№ 260
гр. Варна, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900206 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
Промишлено-производствена земеделска кооперация „Зора“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: с.Езерово, община Белослав, област Варна,
представлявана от П.В.П. – Председател, срещу К. С. К., ЕГН **********, с
адрес: **************, с която са предявени кумулативно съединени
искове с правно основание 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 82 961,62лв.
/осемдесет и две хиляди деветстотин шестдесет и един лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща получени от ответника, в качеството му на
председател на ищцовата кооперация суми без основание за „бонуси" през
периода от 08.03.2017г. до 24.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда:
05.04.2021г. до окончателното заплащане на задължението, както и общо
сумата от 22 668,87лв. /двадесет и две хиляди шестстотин шетдесет и осем
лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща сбор от всички дължими
лихви за забава, изчислени за всяко извършено плащане от периода на
забавата / датата на получаване на сумата/ или съобразно чл.111 т.“в“ от ЗЗД,
до 04.04.2021г.
1
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 07.04.2014г. ответникът е бил избран за
Председател на ППЗК"ЗОРА"-с.Езерово, Община Белослав, Област Варна. На
същата дата Управителният съвет на кооперацията/в тогавашния му състав/,
като неин основен ръководен орган, е сключил, от името на кооперацията, с
ответника договор /на бланка за трудов договор/, с който му е определено
възнаграждение в размер на 885лв., което да се изплаща ежемесечно, ведно с
8% надбавка за „професионален опит" в размер 70,80лв. или общо по
955,80лв. месечно. През периода от 07.04.2014г. до 19.04.2019г. ответникът
бил изпълнявал функция на Председател на ППЗК"Зора"-с.Езерово. И в двата
Устава на кооперацията /от 2003г. и от 2016г./, действали по времето, когато
ответникът е бил неин председател не било предвидено, че отношенията с
председателя следва да бъдат регулирани от Кодекса на труда, поради което
и, съгласно установената, в т.ч. и задължителната практика на ВКС по този
въпрос, отношенията с председателя се регулирали от Закона за
кооперациите. Следователно, именно Управителният съвет бил този, който е
следвало да сключва, изменя или променя договора с Председателя, в случая
- ответника, в т.ч. и относно възнаграждението му. Сочи, че нито законът,
нито съдебната практика дават правомощия на председателя на кооперацията
еднолично да определя възнаграждението си, а още по-малко и „бонуси". В
настоящия случай, през периода, когато ответникът е бил председател на
ППЗК"ЗОРА"-с.Езерово, нито двата последователно действали Устава, нито
Общото събрание, нито Управителния съвет са определяли, че Председателят
има право да получава бонуси, а още по-малко пък и техния размер. Въпреки
това, ответникът, по еднолични свои решения, без решения на надлежните
органи на кооперацията и в противоречие с Устава и ЗК, без правно
основание, инкасирал за себе си, освен посоченото в договора
възнаграждение, и още суми, наричани от него „бонуси“. Само за периода от
08.03.2017г. до 24.04.2019г., инкасираните от ответника „бонуси" били, както
следва:
1./на 08.03.2017г. - 2729,20лв.;
2./на 07.04.2017г. - 2806,20лв.;
3./на 10.05.2017г.- 2729,20лв.;
4./на 09.06.2017г. - 2730,09лв.;
5./на 14.07.2017г. - 2731,80лв.;
2
6./на 03.08.2017г. - 4945,99лв.;
7./на 25.09.2017г. - 2726,20лв.;
8./на 12.10.2017г. - 3836,20лв.;
9./на 12.12.2017г. - 3876,20лв.;
10./на 11.05.2018г. - 4001,20лв.;
11./на 31.05.2018г. - 7672,40лв.;
12./на 11.07.2018г. - 3836,20лв.;
13./на 16.07.2018г. - 11422,03лв.;
14./на 03.12.2018г. - 19264,44лв.;
15./на 16.01.2019г. - 2458,20лв.;
16./на 26.03.2019г. - 4270,27лв.;
17./на 24.04.2019г. -925,80лв.
Предвид горното, за периода от 08.03.2017г. до 24.04.2019г. ответникът
инкасирал от ППЗК"ЗОРА"-с.Езерово, без основание, сума в общ размер на
82961,62лв. - главници. Предвид обстоятелството, че ответникът бил получил,
без основание, парични суми, то на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, същият
дължал на ППЗК"ЗОРА"-с.Езерово и обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата на връщането, но при ограничението на чл. 111,
б."в", предл.2 от ЗЗД, в общ размер до 04.04.2021г. - 22668,87лв., от които,
както следвало:
1./за сумата 2729,20лв., пол. на 08.03.2017г- лихва от 04.04.2018г. до
04.04.2021г.- 831,64лв.
2./за сумата 2806,20лв., пол. на 07.04.2017г.- лихва от 04.04.2018г. до
04.04.2021г,- 855,12лв.
3./за сумата 2729,20лв., пол. на 10.05.28$ 7г- лихва от 04.04.2018г. до
04.04.2021г.- 831,64лв.
4./за сумата 2730,09лв., пол. на 09.06.2017г - лихва от 04.04.2018г. до
04.04.2021г.- 831,93лв.
5./за сумата 2731,80лв., пол. на 14.07.2017г- лихва от 04.04.2018г. до
04.04.2021г.- 832,45лв.
6./за сумата 4945,99лв., пол. на 03.08.2017г - лихва от 04.04.2018г. до
04.04.2021г.- 1507,16лв.
7./за сумата 2726,20лв., пол. на 25.09.2017г.-лихва от 04.04.2018г. до
04.04..2021г.- 830,73лв.
3
8./за сумата 3836,20лв., пол. на 12.10.2017г.- лихва от 04.04.2018г. до
04.04.2021г.- 1168,97лв.
9./за сумата 3876,20лв., пол. на 12.12.2017г- лихва от 04.04.2018г. до
04.04.2021г.- 1181,17лв.
10./за сумата 4001,20лв., пол. на 11.05.2018г-лихва от 11.05.2018г. до
04.04.2021г.-1178,13лв.
11./за сумата 7672,40лв., пол. на 31.05.2^18г- лихва от 31.05.2018г. до
04.04.2021г.-2216,47лв.
12./за сумата 3836,20лв., пол. на 11.07.2018г- лихва от 11.07.2018г. до
04.04.2021г.-1064,55лв.
13./за сумата 11422,03лв., пол. на 16.07.2018г.-лихва от 16.07.2018г. до
04.04.2021г.-3153,75лв.
14./за сумата 19264,44лв.,пол. на 03.12.2018г.-лихва от 03.12.2018г. до
04.04.2021г.-4569,96лв.
15./за сумата 2458,20лв., пол. на 16.01.2019г - лихва от 16.01.2019г. до
04.04.2021г.- 553,10лв.
16./за сумата 4270,27лв., пол. на 26.03.2019г- лихва от 26.03.2019г. до
04.04.2021г.- 878,96лв.
17./за сумата 925,80лв., пол. на 24.04.2019г. - лихва от 24.04.2019г. до
04.04.2021г.- 183,10лв.
Лихвата се дължала и от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението.
В срока по чл. 367 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил
отговор на исковата молба, в който твърди, че производството е недопустимо,
евентуално исковете са неоснователни. Твърди, че през процесния период не
е получавал суми, начислени като „бонуси“, а само трудови възнаграждения.
Те му били начислявани от главния счетоводител на кооперацията във
ведомостите за заплати. Част от тези трудови възнаграждения са и
допълнителните възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, с
които той разполагал още при постъпването си на работа като председател,
тъй като имал стаж на сходни длъжности -в „Тимак Агро България" ЕАД,
„Тангра България" ООД, „Агрикс България" ООД и в „Ири Трейд" АД.
Поради това в процесния трудов договор била уговорена не само основна
4
заплата, но и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит. Тази клауза (т.З от трудовия договор) била законосъобразна с оглед на
гореизложените факти и на основание чл.12, ал.4, т.1 и чл.14, предложение
трето от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета
с ПМС №4 от 17.01.2007г. Твърди, че процесният договор бил именно трудов,
не само защото страните са го озаглавили така, а преди всичко заради
характера на уредените с него права и задължения, които били присъщи на
трудовите договори. Трудовото правоотношение било отразено в трудовата
книжка на ответника. Кооперацията, като работодател, била уведомила НАП
за сключването на процесния трудов договор, спазвайки изискванията на
чл.62, ал.З от от Кодекса на труда. Договорът бил вписан в регистъра на
трудовите договори, воден в НАП. К. е бил осигуряван от кооперацията
съобразно това, че договорът е трудов. Очевидно волята на двете страни е
била да сключат трудов договор. Ответникът е бил избран за първи път за
председател през 2014г., за да довърши мандата на Стоянка Стоянова. Тя
също е заемала длъжността, работейки по трудов договор (20 години - от
основаването на кооперацията през 1994г. до избирането на К. през 2014г.). В
кооперацията трайно е установено председателите й да работят по трудово
правоотношение с нея. Дори ако допуснем, че договорът не е трудов, а е
договор за управление, то и тогава клаузата в т.З от него била
законосъобразна, предвид свободата на договаряне, прогласена с чл.9 от ЗЗД.
Към първоначалния трудов договор било сключено допълнително
споразумение, с което, считано от 08.05.2014г., било уговорено по -високо
основно трудово възнаграждение - 1200 лв. На 03.12.2018г. ППЗК Зора била
сключила с ответника второ допълнително споразумение към трудовия му
договор. С него, считано от 01.12.2018г., било договорено по - високо
основно трудово възнаграждение - 1530 лв. То било равно на трикратния
размер на минималната работна заплата за страната, който бил в сила тогава -
510 лв. На 07.01.2019г. кооперацията била сключила с ответника трето
допълнително споразумение към трудовия му договор. С него, считано от
01.01.2019г., било уговорено по - високо основно трудово възнаграждение -
1680 лв. То било равно на трикратния размер на минималната работна заплата
за страната, който бил в сила по това време - 560 лв. Допълнителните
споразумения били сключени в изпълнение на решение на общото събрание
на ППЗК Зора и решение на управителния й съвет, в които било определено
5
председателят на кооперацията да получава основно трудово възнаграждение
в размер три минимални работни заплати за страната. Допълнителните
споразумения били подписани от К. и за работник (служител) и за
работодател. Валидни са и обвързват кооперацията. Предвид първоначалния
трудов договор и трите споразумения към него, във ведомостите за заплати
главният счетоводител на кооперацията основателно начислявал на
ответника основни трудови възнаграждения, както следва: от 07-ми април
2014г. до 7-ми май 2014г. - 885 лв. (съгласно трудовия договор от
07.04.2014г.); от 8-ми май 2014г. до 30-ти ноември 2018г. -1200лв. (съгласно
доп. споразумение към тр. договор); за м. декември 2018г. - 1530 лв.
(съгласно доп. споразумение от 03.12.18г.); от 1-ви януари 2019г. - 1680 лв.
(съгласно доп. споразумение от 07.01.19г.). Във ведомостите за заплати
главният счетоводител на кооперацията основателно начислявал на ответника
по - високи допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален
опит от уговорените с първоначалния трудов договор 8 (осем) %.
Основанието за това било: работейки като председател на ищцовата
кооперация К. периодично (за всяка пълна година трудов стаж) придобивал
законното право да получава по - високо допълнително възнаграждение за
професионален опит и трудов стаж. Основателно били начислявани и други
допълнителни възнаграждения: поради недостиг на работници (трактористи и
други) К. системно полагал в кооперацията извънреден труд -през работните
дни е оставал почти ежедневно да работи и след изтичане на 8-часовия
работен ден, работил бил и почти всяка събота и неделя. Извънредният труд
на персонала в кооперацията не бил отчитан в специална книга, но това не
променяло факта, че К. действително бил полагал извънреден труд. В
условията на евентуалност твърди, че само главният счетоводител на ищеца
бил имал компетентността и задължението да изготвя ведомостите за заплати
и да прави счетоводни записвания в тази връзка и само той изпълнявал тези
функции. Ако във ведомостите неоснователно били начислявани суми в полза
на К., тогава той бил добросъвестен получател и не следвало да носи
отговорност. Пояснява, че през целия процесен период трудовите
възнаграждения на персонала, включително и дължимите на ответника, били
плащани само от главния счетоводител В. К.. Това важало и за касовите
плащания в брой, и за банковите преводи. Обслужващата банка издала
банкова карта с електронен подпис на името на К.. Той дал картата на К. още
6
при постъпването й на работа през 2014г. Картата е била у К. до края на
втория мандат на ответника (април 2019г.) и само тя боравила с нея. К. никога
не бил плащал заплати - нито своята, нито заплатите на другите работници.
Моли за отхвърляне на иска по изложените съображения.
В срока по чл. 372 от ГПК , по делото от ИЩЕЦА е постъпила
допълнителна искова молба, с която оспорва изложените факти и
обстоятелства в отговора и намира възраженията на ответника за
неоснователни. Оспорва твърдението на ответната страна, че през процесния
период ответникът бил получавал „трудови възнаграждения". Сочи, че
ответникът е бил избран за Председател на ищцовата кооперация с решение
на Общото събрание, проведено на 07.04.2014г. Същият никога не е бил и не е
член-кооператор в ППЗК"Зора"-с.Езерово. Ответникът е въвел в заблуждение
член-кооператорите на ищцовата кооперация, че притежава земеделска земя,
която е предоставил на кооперацията за обработване. Той не е притежавал и
не притежава и сега, поради което и не е можело да стане член-кооператор, а
лице, което не е член-кооператор не може, на основание чл.10 т.8 от Устава
да бъде избирано в ръководните органи на ищцовата кооперация. Твърди, че
през процесния период, между ищцовата кооперация и ответника, не е
възниквала валидна трудовоправна връзка. В ЗК липсва изричен текст, който
да урежда възможност за възникване на трудово правоотношение между
председателя и самата кооперация. Липсва уредба и в акт на МС.
Следователно, такава възможност би съществувала само, ако в устава на
кооперацията изрично е предвидено, че с председателя на кооперацията се
сключва трудов договор. Съгласно § 2 от ДР на КТ правилата на кодекса се
прилагат за член -кооператорите в производствени кооперации, доколкото в
закон или устав не е предвидено друго. Препращането, обаче, не касае
председателя, чието правоотношение не е трудово. В конкретния случай,
съобразявайки уставите на ППЗК"ЗОРА"-с.Езерово следвало, че доколкото
липсва изрична разпоредба в тази насока в тези устави, между ответника и
кооперацията не било възникнало трудово правоотношение въз основа на
решение на ОС за избор на председател. При това положение отношенията
между председателя и кооперацията не биха могли да се уреждат с трудов
договор, а следвало това да стане по друг начин. В случая става ясно от
договора от 07.04.2014г.„ че тези отношения били уредени от Управителния
съвет с граждански договор. Твърди, че през процесния период
7
компетентните органи на управление на ППЗК"ЗОРА"-с.Езерово никога не
били вземали решения за определяне на размера на възнаграждението на К.
Ст.К., като управител на тази кооперация, с изключение на сключения
договор от 07.04.2014г., приложен към исковата молба, за който също
липсвало решение, но видно от договора, за кооперацията същият бил
подписан от членовете на тогавашния й управителен съвет, чийто състав бил
отразен в ТРРЮЛНЦ след проведеното Общо събрание на кооперацията от
07.04.2014г. Оспорва допълнителните споразумения, като твърди, че същите
са нищожни, доколкото били сключени не по установения от закона ред, тъй
като липсвали изискуемите от закона решения на Управителния съвет за
изменение размера на възнагражденията на ответника, а също и поради факта,
че не били сключени по начина, по който бил сключен договорът, към който,
ответникът твърди, че били тези допълнителни споразумения, т.е. за
кооперацията не били подписани от членовете на УС. Отразеното в
трудовата книжка на ответника за периода от 07.04.2014г. до м.април 2019г.
било нищожно, доколкото не е бил налице трудов договор с ответника и
оспорва приложеното копие от трудова книжка по съдържание. Не било
вярно, че това бил трудов договор, нито било вярно, че възнагражденията на
ответника били трудови, нито пък било вярно и че такива били получените
от ответника суми. Неоснователно били получени от ответника и
„допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит".
Главният счетоводител нямал право да определя нито размера на
възнагражденията, нито каквото и да било допълнително
възнаграждение.Твърди че, посоченият от ответника трудов стаж, към датата
на заемане на длъжността „Председател" на кооперацията, като вид, като
функции и като продължителност, не бил обосновавал допълнително
възнаграждение за трудов стаж и опит. Оспорва твърдението, че през
процесния период имало „недостиг на работници" за кооперацията. Никога не
били сключвани договори между ищцовата кооперация и ответника за
полагане на труд от него, различен от функциите на Председател на
кооперацията. Освен, че не бил полагал извънреден труд, ответникът много
често бил отсъствал и не се бил появявал в кооперацията през продължителни
периоди от време. Твърди, че през целия период, през който ответникът е бил
Председател на ищцовата кооперация, не е била водена специалната книга за
отчитане на извънредния труд по чл.149 от КТ, ответникът никога не е
8
издавал изискуемите от закона заповеди за полагане на извънреден труд, в
т.ч. и от самия него, нито пък някога ответникът, като Председател, бил
представял изискуемия годишен отчет за извънреден труд в Инспекцията на
труда.
В срока по чл. 373 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил
отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа направените
възражения и оспорва изложеното от ищеца в допълнителната искова молба.
Сочи, че К. е член на ищцовата кооперация, което доказва като представя
„Актуален списък на член -кооператорите на ППЗК Зора с. Езерово към
22.03.2014г.". Поддържа, че сключеният между страните договор бил трудов.
Сочи, че ОС и УС са взели решения в един и същи смисъл - председателят да
работи по трудов договор и да получава основно месечно трудово
възнаграждение в размер на три минимални работни заплати за страната. По-
нататък сочи, че ако договорът на К. с кооперацията бил за управление,
допълнително възнаграждение за проф. опит и тр. стаж в размер на 8% също
би било дължимо, защото било договорено. Тази клауза от договора била
законна, дори ако той бил за управление. С нея не били нарушени нито
повелителни правни норми, нито добрите нрави. Поради недостиг на
работници, през почивните дни, а също и в работни дни, извън установеното
8-часово работно време, К. системно полагал труд в кооперацията като
тракторист. Ответникът имал свидетелство за управление на трактор с
ремарке още от 02.06.1999г. От 08.02.2015 г. бил правоспособен и за
управление на трактор с агрегатирани към него работни машини (плуг,
сеялка, дискова брана, торачка, култиватор и др.). От 10.06.2016г. бил
правоспособен водач и на специализирана и специална самоходна земеделска
техника (комбайни, самоходни пръскачки и др.). В случай, че съдът не
приемел за доказано твърдението за положения извънреден труд, то
практически между ответника и ищеца са били налице две трудови
правоотношения - едното е за работата му като председател, а второто е за
полагане на допълнителен труд при същия работодател. За този допълнителен
труд кооперацията също дължала на К. трудово възнаграждение, съобразно
предвиденото в щатното разписание възнаграждение за тракторист.
Ответникът бил добросъвестен получател на всички суми, които са му били
начислени във ведомостите за заплати. Той не бил получавал други
възнаграждения. Ако съдът намери, че главният иск е основателен, то тогава
9
приложение следва да намери чл.84, ал.2, според който „когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора*. В случая ответникът не е бил поканен да върне
получени от него суми. Следователно, дори ако главният иск е основателен,
К. не дължи мораторни лихви, не дължи обезщетение за забава.
В съдебно заседание ищецът, чрез законния си представител и
процесуален представител – адвокат, поддържа исковата молба, моли за
уважаване на предявените от него искове и за присъждане на разноски по
представен списък. Ответникът, лично и чрез процесуален представител -
адвокат, оспорва исковете, поддържа отговора си и моли за отхвърляне на
исковата претенция, както и за присъждане на разноски по представен
списък. И двете страни по делото са се възползвали от възможността и са
депозирали писмени защити по делото, в които доразвиват становището си
по същество.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна страна:
ПРИЕТО е за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между
страните, че ответникът К. С. К., ЕГН ********** е бил вписан в ТРРЮЛНЦ
като Председател на ППЗК „Зора“ – с. Езерово, ЕИК *********, в периода
04.04.2014г. до 02.05.2019г.
На л. 5 от делото е представен „трудов договор“ от 07.04.2014г., сключен
между ППЗК „Зора“, с. Езерово, представлявана от УС и К. С. К., като
служител, по силата, на който Кооперацията е възложила, а К. е приел да
изпълнява длъжността „председател“ с основно месечно трудово
възнаграждение – 885 лв. и допълнително месечно възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит -8%. В договора не е посочено работно време.
Подписан е от четирима от членове на управителния съвет, посочени
поименно за ППЗК „Зора“ и лично от К.. Удостоверено е че К. е постъпил на
работа на 07.04.2014г.
На л. 53 от делото е прието Допълнително споразумение към трудов
договор No 2 / 07.04.2014г. от дата: 03.12.2018г., с което основното трудовото
възнаграждение на К. е променено на 1530 лв. На л. 54 е прието
Допълнително споразумение към трудов договор No 2 / 07.04.2014г. от дата:
10
07.01.2019г., с което основното трудовото възнаграждение на К. е променено
на 1680 лв. И двете споразумения са подписани за ППЗК „Зора“ чрез К. като
председател.
На л. 55 е ангажирана и Заповед No 32 / 22.04.2019г. за прекратяване на
трудов договор No 2 / 07.04.2014г. с Председателя К. К., като причини за
прекратяването е посочено – „избор на нов председател, съгласно ЗК“.
Заповедта е връчена на К. на 14.05. 2019г.
Ангажиран е и заверен препис от трудовата книжка на К., от която се
установява, че е отбелязано надлежно сключването на трудов договор с ППЗК
„Зора“ от 07.04.2014г., както и последващите изменения в трудовото му
възнаграждение. От справка за сключени трудови договори от ТД на НАП –
Варна се установява, че е отбелязано сключването на процесния договор като
трудов /л. 66/.
След извършена служебна справка по партидата на ППЗК „Зора“ се
установява, че действащият към датата на подписване на договора устав на
кооперацията е този с редакция от 07.06.2008г./датата на обявяване/, като
впоследствие за процесния период Уставът е актуализиран на 23.04.2016г.,
като е направено обявяване на същия в АВ – ТРРЮЛНЦ на 10.05.2016г.
На л. 136- 138 е приет актуален списък на член –кооператорите на ППЗК
„Зора“ към 22.03.2014г., от който се установява, че ответникът К. С. К. е
вписан като член кооператор.
От ответника са ангажирани свидетелство за управление на МПС,
издадено от МВР – Варна, от което се установява, че К. е правоспособен
водач за МПС от категория „ АМ“, „В1“, „В“, „С1“, „С“ и „Ткт“, както и
свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и
мелиоративна техника, от което е видно, че за процесния период К. е
правоспособен за управлението на колесни и верижни трактори и
агрегатирани към тях работни машини, специализирана и специална
самоходна земеделска техника. специализирана и специална самоходна
горска техника и специализирана и специална мелиоративна техника
(машини за земни работи). /л. 116 и л. 117/.
В изпълнение на указанията на съда, от ищеца е представен по делото
препис от трудовото досие на К., което Кооперацията съхранява /л. 147 – 165/.
Част от документите по същото са: справка за приети уведомления по чл. 62
11
ал. 5 от КТ за прекратяване на правоотношението с К., заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение, копие на трудовата книжка на
К., Допълнително споразумение към трудов договор No 2 / 07.04.2014г. от
дата: 07.01.2019г., Допълнително споразумение към трудов договор No 2 /
07.04.2014г. от дата: 03.12.2018г., заключение от служба по трудова медицина
при „Марини 2“ ООД за пригодността на К. да изпълнява длъжността
„председател“, допълнително споразумение към трудов договор No 8 /
07.04.2014г., с което ищецът и ответникът се споразумяват от 01.01.2015г.
допълнителното му трудово възнаграждение за професионален опит да е в
размер на 9% , молба за ползване на платен годишен отпуск на К. за 2015г.,
заповед, с която е разрешено ползването, Допълнително споразумение от
08.05.2014г. към трудовия му договор, с което е променено основното му
месечно трудово възнаграждение на 1200 лв., както и допълнително
споразумение от 25.06.2014г. с идентично съдържание на това от 08.05.2014г.,
трудовият договор на К. от 07.04.2014г., служебна бележка за проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве на 08.05.2014г., диплом за
завършено висше образование, диплом за завършено средно образование и
автобиография. Единствено трудовия договор и допълнителното
споразумение към него от 08.05.2014г. са подписани от останалите четирима
членове на управителния съвет за ППЗК „Зора“, като останалите документи
са подписани за кооперацията от председателя К..
На л. 217 до л. 227 в изпълнение на задължение по чл. 190 от ГПК,
ответникът е декларирал, че за периода от учредяването до 09.03.1996г. няма
съхранени и предадени за съхранение в ДА Варна документи от ОС на
Кооперацията, както и за периода от 09.03.1996г. до настоящия момент няма
вземани решения на ОС за определяне на заплатата на председателя на
Кооперацията. Твърди, че на проведеното на 27.03.2004г. ОС на чл.
кооператорите е имало предложение за определяне на заплатата на
председателя, но не било взето решение. Обобщава, че за периода от 1996г. до
настоящия момент няма вземани решения, нито от УС, нито от КС за
определяне на размера на заплатата на председателя. Приложени са в копия
решение на ВОС за вписване на ППЗК „Зора“ от 12.12.1994г., протокол от ОС
от 12.10.1994г. за учредяване на кооперацията, както и списък на член
кооператорите към същата дата.
Допълнително ищецът ангажира Протоколи от 27.03.2004г. на ОС на
12
член кооператорите на ППЗК „Зора“ /л. 373 и л. 381/ и Протокол от
27.02.2004г. на УС на ППЗК „Зора“ /л. 379/. В двата протокола от 27.03.2004г.
са взети решения за избор на нов УС и КС, както и на председател, но не е
взето решение за определяне на размера на възнаграждението на
председателя. Въпросът е бил поставен за разискване, като при гласуването
не е взето решение.
На л. 308 от делото ответникът е ангажирал Протокол от ОС на член –
кооператорите на ППЗК „Зора“, проведено на 12.04.2018г., в който фигурира
решение, съобразно което се освобождава от отговорност Председателят на
Кооперацията, членовете на УС и КС за 2017г.
На л. 244 от делото е прието удостоверение, издадено от ИА „ГИТ“,
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, от което се установява, че за
периода от 07.04.2014г. – 02.05.2019г. ППЗК „Зора“ е отчела извънреден труд
на 30.01.2020г., отнасящ се за 2019г. На л. 284 до л. 299 са представени
16броя заповеди за полагане на извънреден труд за 2019г.в ППЗК „Зора“ за
различни служители на Кооперацията, сред които не фигурира ответникът К..
На л. 312 от делото е ангажиран препис от влязло в сила решение между
страните по в.гр.д. 2231 / 2021г. на ВОС, с което е осъдена Промишлено –
производствена земеделска кооперация ”Зора“ да заплати на К. С. К., както
следва: Сумата от 885 /осемстотин осемдесет и пет/ лева, представляваща
дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г.,
както и сумата в размер на 101.04 лв. /сто и един и нула четири/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2019г. до
08.06.2020 година; Сумата от 663.75 лева / шестотин шестдесет и три и
седемдесет и пет/ лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово
възнаграждение за месец април 2019г., както и сумата в размер на 72.28 лева
/седемдесет и два и двадесет и осем /, представляваща обезщетение за забава
за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2020 година; Сумата от 3 318.75 лева,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 60 дни /за 2017г.;
2018г.; 2019г./, както и сумата в размер на 361.38 лв. /триста шестдесет и един
и тридесет и осем/, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.05.2019г. до 08.06.2020г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба - 08.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, по исковете с правно основание
13
чл.60 от ЗК. За разликите до претендираните от К. суми исковете са му
отхвърлени. В мотивите е посочено, че правоотношението на К. с
Кооперацията не е трудово, като е прието, че обвързващият страните размер
на възнаграждение е този по трудовия договор, без да се съобразяват
последващите допълнителни споразумения.
Допусната, изготвена и приета е по делото съдебно-счетоводна
експертиза, по която в.л. Е. Т. /л. 259 – 265/ сочи, че на ответника са
начислявани задължения като трудови възнаграждения по фишове за работни
заплати, които включват за основна заплата, за прослужено време (клас) и за
допълнителни възнаграждения. Върху целите начислени възнаграждения са
удържани лични осигурителни вноски до размера на максималния
осигурителен доход за всеки месец съобразно утвърдения от ЗБДОО за ДОО,
за ДЗПО и за ЗО, както и върху разликата между начислените
възнаграждения и удържаните лични осигурителни вноски е удържан ДОД и
така се получава дължимата и заплатена действително сума по банкова
сметка на ответника. Във всички банкови платежни документи, с които е
заплатено трудовото възнаграждение на ответника е вписано като основание
„трудово възнаграждение" за съответния месец. Вещото лице изчислява, че
изплатените възнаграждения на ответника за целия процесен период се
равняват на 88 906,28 лв., а общо начислените му възнаграждения се равняват
на 107 812.42 лв. за периода м. 02.2017г. -м.03.2019г. От друга страна в.л.
сочи, че общо дължимите възнаграждения и клас за прослужено време
съгласно трудов договор № 8 от 07.04. 2014г. се равняват общо на 24 850.80
лв. за същият период, без да се съобразяват допълнителните споразумения.
Разликата между последните две стойности общо се равнява на 82 961.62 лв..
а по отделни дати е посочена подробно в таблица, част от заключението.
