Решение по дело №1684/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 49
Дата: 9 януари 2024 г.
Съдия: Райна Стефанова
Дело: 20231100901684
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично при закрити врати
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20231100901684 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ
Производството е образувано по молба на Националната агенция за
приходите, гр.София, бул. ****, представлявана от С.Х.- директор на
дирекция „Държавни вземания“, с правно основание чл. 625 от ТЗ за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 632 от ТЗ на
основание чл. 607а, ал. 1 вр. с чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ и чл. 608, ал. 2 от ТЗ за
откриване производство по несъстоятелност на „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. „Подуяне“, ул. ****,
Складова борса „****“ склад 17.
Молителят твърди, че има качеството на кредитор на длъжника по
изискуеми публични държавни вземания в размер на 16 428 060,33
/шестнадесет милиона четиристотин двадесет и осем хиляди и шестдесет лева
и тридесет и три стотинки) лева, от които главници- 13 556 626, 56 лева и
лихви 2 871 433,77 лева, произтичащи от влезли в сила ревизионни актове
както следва: 1) публични вземания за данък върху добавена стойност в
размер на 3 339 437,21 лв- главница за периода 02.06.2016г.- 12.11.2017г. и
лихви в размер на 689 826 лева към 25.11.2019г. по Ревизионен акт № Р-
22221019001258-091-001/25.11.2019г., издаден от НА-София; 2) публични
вземания за данък върху добавена стойност в размер на 132 570,87 лв-
главница за периода 13.11.2017г.- 30.11.2017г. и лихви в размер на 30 898,85
лева към 01.14.2020г., по Ревизионен акт №22221418005652-091-
001/01.04.2020г., издаден от НА-София; 3) публични вземания за данък върху
1
добавена стойност в размер на 10 084 618,48 лв. - главница за периода
01.02.2018г.-31.12.2018г. и лихви в размер на 2 150 708,66 лева към
23.09.2020г. по Ревизионен акт № Р-22221418007655-091-001/23.09.2020г.
В допълнение се сочи, че дружеството не е заявявало за обявяване в
ТРРЮЛНЦ годишните си финансови отчети за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г.,
поради което се твърди осъществяване на въведената от чл. 608, ал.2 от ТЗ
презумпция за неплатежоспособност.
Молителят прави искане да бъде постановено решение при условията на
чл. 632, ал. 1 от ТЗ като бъде обявена неплатежоспособността на длъжника и
определена началната й дата, да бъде допусната обща възбрана и запор върху
имуществото, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност, да се прекрати
дейността на предприятието и да се спре производството.
В дадения срок ответникът не представя отговор на исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства. Приета е основна ССчЕ.

Съдът, след като взе предвид изложените доводи и събраните по
делото доказателства и ги прецени отделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-ответник по молбата - "Л.Т. " ЕАД, е капиталово търговско
дружество с правно-организационна форма – ЕАД.
По делото са представени влезли в сила ревизионни актове: Ревизионен
акт № Р-22221019001258-091-001/25.11.2019г. (обхващащ ревизиран период
от 02.06.2016г. до 12.11.2017г.), Ревизионен акт №22221418005652-091-
001/01.04.2020г. (обхващащ ревизиран период от 13.11.2017г. до 30.11.2017г.)
и Ревизионен акт № Р-22221418007655-091-001/23.09.2020г. (обхващащ
ревизиран период от 01.02.2018г. до 31.12.2018г.), с които са установени
изискуеми непогасени задължения на „Л.Т.“ ЕАД за внасяне на данък върху
добавената стойност /ДДС/. Съгласно констатациите на ревизионните актове
и заключението на вещото лице, се установява, че за 2017г. изискуемите
задължения на „Л.Т.“ ЕАД към Държавата (главници и лихви, начислени към
датите на издаване на ревизионните актове), възлизат на обща сума от
4 227 644,13 лева, а за 2018г. – 12 235 327,17 лева.
По делото са представени съобщения за връчване на ревизионните актове
по чл. 32 от ДОПК. Няма данни или твърдения РА да са били обжалвани. В
рамките на 14-дневния срок за доброволно плащане, считано от връчването на
акта, изпълнението на задълженията е предоставено на субективната преценка
на търговеца. След тази дата, неизпълнението на изискуемите публични
задължения е предмет на принудително производство.
Съгласно заключението на вещото лице за 2016г. не са констатирани
непогасени задължения за ДДС.
С Молба с вх. №90628/09.10.2023г. по делото е постъпила от НАП
2
информация за наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху
имуществото на „Л.Т.“ ЕАД. Приложени са три постановления за налагане на
предварителни обезпечителни мерки и две постановления за налагане на
обезпечителни мерки по изпълнително дело №*********/2018 на НАП,
всичките от 2019г., по силата на които са наложени запори върху налични и
постъпващи суми по банковите сметки на дружеството в Банка ДСК АД и в
Българо-Американска кредитна банка, вложени вещи в трезори, банкови
касети, както и запор върху ценни книги. Действието на наложените
предварителни обезпечителни мерки е продължено с Постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с
изх. № С190022-139-0002522/11.12.2019г. и Постановление за продължаване
действието на наложени предварителни обезпечителни мерки с Изх. №
С190022-139-0000808/22.04.2020г.
Постъпила е справка от Агенцията по вписванията, че за периода
01.01.1991г. - 18.09.2023г. не са установени вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидата на дружеството „Л.Т.“ ЕАД.
От писмо на МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява, че към
28.09.2023г. в централната база за настояща собственост на АИС-КАТ няма
данни за регистрирани пътни превозни средства на името на „Л.Т.“ ЕАД.
От БНБ по делото е представена след изискване Справка за банкови и
платежни системи и банкови сейфове, от която се установява, при че при
Банка ДСК към 29.06.2021г. „Л.Т.“ ЕАД има банкова сметка в левове, открита
на 20.05.2016г., към 29.06.2021г. „Л.Т.“ ЕАД има банкова сметка в Евро,
открита на 20.09.2017г., към 29.06.2021г. –сметка в щатски долари, открита на
10.10.2017г. и сметка в британски паундове, открита на 30.05.2018г. Двете
банковите сметки, които „Л.Т.“ ЕАД е имало в Българо-Американска
кредитна банка, открити през м. февруари 2019г., са закрити на 09.11.2022г.
Справката показва, че няма данни за банков сейф на името на дружеството.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства съдът приема
за установено че държавата е носител на публични държавни вземания за
данъци, произтичащи от влезли в сила ревизионни актове. Предмет на
настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо на
постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на ответника и началната
й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така решение №
277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като
правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
685/2012 г., II т. о., ТК.
По делото е назначена, изслушана и приета основна съдебна финансово
икономическа експертизи, във връзка с установяване действителното
финансово състояние на длъжника и изследването на показателите на
ликвидност и финансова задлъжнялост.

3
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице
при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически
състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ,
съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд
писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ,
съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е
налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ,
ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на
длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно.
В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна
предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към
момента на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството –
длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно
организационната си форма като търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е
сезиран с молба от НАП-субституент на държавата, която е сред
легитимираните лица по смисъла на чл.625 от ТЗ, която е носител на
публично-правно вземане за данъци по влезли в сила ревизионни актове.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ посочва, че неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно
4
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от
ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в
ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от
това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от
публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил.
С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608,
ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно
налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните /текущи
задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на
тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време
в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. От
икономическите показатели, водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието.
Ответното дружество не е изпълнило указанието, дадено му от съда по
реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ да представи по
делото годишните си финансови отчети за периода 2016г. -2022г., както и
инвентаризационните описи и сравнителната ведомост за същия период,
поради което вещото лице е изследвало финансовото състояние на
дружеството и е изчислило показателите за ликвидност на база финансовите
показатели към 31.12.2016г. на база баланс и ОПР към тази дата, ОПР към
31.12.2017г. и събраните писмени доказателства по делото. Съгласно
заключението на вещото лице, към 31.12.2016г. и към 31.12.2017г.
дружеството не разполага с ДМА. В структурата на активите за 2016г.
основен дял заемат текущите вземания, допълнени от налични парични
средства в брой (10 000 лева), а задълженията са изцяло текущи и са в размер
на 1 011 000 лева. Дружеството не притежава материални запаси.
Съгласно заключението на вещото лице към м. юли 2018г. Дружеството
не е притежавало активи, освен банкови сметки, а към м. юли 2019г. не е
имало назначен на трудов договор персонал.

Изчислените от вещото лице показатели за ликвидност към 31.12.2016г.
са, както следва:
ЛиквидностСъгласно Баланс към 31.12.2016г.
5
Коефициент на обща1,1899
ликвидност
Коефициент на бърза
ликвидност1,1899
Коефициент на незабавна
ликвидност0,0099
Коефициент на абсолютна
0,0099
ликвидност
Анализът на коефициента на обща ликвидност на ответното дружество
показва, че с краткотрайните си активи дружеството едва покрива
краткосрочните си задължения и е било в състояние да ги погасява при
условие на добра събираемост на вземанията.
Коефициентът на незабавна ликвидност е под референтната стойност
от 0,2 и показва, че за да погасява текущите си задължения дружеството може
да разчита единствено на вземанията от клиентите си. Същевременно според
вещото лице е налице основание да се предположи, че вземанията на „Л.Т.“
ЕАД са със съмнителна събираемост, тъй като видно от посоченото от НАП в
Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 22.01.2019г.,
основните клиенти на дружеството са чуждестранни дружества, които са
некоректни платци. В о.с.з. от 13.12.2023г. вещото лице потвърждава, че към
настоящия момент тези вземания категорично са несъбираеми.
Дружеството не разполага с парични средства и с каквито и да е било
други активи.
Изчислените от вещото лице показатели за финансова автономност
към 31.12.2016г. са, както следва:
ПоказателСъгласно Баланс към 31.12.2016г.
Коефициент на платежоспособност0,1899
Коефициент на задлъжнялост5,27
Коефициентът на платежоспособност (финансова автономност) показва
каква част от задълженията се покриват със собствения капитал. За общ
норматив се приема коефициент на платежоспособност от 0,33. В конкретния
случай стойността на този показател е значително под референтната стойност,
което показва, че към 31.12.2016г. дружеството не е било в състояние да
погасява задълженията към кредиторите в дългосрочен план.
От своя страна пък коефициентът на задлъжнялост от 5,27 е твърде
висок (при препоръчителни стойности между 0,25 и 1) и изразява висока
зависимост от кредиторите.
Изчисленото от вещото лице съотношение между имуществото на
дружеството и паричните му задължения показва, че то би било достатъчно за
покриване на задълженията на дружеството при добра събираемост на
6
вземанията му.
Финансовите резултати към 31.12.2016г. и към 31.12.2017г. са печалба,
съответно – 192 000 лева и 259 000 лева. Вещото лице е уточнило, че „Л.Т.“
ЕАД е правоприемник чрез преобразуване на „Л.Т.“ ЕООД, което пък е
учредено през м. май 2016г., поради което по-голямата печалба в абсолютна
стойност през 2017г. спрямо 2016г. не следва да води автоматично до извод за
нарастване на положителния финансов резултат, отчитайки обстоятелството,
че за 2016г. същият е постигнат за 7 месеца, докато през 2017г.- за цялата
година.

Вещото лице сочи следните коефициенти на ефективност и
рентабилност:
Съгласно ОПР къмСъгласно ОПР към
Показател31.12.2017г.31.12.2016г.
Коефициент на ефективност на1,00271,0326
разходите
Коефициент на ефективност на0,9685
приходите0,9973
Коефициент на рентабилност на0,029353
разходите0,002423
Коефициент на рентабилност на0,028428
продажбите0,002416
През 2017г. коефициентите на рентабилност спадат под
препоръчителната стойност (не по-малка от 0,01).
Коефициентът на ефективност на приходите показва колко разходи са
направени за единица приход, поради което добра тенденция е коефициентът
на ефективност да намалява. Препоръчителната стойност на коефициента на
ефективност на приходите е 0,99 като през 2017г. той е 0,9973, поради което
съдът споделя извода на вещото лице, че проследяването на стойностите на
коефициентите на ефективност на приходите, съответно към 31.12.2016г. и
към 31.12.2017г., показва че ефективността на дружеството през 2017г. се
влошава значително след 2016г. По отношение ефективността на разходите
също се наблюдава по- ниска ефективност през 2017г. спрямо 2016г.
Анализът на коефициентите на рентабилност на приходите от продажби
показва влошаване на стопанските резултатите през 2017г. спрямо 2016г.
От анализа на изходните данни експертизата сочи, че към 31.12.2016г.
дружеството не е в състояние да погасява задълженията си в дългосрочен
план. В периода от 2016г. до 31.12.2017г. по отношение приходите на
дружеството се очертава нарастване, като успоредно с това се отчита
изпреварващ ръст на разходите, което води до влошаване на икономическата
активност от дейност. През периода от 2017г. до 31.12.2018г. размерът на
7
непогасените изискуеми публични задължения бележи съществен ръст.
Поради липса на достъп до счетоводството на ответника вещото лице не
е отговорило на въпроса относно установяване на датата на последното
извършено плащане за погасяване на краткосрочно задължение по търговска
сделка или на публични задължения.
В обобщение вещото лице посочва, че финансовите затруднения на
„Л.Т.“ ЕАД и невъзможността му да погаси изискуемите си задължения имат
траен и необратим характер.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията по
публичните задължения към държавата, каквото бе установено в настоящото
производство, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно
чл.608 ал.3 от ТЗ. Невъзможността на търговеца да обслужва своите
задължения се доказва и от данните за образувано изпълнително дело по реда
на ДОПК от НАП. Според въведената в ал. 2 на същия член законова
презумпция пък се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване
на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Изхожда
се от разбирането, че когато търговецът не заявява за обявяване годишните си
финансови отчети за три последователни отчетни периода, цели да избегне
даването на публичност на негово влошено финансово-икономическо
състояние, данни за което ще се съдържат в ГФО. В случая, от заключението
по ССчЕ и от направената служебна справка от съда в ТРРЮЛНЦ се
установява, че за 2018, 2019г., 2020г. и 2021г. не са подавани ГФО за
обявяване по партидата на ответното дружество. Последно заявление-образец
Г2 за обявяване на ГФО е подадено на 29.06.2018г., като съдържа единствено
Отчет за приходите и разходите за 2017г., т.е. не е подаден ГФО с всичките
му съставни части, вкл. не е приложен Баланс към 31.12.2017г. с оглед
установяване на коефициентите за ликвидност.
Тежестта да обори тези законови презумпции лежи върху длъжника,
който следва да представи в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването
на тези плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите /аргумент от
чл.631 ТЗ/.
Невъзможност на търговеца да обслужва своите задължения се
установява и от представените доказателства за образувано изпълнително
8
дело от молителя през 2018г., вземанията по което вземането е останало
неудовлетворено. Предвид горното преценката относно изпадането на
длъжника в неплатежоспособност и нейната начална дата следва да бъде
направена при съпоставката на установеното от икономическите експертизи
финансово състояние и погасяването на установените задължения към
кредиторите на дружеството, съответно тяхното спиране.
Установи се обективна невъзможност на търговеца да посрещне и
обслужи текущите си задължения към НАП. От данните по експертизата и от
процесуалното поведение на ответника може да се обоснове, че търговецът
фактически е преустановил своята дейност, доколкото по реда на чл. 161 ГПК
съдът приема, че ответникът е спрял да води счетоводство във връзка с нея и
е напуснал регистрирания си адрес на управление, като е преустановил и
изпълнението на задълженията си да изготвя и обявява ГФО. Установена е,
следователно, трайна и необратима тенденция на влошаване финансово-
икономическо състояние на ответника в изследвания период, което състояние
не е променено и към хода на устните състезания по делото и невъзможност
за поемане на краткосрочните задължения. Състоянието е трайно, доколкото
няма доказано подобряване на показателите в проверявания период и
доколкото няма достоверни данни, че дружеството осъществява оперативна
дейност, от която да генерира текущи приходи. Ответникът не твърди и не
доказва реална перспектива за подновяване търговската си дейност, не
установи обстоятелства, които да сочат на това затрудненията му да са
временни, нито доказа притежание на каквито й да било материални активи
към датата, на която е даден ход на устните състезания за покриване на
задълженията си, което да не е съпроводено с опасност от засягане интереса
на кредиторите му – в случая с ответника това приоритетно е държава.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според
най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките
по чл.608 ал.1 от ТЗ. Кумулативно към сочената дата следва да са налице и
всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по смисъла
на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с
оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът да
е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по
търговски сделки и своите задължения към държавата, свързани с търговската
му дейност. Посоченият негативен състав следва да е изразен като трайно,
обективно и необратимо състояние на търговеца.
Предвид това, че стойността на показателя за обща ликвидност към
31.12.2016г. е над референтната стойност от единица, като показателите за
рентабилност и ефективност, както и цялостното финансово състояние на
дружеството, се влошават през 2017г., през този период съществено нарастват
непогасените публични задължения, както и с оглед несъбираемостта на
вземанията от клиенти /99,17% от общия размер на активите/, на които
дружеството разчита единствено, за да погасява текущите си задължения
липсата на активи и липсата на доказателства за редовно водено
9
счетоводство и изготвени ГФО със всички съставни части, съдът счита, че
най-ранната дата, на която е настъпила трайната невъзможност на
дружеството да заплаща задълженията си, е 31.12.2017г. Отчетената от
дружеството счетоводна печалба за 2017 година в единствения счетоводен
документ -отчет за приходите и разходите, без изготвен баланс, не променя
този извод. Установява се от заключението на вещото лице, че още към
31.12.2016 година дружеството не е било в състояние да погасява
задълженията към кредиторите си в дългосрочен план, като е имало твърде
висока задлъжнялост и имуществото му към този период би било достатъчно
за покриване на задълженията му само при добра събираемост на вземанията,
каквато не се установява. През 2017 година стойността на коефициентите на
ефективност от дейността на дружеството се влошава значително спрямо
2016 година. Същото важи и за коефициента на рентабилност на приходите от
продажби, тъй като се отчита изпреварващ ръст на разходите, което води до
влошаване на икономическата ефективност на приходите и разходите и
съответно коефициентите на рентабилност. Дружеството има непогасени
изискуеми публични задължения, чийто размер бележи сериозен ръст до над
13,5 млн. лева главница към 31.12.2018 година, а към 31.12.2017 година- 3 472
008,02 лева – главница, респ. в размер многократно надвишаващ отчетената
счетоводна печалба.
По делото, както от твърденията на молителя, така и от събраните
доказателства, се установява, че ответното дружеството не разполага с
парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на
първоначалните разноски в производството по несъстоятелността. Въпреки
изричното указание на съда, дадено на основание чл. 629б ТЗ с протоколно
определение от 13.12.2023г., да бъдат привнесени начални разноски в
производството в размер на 6 000 лева, такива не са заплатени в дадения
едноседмичен срок.
При тези данни съдът намира, че производството по несъстоятелност по
отношение на „Л.Т.“ ЕАД следва да бъде открито при условията на чл.632
ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на
неплатежоспособността на молителя, определяне на началната й дата,
откриване на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в
несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране
на производството по делото.
„Л.Т.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС сумата
250 лв. за държавна такса, която не е внесена предварително от кредитора,
тъй като същият е освободен от плащането на държавна такса, на основание
чл. 84, т. 1 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ, съдът
10
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. „Подуяне“, ул.
****, Складова борса „****“ склад 17, и определя начална дата на
неплатежоспособността - 31.12.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. „Подуяне“, ул.
****, Складова борса „****“ склад 17
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. „Подуяне“, ул. ****,
Складова борса „****“ склад 17
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на търговско
дружество „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н. „Подуяне“, ул. ****, Складова борса „****“ склад 17.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Л.Т.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н.
„Подуяне“, ул. ****, Складова борса „****“ склад 17
СПИРА производството по несъстоятелност на търговско дружество
дружество „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н. „Подуяне“, ул. ****, Складова борса „****“ склад 17.
УКАЗВА на молителя и кредиторите, че в случай, че в едногодишен
срок от вписване на решението производството не бъде възобновено при
условията на чл.632, ал.2 ТЗ, ако длъжникът или кредитор удостовери, че е
налице достатъчно имущество и ако депозира сумата от 6000 /шест
хиляди/лева за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ, то същото
ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговско
дружество „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н. „Подуяне“, ул. ****, Складова борса „****“ склад 17.
ОСЪЖДА „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н. „Подуяне“, ул. ****, Складова борса „****“ склад
17 да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от НАП.
УКАЗВА на длъжника „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК ****, че в двумесечен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни
задълженията си по чл.632, ал.6 от ТЗ като представи по делото
удостоверение по чл.5, ал.10 от КСО.
Да се изиска справка от ТП на НОИ-София- град дали по отношение
на „Л.Т.“ ЕАД с ЕИК **** е издадено удостоверение по чл.5, ал.10 КСО и
ако е издадено такова препис да се изпрати по делото.
11

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд, включително и от трети
лица, съобразно предпоставките на чл.613а, ал.2 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване му в търговския регистър на основание чл.622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл.634в, ал.1 ТЗ
книга при СГС, ТО.
Делото да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на
производството по реда на чл.632, ал.2 ТЗ или след изтичане на една година
от датата на вписване на решението в Търговския регистър.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12