№ 773
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000803 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Национална агенция по приходите, подадена
против Решение № 908 от 21.07.2022 г., постановено по т. д. № 428/2022 г. на СГС, ТО, VI –
21 –ви състав, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против „Евокон“ ЕООД
/н/ искове за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на
публични вземания в общ размер на 148 607, 92 лв., от които 130 631, 72 лв. главница и
17 976,20 лв. – лихви за забава.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт като
постановен в нарушение на материалния закон. Излага се, че налагането и вписването на
запора в ЦРОЗ преди датата на откриване на производство по несъстоятелност не
представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, а разпоредбата на чл. 724,
ал. 1 от ТЗ не можела да се тълкува като корекция на тази на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
съгласно която вписаният в ЦРОЗ запор бил приравнен по последици на реално обезпечение
в производството по несъстоятелност и давал право на държавата като кредитор да се
удовлетвори от получените суми при реализация на имущество от масата на
несъстоятелността.
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде
отменено, а предявените искове – уважени, както и за присъждане на разноски за
производството пред двете съдебни инстанции.
1
Редовно уведомен, несъстоятелният длъжник е депозирал в срок писмен отговор
по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията и доводите на
страните, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - ищец, имаща право и
интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:
Производството по несъстоятелност на Евокон“ ЕООД /н/ е открито с Решение
№ 261419 от 20.10.2021 г., постановено по т. д. н. № 750/2021 г. на СГС, ТО, VI- 17 –ти
състав, вписано по партидата на дружеството в Търговския регистър на 21.10.2021 г.
Вземанията на държавата, представлявана от НАП, са включени в списъка на
приетите вземания от синдика Т. с ред на обезпечение по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
С Определение № 260449 от 09.02.2022 г. съдът по несъстоятелността е оставил
без уважение депозираното от въззивника възражение срещу така изготвения списък в
частта относно поредността за удовлетворяване.
С 3 бр. Постановления, по отношение на длъжника са наложени обезпечителни
мерки запор по банковите му сметки в посочени в актовете банки.
Запорът е вписан в ЦРОЗ на 26.10.2021 г. съгласно представеното удостоверение.
Съгласно нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ подлежат на предпочтително
удовлетворение вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на
обезпечението. В доктрината съществува становище за корективно тълкуване на нормата на
чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което радикално отрича привилегирования характер на вземанията,
обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, по съображения, основани на
чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ, а именно, че последица от вписването на запора е противопоставимостта
на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-
късно особен залог върху запорираното имущество, а не привилегированото
удовлетворяване на кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на запорираните
вещи, доколкото в тази хипотеза, при принудително изпълнение заложният кредитор има
качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Това тълкуване изхожда от целта на
вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ, което не е насочено към възникване
на право на предпочтително удовлетворяване, а към разрешаване на конкуренцията между
различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като насочването
на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към
изпълнение от страна на заложния кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор
преди това - арг. от чл. 32а от ЗОЗ. Оттук и изводът, че след като от вписания по реда на ЗОЗ
запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е
2
вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в производството по
несъстоятелност. Този извод съответства и на уредбата на обезпечителния запор в ГПК, от
който произтича само качеството на обезпечения кредитор на присъединен взискател,
когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, както и задължение на
съдебния изпълнител да запази припадащата му се от изпълнението сума и да му я предаде,
след като представи изпълнителен лист (чл. 459 от ГПК). Той кореспондира и на
разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК, които също не регламентират
привилегия на вземанията, обезпечени със запор, наложен от публичния изпълнител, както и
от нормата на чл. 724 от ТЗ, която третира като привилегировани само заложният и
ипотекарният кредитор, но не и кредиторът, в чиято полза е наложен обезпечителен запор (в
горния смисъл са Определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г., Т. К., І т. о. на
ВКС и Определение № 60399 от 1.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2171/2020 г., II т. о., ТК).
На последно място и като самостоятелно основание за отхвърляне на
предявените искове е недопустимостта на вписването на процесните обезпечителни мерки
по реда на ДОПК. Основание за вписването им е нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ЗОЗ (ДВ,
бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.), която предвижда, че
в ЦРОЗ се вписва запорът, наложен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
С новелата на цитираната норма от ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е
отпаднала възможността за вписване на наложените по реда на ДОПК обезпечителни
запори. В случая вписването на запора е извършено на 26.10.2021 г., към която дата ЗОЗ не
предвижда такава възможност, което обуславя и недопустимост на извършеното вписване.
С оглед горното, предявените искове се явяват неоснователни, поради което
следва да бъдат оставени без уважение.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции и на основание чл. 272
от ГПК, постановено следва да бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде
потвърдено.
Доколкото въззиваемият не е сторил искане за разноски, такива не следва да се
присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 908 от 21.07.2022 г., постановено по т. д. №
428/2022 г. на СГС, ТО, VI – 21 –ви състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4