Вещото лице изчислява и размера на мораторната лихва за забава върху
всяка една от надплатените суми по пункт 2 от задачата, считано от датата на
плащането на съответната сума до 04. 04. 2021г., в т.ч. и като съобрази
ограничението по чл. 111, б. „в", предл. 2 от ЗЗД, поотделно за всяка сума,
като сочи общ размер – 21 868,62 лв. Вещото лице изчислява и размера на
нетното трудово възнаграждение на К. С. К. за работата му през периода
01.02. 2017г. — 30. 04. 2019г. в два варианта – съобразно фишове за заплати –
90 001,35 лв. и съобразно уговореното по трудовия договор /без да се
съобразят допълнителните споразумения/ - 19 881,62 лв. Всички
обстоятелства по изплащане на трудовите възнаграждения на К. са
осчетоводени надлежно, като К. е бил осигурен с код, който е за „служители
по трудови правоотношения“. При изслушване на вещото лице в рамките на
осз, проведено на 25.10.2021г. същото сочи, че по отношение на класа е взела
8%, като не е начислявала за всяка година увеличението по КТ.
Допусната е и приета повторна СЧЕ, изготвена от в.л. А. Т., по която
съобразявайки основното трудово възнаграждение в размер от 1 200 лв.,
уговорено с допълнителното споразумение от 08.05.2014 г. и годишната
индексация на трудови възнаграждения и съответно нетните размери, които е
следвало да получи ответникът, изплатените разлики над това
възнаграждение за периода 08.03.2017 – 24.04.2019 по дати са представени в
таблица, като общият размер на разликата възлиза на 61 483,10 лв. Вещото
лице сочи, че общият размер на мораторната лихва за забава към 04.04.2021г.
в този случай е 16 904,26 лв. Размерът на нетното трудово възнаграждение,
което ППЗК „Зора“ би дължала на ответника при зададените параметри за
периода 01.04.2017 г. – 30.04.2019 г. без обезщетението по чл.224 от КТ е 25
729.16 лв.
Ангажирани са от страните гласни доказателства посредством разпита на
14
свидетелите Г. И., К.А. и Х. Х., водени от ответната страна и свидетелите
Я.А., Н.Н. и К. Г., водени от ищеца. Свидетелите са допуснати за
установяване на твърденията на ответника за извършените от него дейности,
представляващи извънреден труд или такива по съвместителство, а тези на
ищеца – за опровергаване на твърденията. Всички свидетели, с изключение на
св. А. сочат, че през натоварените периоди в кооперацията, ответникът, който
е бил председател на същата, е вършил различни видове земеделска работа –
в зависимост от необходимостта – карал е комбайн, трактор, жънел, сеел,
пръскал и други. Единствено св. А. сочи, че не го е виждал на полето, а само в
рамките на двора да върши някаква земеделска работа, но предвид, че св. А.
не е бил постоянно на място в коопарцията, като други свидетели, които са
полагали труд, то неговите показания не са в противоречие. Съдът намира, че
следва да кредитира показанията на свидетелите, които не си противоречат, а
точно обратното – еднопосочни са и от тях се установява, че К., като
председател, е извършвал и всякакъв вид земеделска работа според
необходимостта.
Ангажирани са и свидетелските показания на В. К. по искане на
ответника, с които да се установява евент. загубване/ унищожаване на
документ, с който от ОС/УС е взело решение за определяне на
възнаграждението на председателя. Свидетелката изрично сочи, че е видяла
документ, но не си спомня от кого е бил издаден и какво конкретно е гласял.
Самата свидетелка, обаче сочи, че за периода от 2014г. до 2019г. са прилагали
при определяне на работната заплата, правилата, приети от председателя и не
са се съобразявали в счетоводството с нещо различно. Свидетелката е била
счетоводител по времето, когато К. е бил председател, а св. на ищцовата
страна – И.С. е приела работата и поела счетоводството след св. К.. Св.
Сопотска сочи, че е имало документ, в който е било обсъждано
възнаграждението, но решение за него не е било взето.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В производството е безспорно, че ответникът К. С. К., ЕГН ********** е
бил вписан в ТРРЮЛНЦ като Председател на ППЗК „Зора“ – с. Езерово, ЕИК
*********, в периода 04.04.2014г. до 02.05.2019г., както и че за посочения
период му се е дължало възнаграждение, като спорни моменти между
15
страните са вида на възникналото между страните правоотношение и по-
специално дали същото е трудово, както и размерът на определеното
възнаграждение.
Първият спорен въпрос дали правоотношението, възникнало между
Кооперацията и нейния председател е трудово или не, е бил разрешен с
влязло в сила между страните решение, което съдът следва да зачете /това по
в.гр.д. 2231 / 2021г. на ВОС/. В рамките на воденото производство по искова
молба на ответника К. срещу ППЗК „Зора“ за изплащане на дължимите му
възнаграждения, на основание процесния договор от 07.04.2014г., сключен
между ППЗК „Зора“, с. Езерово, представлявана от УС и К. С. К., като
служител и последващите споразумения, е възприета тезата, че
правоотношението на К. с Кооперацията не е трудово, като е прието, че
обвързващият страните размер на възнаграждение е този по трудовия договор,
без да се съобразяват последващите допълнителни споразумения или 885 лв.
Този въпрос не подлежи на преразглеждане в настоящото производство и
съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо. В този смисъл и възраженията
на ответника, че реално възнаграждението, което му се е дължало е в по-
висок размер, не се установяват.
По отношение на възраженията, че възнаграждение му се дължи за
положения извънреден труд/евентуално съвместителство, съдът намира, че
същите останаха недоказани. В правомощията на председателя на
кооперацията, законът, чиито разпоредби са пресъздадени и в актуалния за
процесния период Устав на кооперацията /както в редакцията от 2008, така и
в тази от 2016г./, са включени организацията изпълнението на решенията на
общото събрание, на управителния съвет и на органите на кооперативния
съюз, както и ръководството на текущата дейност на кооперацията, вкл. и
други функции, съобразно закона. В този смисъл и съдът приема, че
безспорно се установява, че К. е извършвал дейности на полето, като тези
дейности, обаче, не се изключват от функцията му на председател.
Характерът и видът на извършваната дейност от кооперацията изискват,
както и самите свидетели, сочат непрекъснат процес в определените
натоварени периоди от годината, което налага изпълнението на други
функции от председателя. Дали да се извършват, как, кога и от кого тези
активности е в организационните правомощия на самия председател - негово
управленско решение. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че самият
16
ответник е бил именно в качеството си на председател в посочения период и
респ. отговорен за съставянето на надлежните документи, по които да се
отчита положеният извънреден труд, евент. за сключване на договор за
съвместителство, в случай, че са налице такива. Безспорно е установено, че за
посочения период не е отчитан извънреден труд и не е сключен договор за
съвместителство. Извън горното, показанията на свидетелите не сочат
категорично в кой период, за колко време и какъв точно труд е полаган от К..
С оглед на гореизложеното и по отношение на размера на претенцията,
която съдът приема за основателна, същият следва да се определи,
съобразно заключението на вещото лице Е. Т., която изчислява, че
изплатените възнаграждения на ответника за целия процесен период се
равняват на 88 906,28 лв., а общо начислените му възнаграждения се равняват
на 107 812.42 лв. за периода м. 02.2017г. -м.03.2019г. От друга страна общо
дължимите възнаграждения и клас за прослужено време съгласно трудов
договор № 8 от 07.04. 2014г. се равняват общо на 24 850.80 лв. за същият
период, без да се съобразяват допълнителните споразумения. Разликата
между последните две стойности общо се равнява на 82 961.62 лв., като и до
този размер претенцията се явява основателна.
По отношение на претенцията за лихва за предхождащите исковата
молба периоди, същата е неоснователна. В тази връзка съдът съобрази
разрешението, дадено с ТР No 5/ 2017г. на ВКС, ОСГТК, а именно, че при
връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да
изпълни. В случая покана е отправена с исковата молба, поради което и за
предхождащите периоди лихва за забава не се дължи, а такава следва да се
присъди от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода от спора, и на двете страни в спора се дължат разноски.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат сторените от него разноски,
съобразно уважената част от иска, за които същият е представил и списък по
чл. 80 от ГПК /л. 383/. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение ответникът е направил възражение за прекомерност, както и
възражение, че същото не е заплатено. Възражението за прекомерност е
неоснователно, доколкото възнаграждението е изчислено в минималния
17
размер, съобразно действащата към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие редакция на Наредба No 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представени са и
доказателства за неговото изплащане. На ищеца съобразно уважената част от
исковете следва да се присъди сумата от 6392,39 лв. На ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете се дължи сумата от 676 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес: **************, ДА
ЗАПЛАТИ на Промишлено-производствена земеделска кооперация „Зора“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Езерово, община
Белослав, област Варна, представлявана от П.В.П. – Председател, общата
сума от 82 961,62лв. /осемдесет и две хиляди деветстотин шестдесет и
един лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща получени от
ответника, в качеството му на председател на ищцовата кооперация суми без
основание за „бонуси" през периода от 08.03.2017г. до 24.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда: 05.04.2021г. до окончателното заплащане на
задължението, на основание 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Промишлено-производствена
земеделска кооперация „Зора“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с.Езерово, община Белослав, област Варна, представлявана от
П.В.П. – Председател, срещу К. С. К., ЕГН **********, с адрес:
**************, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца на
основание чл. 86 от ЗЗД и общо сумата от 22 668,87лв. /двадесет и две
хиляди шестстотин шетдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща сбор от всички дължими лихви за забава, изчислени за всяко
извършено плащане в общия размер на главницата, от периода на забавата /
датата на получаване на сумата/ или съобразно чл.111 т.“в“ от ЗЗД, до
04.04.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес: **************, ДА
ЗАПЛАТИ на Промишлено-производствена земеделска кооперация „Зора“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Езерово, община
18
Белослав, област Варна, представлявана от П.В.П. – Председател, сумата от
общо 6 392,39 лв./шест хиляди триста деветдесет и два лева и тридесет и
девет стотинки/, представляващи сторените от ищеца разноски в
настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Промишлено-производствена земеделска кооперация
„Зора“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Езерово, община
Белослав, област Варна, представлявана от П.В.П. – Председател, ДА
ЗАПЛАТИ на К. С. К., ЕГН **********, с адрес: **************, сумата от
общо 676 лв. /шестстотин седемдесет и шест лева/, представляващи
сторените от ответника разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
19