№ 394
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202010 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Ка
-93“ ЕООД, представлявано от Т.А.С., против Наказателно постановление № 03-
012553 / 26.02.2020г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" -
Варна, с което на „ Ка -93 ” ЕООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.3 от КТ.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, свързани с начина на връчване на наказателното постановление, както и за
такива при съставяне на акта и издаване на постановлението.Твърди се, че неправилно
е било прието, че отношенията между дружеството и работника са били
трудовоправни, тъй като между тях е имало сключен граждански договор и целта е
била постигане на определен резултат.Навеждат се доводи, че не е ясно какво се има
предвид с използвания термин „ допуснал“ до работа, като по този начин не ставало
ясно какво точно нарушение е било извършено.Оспорва се и размера на наложената
санкция, както и че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Поради
тези и други съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на
евентуалност намаляване на размера на наложената санкция.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
1
посочените в нея основания.По същество адв. В. Д. отново пледира за отмяна на
постановлението , а в условията на евентуалност- за намаляване на размера на
наложеното наказание.Прави и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
наказателно постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението
безспорно е доказано с оглед на събраните доказателства.Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.02.2020г. , около обяд, св.Д.Д., М.М. и др., служители на Д „ИТ”-Варна
, в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в цех за
производство на пластмасови изделия , намиращ се в с.Тополи, стопанисван от „ Ка-
93 „ ЕООД.В обекта се намирали управителя на дружеството- Т.С. и двама работници,
един от които св. Е. Р., който на машина раздробявал пластмасов полимер. В хода на
проверката се установило, че св.Р. не си носи очилата.За това Т.С. със своя почерк
попълнил декларация, в която отразил обстоятелства, заявени му от свидетеля, а
именно че работи като общ работник от м.09.2019г. за „Ка -93“ ЕООД в цеха , с
работно време от 10.00. до 16.30ч., че има сключен трудов , а не граждански договор,
че има уговорено седмично възнаграждение в размер на 0,08лв. /кг., че на 05.02.2020г.
е получил 10лв., че почива в събота и неделя, както и че е договорил трудово
възнаграждение на произведена продукция. Св. Д. връчила на управителя на
дружеството призовка за явяване в Д „ИТ“-Варна за представяне на документи. При
тази документална проверка на контролните органи бил представен граждански
договор , сключен на 01.02.2020г. между „ Ка-93“ ЕООД и св.Р.. Така станало ясно, че
към 06.02.2020г. между работника и дружеството нямало сключен трудов договор, а
такъв бил представен в последствие. За резултатите от проверката бил изготвен
констативен протокол № ПР 2003886/ 20.02.2020г., с който били дадени и съответните
предписания.
На 20.02.2020г. св.Д.Д. съставила против „Ка-93” ЕООД акт за установяване
на нарушение, в който посочила, че дружеството в качеството на работодател на
06.02.2020г. е допуснало до работа Е. Р. на длъжност „ общ работник“ с
определено работно време от 10.00ч. до 16.30ч., с уговорено трудово възнаграждение
според изработеното -0,08лв. за килограм произведена продукция с периодичност на
плащането седмично, с определено работно място - цех, намиращ се в с.Тополи, без
да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово
правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 и чл.1
2
ал.2 от КТ.При предявяването на акта възражения не били направени.В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било посочено, че със
св.Р. е сключен граждански договор с оглед общата дейност, която е следвало да
извършва и ниския му образователен ценз, както и че реализирането на уговореното
между страните не е обвързано с конкретно работно време и с всекидневно явяване, а
само за постигане на определен резултат, а именно обработката на 1 тон полимерен
материал. Тези възражения били разгледани и с мотивирано становище приети за
неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
012553 / 26.02.2020г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 и наложил на „ Ка-93” ЕООД наказание “Имуществена санкция” в размер
на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Д.Д.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви. Тя бе категорична, че лично е възприела, че в
обекта двама работника, един от които св. Р., който работел на машина, с която
трошал пластмасов полимер. Свидетелката посочи още, че в последствие е бил
представен и трудов договор за лицето, който обаче е бил сключен след проверката в
обекта.По искане на процесуалния представител на наказаното дружество съдът
допусна до разпит св. Р. , чиито показания съдът също кредитира.От тях се установи,
че е имал уговорка с управителя на дружеството да работи в цеха с работно време от
10.00ч. до 16,30ч. и да получава 155лв. за работата, както и да му бъдат внасяни
осигуровки. Тъй като обаче работата била тежка, след проверката на инспекцията по
труда, св.Р. се отказал от работата.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените
доказателства по административно-наказателната преписка и приложените към
жалбата , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
3
законоустановения срок. .
Наказателното постановление № 03-012223 / 26.02.2020г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ и съгласно Заповед № 3-0071/12.01.2010г. на
Изпълнителния Директор на ИА „ГИТ“, приложена по делото. То е издадено в
шестмесечния преклузивен срок , като в него са посочени и доказателствата по
преписката.Същото съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити.Нарушението е описано с необходимата конкретика, като изрично е
посочената датата на извършването му, която е и датата на проверката -
06.02.2020г.Посочени са и всички обективни и съставомерни признаци на
нарушението, а именно допускане до работа на работник без сключен в писмена форма
трудов договор.Наказанието също е индивидуализирано. Депозираните възражения са
били разгледани и приети за неоснователни. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
06.02.2020г. св.Р. е изпълнявал трудови функции като „ общ работник“ в описания
в акта и постановлението цех , който пък се е стопанисвал от „ Ка-93“ ЕООД.Тези
обстоятелства не се и оспорват.
Спорният елемент в настоящият казус е дали отношенията между работника и
дружеството са били трудово-правни, респективно дали е следвало между страните да
има сключен трудов договор.От една страна в декларацията на св. Р. ,приложена по
преписката , е посочено, че работи в полза на „Ка-93“ ЕООД от м.09.2021г. като „
общ работник“, че има трудов договор , определено работно време и почивки, както и
уговорено трудово възнаграждение от 0,08 лв. на килограм преработена пластмаса, със
периодичност на плащане седмично. В показанията си в хода на съдебното следствие
св. Р. потвърждава тези обстоятелства. Същевременно, от приобщения по делото
граждански договор № 2/ 01.02.2020г. се установява, че той е сключен между „Ка - 93“
ЕООД в качеството на възложител и св. Р., който като изпълнител е следвало да
извърши обработка на един тон полимерен материал .В договора било уговорено, че в
срок до 30 дни от приемане на услугата, възложителя трябва да плати на изпълнителя
сумата от 150лв.Не бил уговорен обаче срок за изпълнение. От попълнените разписка
и констативен протокол е видно, че работата на св.Р. е била приета на 14.02.2020г. и
му е била изплатена сумата от 150лв.
4
Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства , съдът на
първо място съобрази, че при трудовия договор е налице постигане на съгласие между
страните относно място на работа, работно време, трудово възнаграждение,
длъжност.На следващо място съдът взе предвид, че съгласно чл.247 ал.1 от КТ
размерът на трудовото възнаграждение се определя според изработеното. Съдът
съобрази още и депозираните свидетелски показания за това, че със св. Р. след
проверката е бил сключен трудов договор. Същевременно съдът обсъди различията
между трудовия договор и гражданския договор за изработка по смисъла на ЗЗД,
какъвто се твърди, че е представения по делото и по силата на който св.Р. е извършвал
работа в цеха. Основната разлика между тях е предмета на дължимата престация. С
трудовия договор се създава трудово правоотношение, а в него се дължи предоставяне
на работна сила и жив труд, а при другите договори се дължи трудов резултат,
осъществен с труд.Съобразно съдебната практика разграничителния критерий между
трудовия договор и договора за изработка, е че по трудовия договор се дължи живия
труд и той урежда процеса на полагането на труда, а по договора за изработка се дължи
резултата от труда. По трудовия договор се полага труд за другиго, като изпълнителя е
икономически и организационно зависим от другата страна, докато изпълнителя по
договора за изработка е независим .При трудовия договор рискът е за работодателя
или за трето лице, а при гражданския договор за изработка- за изпълнителя.При
договора за изработка мястото за изпълнение се определя от изпълнителя, освен ако
характера на дължимото не изисква друго, докато при трудовия договор работника или
служителят трябва да изпълнява своята работа в мястото на работа, което се определя
по взаимно съгласие на страните по чл.66 ал.1 т.1 от КТ. Въз основа на трудовия
договор изпълнението на задълженията става с материали и средства за производство
на работодателя, като той предоставя всички веществени условия за изпълнението на
трудовите задачи. При договора за изработка , изпълнението може да бъде както с
материали на възложителя, така и на изпълнителя.
