№ 1525
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100100976 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от Л. Д. П. искова молба, с
която моли ответникът ЗК „Л.и.“ АД да бъде осъден да му заплати сумите от
60 000 лева и 4 456.40 лева, представляващи обезщетения съответно за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на
14.09.2021 г., ведно със законните лихви от 26.01.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.09.2021 г. л.а. „Опел“, модел „Корса“ с ДК №
****, управляван от В. В. В., се движил по ул. „Луи Пастьор“ в посока бул.
„Панчо Владигеров“. Водачът В. нарушила задължението си да бъде
внимателна към пешеходците и станала причина за ПТП, като блъснала
пресичащия платното за движение отляво надясно пешеходец Л. П..
Ищецът получил телесни увреди, изразяващи се в счупвания на лява
подбедрица, лява раменна кост и 4-то ребро вляво.
Претърпял две оперативни интервенции, консервативна терапия с
вливания и домашно лечение, като в продължение на около два месеца
търпял болки със значителен интензитет. Възстановителният период
продължавал и към момента. Наложило се да щади крайниците си и за него се
оказало невъзможно да извършва обикновени битови дейности. Приемал
1
обезболяващи медикаменти, ползвал помощни средства за придвижване и
ограничил социалните си контакти. Това се отразило на емоционалното му
състояние: станал тревожен, напрегнат и неспокоен и се чувствал в тежест на
роднини и близки.
За лечението си направил разходи на стойност 4 456.40 лева.
Гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел“, модел „Корса“ била
застрахована при ответното дружество, което следвало да му заплати
застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Претендира и законните лихви от 26.01.2022 г. – датата на изтичане на
законоустановения срок за произнасяне по претенцията до ЗК „Л.и.“ АД, до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че по
заведената при него щета било определено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 39 000 лева, намалено до сумата от 31 200
лева поради приет от застрахователя принос за настъпване на произшествието
и възникване на травмите.
Претендираното обезщетение за имуществени вреди било уважено
изцяло, но размерът му бил намален при отчитане на приноса на ищеца. П.
изразил несъгласие с така определените размери на обезщетенията.
Поради това счита, че не е изпаднал в забава на посочената в исковата
молба дата.
Твърди, че ищецът е съпричинил вредите, нарушавайки разпоредбите на
чл. 113 от ЗДвП.
Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между процесното
ПТП и описаните в исковата молба телесни увреждания и продължителността
на лечението.
Счита, че претендираният размер на обезщетението е недължим,
евентуално прекомерен и несъобразен с приноса на пострадалия за
настъпване на произшествието.
Оспорва иска за обезщетяване на имуществените вреди и претенциите
за мораторни лихви.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на
2
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е
безспорно, че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество
на 25.10.2021 г.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават
на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Опел“, модел „Корса“ с ДК №
ВР **** СВ и ЗК „Л.и.“ АД – обстоятелство, отделено като безспорно между
страните с определение от 02.06.2022 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по
обем с отговорността на делинквента.
В заключението на авто-техническата експертиза е описан механизмът
на ПТП, като вещото лице е установило, че на 14.09.2021 г. около 20.00ч. в гр.
София по ул. „Търново“ в посока от ул. „Луи Пастьор“ към бул. „Панчо
Владигеров“ се движил л.а. „Фолксваген Пасат“, управляван от Л. Д. П.. При
достигане до магазин за хранителни стоки на № 27 водачът П. спрял
автомобила си на десния тротоар, като левите му колела останали на асфалта
до бордюра. Излязъл от автомобила и тръгна към магазина. В същото време
по ул. „Търново“ в същата посока се движил л.а. „Опел“, модел „Корса“ с per.
№ **** СВ, управляван от В. В. В. със скорост около 50 км/ч. В. имала пряка
видимост спрямо спрения л.а. „Фолксваген“ и могла да възприеме отварянето
на вратата и излизането на водача П.. В. не предприела мерки за избягване на
удара и не реагирала своевременно, поради което с предна лява част в
областта на левия фар на л.а. „Опел“ удрила пресичащия платното за
движение пещеходец Л. П.. Ударът на П. бил нанесен с лявата част на
3
предната броня на автомобила в левия крак на пещеходеца, след което П. бил
качен на преден ляв калник и капак и след плъзгане челното стъкло ударило
главата и лявото рамо на пещеходеца. Този втори основен удар довел до
отблъскване на тялото на П. напред и наляво спрямо посоката на автомобила.
След кратък летеж той паднал на асфалтовата настилка, продължил да се
плъзга, докато тялото му се е установило неподвижно напречно на пътя в
близост до предното ляво колело на спрения л.а. „Опел“. Тогава водачът В.
предприела аварийно спиране и спряла автомобила на мястото, където е
намерен.
Като причина за произшествието вещото лице сочи действията и на
водача на л.а. „Опел“, и на пешеходеца Л. П..
При така даденото заключение съдът приема за доказано, че водачът на
л.а. „Опел“, модел „Корса“ В. В. е реализирала противоправно поведение,
като е нарушила задълженията си да контролира непрекъснато управляваното
от нея МПС и при избиране на скоростта на движението да се съобрази с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
С поведението си В. е нарушила задълженията си по чл. 20, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП и в причинна връзка с това нейно виновно поведение е настъпило
произшествие, от което за Л. П. са произтекли телесни увреждания.
При реализиране на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане се налага изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на виновния водач В. В. за причинените от деянието вреди на
ищеца Л. П..
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на
този вид обезщетение следва да бъде съобразен с характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Установява се от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
че получените от ищеца увреждания, чието обезщетение се претендира в
настоящото производство са причинени именно от процесното ПТП.
4
Уврежданията се изразяват в множествени счупвания на лява подбедрица в
средна трета, открито счупване на лява мишична кост в горния край, и
счупване на четвърто ребро вляво по средната аксиларна линия. За лечение на
фрактурите на лява подбедрица и на лява мишница е предприето открито
наместване на счупванията и фиксиране на фрагментите с метална
остеосинтеза. Последвала е втора оперативна интервенция за отстраняване на
част от винтовете от металната остеосинтеза на лявата подбедрица.
При извършения на 09.02.2023 г. преглед е установено наличие на
оперативни белези и ограничения в обема на движение на лява раменна става
при повдигане на ръката настрани от 150 градуса при норма 180 градуса и при
свиване на лява колянна става от 90 градуса при норма от 130 градуса. С
оглед давността на тези увреждания, последствията имали траен характер и
не се очаквало пълно възстановяване в обема на движение на крайниците.
Всяко от счупванията – на лява мишична кост и на лява подбедрица,
довело до трайно затруднение в движенията за срок повече от 30 дни.
Счупването на реброто вляво причинило на П. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Възстановителният период бил около десет месеца, като през първите
три от тях болките били с по-висок интензитет.
Свидетелят С.К. разказва, че живее с Л. от от 25 години. След
изписването му от „Света Анна“ АД полагала грижи за него. Л. бил в
инвалиден стол. При раздвижването си ползвал проходилка. На втория месец
се провела нова операция, която отново довела до обездвижването му.
Втората операция се провела, за да се извади винт от долния крайник.
Започнала рехабилитация и през пролетта на 2022 г. настъпило подобрение.
Продължително време Л. приемал обезболяващи медикаменти поради
болки в крака, рамото и главата.
Преди произшествието работел като авто-тенекеджия и бояджия. Тази
работа не можел да извършва, тъй като изпитвал слабост в лявата ръка и
безчувственост в пръстите. Несполучлив бил и опитът му да шофира. Това
допълнително го притеснило, тъй като от невъзможността да полага труд
следвали финансови проблеми. Физическата немощ довела и до психически
дискомфорт.
5
Съдът приема, че пострадалият е изпитал интензивни болки за периода
от три месеца, като през този период П. не е бил в състояние да се грижи за
себе си и е използвал чужда помощ, което е естествено свързано с неудобства
и притеснения. Интензитетът на болките, особено в областта на фрактурите,
му е причинил физически и психически дискомфорт. Трайно влошено се е
оказало качеството му на живот. Постоянна негативна последица са както
невъзможността да полага труда, който е полагал до 14.09.2021 г., така и
непълният обем в движението на левите горен и долен леви крайници и
безчувственост на пръстите на лявата ръка.
Като съобрази гореизложеното, възрастта на пострадалия – 58 г. към
датата на ПТП, периода на търпения дискомфорт от получените при
процесното произшествие травми, претърпените оперативни интервенции,
както и лимитите на застрахователните суми, конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 14.09.2021 г., когато е настъпилото
процесното ПТП, от което са произтекли вредите, съдът намира, че 60 000
лева е справедлив размер на обезщетението.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който е нарушил задължението си по чл. 113 от
ЗДвП.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без
приносът не би се стигнало до уврежданията.
Пешеходна пътека или функциониращ светофар, позволяващ на П. да
пресече пътното платно, не е имало. Нормата на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДвП предвижда възможност за пешеходците, когато в близост до тях няма
пешеходна пътека, да пресичат пътното платно за движение по двулентовите
двупосочни пътища в населените места и извън определените за това места,
но преди да предприемат пресичането следва да се съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не
6
спират без необходимост на платното за движение и не преминават през
ограждения от парапети или вериги.
В случая Л. П. не е изпълнил изискванията на закона. Без да се съобрази
с приближаващия автомобил, съобразявайки се единствено с желанието си да
премине на отсрещния тротоар, ищецът е предприел пресичане на улица на
място, където не е имало обозначена пешеходна пътека. П. не се е убедил, че
няма превозни средства, които да застрашат безопасността му.
За да счете възражението на ответника за основателно и доказано, съдът
съобрази задължителните указания в т. 6, б. „г“ на ТР № 2/22.12.2016 г. по
тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, според което е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пешеходец, ако той не се е съобразил с
ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението
да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.
Нарушението от страна на П. се установява и от заключението на
вещото лице А., според което ищецът е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако е изчакал преминаването на л.а. „Опел“
и след това е продължил пресичането на пътното платно. Рискованото
пресичане на на ул. „Търново“ в гр. София от страна на Л. П. обосновава
наличие на принос за настъпване на процесното ПТП, поради което
определеният размер на обезщетението следва да бъде намален с 1/4, или с
15 000 лева.
Безспорно се доказаха и имуществените вреди, изразяващи се в разходи
за извършени прегледи, лечение и изследвания. Общият размер на разходите
е 4 456.40 лева, съгласно представени и приети по делото фактури и касови
бонове за тяхното заплащане. Необходимостта от тези разходи се
потвърждава и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. При
прилагане на приетия процент съпричиняване на вредите, на ищеца се дължи
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 342.30 лева.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главниците от
датата на изтичане на срока за произнасяне по претенцията – 26.01.2022 г., до
окончателното изплащане. Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по
т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о. отговор относно началния момент на
дължимите от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента
мораторни лихви, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
7
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, съответно предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Установява се, че молбата е подадена на 25.10.2021 г. С нея ответникът
е уведомен за настъпване на произшествието. Предвид диспозитивното
начало в гражданския процес, лихвите се дължат от 26.01.2022 г. до
окончателното им изплащане.
Въпреки заявената от ответника готовност за изплащане на
обезщетенията, доказателства в тази насока не бяха представени, поради
което сумите от 45 000 лева и 3 342.30 лева се дължат със законните лихви от
26.01.2022 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На
ищеца се дължат 6 508.70 лева, а на ответника – 135 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. **** № ** да заплати на Л. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. **** сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 14.09.2021 г., ведно със законните лихви от
26.01.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата
до 60 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. **** № ** да заплати на Л. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. **** сумата от 3 342.30 лева обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до 4 456.40 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** № ** да заплати на
8
Л. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от 6 508.70 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л. Д. П., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. **** да заплати на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** № ** сумата от 135 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9