Р Е Ш Е Н И Е
№ 648
гр. Русе, 04.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5503 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД против С.Д.Д.-М., в която се твърди, че на
14.11.2016г. бил подписан Договор за потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД в качеството на
кредитодател и С.Д.Д.-М., в качеството на кредитополучател. По силата на този
договор на ответника бил предоставен кредит в размер на 841,32лв., от които: 799,00лв.
за закупуване на стока - конзола за видеоигри, марка SONY, модел PS-4 и 62,32лв. – размер на кредита за
застрахователна премия съгласно Сертификат от 14.11.2016г. От кредитополучателя
20,00лв. били заплатени в брой с лични средства, описани в договора като
„първоначална вноска“. Кредитополучателят се задължил да възстанови получената в кредит сума чрез 12 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 85,18лв.
След усвояването на
кредита длъжникът не изпълнил задължението си за заплащане на месечни вноски,
поради което останала непогасена сума в общ размер на 1055,71лв., включваща
задължение за главница, възнаградителна лихва и неустойка за забава.
На 13.06.2017г. на основание Протокол № 25 към
Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г., кредиторът БНП
„Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземането си от
ответника С.Д.Д.-М. по процесния договор.
В изпълнение на императивната разпоредба на
чл. 99 ЗЗД, на 31.05.2019г. на длъжника било изпратено писмо, с което е
уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението спрямо него
кредитор по процесното вземане е „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Със същото писмо бил
поканен и доброволно да изпълни задълженията си. Поканата също била получена
лично от длъжника, който въпреки това не изпълнил задължението си. Ищцовото
дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № ****/2019г. по описа на Районен съд – Русе, по което е издадена
Заповед за изпълнение. Срещу последната длъжникът депозирал възражение, с оглед
на което се моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно решение,
с което да се признае за установено, че С.Д.Д.-М. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
сумата: 841,32лв. - главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****от
14.11.2016г. и 13,55лв. - мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, дължима за периода
21.12.2016г. - 15.07.2019г. (дата на изпадане в забава - дата на подаване на
заявлението в съда), дължими на основание Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ****от 14.11.2016г., ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение от 17.07.2019 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на предявеният иск.
Оспорва да е налице редовното му уведомяване за извършената цесия, както и
възразява, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на част от
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1 т. 10 и т. 12 от
същия закон, поради което следвало да бъдат приложени последиците на чл. 22 ЗПК.
Освен това счита, че претенцията е напълно недоказана, тъй като към исковата
молба не било представено доказателство за извършените плащания.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 14.11.2016г.
е подписан Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта между „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД в качеството на кредитодател и С.Д.Д.-М., в качеството на
кредитополучател. По силата на този договор на ответника е предоставен паричен кредит
в размер на 841,32лв., от които: 799,00лв. за закупуване на финансирана стока,
а именно: конзола за видеоигри, марка SONY, модел PS-4 и 62,32лв. за плащане на застрахователна
премия съгласно Сертификат от 14.11.2016г. От размера на отпуснатия кредит
20,00лв. били заплатени в брой от ответника, описано в договора като
„първоначална вноска“. Ответникът като кредитополучател се задължил да
възстанови получената в кредит сума чрез
заплащане на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
85,18лв., съгласно погасителен план съдържащ се в договора, като първата
погасителна вноска е с падеж на 20.12.2016г., а последната на 20.11.2017г.
Кредитът е с ГПР 43.08% и договорен лихвен процент 36,36%.
При сключване на
процесния договор за кредит, на ответника е издаден застрахователен сертификат
от „Кардиф Животозастраховане – Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане,
Клон България“ за застрахователно покритие на рискове „Защита на плащанията“,
„Смърт в резултат на злополука или заболяване“, „Инвалидизация над 70% в
резултат на злополука или заболяване“ и „Продължителен болничен над 60 дни“.
Към договора за
кредит е приложен и дубликат на служебен бон, издаден от „***“ ЕАД за заплатена
от сметка на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД на 14.11.2016г. сумата от 779лв.
и сумата от 20лв. в брой, представляваща цена на стока – PS4, с клиент ответникът С.Д. – М..
На 13.06.2017г. с
Протокол № 25 към Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г.,
кредиторът БНП „Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД е прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
вземането си от ответника С.Д.Д.-М. по процесния договор, посочено под №***в
приемо -предавателния протокол към договора, приложен по делото.
На 04.06.2019г.
ответникът лично е получил съобщение, с което е уведомен от ищцовото дружество
в качеството на пълномощник на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД за извършената
цесия и е поканен да заплати на новия кредитор дължимите суми по процесния
договор.
По депозирано от
ищцовото дружество заявление на 15.07.2019г. е образувано ч.гр.д.№****/2019г.
по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу ответника с №***/17.07.2019г.
за сумите: 841,32лв. – главница, 200,84лв. договорна лихва, начислена за
периода от 14.11.2016г. до 15.07.2019г.,13,55лв. мораторна лихва за периода
21.12.2016г. до 15.07.2019г. ведно със законната лихва върху претендираната главница
считано 16.07.2019г. до окончателното й изплащане, дължими по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта от 14.11.2016г.,
както и за сумата от 25лв. разноски по делото.
В срока по чл. 414 ГПК, ответникът в качеството си на длъжник по заповедното производство е
депозирал възражение за недължимост на претендираните от него суми, което не е
обосновал.
По депозирана в
хода на производството молба от ищцовото дружество, на основание чл. 232 ГПК
производството е прекратено по първоначално заявената с исковата молба
претенция за установяване дължимостта на 180.84лв. договорна лихва.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване
на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника, поради което се явява процесуално допустим.
Няма спор по делото
относно наличието на сключен между ответника и "БНП Париба Пърсънал
Файненс" ЕАД договор за паричен заем и размерът на предоставената в заем
сума, а именно 841,32лв. Ответникът не е оспорил представените по делото
писмени доказателства, както и изложените в исковата молба твърдения относно
това обстоятелство. Оспорил е да му е съобщена извършената цесия, както и
наличието на основание процесният договор да бъде приет за недействителен
поради това, че не отговаря на императивни изисквания на ЗПК.
Видно от
неоспореното от ответника известие за доставка на пощенска пратка (стр. 14 от
делото), той лично е уведомен за извършената цесия, поради което възражението
му в тази насока се явява неоснователно. Дори и да се приеме, че изпратеното до
него уведомление от новия кредитор, надлежно упълномощен да съобщи цесията от
първоначалния кредитор (за което няма законова забрана) не е породило целения
ефект, то с връчването на исковата молба и доказателствата към нея след
образуване на настоящото производство, ответникът е надлежно уведомен за
цесията. Също така съгласно установената съдебна практика (прим. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г.
на І т.о. на ВКС), длъжникът може да възрази успешно за липсата на уведомяване,
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от него лице до момента на уведомяването, каквото твърдение в
случая не е налице.
На следващо място
не следва да бъдат обсъждани възраженията на ответника относно недействителността
на процесния договор, доколкото ищецът е оттеглил претенцията си за заплащане
на договорна лихва. Евентуалната основателност на тези възражения би имала
отношение към дължимостта на договорната лихва, а не към задължението за
заплащане на предоставената в заем главница и обезщетението за забава.
Недействителността на договора за потребителски кредит не води до отпадане на
задължението на получилия в заем парична сума да я върне на кредитора.
Също така за
доказаността на исковата претенция (след оттегляне на иска за договорна лихва)
е достатъчно да бъде установено предоставянето на сумата в заем, което е доказано
по делото чрез представените и неоспорени писмени доказателства, включително
тези установяващи закупуването на описаната по-горе стока. Евентуалното плащане
на част или цялото задължение по договора следва да бъде установено от
ответника като задължено лице, но в конкретния случай той дори не е направил
възражение за това, поради което възражението му и за недоказаност на иска
следва ада бъде отхвърлено като неоснователно.
По изложените
съображения предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен за
сумите от 841,32лв. главница и 13,55лв. договорна лихва.
При този изход на
спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцовото
дружество разноски за настоящото производство в размер на 75лв. за платена държавна такса и разноските
за заповедното производство в размер на 25лв. за държавна такса. В полза на ищеца не следва да се присъжда
държавната такса, заплатена за оттеглената искова претенция.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Д.Д. -М. ЕГН**********, с адрес *** дължи на „ЕОС Матрикс”
ЕООД с ЕИК131001375, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, сумите 841,32лв.
– главница, 13,55лв. обезщетение за забава за периода от 21.12.2016г. до 15.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница считано 16.07.2019г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №***/17.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№****/2019г. по описа
на РС-Русе.
ОСЪЖДА С.Д.Д. -М.
ЕГН**********, с адрес *** да заплати на
„ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“
№4-6, сумата от 25лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2019г.
и сумата от 75лв. разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: