Р Е Ш Е Н И Е
№ 149/ гр. Перник, 07.05.2019год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на 04.04.2019год. /четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Рени Ковачка
мл.с.Кристина Костадинова
при секретаря Емилия Иванова като разгледа
докладваното от съдия Ковачка възз.гр.д. № 113 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 1635/27.12.2018год.,
постановено по гр.дело № 6003/2018год. Пернишкият Районен съд е признал за
установено на основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.111, б.“ В“ от ЗЗД, че И.Б.И.
*** не дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник, поради погасяването й по
давност, сумата от 1 363.15 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2009год. - 30.04.2011год.,
ведно с лихва за забава в размер на 322.12 лева, считано за периода от
30.06.2009год - 22.11.2012год., както и законната лихва върху главницата,
считано от 14.12.2012год. до окончателното плащане, както и разноски размер на 333.17лева, за които вземания е
издаден изпълнителен лист на 29.03.2013год. по ч.гр.дело № 9274/2012год. по
описа на РС- Перник и е образувано изп.дело № 300/2013год. по описа на ЧСИ С.Д..
Със същото решение съдът
е осъдил „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник да заплати на И.Б.И. разноски по
делото в размер на 559.76лева.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ответника „Топлофикация Перник“ АД, който
моли първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново за
отхвърляне на предявения против него отрицателно установителен иск. В жалбата
се твърди, че неправилно районния съд е приел, че вземането на ищеца е погасено
с изтичане на предвидения в чл.111, б.“ В“ от ЗЗД тригодишен давностен срок,
считайки че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Поддържа,
че давността не е изтекла, тъй като е многократно прекъсвана доколкото са
предприемани и са налице валидно извършени изпълнителни действия по изп.дело №
300/2013год. на ЧСИ Д.. Моли при уважаване на жалбата да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
Въззиваемият – И.Б.И. е
подал в срок отговор на въззивната жалба, в който е изложил доводи за нейната
неоснователност. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение потвърдено като му бъдат присъдени направените във въззивното
производство разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
юрисконсултско възнаграждение.
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът И.И. е депозирал
в ПРС искова молба, като по изложени в нея съображения е поискал да бъде прието
за установено по отношение на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник, че не дължи
на „Топлофикация Перник„ АД сумата от 1 363.15лева, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***
за периода от 01.05.2009год. до 30.04.2011год., законна лихва за забава на
месечни плащания в размер на 322.12лева за периода от 30.06.2009год. до
22.11.2012год., както законна лихва върху размера на главницата от
1 363.15лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
14.12.2012год. до окончателното изплащане и направени разноски по делото в
размер на 333.71 лева поради погасяването по давност към датата на завеждане на
исковата молба. Ищецът е твърдял, че при направена през м.08.2018год. справка в
ответното дружество, е научил „Топлофикация Перник“ АД продължава да претендира
от него процесните суми, за събирането на които е образувало изпълнително дело
№ 300/2013год. по описа на ЧСИ С.Д..
Посочил е, че изпълнителното дело
е висящо и не е прекратено, въпреки че от образуването му до м.юни.2013год. не
са предприемани изпълнителни действия по събиране на дълга. През м.юни 2015год.
взискателят бил депозирал молба за извършване на справки и за евентуално предприемане на действия по
налагането на принудителни изпълнителни способи, въпреки което и към м.май.
2016год. такива способи не са прилагани по делото. Поддържа, че вземанията за сумите по изпълнителния
лист имат периодичен характер и се погасяват
с тригодишната погасителна давност. Според ищеца не е налице прекъсване на
давността и към датата на предявяване на
иска процесните вземания са погасени по давност.
Ответникът „Топлофикация
Перник“ АД гр. Перник не е подал писмен отговор.
Районният съд е уважил
така предявените искове, като е приел, че процесното вземане е погасено по давност,
поради изтичане на тригодишния давностен срок по чл.111, б.“ В“ от ЗЗД. Според
районния съд, вземането обективирано в изпълнителния лист е периодично по
смисъла на чл.111, б.“ В“ от ЗЗД, тъй
като е за заплащане на парични суми
с единен правопораждащ факт - доставка на топлинна енергия, чиито падежи
настъпват през предварително определени интервали от време, а размерът им е
определяем. Приел е също така, че давността е прекъсната на 04.06.2013год., след
което е започнал да тече нов давностен срок и той не е спиран или прекъсван до
04.06.2016год., когато е изтекъл и вземането се е погасило по давност.
От фактическа страна се
установява, че по ч.гр.дело № 9274/2012год. е издадена заповед за изпълнение №
7234/15.12.2012год., с която е разпоредено ищецът- И.Б.И. да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник сумата от 1363.15 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009год. до 30.04.2011год., сумата
от 322.12лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.06.2009год. до 22.11.2012год., ведно със законната лихва върху
главницата от 1363.15лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-14.12.2012год. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 300лева
юрисконсултско възнаграждение и 33.71лева държавна такса.
Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника на 13.03.2013год., който не е подал възражение в
двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, респективно същата е влязла в сила на 28.03.2013год.
На 29.03.2013год. е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение.
От приложения по делото копие
на изп. дело № 300/2013 г. по описа на
ЧСИ С.Д. се установява, че е образувано изпълнително производство въз основа на
молба от 04.06.2013год. от кредитора „Топлофикация Перник“ АД на основание така
издадения изпълнителен лист срещу длъжника И.Б. Д., като в същата са посочени
конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение. На 24.01.2014
г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, за която няма данни да е
връчена на длъжника. На 12.03.2014год. съдебният изпълнител е изискал и
удостоверение от НАП за наличието на публични задължения на длъжника по
изпълнителното производство, като такова е представено на 31.07.2014год. Взискателят
„Топлофикация Перник„ АД с молба от 13.07.2015год. е поискал отново да бъдат извършени справки в ТД на НОИ за наличие
на получавани от длъжника пенсия за прослужено време и старост или за
регистриран трудов договор, както и за наличие на декларирано имущество и при установяване такова е поискал то да
бъде възбранено, описано и изнесено на публична продан. С последваща молба от 20.05.2016год.
взискателят е поискал налагане на запор
върху секвестируем доход на длъжника, а с молба от 31.05.2018год.-
налагане на запор върху банковите му сметки, при наличие на такива. След
направена справка е наложен запор на
всички вземания на длъжника от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, в това число
банкови сметки, банкови касети и открити акредитиви до размера на вземането на
„Топлофикация Перник“ АД гр.Перник.
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради
което настоящият състав намира ,че не следва да ги обсъжда .В настоящото производство
подлежат на преценка единствено фактите,настъпили след влизане на заповедта за
изпълнение.
Процесната Заповед за
изпълнение е влязла в сила на 28.03.2013год. и именно от този момент започва да
тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и
в издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В случая, както правилно е
посочил районния съд, давността за процесните вземания е три години по чл.111,
б. „ В“ от ЗЗД като неоснователно във въззивната жалба се поддържа, че е приложима петгодишната давност
по чл.110 от ЗЗД. В случая се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на
чл.111 от ЗЗД /периодични плащания/, които съгласно Тълкувателно решение №
3/18.05.2012год. по тълк.дело № 3/2011год. на ОСГТК на ВКС се погасяват с кратката
тригодишна давност.
Действително по въпроса
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в съдебната
практика са налице две обособени становища.
Според едното, влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено
възражение от длъжника прекъсва давността и новата давност е 5 години, тоест намира
приложение чл. 117, ал.2 ЗЗД . Второто становище е, че влязлата в сила заповед
не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна
давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида
на вземането. Настоящият въззивен състав поддържа второто становище, тъй като
счита, че при снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното
производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не
се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за
това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия
момент не е загубило сила. Според разясненията дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2
на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слдв. от ГПК
подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със
сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани
и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и
ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при
отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на
материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила
решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство,
съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по
същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414
от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради
което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни
последици на влезлите в сила решения.
От датата на влизане в сила
на заповедта за изпълнение - 28.03.2013год. до
образуване на изпълнителното дело- 04.06.2013год. не е изминал
тригодишен период, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980год. на Пленума на ВС, с образуването на
изпълнителното производство на
04.06.2013год. давността за процесните
вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По силата на
даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство.
Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на 04.06.2015год. От този
момент започва да тече и новата давност, която няма данни да е спирана и
прекъсвана.
Неоснователно се твърди
във въззивната жалба, че давността за процесните вземания е многократно
прекъсвана с предприети изпълнителни действия в изпълнителния процес. По делото
не се твърди и не установява след прекратяване на изп.дело № 300/2013год. на
ЧСИ Д. да е образувано ново изпълнително дело за вземането на „Топлофикация
Перник“ АД, като извършените от взискателя и ЧСИ действия по изп.дело №
300/2013год. на ЧСИ Д. действия не са произвели правен ефект. Когато изпълнителното производство е
прекратено, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по
право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността
на извършените от трети задължени лица плащания). Обезсилването на
изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно
действие.
Предвид на
гореизложеното настоящият състав на съда намира, че новата тригодишна давност
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, е започнала
да тече от 05.06.2015год. и е изтекла на 05.06.2018 г., поради което вземанията
на жалбоподателя „Топлофикация Перник“ АД за сумите по изпълнителния лист (главници,
лихви и разноски) са погасени по давност, поради което и не се дължат от въззиваемия
И.И.. Следователно предявените отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439 от ГПК са основателни и следва да се уважат изцяло.
С оглед изводите на настоящия
въззивен състав, съвпадащи с крайния извод на районния съд за основателност на
предявените отрицателно установителни искове, решението на Пернишки районен съд
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора
и своевременно направените искания на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за въззивното производство, които са в размер на
40.38лева.
По изложените
съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1635/27.12.2018год., постановено по гр.д. № 6003/2018 г. по описа на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник„ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.Перник „ТЕ Република“ да заплати на И.Б.И. с ЕГН **********
*** сумата от 40.38 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2./о.м. /