тези гаражи са поставени при
спазване на нормативните изисквания и дали ищцовото дружество има право да ги
държи в общото дворно място са въпроси, които следва да се проверят в друго
производство. Всеки един от етажните собственици, който смята, че са нарушени
правата му при използване на общите части, доколкото се касае за действие на
обикновено управление, може да предяви иск срещу ищцовото дружество в тяхна
защита.
Мотивиран
от изложеното, съдът намира предявения конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС, с
който се иска отмяна на решенията приети по т.1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 8
от дневния ред на общото събрание на етажната собственост от 13.04.2018г.,
обективирани в протокола от проведеното общо събраниe от
13.04.2018г. следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като те не страдат
от пороци водещи до тяхната незаконосъобразност. На основание чл. 42 ал. 2 ЗУЕС
същите следва да се оставят в сила. По отношение на решението по т. 6 от
дневния ред на ОС от 13.04.2018г. предявения иск по чл. 40 ЗУЕС следва да се
уважи и това решение да се отмени, тъй като е взето извън материалната
компетентност на ОС на ЕС.
При
този изхода на делото претенцията на страните за разноски се явяват частично
основателни, с оглед изхода на спора. На основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 96, 66 лв., съразмерно с
уважената част от иска. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска на ответната ЕС й се следват разноски в размер на
446, 66 лв. На същата не следва да се присъждат разноски по чл. 6 т. 13 от
Наредба № 1/09.07.2004г., тъй като те касаят случаи на възнаграждение, когато
не е осъществено процесуално представителство, както и такива за транспортни
разходи, тъй като това не са разноски за производството по смисъла на чл. 71
ал. 1 ГПК, а и тяхното извършване не се доказва с представените доказателства.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от “ТЕОМАРТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***” № 4, вх. 1, ап. 3 против ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в
сграда, находяща се на адрес в гр. ***, ул. „***” № 4, представлявана от
управителя В.М.П., иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, за
отмяна на решенията приети по т.1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 8 от дневния ред
на общото събрание на етажната собственост от 13.04.2018г., обективирани в
протокола от проведеното общо събраниe от
13.04.2018г. и ги оставя в сила на основание чл. 42 ал. 2 ЗУЕС.
ОТМЕНЯ
по предявения от „ТЕОМАРТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***” № 4, вх. 1, ап. 3 против ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в
сграда, находяща се на адрес в гр. ***, ул. „***” № 4, представлявана от
управителя В.М.П., иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, приетото по т. 6 от
дневния ред на общото събрание на етажната собственост от 13.04.2018г. решение
за премахване на гаражите от ламарина от двора на сградата, обективирано в
протокола от проведеното общо събрания от 13.04.2018г., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в сграда, находяща се на адрес в гр. ***, ул. „***”
№ 4, представлявана от управителя В.М.П. ДА
ЗАПЛАТИ на “ТЕОМАРТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***” № 4, вх. 1, ап. 3 СУМАТА от 96, 66 лв. /деветдесет
и шест лева и 66 стотинки/, представляваща направените в производството съдебни
разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА “ТЕОМАРТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***” № 4, вх. 1, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ в сграда, находяща се на адрес в гр. ***, ул. „***” № 4,
представлявана от управителя В.М.П. СУМАТА от 446, 66 лв. /четиристотин
четиридесет и шест лева и 66 стотинки/, представляваща направените в производството
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: