Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 19.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На десети юни,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
83 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление/НП/ № 20-0451-000114/04.03.2020г на Началника РУП
към ОДМВР Ловеч,РУ Ябланица.
Жалбодателят излага,че не е доволен от
атакуваното постановление,като моли същото да бъде изменено,като се намали
размера на наложените административни наказания в минимално допустимите по
закона.Съжалява за инцидента с другия автомобил,причинените щети е обещал да
заплатки на собственика в пълния размер.Няма в практиката си на водач на МПС/
други тежки нарушения,поради което счита,че така наложените в максимален размер
наказания са твърде завишени и моли да бъдат намалени в минималния законов
размер.
Жалбодателят, редовно призован,се явява лично
в съдебно заседание и поддържа жалбата
си.
Ответникът по жалбата-наказващият орган ,редовно
призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява в
производството.В съпроводителното писмо с което е изпратена преписката на
съда,моли да се остави без последствие жалбата и се потвърди наказателното
постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
– поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният
срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
По основателността на жалбата съдът
съобрази следното:
От приложените по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите Ц.Г.Ц.,Ц.Н.Н.
и Ц.И.Ц.,съдът приема за установено следното:
Свидетелят
Ц.Г.Ц. е полицейски служител при РУП-Ябланица,като заема длъжността „младши
автоконтрольор“.На 16.02.2020г бил на работа,като с колегите му получили сигнал,около 02.45 часа,че на улица
„Г“ в град Я е възникнало ПТП с материални щети и водачът е напуснал
произшествието.На мястото на произшествието установили потърпевшия от
произшествието,били снети обяснения от него и други лица-очевидци,намиращи се
на мястото на инцидента.Последните заявили,че жалбодателят В.И. е реализирал
процесното ПТП,имало е саморазправа и е напуснал произшествието.
Свидетелите Ц.Н.Н. и Ц.И.Ц. твърдят,че са
видели непосредствено преди произшествието жалбодателят да управлява лек
автомобил марка „хххх“,като последният твърди,че след настъпване на
произшествието жалбодателят е слязъл от автомобила и влязъл в казино,в близост
до мястото на произшествието,след това излязъл и си тръгнал.
Актосастъватилет-св.Ц.,заявява,че актът за
установяване на административно нарушение/АУАН/ е съставен на жалбодателя на
по-късен етап,когато същият „дошъл“ сутринта.
В съставения АУАН е посочено,че жалбодателят
е нарушил нормата на чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП,като след реализиране на ПТП
с материални щети напуска мястото на инцидента,без да има съгласие с останалите
участници в него и без да уведоми съответните служби за контрол на
МВР.Жалбодателят е отразил,че няма възражения срещу констатациите в акта.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление №20-0451-000114/04.03.2020г,с което за посоченото в акта нарушение и на основание
чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП на жалбодателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
От справката за нарушител водач,по имената на
жалбодателя са посочени издадени 6 наказателни постановления,като срещу три от
тях има отбелязване,че са влезли в сила,както и съставеуни в периода 2017-2019г
7 броя фишове,за различни нарушения по ЗДвП.
Изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства,както и от събраните гласни такива посредством разпита на
свидетелите Ц.Г.Ц.,Ц.Н.Н. и Ц.И.Ц..
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата е частично
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
При извършената цялостна проверка за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,съдът не намира допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление,които да водят до отмяна на наказателното постановление.
Съдът приема, че на посочените в наказателното постановление място и време жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП, като деянието е извършил виновно, и следва да бъде ангажирана отговорността му за нарушение по чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП. Изложената в АУАН и наказателно постановление фактическа обстановка не се и оспорва от жалбодателя,като съдът изцяло дава вяра на показанията на актосъставителя,който заявява,че при снемане на обяснения на свидетели-очевидци,същите са заявили,че след произшествието жалбодателят е слязъл от управлявания от него автомобил и е имало разправия,т.е. имало е контакт между жалбодателя и водачът на другото увредено МПС,като същите не са постигнали съгласие относно обстоятелствата,свързани с произшествието.Т.е. нарушението ,извършено от жалбодателя покрива фактическия състав на чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП.
Изложеното налага съдът да упражни правомощието си по чл. 63,ал.1 от ЗАНН, като при същите фактически констатации от обстоятелствената част на наказателното постановление същото следва да бъде изменено, като вместо наложеното на жалбоподателя административно наказание - глоба в размер на 200 лв. се наложи наказание „Глоба“ в размер на 150.00 лева,а вместо наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,се наложи наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
На жалбодателя са наложени наказания в
максимално установените размери,като в този смисъл съдът счита, че
административно-наказващият орган не е съобразил наличието и на смекчаващи
вината обстоятелства-направеното самопризнание от страна на
жалбодателя,изразеното съжаление/макар и в жалбата/ за извършеното
нарушение,подбудите за извършване на нарушението,данните от справката за
нарушител-водач, като е определил размера на административното
наказание не според изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Съдът счита, че наложените на
жалбоподателя административни наказания в случая следва да бъдат при незначителен превес на
утежняващите отговорността на жалбодателя
обстоятелства.
Съдът счита, че извършеното
нарушение не е маловажен случай, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са само онези случаи,
които се отличават по своята степен на обществена опасност от обикновените
случаи за този вид, но настоящия случай
с нищо не се отличава от обичайните нарушения от този вид и следователно не
следва да се тълкува като „маловажен”.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0451-000114/04.03.2020 на Началник РУП към ОДМВР
Ловеч,РУ Ябланица, като вместо
наложените на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП
административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, НАЛАГА
на В.Л.И.,ЕГН:********** *** основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП административни
наказания – „ГЛОБА“ в размер на 150.00/сто и петдесет/лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 4/четири/месеца, за извършеното нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б.“в“
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред
Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган, по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: