№ 667
гр. Кюстендил, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520102410 по описа за 2022 година
С. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: ******, чрез пълномощника адв. Е. И. –
АК – Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2 е предявила
против „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК: 20939675, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29,
представлявано от Симеон Андонов, иск да бъде обявена за нищожна
клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договор за кредит от 07.09.2022г., сключен между
страните, предвиждаща заплащането на неустойка, като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит.
Ответникът оспорва иска развивайки подробни съображения в тази
насока,моли за отхвърлянето му и за присъждането на разноските по делото.
КРС,след като обсъди доводите и възраженията на страните и
доказателствата по делото при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за
установено следното:
Видно от индивидуален договор за заем,код : 73342,сключен на 07.09.2022
год. в гр.Кюстендил между ответното „моят Кредит“ЕООД като
ЗАЕМОДАТЕЛ и ищцата като ЗАЕМАТЕЛ е това,че страните са постигнали
съгласие заемодателят да предостави на ищцата заем в размер на 409,03
EUR,или тяхната левова равностойност по официалният курс на БНБ спрямо
лева,а ищцата поела задължението да я върне при условията на договора-за
1
срок от 30 седмици,на петнадесет вноски по погасителен платн,приложение
неразделна част от договора при лихвен процент от 40,05 % и ГПР от 42
,18 %.С разпоредбата на чл.12 от договора ищцата се задължила в срок от 3-
три дни от сключването на договора да подсигури обезпечаването на
вземането на кредитора по някой от описаните начини-действието на трето
ФЛ или ЮЛ,изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на
ответника за връщане на всички дължими погасителни вноски,лихви,разходи
и неустойки,или надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена
ипотека на недвижимо имущество,собственост на длъжника като обезпечение
на задължението.В ал.2 на горната разпоредба се указва начина на
порцедиране на третото лице/поръчител/,а в последващите и на какви условия
следва да отговаря.
С разпоредбата на чл.12,ал.4 е предвидено заплащането на договорна
неустойка в размер на 271,50 евро от ищцата, ако не изпълни изискването на
чл.12,ал.1,а в ал.6 е предвиден и погасителен план за заплащане на
неустойката,ако тя стане дължима-на петнадесет месечни вноски,съдържащи
погасяване на главница и лихва,съответно започваща от първа вноска в
размер на 56,11 лв. и последна в размер на 6,18 лв.
Фактическата обстановка се установява от цитираният договор.
Съобразявайки горното съдът счита,че искът е процесуално допустим,а по
същество основателен,поради което ще се уважи.
Безспорно е,че между страните е възникнало правоотношение с предмет
предостяване от ответното ТД на ищцата потребителски кредит.Процесният
договор като страни,предмет и съдържание попада под обхвата на Закон за
потребителският кредит.Ищцата като страна по същият има правният интерес
по съдебен ред да обяви целият договор,или отделни негови клаузи за
нищожни,за да предодврати за в бъдеще евентуалното им негативно за нея
проявление.В казуса се иска обявяване на нищожност на неустоечна
клауза,приложението на която е свързано с неизпълнението на вмененото на
ищцата договорно задължение в 3-дневен срок от сключването на договора да
подсигури обезпечаването на вземането на кредитора чрез подсигуряване на
поръчител,или банкова гаранция ,или учредяване на договорна ипотека .
Неустойката представлява обезщетение за претърпени вреди от виновно
неизпълнение на задължение по договор, предварително уговорено, при което
вредите не се нуждаят от доказване- чл. 92 ЗЗД. Тъй като задължението за
неустойка може и да не възникне /ако бъдат осигурени съответните
обезпечения/, то няма как да се включи в ГПР при сключване на договора.
Що се отнася до това, че кредиторът ще получи неустойката, без за него да са
настъпили вреди, то това вземане възниква с неизпълнение на посоченото в
договора задължение на длъжника, без да е необходимо кредиторът да
доказва настъпването на вредите от бездействието на ищцата.
Настоящият състав на съда не счита,че начинът по който е уговорено
погасяването на задължението за неустойка позволява то да се определи като
2
разход по кредита, който следва да се включи в ГПР – съобразно разпоредбата
на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.С
оглед на така изложеното твърдението за нарушаване на чл.19,ал.4 ЗПК не се
констатира,както и тези по чл.11,т.9 и 10 ЗПК.
Възможно е непредоставянето на обезпечение да доведе до по-трудно или
дори невъзможно събиране на главницата, възнаградителната лихва и лихвите
за забава, при неплатежоспособност на длъжника.Преценката на
кредитоспособността на длъжника по чл. 16, ал. 1 ЗПК не изключва
възможността да се уговори в договора и неустойка за непредоставяне на
съответните обезпечения. В закона няма законова забрана да се уговаря
неустойка за неизпълнение и на други, а не само на главното задължение по
една облигационна връзка. По принцип страните по договора са свободни да
уговарят неговото съдържание, като границата на свободата на договаряне са
императивните правила на закона и добрите нрави- чл. 9 ЗЗД.
Настоящият състав на съда счита,че така уговорената неустойка излиза
извън нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съобразно приетото задължително тълкуване в ТР № 1/2009 на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.;
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди;
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В конкретния случай се касае за обезпечаване на
непарично задължение/ непредоставяне на уговорените обезпечения/, което
безспорно не е основното по договора за кредит – основното задължение на
длъжника е да върне в указаните срокове кредита и съответните
възнаградителни лихви. Уговорената неустойка е за забава/мораторна/, като
при предоставяне на дължимото обезпечение спира да се начислява. В случай
обаче, че такова обезпечение не бъде предоставено, размерът на дължимата
неустойка за неизпълнение на въпросното непарично задължение е
3
чувствително надхвърлящ половината от цялото задължение на длъжника по
договора за кредит – за главница и лихви / при ГПР 42,18 %/. Това е
така,защото цялото задължение на ищцата възлиза,както е посочено в
чл.3,ал.6 от договора на 902,10 лв., а задължението за неустойка-за 531 лв.,
при положение, че не е изпълнено до края на срока на договора задължението
да се представи уговореното обезпечение. Съпоставката между размера на
неустойката и вредите, прогнозируеми към датата на сключване на договора,
а именно неизпълнение на главното задължение за връщане на заетата сума и
възнаградителната лихва, също води до извод за необосновано висок размер
на същата. Не е без значение и фактът, че заемът е отпуснат, без да е
осигурено обезпечение, а задължение за неговото осигуряване възниква едва
след отпускане на кредита. Тази съпоставка сочи, че уговорената неустойка
излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция и се превръща в източник на неоснователно обогатяване за
кредитора. Поради това клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави- чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в
потребителските договори, какъвто е процесният договор за потребителски
кредит, а освен това в исковата молба изрично е налице позоваване на
неравноправност на клаузата за неустойка, следва да се изложат мотиви и в
тази насока. Предпоставките за определяне, че една договорна клауза е
неравноправна, са следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, да е
сключена в нарушение на принципа за добросъвестност, да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните, и да е сключена във вреда на потребителя.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП неравноправна е клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Неустойката е
необосновано висока, когато размерът и е многократно завишен спрямо
обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди,
преценени към момента на сключване на договора. Посоченият по-горе
размер на неустойката може да се прецени именно като необосновано висок,
още повече, че тя обезпечава едно непарично задължение, което не е основно
по договора за кредит, а освен това както бе посочено по-горе, кредитът е
отпуснат без да е осигурено обезпечение. Освен това е налице и значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията на страните в
правоотношението, тъй като длъжникът заплаща неустойка в размер,
надвишаващ половината от размера на основното му задължение, без да е
сигурно дали изобщо ще се стигне до неизпълнение на това задължение. Дори
да не изпълни главното си задължение, длъжникът ще дължи само
обезщетение в размер на законната лихва /чл. 33 от ЗПК/, а при неизпълнение
на акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение дължи
многократно по-висока сума.
4
Като резултат на уважаването на иска на ищцата се следват сторените по
делото разноски 450,00 лв.,от която 50,00 лв. представлява минималната
държавна такса по делото.Процесуалното представителство по делото е
осъществено от адвокат при усл.на чл.38,ал.1,т.2 от закон за
адвокатурата,който претендира присъждането на такова.Минималното
адвокатско възнаграждение е сумата от 400,00 лв.,коато съдът ще осъди
ответника да заплати на адвокат Е. И. от Адвокатска колегия пловдив,адрес-
***.
Водим от горното и на осн.чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.26,ал.1 ЗЗД съдът,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.12,ал.4 от сключеният на
07.09.2022 год. в гр.Кюстендил между „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК:
20939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7,
бул. „Царица Йоана“ № 29,като ЗАЕМОДАТЕЛ и С. М. Н., ЕГН: **********,
с адрес: ******, като ЗАЕМАТЕЛ, индивидуален договор за заем код :
73342,съгласно която „СТРАНИТЕ СЕ СЪГЛАСЯВЯТ,ЧЕ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ЗАЕМАТЕЛЯ,ПОСОЧЕНО
В ТОЗИ ЧЛЕН ЩЕ ПРИЧИНИ НА ЗАЕМОДАТЕЛЯТ ВРЕДИ,които
неустойката в тази алинея следва да обезщети.В случай,че Заемателят в
определеният срок на изпълни задължението си посочено в чл.12,ал.1,за
когото да са изпълнени условия на чл.12,ал.3,същият дължи на Заемодателят
неустойка в размер на 271,50 EUR /531,00 BGN/.“
ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК: 20939675, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29,ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: ******,сумата от 50,00-
петдесет лева,представляваща сторените от последната разноски по воденето
на делото.
ОСЪЖДА „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК: 20939675, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Царица Йоана“ № 29,ДА
ЗАПЛАТИ ,на осн.чл.38,ал.1,т.2 от Закон за адвокатурата във вр. с
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 18/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокат Е. Г. И. от Адвокатска колегия-
гр.Пловдив,адрес: гр.Пловдив,ул.“Хат Кубрат“№ 2,сумата от 400,00
/четиристотин /лева,представляваща възнаграждение за осъщественото от
последната безплатно процесуално представителство на ищцата,с посочени
по-горе данни, по делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
5
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6