№ 3618
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20211110132153 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл. 530 и сл. от ГПК.
СРС е сезиран с подадена от А.И. Т. – П. с ЕГН ********** в качеството й на майка и
законен представител на детето А.А. ТТ. – П. с ЕГН **********, молба с правно основание
чл. 19, ал. 1 ЗГР, с която иска допускане промяна на бащиното име от посоченото на „М. и
на фамилното име от посоченото на „П.“, за да вземе името на съпруга на майката, който
бил починал.
Заинтересованата страна Столична община – район Красна поляна, не изразява категорично
становище.
Софийска районна прокуратура не заявява становище.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено от фактическа страна следното:
По приложените копия на Удостоверение за раждане на л. 6 от делото е видно, че детето
носи имената А.А. ТТ. – П. и има за родител молителката без да е посочен баща. Това се
потврждава и от приетия в копие Личен регистрационен картон.
Видно от Удостоверение за граждански брак от 04.09.1999г. молителката – майка на А. е
била в брак с М. П., ирански гражданин, роден на 16.10.1964г. в гр. Техеран, Иран.
Съгласно Решение по гр.д. 18/2015г. в сила от 29.01.2015г. на Ловешкия окръжен съд е
допуснато осиновяване на детето А. от молителката, но не и от съпруга й. Той от своя
страна е имал злокачествено заболяване и е починал на 23.11.2017г. Тогава детето е било на
3 годинки.
От изслуШния по делото свидетел Б.Х.Д.-Ш – Ш. близка на семейството съдът приема за
1
установено следното. Знае, че през 2015г. А. е бил осиновен реално от семейството на А. и
М. и е отглеждан от тях двамата заедно. Известно й е също, че двамата искали заедно да
осиновят дете, но това, че той е чужд гражданин и се изисквали документи от родната му
страна, той не взел участие в процедурата. Впоследствие се разболял и не могъл да пътува,
след което починал. Виждала е семейството заедно и казва, че А. е възприемал М. като
баща. С израстването си А. напоследък започнал да задава въпроси на разни познати,
включително и на свидетелката как са й трите имена и защо нямала майчино име като него,
какво означава второто име и др. подобни.
С оглед възрастта на молителката не е събирана информация за налични наказания и висящи
производства.
При тази установеност на фактите и въз основа на закона съдът достигна до следните
правни изводи:
Правото на име освен лично субективно и неотчуждимо право представлява и основен
индивидуализиращ белег на всеки гражданин. С оглед установения в законодателство
принцип за стабилност на индивидуализиращите признаци, формиращи в тяхната
съвкупност гражданското състояние на физическите лица, упражняването на потестативното
право за промяна на име е предпоставено от наличието на конкретни основания, визирани в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В тази връзка промяна на собственото, бащино и фамилно
име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или
други важни обстоятелства налагат това. Същевременно законът не дава легална дефиниция
на понятието „важни причини”, като е предоставил преценката на съда за тяхното наличие,
респ. липса във всеки конкретен случай при съобразяване с общите принципи на
гражданското право и обществения морал.
В разглеждания случай съдебният състав приема, че съвкупната преценка на събраните в
хода на производството доказателства е в състояние да мотивира извода за основателност на
молбата. Доказа се, че към момента на осиновяването и непосредствено след него повече от
две години А. е гледан в семейството на А. и М. П.. Само и единствено заради стеклите се
нелбагоприятно обстоятелства не била довършена формалната процедура по осиновяването
на детето и от съпруга на осиновителката му. Фактически обаче А. е успял да възприеме М.
П. като свой баща. Това сега и занапред в живота на детето има единствено значение и
според настоящия състав представлява важно обстоятелство по смисъла на закона. По-
удачно е това да бъде извършено докато детето е още малко и не взема активно участие в
социалния живот.
Следвайки българската традиция при образуването на имената, детето ще носи собственото
име на М. като бащино, а П. ще е неговото фамилно име. Неудачно е в случая да се поставя
типичното окончание –ов или –ев, тъй като имената са чужди и фонетичното им преправяне
е неподходящо.
По изложеното съдът приема, че за е налице „важно” по смисъла на чл. 19, ал. 1, предл.
2
последно от ЗГР обстоятелство, обуславящо необходимостта от търсената промяна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР ПРОМЯНА В БАЩИНОТО И ВЪВ
ФАМИЛНОТО ИМЕ на А.А. ТТ. - П. с ЕГН ********** и ...... от „А.” НА „М.” и от „ТТ. –
П.“ НА „П.“, като занапред се именува А. М. П..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му в
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3