Р Е Ш Е
Н И Е № 618
гр.
Пловдив,24.06.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №1090
по описа за 2020г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл.
от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Т. З. Б. ***,
ЕГН **********, в
качеството й на длъжник
по изпълнително дело №20188190404051 по описа
на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. №819, против
постановление от 20.05.2020г. на съдебния
изпълнител, с което й е била наложена глоба в
размер на 400
лв. за неизпълнение на
задължението й за предаване
на ненавършилото пълнолетие дете Р. Е. Я., ЕГН **********, на баща му
Е.Я.Я. за осъществяване на
определения режим на
лични отношения. В жалбата
се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното постановление, като се иска
отмяната му.
Ответната страна
по жалбата- Е. Я. Я. ***,
ЕГН **********, в
писмено възражение оспорва
жалбата и иска
оставянето й без уважение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.1 от
ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба.
Жалбата е подадена
в срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е
неоснователна.
Изпълнително дело №20188190404051 по описа
на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. №819, е образувано
на 27.09.2018г. по искане
на взискателя Е. Я. Я. въз основа
на изпълнителен лист, издаден
по гр.д.№250/2017г. по
описа на Районен
съд- Първомай за
принудителното изпълнение на
определения му режим на лични отношения с малолетното му дете Р. Е. Я.,
ЕГН **********. До длъжника Т. З. Б.,
в качеството й на
майка на детето, на която
е предоставено упражняването
на родителските права,
е била изпратена покана
за доброволно осигуряване
упражняването на режим на лични
отношения, в която е
описан определения в
изпълнителния лист режим на лични
контакти на бащата
с детето и е било
насрочено предаване на
детето на 13.10.2018г.
в кантората на съдебния
изпълнител. Същата й
е била връчена на 02.10.2018г. След получаването й жалбоподателката е подала
заявление до съдебния изпълнител,
с което го е
уведомила, че детето следва да
бъде вземано от бащата от дома
й в с. Г., както
и че не
съществуват пречки то да се
среща с баща си,
за което работели
и служителите от
Отдел „Закрила на детето“-
гр. Първомай. С
писмени молби по изпълнителното дело
взискателят Е. Я. Я. е уведомявал
съдебния изпълнител, че
на 13.10.2018г., 28.12.2019г.,
30.12.2019г., 11.01.2020г.,
25.01.2020г.,08.02.2020г. е посещавал
дома, където живеят майката и
детето в с. Г.,
за да осъществи режима на лични
отношения с него,
но детето не
му е било
предадено. Съдебният изпълнител
е насрочил за
22.02.2020г. предаване на
детето, за което е
уведомил Отдел „Закрила
на детето“- гр. Първомай и РУ
на МВР- Първомай и
е поискал съдействие
за изпълнението. Видно
от постъпилото по изпълнителното дело писмо
от Дирекция „Социално
подпомагане“- гр. Първомай, майката
е била поканена заедно
с детето да посетят Отдел
„Закрила на детето“- гр.
Първомай в периода 12.02.2020г.-13.02.2020г. с цел извършване на консултация и
подготвяне на детето
за осъществяване на режим на
лични контакти с бащата, което
обаче тя не е
сторила до 17.02.2020г.
От съставения от
съдебния изпълнител протокол
от 22.02.2020г. се установява,
че при посещението му в
дома на майката и
детето в с. Г., детето
е било разстроено
и разплакано и
е заявило, че не
желае да тръгне с
баща си. С писмени
молби по изпълнителното дело
взискателят Е. Я. Я. е
уведомил съдебния изпълнител,
че на 14.03.2020г.,
28.03.2020г., 11.04.2020г., 25.04.2020г.,
09.05.2020г., 23.05.2020г. е посещавал
дома, където живеят майката и
детето в с. Г.,
за да осъществи режима на лични
отношения с него,
но детето не
му е било
предадено. С обжалваното в настоящото
производство постановление съдебният изпълнител е
наложил на длъжника глоба в размер на 400 лв. на
основание чл.528, ал.5 във
връзка с чл.527, ал.3 от
ГПК за неизпълнение
на задължението му за предаване
на детето на
бащата за осъществяване на
режима на лични отношения. От приложеното
копие от изпълнителното дело
е видно, че
на 13.06.2020г., след
издаване на обжалваното постановление, е
било насрочено предаване
на детето на
бащата от съдебния изпълнител,
но същото не
е осъществено, тъй
като детето е било разстроено
и разплакано и е
заявило, че не
желае да тръгне с
баща си.
Жалбата
срещу постановлението за
налагане на глоба е неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл.528, ал.5
от ГПК ако
длъжникът не изпълни
доброволно задължението си за
предаване на детето, съдебният изпълнител може
да му налага глоба
за всяко неизпълнение, която
съгласно разпоредбата на
чл.527, ал.3 от ГПК
е в размер до
400 лв. В случая
от приложеното заверено копие от
изпълнителното дело се
установява, а и това
не се оспорва
в жалбата, че взискателят се е
явявал многократно на
определените за осъществяване
на режима дати, посочени от
него в подадените
по изпълнителното дело
молби, в дома на
майката и детето
в с. Г., но
детето не му
е било предадено и той
не е
осъществил правото си на лични отношения с него. При това
положение се налага
изводът, че жалбоподателката Т. З. Б.,
в качеството й на
майка на
детето, на която е
предоставено упражняването на
родителските права, не
е изпълнила задължението
си да предаде доброволно
детето Р. Е. Я. на нейния
баща Е. Я. Я. за
осъществяване на определения му със
съдебното решение режим
на лични отношения с детето. Изложените
от нея твърдения
в жалбата, че
режимът не е
осъществен само поради
нежеланието на детето, а
тя самата по
никакъв начин не
го е настройвала против
баща му, са
неоснователни. В качеството й
на майка на
детето и лице,
което осъществява непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието
му, същата е
следвало да положи
необходимите усилия, за да го
подготви за осъществяване на режима на
лични отношения с бащата, за което е разполагала
с възможност с
достатъчна продължителност във
времето- поканата за
доброволно осъществяване на
режима й е била
връчена още на 02.10.2018г., а в подаденото до съдебния
изпълнител заявление по
чл.528, ал.2 от ГПК
тя не е
посочила пречки за своевременното изпълнение
на задължението. По делото
не се твърди
и не се
ангажират никакви доказателства
майката да се е
отзовала и на отправената й
покана от Отдел
„Закрила на детето“- гр.
Първомай за посещение на отдела
заедно с детето
с цел подготовката му за
осъществяване на режима на лични отношения
с бащата. При положение, че
не е сторила
това, то тя сама се е
поставила в невъзможност
да изпълнява задължението си за
доброволното предаване на детето
на бащата на определените
му със съдебния акт
дати за осъществяване
на режима на
лични отношения, поради което
следва да се приеме, че е
осъществил състава на
административното нарушение по
чл.528, ал.5 от ГПК
и следва да
понесе предвидената в посочената
разпоредба санкция. Наложеното
й административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. е
съобразено с продължителността и
броя на допуснатите нарушения.
Ирелевантно за изхода на
делото е позоваването
в жалбата на поведение на
бащата от периода
преди образуване на изпълнителното дело, а
именно- вземане на детето на
31.12.2017г. и задържането му за период
от три месеца,
както и относно
инцидент от 24.06.2018г.,
по който било
образувано дело по ЗЗДН,
по което е била
издадена заповед за
защита на майката
и детето поради
извършено спрямо тях
домашно насилие от
бащата. Тези обстоятелства биха
имали значение за
евентуално изменение на
определения режим на
лични отношения на
бащата с детето, но не
са основание за неизпълнение
на действащия режим,
който е задължителен за страните до
изменението му от
съда.
Неоснователни са
доводите в жалбата
за допуснати от съдебния изпълнител
нарушения на процедурата по
чл.528 от ГПК
за налагане на глоба. Както
вече се посочи, поканата
за доброволно изпълнение
на режима, в която
същият е описан, е
била връчена на
жалбоподателката на 02.10.2018г.,
т.е. същата е била
редовно уведомена кога
следва да предава
детето на бащата
и връчването на
нови покани за всяка една
от датите не е било
нужно. Съдебният изпълнител е
искал и съдействие
съгласно чл.528, ал.4 от ГПК от
Дирекция
„Социално подпомагане“ за отстраняване
на пречките за предаване
на детето, но такова
не е било
оказано поради поведението
на майката. В случая
на жалбоподателката е била
наложена глоба по
чл.528, ал.5 от ГПК, възможността за
налагането на която е
въведена след изменението на разпоредбата, обнародвано
в „Държавен вестник“, бр.86 от
2017г, а не такава
по чл.528, ал.3 от
ГПК, поради което
доводите в жалбата
за липса на
отправена покана по чл.528,
ал.2 от ГПК, както
и че глоба може
да се наложи само за нарушение по чл.528, ал.2 от
ГПК, са ирелевантни.
Предвид
горното жалбата е
неоснователна и следва
да се остави
без уважение.
Ответната страна
по жалбата не е направила
искане за присъждане на разноски, поради което и
такива не се присъждат.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. З. Б. ***, ЕГН **********, в
качеството й на длъжник
по изпълнително дело
№20188190404051 по описа на
ЧСИ Людмила Мурджанова,
рег. №819, против
постановление от
20.05.2020г. на съдебния изпълнител, с което й е била
наложена глоба в размер
на 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.