В случая от съдържанието на приложения граждански договор, може да се
направи извод, че същия има за предмет обработка на един тон полимерен материал,
за което е уговорено съответно възнаграждение , но не и и срок. При съпоставка на
свидетелските показания, описаните в договора условия с правната природа на
съответните посочени по-горе договори, може да се направи извод, че в случая
отношенията между „ Ка-93“ ЕООД и Р. правилно са определени от наказващият орган
като трудово-правни, тъй като в случая е уговорено полагане на труд за другиго, със
средства и техника на работодателя в посочено от него място и за определено
време.Т.е. налице са всички елементи на трудов договор по смисъла на КТ. Поради
това и съдът намира , че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение
на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, доколкото отношенията между св.Р. и
5
„Ка-93“ ЕООД са били трудово-правни по своята същност.В този смисъл е и решение
по к.а.н.д № 1800/ 2020г. на Административен съд-Варна. Посочените правни норми
сочат, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена
форма и преди постъпването на работа.В случая безспорно е, че от страна на „ Ка-93”
ЕООД тези задължения не са били изпълнени , с което е било допуснато описаното в
постановление нарушение .
Правилно е била ангажирана отговорността на „Ка-93” ЕООД в качеството му
на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в”
от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ независимо от тяхното
отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед обективните
характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на
чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите
нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414
ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл.
чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ , каквото имаме в настоящият случай.Наказващият орган
е наложил на „ Ка-93” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 5 000лв.Съдът
обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват
доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за които да са му
били налагани санкции.Безспорно е, че в хода на извършената проверка са
констатирани нарушения на различни законови разпоредби, но по делото няма данни
работодателя да е бил санкциониран с влезли в сила постановления за тях и то към
датата на извършване на настоящото нарушение.Поради това съдът намира, че
следва да намали размера на наложената санкция от 5 000лв. на 1 500лв. , в
минималния предвиден в закона размер, като счита че това наказание е съответно на
извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН , чл.143 ал.1 от АПК и чл.226 ал.3 от АПК, съдът намира, че следва на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение
.При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП
, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
6
на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27
„е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80
лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да присъди на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 24лв. , пропорционално с
изменения размер на административната санкция. В съответствие с правилото на чл.
78 ал.1 от ГПК съдът намира, че и на „Ка-93“ ЕООД следва да се присъдят
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.По делото е представено
пълномощно с отразено плащане на сумата от 500лв., която е съответната на чл.18 ал.4
вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Поради това съдът намира , че на „Ка-93“ ЕООД следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 350лв. , пропорционално
с изменения размер на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012553 / 26.02.2020г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Ка 93 ” ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „Имуществена санкция“ от 5 000лв. на 1 500лв. / хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА „ Ка-93“ ЕООД, Булстат 040 588 853, да заплати на Д „ИТ”-Варна,
сумата от 24 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д „ИТ”-Варна, да заплати на „ Ка-93“ ЕООД, Булстат 040 588 853,
сумата от 350 лв., за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7