О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …………..
гр. Варна, 21.12.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН КОЛЕВ
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
разгледа докладваната от съдия Таня Димитрова молба по КАНД № 1988/2022 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е по молба от „Л. АМТ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, представлявано от М.В.Д., подадена чрез адв. Л.П. – ВАК, с искане допълване и изменение на Решение № 1476 от 15.11.2022 г. по КАНД № 1988/2022 г. на АдмС – Варна в частта за разноските, като се присъдят в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
С молбата се сочи, че пред първата инстанция са представени и не са оспорени от насрещната страна доказателства за извършени разноски, но касационната инстанция в нарушение на материалния закон и процесуалните правила приема, че е необходимо представянето на изричен договор за правна помощ към представената разписка, в която в графа „работа“ е посочено, „изготвяне и депозиране на касационна жалба и правна помощ и съдействие по АНД № 2265/2021 г. на ВРС“, а в графа „платена сума“ – 800 лева. Настоява се, че плащането на адвокатското възнаграждение е осъществено в брой, за което е издадена нарочна разписка, като е ясно и кога е платено към релевантния момент – най-късно преди даване на ход на устните състезания. Изтъква се, че по недопустим начин, в нарушение на приложимия в случая принцип на диспозитивното начало, при липса на оспорване на разписката от насрещната страна, съдът е извел извод за липса на безспорно установено реално извършване на разход от дружеството за адвокатско възнаграждение, който разход да представлява разноски, подлежащи на възстановяване от бюджета на наказващия орган. Твърди се, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно пред първоинстанционния съд и с касационната жалба, както и че доказателствата са представени също своевременно, и предвид изменението на наказателното постановление искането за присъждане на разноски, съобразно редуцираният размер на санкцията, според молителя, е основателно. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., молителят сочи, че нито закона, нито дадените разяснения с посоченото тълкувателно решение, поставят като изискване за валидно доказване, че са направени разноски представяне на договор от „адвокатски кочан“ или друг договор, при условие, че се представя нарочна разписка. Изтъква се и че към момента на постановяване на касационното решение претендираният разход за адвокатско възнаграждение е към минималния размер, съгласно актуалната редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г.)
Ответната по молбата страна – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител – Дарина Ошавкова, пледира за отхвърляне на искането за допълване на решението като неоснователно. Сочи се, че липсват каквито и да е писмени доказателства за извършено действително заплащане на дадена сума, а и искането за присъждане на разноски е направено не в съдебно заседание, а с молба за допълване на решението. Изтъква се и че съдът, изменяйки санкцията, се е произнесъл в полза на контролния орган, като изменението не е отмяна на наказателното постановление.
Молбата за изменение и допълнение на решението на съда в частта за разноските е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – участник в производството по делото и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от постановяването на процесния необжалваем съдебния акт. Решение № 1476 по КАНД № 1988/2022 г. на АдмС – Варна е постановено на 15.11.2022 г., същото не подлежи на обжалване, а молбата за изменение и допълнение на решението е подадена на 24.11.2022 г.
С Решение № 1476 от 15.11.2022 г. по КАНД № 1988/2022 г. на АдмС – Варна е отменено Решение № 989 от 18.07.2022 г. по АНД № 2265/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-013403/02.12.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна и е изменено въпросното наказателно постановление, като е намалена наложената на „Л. АМТ“ ЕООД имуществена санкция от 5 000 лв. на 1 500 лв.
С оглед изхода на спора по КАНД № 1988/2022 г. на АдмС – Варна, съдът по разноските е посочил, че е съобразил следното: „Л. АМТ“ ЕООД не е представило пред РС – Варна договор за правна помощ, а единствено разписка, в която в графа „работа“ е посочено изготвяне и депозиране на касационна жалба и правна защита и съдействие по АНД № 2265/2021 г. на ВРС“, в графа „платено сума“ – 800 лева. Липсата на представен договор за правна помощ и конкретно формулираното в представената разписка не дават яснота по какъв начин е заплатено възнагражданието на адв. П. – по банков път или в брой, както и кога е извършено плащане. Следва да се приеме, че не е налице безспорно установено реално извършване на разход от дружеството за адвокатско възнаграждение, който разход да представлява разноски, подлежащи на възстановяване от бюджета на наказващия орган.
Изменението на наказателното постановление, състоящо се в намаляване размера на наложената имуществена санкция, представлява частично уважаване на жалбата на наказаното лице и обуславя правото на присъждане на разноски, съразмерно на уважената част – чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 143 и чл. 144 АПК. Възражението на процесуалния представител на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна в противния смисъл - за недължимост на разноски при изменение на наказателното постановление, е неоснователно. Искане на дружеството за присъждане на разноски е направено надлежно и своевременно както пред въззивния съд, така и пред касационната инстанция в хода на делото и по същество на спора, поради което е напълно необосновано възражението на наказващия орган в противния смисъл.
Несъстоятелен е и доводът на „Л. АМТ“ ЕООД, че нито законът, нито разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. поставят изискване за валидно доказване на факта на извършване на разноски представянето на договор от „адвокатски кочан“ или друг договор, при условие, че се представя нарочна разписка. В случая съдът не е основал извода си за липсата на безспорно установено реално извършване на разхода от дружеството на обстоятелството, че не е представен договор от „адвокатски кочан“.
Съдът намира за неоснователно искането за допълване или изменение на Решение № 1476 от 15.11.2022 г. по КАНД № 1988/2022 г. на АдмС – Варна в частта за разноските.
Следва да се има предвид, че претендиращото възстановяване на извършен разход за платено адвокатско възнаграждение лице е дружество – търговец, респ. задължено да води счетоводство по аргумент от чл. 53, ал. 1 от Търговския закон, в което да отразява движението на имуществото на своето предприятие в хронологичен ред, като е налице и изискване разходите да бъдат документално обосновани. Тоест би следвало да се предполага и е обичайно издаването на разходен касов ордер за плащане на адвокатско възнаграждение в брой, а не съставяне на процесната разписка. В случая предвид посоченото и съобразявайки представените единствено пълномощно, удостоверяващо представителният мандат на адв. П., и разписка за платена сума, съдът намира, че не са налице основания за уважаване на искането за изменение и допълнение на решението в частта за разноските. Процесната разписка е посочено, че е към Договор за правна помощ, но такъв договор и с искането за изменение и допълнение на решението в частта на разноските не е представен на съда. Освен това в разписката в графата „работа“ е посочено следното: „изготвяне и депозиране на касационна жалба и правна защита и съдействие по АНД № 2265/2021 г. на ВРС“. Процесната разписка е представена от процесуалния представител на наказаното лице – адв. П., в последното заседание по делото на въззивния съд, т.е. към момента, в който не е налице яснота какъв ще е резултатът от обжалването и съответно дали ще има необходимост от изготвяне и депозиране на касационна жалба. Налице е и неясното по отношение на твърдения от адв. П. „релевантен момент“ на извършеното плащане. В молбата за изменение и допълнение на решението се сочи, че релевантният момент е най-късно преди даване ход на устните състезания, но този релевантен момент не е ясно обозначен във въпросната разписка, а и за изготвянето и депозирането на касационна жалба посоченият „релевантен момент“ – преди даване ход на устните състезания, не се явява релевантен.
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. признава като доказателства за плащане в брой уговорката в договор за правна защита и съдействие, но се предполага, че договорът има съответна дата и посочен начин на плащане в брой, а в случая освен че не е представен писмен договор за правна защита и съдействие, разписката, на която се позовава наказаното лице е без обозначена дата.
В производствата по АПК, по който ред е разгледан и спорът по КАНД № 1988/2022 г. на АдмС – Варна, по аргумент от чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, служебното начало е засилено, поради което липсата на оспорване от ответната страна на процесната разписка не води автоматично до извод, че искането за присъждане на разноски, основано на разписката, следва да се уважи. Съдът следва да извежда релевантни факти от процесната разписка, разглеждайки я като частен документ без материална доказателствена сила, респ. заедно с останалите доказателства по делото по отношение удостоверения от страните по разписката факт.
Обстоятелството, че на наказаното лице и на процесуалния му представител не им е известно при плащане по банков път да се съставя разписка, не означава, че страните не могат да решат да съставят такава, независимо от плащането по банков път, с оглед например спестяване на усилията за снабдяване с банково извлечение, удостоверяващо плащането. В подкрепа на този извод е и решението на дружеството вместо съставянето на разходен касов ордер, с който да удостовери евентуално плащането в брой на адвоката, да се състави разписка. Именно затова в цитираното и от молителя тълкувателно решение е изтъкнато, че в случаите, когато в договора за правна помощ и съдействие е посочен начинът на плащане, че е в брой и че е платена сумата на определена дата, единствено тогава може да се приеме, че договорът е и разписка за плащане. Тоест за да се приеме, че дадена разписка, удостоверява извършено плащане, следва същата да съдържа определени реквизити като дата, основание, начин на плащане и други, от които да се направи еднозначен и категоричен извод за извършено плащане. В случая така формулираната разписка не обуславя ясно и категорично извършването на процесния разход от дружеството.
Ако и да е приемливо съставянето на разписка с подобно съдържание от граждани, без юридически познания, то в случая съдът съобрази, че лицата, посочени като подписали разписката са представляващият търговеца и адвокат, което предполага по-голяма прецизност на волеизявленията.
Предвид изложеното не е
налице основание за изменение на определението на съда в частта в разноските по
отношение присъденото в полза на Община Варна юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на „Л. АМТ“ ЕООД, с ЕИК ***, за допълване и изменение на Решение № 1476 от 15.11.2022 г. по КАНД № 1988/2022 г. на АдмС – Варна в частта за разноските, като се присъдят в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: