Определение по дело №439/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 576

 

      Пловдив 08.10.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                           ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

   МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА       

 

 разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд №439/19г. по описа на съда. 

 

 Производството е по реда на чл. 243 ал.7 НПК.

 

С обжалваното Определение състав на  Окръжен съд Стара Загора е потвърдил Постановление от 12.06.2019г. на Зам. окръжния прокурор на  Окръжна прокуратура – Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство по ДП № * зм - *. по описа на РУ на МВР Р., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.в“, вр. чл.342, ал. НК.

 Останал недоволен, пострадалият Б.Г.Г. го обжалвал с нарочна жалба чрез процесуалния си представител.

В жалбата се иска Апелативният съд да отмени Определението на Окръжния съд. Релевирани се съображения за  необоснованост, като се оспорват правните изводи на прокурора и се иска назначаване на тройна автотехническа експертиза.

По допустимостта на жалбата.

Жалбоподателя Б.Г.Г. се явява пострадал в  процесното досъдебно производство. В указания от закона срок е  депозирана жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело. Така активната му легитимация за иницииране на производство по реда на чл. 243 ал.7 НПК е налична и жалбата му е процесуално допустима.

По същество на жалбата.   

Пловдивския апелативен съд като въззивна инстанция провери в рамките на направените оплаквания и служебно правилността на обжалваното Определение и за да се произнесе взе предвид следното:

 В Определението си Окръжният съд е възприел изцяло изложената в постановлението за прекратяване фактическа обстановка и е приел за безспорно установено, че причина за настъпване на  инкриминираното ПТП е единствено поведението на пострадалия В. Г.Г., изразяващо се в навлизане в пътното платно по начин и в момент и място, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с движещият се по пътя лек автомобил „ Т. Р*.“ с рег. № **, управляван от М.А.К..

 Съдът не е установил наличие на доказателства, ПТП да е възникнало в резултат на противоправни действия или нарушение на правилата за движение от страна на водача на лек автомобил „ Т. Р*.“ с рег. № ** К..

 Основният съд е сторил това, след като правилно е анализирал  действията, както на пострадалия В. Г., така и на водача на лекия автомобил М.А.К., довели до настъпване на вредоносния резултат, точно ги е оценил и обстойно е обосновал наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия В. Г. и смъртта му, респективно липсата на такава връзка между този резултат и действията на К..

На внимателна преценка са били подложени показанията на К. и К.а, който се явяват единствените свидетели очевидци на инцидента, на останалите свидетели, както и на писмените доказателства.

Основно съдът е изследвал заключенията по назначените експертизи, като ги е намерил за аргументирани, пълни и дадени от компетентни специалисти в областта на съдебната медицина и автотехника. Настоящата инстанция намира оценката на заключенията по основната и допълнителните комплексни автотехнически и съдебно медицински експертизи за обоснована и правилно те са били включени в общата доказателствена съвкупност.

Детайлно е изследвано  и поведението на пострадалия Г. по време на настъпването на ПТП. Правилно е становището на Окръжния съд, че единствената причина за блъскането му от лекия автомобил и последвалият от това летален изход е именно неговото неправомерно поведение, изразяващо се във внезапно навлизане в лентата за движение на лекия автомобил, когато това не е било безопасно.  

Всичко това  сочи, че органите на досъдебното производство са взели всички мерки за разкриване на обективната истина и за изследване на обстоятелствата по чл.102 НПК.

Изложените в тази връзка съображения от Окръжният съд по същество на делото  са правилни, точни и обосновани. Те са продукт на прецизен  анализ на доказателствата, както поединично, така и в тяхната съвкупност и настоящата инстанция ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.

  По възраженията в жалбата.

Поставените пред настоящата инстанция възражения от жалбоподателя не могат да бъда споделени и жалбата не може да бъде  уважена.

Макар същите възражения да са поставяни и пред Окръжния съд и да са намерили подробен отговор в атакуваното определение, те следва да получат надлежен коментар и в настоящето производство.

Основното възражение в жалбата е насочено към отказа на органите на досъдебното производство да назначат тройна автотехническа експертиза, което е аргументирано със съмнение в компетентността на вещото лице – автоексперт.

Настоящият състав намира за необходимо да посочи на първо място, че голословно, необосновано и некоректно в жалбата е поставена под съмнение професионалната компетентност на вещото лице инж. С.В., участвал в изготвянето на заключенията по назначените експертизи в качеството си на съдебно – технически експерт, единствено сравнявайки го с други вещи лица в областта на автотехниката /в случая с проф. П./.

Заключенията,  дадени от вещото лице инж. С.В. са пълни, точни, ясни, обосновани и не пораждат съмнение в правилността им. Липсват каквито и да било данни, които да поставят под съмнение компетентността му по въпроси, свързани с автотранспортните произшествия и след като, чрез специалните знания, които той притежава е изследвал всички въпроси, свързани с механизма и причините за настъпване на инкриминираното ПТП, необходимост от назначаване на допълнителна или повторна експертиза настоящият състав не намира.

Неоснователно се възразява в жалбата, че решаващите органи не са изследвали други, различни от приетата хипотеза за настъпването на ПТП, че са се позовали единствено на показанията на свидетелите К. и К.а, които били заинтересовани от изхода на делото и не бил изследван въпроса, свързан с т.н. „ Е.П.“. От л.7 до л.9 /следвайки номерацията на атакуваното определение/ съдът е дал детайлен и задоволителен отговор на тези възражения на защитата, като е посочил всички изследвани хипотези за настъпване на ПТП, доказателствата, на които се е позовал за да изгради правните си изводи и особено място е отделил на изясняването на „Е. на К. П. – **г.“, като правилно е преценил, че по делото липсват данни, които да доведат до проявлението му в настоящия казус.

По делото е установено, а и не се спори от страните, че водачът на лекия автомобил е управлявал автомобила със скорост около 60 км/ч., която е била съобразена с конкретните пътни условия и е била значително по – ниска от изискуемата за движение извън населено място от 90 км/ч.

Няма спор, че поведението на пострадалия Г. е било неправомерно. И в постановлението на прокурора, и в атакуваният съдебен акт на първата инстанция този въпрос е изследван детайлно и крайните изводи, до които са достигнали решаващите органи е правилен. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка съображения от Окръжният съд и не намира за необходимо да ги преповтаря. В тази връзка детайлно са анализирани не само показанията на К.и, които са единствените свидетели очевидци на инкриминираното ПТП, но и на всички останали свидетели, възприели поведението на пострадалия непосредствено преди настъпването на ПТП. Правилно съдът е дал вяра на тези свидетелски показания, тъй като липсват доказателства, които да ги поставят под съмнение или да оборят истинността им. Чрез тези доказателствени източници са установени действията на пострадалия Г., които точно са експлоатирани от вещите лица – съдебни лекари и автоексперти за установяване на причините и механизма на настъпилото ПТП. Заключенията на вещите лица са достатъчно ясни, пълни, дадени от специалисти в съответните области и настоящият състав не намира основания да се съмнява в тяхната правилност. Поради това изградените на тяхната база правни изводи от прокурора и първоинстанционния съд са обосновани и правилни.

След като водачът на лекия автомобил М. К. /понастоящем покойник/ не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и същият не е могъл да предвиди неправомерното поведение на пострадалия Г. при пресичането на пътното платно, то изводът на Окръжният съд, че деянието му е „случайно” и попада в обхвата на разпоредбата на чл.15 НК  е обоснован и законосъобразен.

След като Г. е починал и няма други виновни лица за настъпилото ПТП, прекратяването се явява единствения възможен и законосъобразен процесуален завършек на наказателното производство.

В крайна сметка, когато изводите на Окръжния съд са резултат от задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност, в мотивите липсват вътрешни противоречия и те са основани на закона, то Определението, с което е потвърдено Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 12.06.2019г. е правилно.

При разследването не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението или връщане на делото за доразследване на прокурора.

 Предвид всичко изложено по – горе Съдът намира, че Определение № 480/01.08.2019г. по чнд № 256/19г. на Окръжен съд Стара Загора  е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал.8, вр. ал.6,  т.1 НПК Съдът

 

                           О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 480/01.08.2019г. по чнд № 256/19г. на Окръжен съд Стара Загора.

Определението е окончателно.

 

                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                            

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                  

2.