№ 2815
гр. Варна, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501431 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59, чрез
“Адвокатско дружество Б.и Б.“, представлявано от адв.Ц.Б., със съдебен адрес: гр. София,
******, против Решение №260134 от 02.03.2022г. постановено по гр.д.№823/2021г. на PC
Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя, против Г. Т. М., с ЕГН
**********, със съдебен адрес:гр.Варна, *********, чрез адв.Б.Б., иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3851.72лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за застраховка ”Каско” по
щета ********1 за причинени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2017г. в
гр.Варна по вина на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния
закон и при неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал.
Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че в хода на производството не е установен един
от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно
неправомерното поведение на водача на мотоциклет “Кавазаки 2Х600-G1“ с ********* - Г.
Т. М.. Поддържа се, че по делото не е проведено надлежно съдебно дирене, чрез събиране на
всички допуснати доказателства, тъй като в нарушение на чл.148 от ГПК и на принципа на
равенство между страните, съдът е отменил определението си, с което е допуснал до разпит
1
свидетелят на А. И. У.. Сочи се, че съгласно дадени от съпругата на свидетеля сведения,
същия пътува под чужд флаг и ще се завърне месец юни-юли 2022г., поради което делото е
следвало да бъде отложено за следваща дата, на която свидетелят У., който е участник в
процесното ПТП. Поддържа се, че разпита на свидетеля е наложителен за да се съберат
всички допуснати от съда и относими към предмета на спора доказателства. Вместо това
делото е обявено за решаване, без да е изцяло изяснено от фактическа и правна страна,
което е дало за резултат немотивирано и неправилно съдебно решение, постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. На следващо място се сочи, че по делото
е приет като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, който протокол съставлява
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК и се ползва с материална доказателствена
сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Сочи се относима съдебна практика, според която констативният протокол за
пътнотранспортно произшествие, се ползва с обвързваща съда формална доказателствена
сила не само относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на
длъжностното лице-съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото му
удостоверително изявление. Поддържа се, че въпросният протокол не е оспорен от
ответника както в отговора на исковата молба, така и в хода на съдебното производство, но
въпреки това съдът не се е съобразил с доказателствената му сила и с отразеният в него
механизъм на ПТП, а именно че водача на мотоциклет “Кавазаки 2X600-G1“ с ***** не
спазва необходимото разстояние при движение зад друго ППС и блъска движещия се пред
него л.а.“Шкода Октавия“ с *******. Твърди се, че в обжалваното решение, съдът не е
обсъдил поотделно и съвкупност приетите в производството по делото доказателства, не е
изложил ясни и обосновани мотиви защо не кредитира констативният протокол за
пътнотранспортно произшествие. На последно място се поддържа, че абсолютно
едностранчиво, без да се съобрази с останалия доказателствен материал по делото, в
частност с наличието на два варианта на САТЕ относно вината за настъпване на процесното
ПТП, и без да проведе пълно съдебно дирене, чрез изслушване свидетелските показания на
А. У., решаващият състав неправилно е основал решението си изцяло на свидетелските
показания на свидетелят А.. Твърди се, че св.А., който сочи, че е очевидец на процесното
ПТП, не фигурира като свидетел в констативния протокол за ПТП и в досъдебното
производство. Поддържа се, че дадените от този свидетел показания противоречат с
останалите събрани по делото доказателства, като едновременно с това са и непълни и
неясни. Сочи се, че според заключението на СATE и констативния протокол за ПТП, ударът
е настъпил в средната пътна лента, а според свидетелят инцидента е станал в крайна дясна
лента. Сочи се, че свидетелят не е дал отговор на въпросите дали водачът на лекият
автомобил е подал светлинен сигнал преди евентуалното си преминаване от лента в лента,
къде на платното за движение се е намирал мотоциклета, какъв автомобил е управлявал свА.,
какъв е бил автомобила пред него, с каква скорост са се движили двата автомобила, които са
съумели да спрат и да избегнат удара и с каква скорост се е движил мотоциклета, който не е
успял да избегне удара. Поддържа се, че ако управляваният от свидетелят лек автомобил, се
2
е движил със скорост 50-60 км./ч., каквито са показанията му и той е успял да реагира и
спре, то тогава следва извод, че мотоциклетът, който не е успял да спре, да се е движил със
значително по-висока скорост от максимално разрешената в населено място. Твърди се, че
дори действително водачът на л.а.“Шкода Октавия“ да е извършвал престрояване от лента в
лента, то водачът на процесния мотоциклет е бил длъжен да се движи със съобразена със
закона и с конкретните пътни условия скорост, така че да пази себе си и другите участници
в движението. В заключение се поддържа, че с поведението си Г. Т. М., е станал причина за
настъпване на процесното ПТП и виновно е причинил имуществени вреди върху л.а.“Шкода
Октавия“ с ******* застрахован при жалбоподателя. Моли за отмяна на атакуваното
решение и уважаване на предявеният иск, както и за присъждане в полза на въззивника на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателя, за допуснато процесуално нарушение на решаващия съд и за неправилност
на постановеният съдебен акт. Поддържа се, че съдът е извършил нужните и
законосъобразни процесуални действия, съответно правилно и задълбочено е обсъдил
събраните доказателства, което е дало за резултата постановяването на правилен и
законосъобразен съдебен акт. Развити са подробни съображения в подкрепа на взетото
становище. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебни
разноски за въззивната инстанция.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Жалбоподателят е направил искане за събиране на гласни доказателства на
основание чл.266, ал.3 от ГПК, като е изложил съображения за допуснати от РС Варна
процесуални нарушения при заличаване на допуснатия на страната свидетел.
Въззивният съд намира, че искането за разпит на свидетелят У., е основателно, тъй
като такова искане страната, е отправила своевременно пред първоинстанционния съд, като
по същото е налице положително произнасяне, но в последствие свидетелят е заличен с
мотив за затрудненото му във времево отношение участие в о.с.з. и защото не може да бъде
заменен с друг свидетел.
И двата довода на районният съд са неправилни, доколкото в случая трудността за
разпит на свидетеля е констатирана еднократно и без приложение на чл.158, ал.1 от ГПК,
чрез определяне на краен срок за събиране на гласните доказателства. Осен това изводът на
първоинстанционния съд, че свидетеля не може да бъде заменен с друг противоречи на
данните по делото, според които е имало и други очевидци на инцидента и по-конкретно
съпругата на свидетеля У., която се е намирала в увредената кола. Ето защо и предвид
факта, че разпита на свидетеля ще послужи за изясняване на релевантните по делото факти,
следва да се допусне и призове за разпит свидетелят А. И. У., който е бил водач на
3
л.а.“Шкода Октавия“ с *******, към датата на увреждането.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на “ЗАД “Алианц България““ АД,
с ЕИК *********, против Решение №260134 от 02.03.2022г. постановено по гр.д.
№823/2021г. на PC Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя, против Г. Т.
М., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3851.72лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по договор за застраховка ”Каско” по щета ********1 за причинени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2017г. в гр.Варна по вина на ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
ДАВА възможност на “ЗАД “Алианц България““ АД да се ползва от показанията на
свидетелят А. И. У., с адрес: гр.Варна, ул.****, при режим на призоваване, за установяване
на обстоятелствата свързани с настъпване на процесното ПТП.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1431/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 02.11.2022г. от 14.00 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
ДА се призове свидетеля А. И. У..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4