Определение по дело №1816/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2418
Дата: 12 декември 2018 г.
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20182100501816
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

II-   2418                              12.12.2018 година                           град Бургас

                                            

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

                                          

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                       ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1816 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 2144 от 31.10.2018г., постановено по гражданско дело № 3318/2018г. по описа на Бургаския районен съд е осъдено „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37 да заплати на М.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 396,53 лв., платена без основание за корекции на сметки за потребена електрическа енергия за периода от 18.12.2016г. до 18.03.2017г., по фактура № **********/09.01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 09.05.2018г. до окончателното изплащане. Със същото решение „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да заплати на М.П.С. сумата от 350 лв., разноски по делото.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, чрез юрисконсулт Кристиян Николов. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Излага се становище, че съдът е тълкувал доказателствата по делото превратно, само в полза на ищеца. С обжалваното решение съдът е възприел, че въпреки наличието на валидно правно основание за извършеното преизчисление (Решение № 111 от 17.07.2015г. на ВКС, по т.д.№1650/2014г., Iт.о.), дружеството не е доказало наличието на ред за уведомяване на клиента в Общите си условия. Жалбоподателят счита, че извършената корекция е в съответствие с разпоредбите на Закона за енергетиката и ПИКЕЕ – чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във вр.с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр.с чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Сочи, че вече е налице задължителна практика, в която е развита тезата, че старите общи условия на крайните снабдители съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите и не е необходимо приемането на нови общи условия, тъй като старите изпълняват изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ – Решение № 118 от 18.09.2017г. на ВКС по т.д.№ 961/2016г., II т.о., ВКС. Изразява несъгласие с мотивите в решението, че след изменението на закона от 17.07.2012г. дружеството е следвало да приеме нови общи условия, в които да бъде въведен нов ред за уведомяване на клиенти. Посочва, че клаузата на чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично указва реда, по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция и тази клауза никога не е обявявана за нищожна от съда на каквито й да е основания, още повече че съществува и общ ред за уведомяване – чл.42 от ОУ. Счита за неправилно тълкуването, че логиката на законодателя е  да се приемат изцяло нови общи условия – в закона липсва такова въведено задължение. Цитира съдебна практика в този смисъл. Жалбоподателят намира решението за неправилно, тъй като съдът не е съобразил промени в законодателството. ПИКЕЕ от 13.11.2013г, влезли в сила на 16.11.2013г., са приети на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ от КЕВР, като тези правила са изцяло съобразени с промените в закона. Дружеството заявява, че в КЕВР са внесени множество заявления за приемане на нови общи условия, съобразени с измененията на ЗЕ от 17.07.2012г., последното  от които е от 29.01.2015г.,като КЕВР не инициира такава процедура, с аргумент, че ПИКЕЕ е уредил този въпрос. Дружеството не твърди неизпълнение на договора от страна на клиента, за да е необходимо да се доказва вина, налице е неправилно отчитане на средството за търговско измерване, ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждат обективна отговорност на потребителя в случаите, когато средството му за търговско измерване отчита неправилно електрическата енергия. Констатираното от служители на оператора несъответствие на средството за търговско измерване е отразено в съставения констативен протокол № 355066/18.03.2017г., като тези констатации са потвърдени и в констативен протокол № 328/19.07.2017г. от метрологична експертиза на средството за търговско измерване на БИМ. Този протокол представлява официален констативен документ, предвид разпоредбата на чл.58, ал.4 от Закона за измерванията, поради което следва да се приеме, че съставлява доказателство за извършените от издалото го длъжностно лице действия.

Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски. Жалбоподателят  е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото да бъде редуцирано.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жабата от ответната страна – М.П.С.,  чрез адв. Г.К., съдебен адрес: ***.

В рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК,  въззивната инстанция установи, че депозираният отговор на въззивната жалба от адв.Г.К. – процесуален представител на ищеца М.С. не отговаря на изискванията на  чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното, намиращо се на л.34 от делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв.Г.К. да го представлява  само пред Районен съд -Бургас и не е налице представителна власт за производството пред Бургаски окръжен съд. Следва да се укаже на въззиваемия да потвърди извършените без представителна власт процесуални действия по подаване на отговор на въззивната жалба,  като в противен случай ще се приеме, че такъв не е подаден.Следва също така действията по подаване на исковата молба също да се потвърдят и тя да се приподпише от ищеца,тъй като  към момента на подаване й адв.К. не е разполагал с представителна власт за предявяване на иска на 09.05.2018г, а пълномощното му пред първа инстанция е с дата  20.09.2018г. 

Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът

 

                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА постъпила въззивна  жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, чрез юрисконсулт Кристиян Николов.

 УКАЗВА на въззиваемия –ищец  да изпълни указанията,дадени в настоящото определение в срок до съдебното заседание.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

        

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                    

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: