РЕШЕНИЕ  

 

     №       95   /           22.07.2020г.            град  Пазарджик

 

 

В         И  М  Е  Т  О       Н  А         Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    двадесет и трети юни  две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

секретар:Петя Борисова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №128  по описа за   2019  година

 

Производството е по реда на чл.26 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД и при условията на алтернативност е предявен иск по чл.307 от ТЗ.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от „ШЕВРИЕ“ ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к. Надежда4 бл.424 вх.“а“ ет.1 ап.2, представлявано от управителя си –Б.А.С. ***, представлявана от кмета К. К., в която ищецът твърди, че община В. е собственик на част от общински имот, представляващ имот пл.№, местност „Г. М.“ по КВС на  гр.В., за който е образуван УПИ  с площ от 18473 кв.м., отреден за отглеждане на животни. За същия е била издадена виза за  проектиране по смисъла на чл.12 от ЗУТ, съгласно  която се разрешава проучване и проектиране  на сгради за животновъдни обекти на кози – майки и техни приплоди – производствени и обслужващи сгради за селскостопанска дейност.

Сочи се, че с договор №205 от 09.02.2017г. ищцовото дружество „Шеврие“ ЕООД придобило възмездно от община В. правото да построи обект със застроена площ от 14778 кв.м. върху описания  недвижим имот, частна общинска собственост, срещу заплащане на сумата 38311.38лв. Право на строеж било придобито на основание  проведен търг с явно наддаване по реда на ЗОС и съгласно заповед на Кмета на общината № 2057/24.11.2016г.Във връзка с предназначението на имота на база издадената виза за проектиране, след придобиване на правото на строеж ищецът стартирал процедура по изготвяне на одобрение на инвестиционен проект за изграждане на животновъдна ферма за кози – майки и техните приплоди.

           В хода на съгласуване на  инвестиционния проект твърди ищецът, се установило, че  била налична техническа невъзможност /липсвал магистрален водопровод от който да се извърши отклонение за имота и такъв не се предвиждал за изграждане/ имот пл. №, местност „Г. М.“ по КВС на  гр.В., за който бил образуван УПИ  с площ от 18473 кв.м. да бъде присъединен към водоснабдителната мрежа, поддържана от „Водоснабдяване, канализация и териториален  водоинженеринг“ ЕООД – Велинград. Тъй като ВКТВ бил единствения ВиК-оператор за  условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, то нямало възможност имотът да се водоснабди чрез друго експлоатационно дружество.

При горното фактическо положение била налице обективната невъзможност да се построи животновъдна ферма върху общинския имот с пл.№ , местност „Г. М.“ по КВС на гр.В., тъй като същата не можела да бъде водоснабдена.      

Поради това се твърди, че е налице невъзможен предмет на договор № 205 от 09.02.2017г. за учредяване на безвъзмездно право на строеж, тъй като строителството, за което е отреден имотът не можело да бъде изпълнено.

Във  връзка с изложеното се моли, съдът да постанови решение с което да прогласи за нищожен договор №205/09.02.2017г. между „Шеврие“ ЕООД и община В., с който дружеството е придобило възмездно право на строеж за животновъдна ферма върху имот пл.№, местност „Г. М.“ по КВС на гр.В., за който бил образуван УПИ с площ от 18473 кв.м.

Моли се  да бъде осъдена Община В. да заплати на ищеца сумата от 38 311.38 лева, на основание чл.34 от Закона за задълженията и договорите.

При условията на евентуалност  се моли съдът, ако прецени, че договор № 205/09.02.2017г. между „Шеврие“ЕООД и Община В. има предмет, то да развали същия на основание чл.307 от ТЗ.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът по делото не е депозирал писмен отговор, не се е явил и на проведеното о.с.з на 23.06.2020 година.

В проведеното съдебно заседание на 23.06.2020 година ищецът поддържа становището си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор №205/9.02.2017 година с който ответната община В. е учредила на ищцовото дружество „Шеврие“ ЕООД възмездно за срок от 10 години право на строеж за изграждане на обект със ЗП- 14 778 кв.м., върху недвижим имот частна общинска собственост имот пл.№, местност „Г.М.“ по КВС на  гр.В., за който е образуван УПИ  с площ от 18473 кв.м., отреден за отглеждане на животни. За същия е била издадена виза за  проектиране по смисъла на чл.12 от ЗУТ, съгласно  която се разрешава проучване и проектиране  на сгради за животновъдни обекти на кози – майки и техни приплоди – производствени и обслужващи сгради за селскостопанска дейност.

В чл.5 от представения от ищеца договор се установява,че цената която приобретателят е заплатил е в размер на 38 311.38 лева и е била определна на база публично оповестен търг с явно наддаване.

От допуснатата СТЕ се установява, че не е бил налице на място довеждащ водопровод от който да се извърши водохващане на имот с пл.№,  м.“Г. М.“ по КВС на гр.В. за който е образуван УПИ .Установява се,че не е била налице възможност за водоподаване към имота посредством водопроводна мрежа и към дата - 9.02.2017година.Според експертизата имота е разположен в земеделска територия и отстои на 100 м.л. посока юг от главен път от републиканската пътна мрежа В.-П. и на 800 м.л. посока изток от урбанизираната територия на гр.В.Същствуващ захранващ водопровод и канализация, собственост на „Водоснабдяване, канализация  и териториалне водоинженеринг“ ЕООД - Велинград, са разположени под главен път от републиканската пътна мрежа В.-П.до моста на река М.За изграждането на довеждащ водопровод до имота е било необходимо изграждане на подземно трасе за разполагане на мрежите от техническата инфраструктура под съществуващ местен полски път с дължина на трасето 530 м.л.Установява се от експертизата, че ВКТВ ЕООД  гр.Велинград до този момент не е разполагал със средства и не планирало изграждането на довеждащ водопровод до имот с пл.№ м.“Г. М.“ по КВС на гр.В.

Според заключението на вещото лице за изграждане на по пряко трасе било нобходимо да се премине през частни земеделски имоти, за които трябвало да има учредено право на преминаване.

Съдът като взе предвид изложените обстоятелства в исковата молба,приема следното от правна страна:

Нищожността на договора или на негова клауза, съгласно чл.26 от ЗЗД, може да произтича от противоречието с императивна норма на закона, когато с договора или съответната клауза договарящите целят заобикаляне на закона или когато касае съглашение за невъзможен предмет.

Съгласно чл.26 ал.2 предл. първо ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. Нищожността поради невъзможен предмет предполага , че предмета на сделката не само не съществува към момента на сключване на сделката , но е невъзможно и да възникне.

В хипотезите на чл.26 ал.1 от ЗЗД сделката има възможен предмет, но законът изрично забранява разпореждането с този предмет по силата на договор.

Разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗС е предоставена правната възможност собственикът на земята да отстъпи на друго лице да построи сграда върху нея както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята т.н. конститутивна сукцесия. Учреденото право на строеж може да е прехвърляне на бъдеща вещ , по силата на което приобретателят ще стане собственик на вещта , когато тя бъде изградена в груб вид, удостоверено по надлежен начин от органите на общинската /районна/ администрация, натоварена с функциите по надзор в строителството.

Като ограничено вещно право, произтичащо от правото на собственост /конститутивната сукцесия/, за титуляра на правото на собственост /суперфициар/ възниква правомощието да построи сграда върху чужда земя и да придобие собствеността на построеното, както и възможността да ползва земята в рамките на необходимото ползване на постройката, като визираните от законодателя правомощия формират едно единно право.Собствеността, на постройката като основна последица на това единно право, може да възникне само ако сградата /постройката/, съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, съдържащ минималните признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на СПН, съгласно чл. 181 ал.2 ЗУТ, както и ако са изпълнени всички други специфични изисквания.

   В настоящият случай данните по делото сочат, че продавачът на правото на строеж не е проучил в достатъчна степен дали ще може да бъде изградена сграда и как ще стане водоподаването към нея, поради което е налице хипотезата на чл.26 ал.2 предл. 2 от ЗЗД – невъзможен предмет на сделката и същата следва да бъде обявена за нищожна.

Като последица от обявяване нищожността на сделката следва, продавачът да върне заплатената цена на ищцовото дружество, която е в размер на 38 311.38 лева.

Който е получил нещо без основание е длъжен да го върне, а когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко,което е получила от нея- така чл. 34 от ЗЗД. Плащането на цената по нищожния  договор е бузспорно. А  в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача/ по банков път по сметка на общината/ е  с характер на разписка, частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Ответникът не е опровергал по никакъв начин записаното изявление по отношение плащането на цената, поради което следва да бъд осъден да я върне.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се полагат разноски.Съобразно представния списък по чл.80 от ГПК,направените разноски от ищеца са в размер на  общо 3810.14 лева от които ДТ-1901.74 лева, депозит за в.л. – 200 лева,ДТ Авп.-38.40 лева и адв. хонорар- 1670 лева.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                      Р     Е     Ш     И:

 

 ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключеният между „ШЕВРИЕ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к. Надежда 4,  бл.424 вх.“а“ ет.1 ап.2, представлявано от управителя - Б. ***, представлявана от кмета К.К., договор №205/9.02.2017 г., по силата на който „Шеврие“ ЕООД е придобило възмездно право на строеж за животновъдна ферма върху имот пл.№, местност „Г. М.“ по КВС на гр.В., за който бил образуван УПИ  с площ от 18473 кв.м., за сумата от 38 311.38 лева, на основание чл.26 ал.2 предл. първо от ЗЗД, поради невъзможен предмет.

ОСЪЖДА община В., с адрес гр.В. бул.“Х. А.“ №, представлявана от кмета К. К.  да заплати на „ШЕВРИЕ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к. Надежда 4,  бл.424 вх.“а“ ет.1 ап.2, представлявано от управителя - Б.А.С., на основание чл.34 от ЗЗД, сумата от 38 311.38 лева, представляваща  продажна цена по договор №205/9.02.2017 година, както и разноски в настоящото производство размер на  3810.14 лева.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

             Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: