Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 17.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
седемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6334 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата С.А.И. твърди, че е
собственик на недвижим имот – Дворно място с площ от 195 кв.м., находящо се в ***,
представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075 и на построената в
него едноетажна жилищна сграда. Непосредствено до нейния имот се намира имотът
на ответниците, който е с идентификатор 63427.4.2074. Двата имота са разделени
от поставена между тях телена мрежа с бетонна основа. При поставянето й обаче,
ответниците преместили границата, като по този начин завзели голяма част от
нейния имот – представляваща правоъгълник с обща квадратура от около 30 кв.м.
Върху завзетата част дори изградили незаконни два шапрона и лятна кухня.
Въпреки многократните покани на ищцата, до момента съседите й отказвали да
предадат владението на завзетата част от недвижимия й имот и сега го владеят
без правно основание и отказвали да премахнат оградата и да освободят заетата
площ от двора й. И. наела фирма „Геодезия 97“ ЕООД, която извършила трасиране
на нейния недвижим имот. При поставяне на маркерите от геодезистите се
установило, че телената ограда, която разделя имотите не е поставена на точната
граница между тях. Поставена била така, че част от имота на ищцата попада в
имота на ответниците – зад изградената от тях телена ограда. Резултатите от
трасирането било доведено до знанието на Асенови и въпреки, че те видели
маркерите, отказали отново да предадат завзетата част от имота й. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответниците, че ищцата е собственик на правоъгълник с размери приблизително
28 кв.м. по границата на недвижим имот: Дворно място с площ от 195 кв.м.,
находящо се в ***, представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075 и
имота с идентификатор 63427.4.2074, собственост на ответниците и да бъдат
осъдени последните да предадат същата част от недвижимия имот и да премахнат
изградената от тях телена ограда и бетонната й основа. Претендира и ответниците
да бъдат осъдени да й заплатят по 10.00 лева месечно, представляваща
обезщетение за лишаване от ползва на частта от недвижимия й имот, считано от
датата на получената от тях покана до предаване владението на същата част от
имота. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми,
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.108 и чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Ответниците А.Е.А. и М.А.А.
оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че е налице грешка при отразяване
на имотната граница в кадастралния план, одобрен със КЗРП за кв.“Дружба 2“ със
Заповед № 182/12.05.1987г. тази грешка е пренесена в следващия кадастрален
план, одобрен със Заповед № 300-4-21/02.04.2002г. на Кмета на Община Русе и е
изцяло възпроизведена и в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-91
от 15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК. Имотът на ответниците с пл.№
571, кв.621 /сега с идентификатор 63427.4.2074/ е бил застроен още през 1956г.,
а бившите собственици на съседния имот пл.№ 574, кв.621, направили дъсчена
ограда. Впоследствие през 1992г. на същото място Асенови сложили ограда от телена
мрежа върху бетонна основа, започваща от ул.“Жеравна“ и прекъсната от няколко
постройки в имот пл.№ 574 на ищцата, построени на самата граница – тоалетна,
баня и една стая в дъното на имота. Стените на тези постройки материализират
междусъседската граница след телената ограда и изпълняват ролята на ограда до
края на границата от север. На имотната граница откъм ул.“Жеравна“ ищцата е
изградила масивен гараж, опиращ междусъседската телена ограда. За имотите са
били одобрени кадастрален и регулационен план от 1957г. КЗРП за кв.“Дружба 2“
със Заповед № 182/12.05.1987г. с улична регулация, кадастрален план със Заповед
№ 300-4-21/02.04.2002г. и кадастрална карта със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г.
на изпълнителния директор на АГКК. През годините нито един регулационен план не
е бил приложен. Първият одобрен РП от 1957г., когато е бил одобрен и
кадастрален план за двата имота, е предвиждал за имота на ищцата придаваемо
място по регулация значително по-голямо от претендираното, което нито е било
платено, нито е било заето съгласно правилата на ЗПИНМ и ЗТСУ. Последвалият ЗРП
за целия кв.“Дружба 2“ е предвиждал улична регулация за ул.“Жеравна“ с отнемане
на части от всички имоти с лице към улицата, част от които са процесните два
имота и отреждането им за детско заведение в общ парцел. Този ЗРП в тази си
част също не е бил приложен. Кадастралният план, одобрен със същата заповед
неправилно е отразил имотната граница между двата имота – имот пл.№ 571 и имот
пл.№ 574, кв.621, като все пак е съобразил, че дворищната регулация от 1957г.
не е била приложена. Със Заповед № 300-4-21/02.04.2002г. на Кмета на Община
Русе е бил одобрен нов кадастрален план, който неправилно и отново без
основание е повторил КП от 1987г., като е заснел не според материализираната на
място с ограда и постройки имотна граница между двата имота. Тази нова-стара
имотна граница е била пренесена по-късно направо в кадастралната карта,
одобрена със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК.
Тази имотна граница не съответства на нито един одобрен регулационен план за
двата имота, което прави дори безпредметно изследването на приложените
регулационни планове. По тази причина твърдят, че не е налице приложен дворищно
регулационен план за поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075 и съседния му
поземлен имот с идентификатор 63427.4.2074. Имотите винаги са се владели по
имотни граници съгласно кадастралния плат от 1957г., което владение първо
майката на ответника А.А. е упражнявала от 1956г., а след брака му с втората
ответница и смъртта на майка му – двамата ответници са упражнявали в
съществуващите на място граници на имота. Спор по тази граница да извършване на
трасирането й от ищцата съгласно кадастралната карта не е имало. Поради това
като са присъединили към владението на майката на първия ответник и владението
на двамата ответници, те са придобили правото на собственост на имот пл.№ 571
по давност в пространствения му обхват в границите съгласно кадастралния план
от 1957г. Кадастралният план от 1957г. е заснел имотната граница, на която през
1972г. е материализирана на място дървена ограда между двата имота – имот пл.№
571 и имот пл.№ 574, кв.621 от праводателите на ищцата. След това през 1992г.
на мястото на дървената ограда ответниците сложили телена мрежа върху бетонова
основа на искане на предишните собственици на имота на ищцата, тъй като техните
води се стичали в техния двор. В момента площта на владението, осъществявано от
ищцата на поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075 по съществуващата ограда й
постройките й на границата, е 201кв.м., а владението на ответниците върху
поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075 е върху площ от 251 кв.м., т.е.
придобитият от страните пространствен обхват на правото им на собственост върху
имотите им съвпадат с осъществяваното в момента владение по материализираната
на място ограда по имотната граница съгласно кадастралния план от 1957г.
По делото са приети за разглеждане насрещни искове предявени от А.Е.А.
и М.А.А. против С.А.И., главният с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, а
евентуалния с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. По същите съображения
изложени от тях в отговора на първоначалния иск твърдят, че са собственици на
площта на правоъгълника заключен между цифрите 1-2-3-4 от комбинираната скица
приложена на л.36 от делото с площ от около 28 кв.м. Поради това молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.И., че те
са собственици на част от поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075, намираща
се по дължината на имотната граница с техния поземлен имот с идентификатор
63427.4.2074 и представляваща правоъгълник, заключен между цифрите 1-2-3-4 с
площ от около 28 кв.м., неправилно заснета към поземлен имот с идентификатор
63427.4.2075 при одобряването на кадастралната карта на гр.Русе със заповед №
РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК. Претендират и
направените по насрещния иск разноски.
В срока за отговор С.А.И. оспорва изцяло предявените насрещни
искове. Твърди и че новата ограда – мрежа върху бетонова основа не е била
поставена на мястото на старата дъсчена ограда и навлиза в нейния имот с около
1.5 метра навътре. Оградата била изградена без нейно съгласие, без нужната
документация и разрешителни. Действително и регулационния план от 1957г. не е
бил приложен, поради което и няма придаваемо се място между двата имота. Тя
притежава имота си в размер на 241 кв.м., които са реално определени, които са
реално определени, като ситуирани в северната страна /от към града/ на нивата
съгласно нотариален акт № 147, том V от 02.12.1955г. Т.е. още с прехвърлянето
на частта от общия имот, е била определена реално частта от имота, която
праводателите й, съответно тя ще ползва.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не спори, че ищцата е собственик на
недвижим имот – Дворно място, находящо се в ***, представляващо поземлен имот с
идентификатор 63427.4.2075 и на построената в него едноетажна жилищна сграда, а
съседният имот с идентификатор 63427.4.2074 е собственост на ответниците.
Имотът на ищцата се намира на по-ниска кота на ъгъла на ул.“Жеравна“ и
ул.“Изидор Айзнер”. С.И. се легитимира за собственик на поземления имот с
идентификатор 63427.4.2075 по силата на нотариален акт № 88, том IV, рег.№ 4502, нот.дело № 496/25.09.2002г. на
нотариус рег.№ 433 с район на действие РРС, в който площта на дарения й имот е
195 кв.м. Видно от представената скица от кадастралната карта на гр.Русе,
поземленият имот има площ от 222 кв.м., което е и основанието на ищцата да
претендира ревандикация на спорната площ от 28 кв.м. Представен е и протокол за
трасиране на границата на ПИ № 63427.4.2075, от който е видно, че на 05.07.2018г.
по искане на ищцата е било извършено трасиране, означаване и координиране на
гранични точки на нейния поземлен имот. По делото са представени и нотариални
актове № 178/04.11.1955г.; № 147/02.12.1955г. и№ 191/20.06.1956г., които
легитимират първоначалните собственици на двата имота. Видно от нотариален акт
№ 147/02.12.1955г. купувачът А. Х. Б. е закупил само 241 кв.м. от нивата с площ
от 5 дка. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 191/20.06.1956г. Хава
Райфова Алиева – майка на ответника А.А., е закупила 250/1483 идеални части от
същата нива с изключително ползване на 250 кв.м. при съседи: път, А. Х.
Ферадов, Мехмед Арифов и Садък Сеидов.
По делото е безспорен факта, че двата имота –
на ищцата и на ответниците, са разделени от поставена между тях ограда,
изградена от телена мрежа с бетонна основа.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, се установяват вида и годината на предхождащите
одобряването на кадастралната карта на гр.Русе планове, владяната от
собствениците на двата процесни имота площ, данни относно прилагане на
регулационни планове и размера на спорната площ, като на комбинирана скица от
действащата кадастрална карта /Приложение 1 и 2/ вещото лице е нанесло всички
недействащи планове и е означило спорната ивица земя и съществуващата ограда,
като в съдебно заседание и вещото лице е пояснило дадените отговори в
заключението си. След направения оглед и измерванията на място, вещото лице
категорично установява, че за поземлени имоти с идентификатори 63427.4.2075 и
63427.4.2074 няма приложен регулационен план, освен регулационния план от
1957г., одобрен през 1964г., при който е налице съвпадение на двете граници.
Оградата между двата имота и изградена по линията на т.1-2, където минава
кадастралната и регулационната граница по кадастралния регулационен план от
1957г., одобрен през 1964г. и съгласно кадастралния план от 1987г.
Регулационната граница съгласно регулационния план от 1987г. минава по т.3-4 и
мястото, защриховано в жълто, в комбинираната скица на вещото лице представлява
придаваемо място към имота на ищцата, но тази регулация не е била приложена и
до момента. Кадастралната граница по кадастралния план от 2002г. вече е
изместена по т.3-4 и по последния план – кадастралната карта от 2007г. също се
намира по правата т.3-4. Правоъгълникът по границата на място, материализирана
с ограда и тази, заснета като кадастрална граница съгласно кадастралния план от
2002г. и кадастралната карта от 2007г. е с площ 28 кв.м. Площта на имот бивш
пл.№ 574, кв.621 – собственост на праводателите на ищцата съгласно кадастралния
план от 1957г., одобрен в 1964г., е 243 кв.м., но при прилагане на уличната
регулация по ул.“Изидор Айзнер“ е отчуждена площ от 49 кв.м. от имота. Оградата
по ул.“Жеравна“ е изградена съобразно Разрешение за строеж № 159/1963г. и
измерена с цифрова линийка по плана е 10.00 метра, а при дигитализиране е 9.65
кв.м., преди прилагане на уличната регулация по ул.“Изидор Айзнер“. Дължината
на оградата на място е 9.30 метра и тази ограда е по кадастралната граница от
1957-1964г., която в резултат на прилагане на уличната регулация по ул.“Изидор
Айзнер“ минава по вече изправена регулационна граница по ул.“Жеравна“ – чупката
по зелената линия е влизала в дължината от 9.65 метра според вещото лице и тя
не съществува, защото е приложена новата улична регулация, която е изправила
границата. Площта, която владее ищцата е 195 кв.м., а тази, която владеят
ответниците е 246 кв.м.
Поделото е представен и нотариален акт за
дарение на недвижим имот№ 197, том V,
нот.дело № 2457/1977г., с който А. Х. Б. и съпругата му даряват на сина си
Хюсиен И. И. дворно място с площ от 195 кв.м., представляващо парцел 574,
кв.621 и застроените в това дворно място жилищна сграда и лятна кухня към нея.
Годината на прехвърлянето е 1977г. и към този момент вече е била приложена
уличната регулация по ул.“Изидор Айзнер“ и от първоначално закупения имот от
241 кв.м. са били отнети 49 кв.м., което се установява и от
съдебно-техническата експертиза. В същия обем Х. И. е прехвърлил правото на
собственост на ищцата през 2002г. и в същия обем се владее от С.И. – от 195
кв.м. и към момента. С нотариален акт по обстоятелствена проверка № 31, том XVI, нот.дело № 4233/1998г. на нотариус при РРС,
на името на А.Е.А., с който последния е признат за собственик на имот пл.№ 715,
кв.610 в комплекс „Дружба 2“, с площ 250 кв.м., заедно с едноетажна жилищна
сграда с площ от 126 кв.м., построена през 1956г. От съдебно-техническата
експертиза се установява, че в момента владението на имота от ответниците с
материализирани граници е в обем 246 кв.м.
Съгласно заключението на изготвената по делото
допълнителна експертиза месечния пазарен наем на спорните 28 кв.м. възлиза на
10.00 лева.
С покана от 13.09.2018г. ищцата поканила
ответниците да предадат собствената й част от имота й с площ 80 кв.м., което
установила, че е нейна след трасирането или да й заплащат по 80.00 лева месечно
за ползването на частта от имота й без нейно съгласие. Тази покана била
получена от ответниците на 14.09.2018г.
В показанията си свидетелите Ю. З. А., С. М. С.
и М. М. Спасова твърдят, че оградата от телена мрежа с бетонна основа е била
изградена между имотите на ищцата и ответниците през 2004г. Преди това имало
дървена ограда, а новата изградена от ответниците не била на мястото на
старата, а навлизала с 1.25 метра навътре в имота на С.И.. Новата ограда
съгласно показанията на свид.С. била строена от роднини на А.А. – Б. и други,
като от този момент страните по делото имали постоянни разправии и дразги по
повод на тази ограда. Свидетелят Ю. З. А., който от 10 години живее на семейни
начала с ищцата твърди, че: „Преди 10 години заварих мрежата и сега мрежата е
на същото място … Миналата година измериха земята. От там С. разбра, че
границата е друга..“.
В показанията си свидетелите Б. А. С., Х. Р. И.,
Б. М. Р. и К. М. М. твърдят, че оградата от телена мрежа с бетонна основа е
била изградена между имотите на ищцата и ответниците през 1992г. Причината да
се махне старата дървена ограда и да се изгради новата била, тъй като имотът на
Х. И. се падал по-ниско от другите и когато завали силен дъжд водата от
съседните имоти се стичала в неговия и наводнявала гаража му. Именно по
настояване на Х. И. била изградена новата ограда с бетонова основа за да
препятства оттичането на дъждовна вода в имота му. Оградата била изградена
лично от свид.Б. Р., свидетелят Х. Р. И. е участвал при изливането на бетонната
основа, а съпругът на свид.К. М. М. също помагал, а тя присъствала при
изграждането й. Новата ограда – от 1992г., е изградена на същото място на
старата дървена преди това, а праводателят на ищцата - Х. И. е присъствал лично
при изграждането й. Свидетелите твърдят и че до трасирането на имота на ищцата
никога не е имало спор относно местоположението на оградата, а такива спорове
не е имало и при праводателите на страните преди това.
Представено е по делото и експертно решение №
1371/19.03.2002г. на ТЕЛК съгласно което Х. И. е с определена диагноза „Болест
на Паркинсон“ и 95% трайна неработоспособност, с дата на инвалидизиране
28.09.2000г.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните
линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта
като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за
собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има
прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни. По тази причина и следва да се направи извод,
дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастрална карта и
действително притежаваното от ищцата право на собственост.
Ищцата се легитимира като собственик на поземления
имот с идентификатор 63427.4.2075 с нотариален акт за дарение № 88, том IV, рег.№ 4502, нот.дело № 496/25.09.2002г. на
нотариус рег.№ 433 с район на действие РРС, в който площта на дарения й имот е
195 кв.м., която площ според съдебно-техническата експертиза изготвена по
делото, съвпада и с фактическото й владение. Следователно пространственият
обхват на правото на собственост на ищцата върху бивш имот пл.№ 574, кв.621 по
кадастралния план от 1957г., действащ към момента на придобиване на недвижимия
имот от нейните праводатели – 1977г., е с площ от 195.00 кв.м. Тази площ на
прехвърления имот би могла да нарасне само след урегулиране на недвижимия имот
и след прилагане на дворищно-регулационния план. Заснемането на имотите в
кадастралната карта не според границите им няма за последица промени в правото
на собственост, защото нито кадастралният план, нито кадастралната карта имат
вещнопрехвърлително действие. Съдебно-техническата експертиза по делото категорично
установява, че за поземлени имоти с идентификатори 63427.4.2075 и 63427.4.2074
няма приложен дворищно-регулационен план, освен регулационния план от 1957г.,
одобрен през 1964г., при който е налице съвпадение на двете граници. Данни или
доказателства по делото за наплащане или заемане на придаваемото място –
спорния правоъгълник 1-2-3-4, защриховано в жълто на комбинираната скица на
вещото лице Л. съгласно регулационния план от 1987г., който предвижда такова
придаване към ПИ 63427.4.2075, няма, а и няма такива и в Община – гр.Русе.
Видно от свидетелските показания и комбинираната скица – 2 листа към
заключението на вещото лице, в едната си част процесната ограда е телена мрежа
на бетонова основа, а от нея до дъното на имота – сграда, чийто калкан играе
ролята на ограда. Съгласно чл.43, ал.1, т.5 от ЗКИР границите на поземлените
имоти в урбанизираните територии се установяват след анализиране на данните от
: а/ означеното на място състояние в съответствие с правото на собственост; б/
съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда
на буква „а“; в/ планове и карти, посочени в чл.41, ал.1 от ЗКИР, т.1 и 3; г/
регулационните планове при приложена дворищна регулация. След отмяната на ЗТСУ,
ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени
дворищнорегулационни планове като имотни граници – пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР,
освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в
собствеността. По силата на чл.110, ал.1 от ЗТСУ /отм./ дворищно-регулационният
план има непосредствено отчуждително действие и с влизането му в сила се
променят пространствените предели на правото на собственост. Когато от един
имот се образуван два или повече УПИ, регулацията се счита приложена от влизане
в сила на регулационния план, тъй като в подобна хипотеза няма придаване на
части от съседни имоти, съответно не се заплаща обезщетение за такива части. В
този смисъл е Решение № 117 от 25.06.2019г. по гр.дело № 2781/2018г., първо
г.о. на ВКС. Съгласно съдебно-техническата експертиза първият регулационен план
е одобрен през 1940г., според който двата имота са части от по-голям имот 120 –
по сините линии на комбинираната скица. През 1957г. са изготвени и през 1964г.
са одобрени кадастрален план и едновременно с него и регулационен план и на
практика с този план за първи път са обособени двата имота с отделни номера –
574 на ищцата и 571 на ответниците, а с регулационния план са отредени парцели
за тях – съответно I-574 и II-571, като регулационните граници са минали по
кадастралните граници на кадастралния план от 1957-1964г., както е показано на
комбинираната скица. Налице е трансформация на регулационните граници съгласно
регулационния план от 1957г., одобрен през 1964г., в кадастрални граници, при
отчитането на която е одобрен кадастралният план от 1987г. При това положение
следва и категоричният извод на съда, че границата между имотите на страните
следва да минава по регулационната такава по плана от 1957г., одобрен в 1964г.,
която е и имотна граница. Тъй като кадастралната карта не е съобразена с
регулационната граница по дворищно-регулационния план от 1964г., нито съгласно
кадастралния план от 1987г., то ревандикационния иск на С.А.И. е недоказан, а
от там и неоснователен, тъй като тя не се явява собственик на спорната част от
28 кв.м. и тази част не се владее от ответниците без правно основание. Като
неоснователен ревандикационният иск следва да се отхвърли. Неоснователен са
явява по същите съображения и негаторния иск на ищцата да бъдат осъдени
ответниците да премахнат изградената от тях телена ограда и бетонната й основа,
който също следва да се отхвърли.
С оглед обвързаността от изхода на спора от
исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС, недоказан и неоснователен се явява и третият
иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на спорния правоъгълник
от 28 кв.м., поради което и този иск следва да се отхвърли.
По отношение на предявените от ответниците
насрещни искове, съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.54 от ЗКИР непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и
кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. В ал.2 е
предвидено, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Предмет на доказване при предявен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР е правото на
собственост на ответниците върху спорния имот или в случая на част от него. По
своята правна същност непълнотата означава липса на отразяване в кадастралния
план или регистър на недвижимия имот, части от него или неговите граници.
Грешка в плана ще бъде налице при разминаване на отразеното в плана и
действителното правно положение на имота – досежно неговите технически
характеристики – като граници и площ между заснемането на имота в кадастралната
карта и отразяването му в кадастралния регистър като собственост на лице, което
не е действителния титуляр на правото на собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2014г. на
ОСГК на ВКС – „Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един
недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно
заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещнопрехвърлително
действие. От заключението на изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че при изследване положението
на имотната граница по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната
карта, кадастралната граница по кадастралния регулационен план от 1957-1964г. и
1987г. съвпада по линията 1-2 на комбинираната скица. С регулационния план от
1987г. е предвидено придаваемо място по регулация, представляващо спорният
правоъгълник 1-2-3-4, защриховано в жълто на комбинираната скица на вещото лице
Л., за което обаче няма данни за изплащане на обезщетение, нито за заемането
му. Следователно и като се вземе предвид и, че към настоящия момент ищцата
владее имота си в кадастралните граници по плана от 1957-1964г. с площ идентична
на дарената й от 195 кв.м., се налага изводът, че няма прилагане на
регулацията, одобрена с регулационния план от 1987г., което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни по кадастралния план първо от
1987г., после съгласно кадастралния план от 2002г. и накрая съгласно
действащата кадастрална карта на гр.Русе. Както се посочи и по-горе, налице е
несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително
притежаваното от ищцата право на собственост. Съгласно представените скици от
КККК на гр.Русе ищцата притежава 222 кв.м., като по нотариален акт са й били
дарени 195 кв.м., а ответниците притежават 246 кв.м. Вещото лице по делото
категорично е установило чрез извършените измервания и поясненията в съдебно
заседание, че с изместването на южната кадастрална граница на ПИ 718 съгласно
кадастралния план от 2002г. по т.3-4 имотът на ищцата е приплъзнат, което ясно
личи от котираните разстояния и от неправилното заснемане на сградите в имота
на ответниците в кадастралната карта, одобрена през 2007г. С това се обяснява
съвпадението на площта на имота им по кадастралната карта с тази по
осъществяваното фактическо владение. Вещото лице е определило, че това
приплъзване по линията 3-4 представлява регулационната граница, одобрена с
регулационния план от 1987г., за който липсват данни да е бил приложен. В този
смисъл по делото безспорно се установява, че северната граница на собствения на
ответниците поземлен имот с идентификатор 63427.4.2074 съгласно кадастралната
карта, одобрена със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор
на АГКК, е заснета навътре в техния имот, при което част от имота им,
представляваща правоъгълник с площ от 28 кв.м., защрихована в жълто съгласно
СТЕ, е включена в съседния поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075 –
собственост на С.И..От тук следва
и извода, че е налице грешка при отразяване на имотната граница в кадастралния
план, одобрен със КЗРП за кв.“Дружба 2“ със Заповед № 182/12.05.1987г., като
тази грешка е пренесена в следващия кадастрален план, одобрен със Заповед №
300-4-21/02.04.2002г. на Кмета на Община Русе и е изцяло възпроизведена и в
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-91 от 15.12.2007г. на
изпълнителния директор на АГКК. Горното доказва именно, че ответниците се
явяват собственици на спорната част от 28 кв.м., което прави предявения от тях
установителен иск за собственост основателен и като такъв той следва да се
уважи.
От друга страна съдът намира, че ответниците се
явяват собственици на процесната част от 28 кв.м. и на друго правно основание,
а именно придобили са собствеността на същата по давност. От показанията на свидетелите Б. А. С., Х. Р. И.,
Б. М.Р. и К. М. М. е видно, че оградата от телена мрежа с бетонна основа е била
изградена между имотите на ищцата и ответниците през 1992г. Причината да се
махне старата дървена ограда и да се изгради новата била, тъй като имотът на Х.
И. се падал по-ниско от другите и когато завали силен дъжд водата от съседните
имоти се стичала в неговия и наводнявала гаража му. Именно по настояване на Х. И.
– праводателят на ищцата и нейн съпруг, била изградена новата ограда с бетонова
основа за да препятства оттичането на дъждовна вода в имота му. Оградата била
изградена лично от свид.Б. Р., свидетелят Х. Р. И. е участвал при изливането на
бетонната основа, а съпругът на свид.К. М. М. също помагал, а тя присъствала
при изграждането й. Новата ограда – от 1992г., е изградена на същото място на
старата дървена преди това, като и праводателят на ищцата - Х. И. е присъствал
лично при изграждането й – при изливането на бетоновия цокъл опъвал канапа от
ул.“Жеравна“, а свид.Р. и държал другият му край до банята, построена на
границата в имота на Х.. От същите свидетелски показания е видно, че нито Х. И.
приживе, нито С.И. са оспорвали местоположението на старата дървена ограда,
нито на новата. Свидетелите изграждащи оградата са били допуснати свободно да
влязат в имота на Х. И. и никога не е имало дрязги между последния – до смъртта
му и ответниците за местоположението на новата ограда.До трасирането на имота
на ищцата никога не е имало спор относно местоположението на оградата. Това, че
оградата е построена на същото място, където е била старата, се доказва от
заключението на техническата експертиза, от която е видно, че тя е по линията
1-2 на комбинираната скица и представлява кадастралната граница по влезлите в
сила кадастрален регулационен план от 1957г., одобрен 1964г. и кадастралния
план от 1987г. Съдът цени изцяло показанията на тези разпитани по делото
свидетели, тъй като същите имат непосредствени впечатления както относно
праводателите на страните, техните действия по застрояването на двата имота и
строителството на имотната граница, така и на новата ограда, незаинтересувани
са от изхода на делото, показанията им са логични, взаимно свързани и
непротиворечиви, с конкретност на събитията и фактическата обстановка, като се
подкрепят изцяло и от останалите писмени доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза. В тази връзка, съдът приема за недостоверни
показанията на свидетелите посочени и доведени от ищцата - Ю. З. А.ов, С. М. С.
и М. М. Спасова, в които твърдят, че оградата от телена мрежа с бетонна основа
е била изградена между имотите на ищцата и ответниците през 2004г., не била на
мястото на старата ограда и навлизала с 1.25 метра навътре в имота на С.И..
Показанията на тези свидетели са взаимно противоречиви и не се подкрепят от
нито едно от приетите по делото писмени доказателства. Същите нямат
непосредствени впечатления нито от старата ограда, нито от извършеното
строителство през годините на имотната граница, както и на новата ограда, а
пресъздават мнението на ищцата. Противоречие относно твърдените факти се
съдържат и в показанията на свид. Ю. А.ов, който живее на семейни начала с
ищцата от 10 години и който твърди, че: „Преди 10 години заварих мрежата и сега
мрежата е на същото място … Миналата година измериха земята. От там С. разбра,
че границата е друга..“. Т.е. от това твърдение е видно че до трасирането на
границата съгласно действащата КККР на гр.Русе и изготвянето на представения по
делото Протокол от 05.07.2018г. 2018г. на „Геодезия 97“ ЕООД не е имало
оспорване на материализираната на място ограда. В тази връзка е недостоверно и
твърдението на ищцата, че когато новата ограда се била изграждала, Х. И. бил
тежко болен и на легло. От експертното решение № 1371/19.03.2002г. на ТЕЛК,
която тя представя, е видно, че Х. И. е с определена диагноза „Болест на
Паркинсон“ и 95% трайна неработоспособност, с дата на инвалидизиране
28.09.2000г., а строежа на оградата е бил 1992г. съгласно горните свидетелски
показания ценени от съда и лично той тогава е участвал при изграждането й, не е
бил тежко болен и на легло. Няма представени доказателства по делото за
последното преди 2002г. – например друго експертно решение на ТЕЛК или друга
медицинска документация. Поради гореизложеното съдът приема, че ответниците са
осъществявали спрямо спорните 28 кв.м. необезпокоявано, явно и постоянно
владение най-късно от 1992г., когато е била построена новата ограда, което
владение са присъединили и към владението на Хава Алиева – майка на първия
ответник. Т.е. налице е необезпокоявано, явно и постоянно владение от страна на
ответниците на спорните 28 кв.м. за много повече от 10 години и те са придобили
собствеността на същите, като част от своя имот по давност. Придобиването по
давност на процесния правоъгълник не е недопустимо. Съгласно Решение №
56/19.06.2019г. по гр.дело № 3297/2018г., второ г.о. на ВКС – „Разпоредбата на
чл.200 от ЗУТ забранява придобиване по давност и чрез сделки на реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания, освен ако отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ за минимални
размери. Целта на закона е да гарантира спазване на правилата за урегулиране и
застрояване на имотите – да не се допусне нарушаване на минималната площ и лице
за урегулираните имоти и по този начин да се затрудни строителството в тях или
ползването им по предназначение. Това ограничение обаче не важи за поземлени
имоти в границите на населените места, които са самостоятелно обособени –
пар.5, т.2 от ДР на ЗУТ, отграничени са от останалите поземлени имоти чрез
собствена идентификация по кадастъра – чл.23 от ЗКИР и сл., и предназначението
им е определено с подробен устройствен план – чл.8 и чл.14 от ЗУТ и пар.5, т.11
от ДР на ЗУТ.“.
По изложените съображения следва да се
отхвърлят предявените от ищцата обективно съединени искове, с които иска да се
признае за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на
правоъгълник с размери от 28 кв.м. по границата на недвижим имот: Дворно място
с площ от 195 кв.м., находящо се в ***, представляващо поземлен имот с
идентификатор 63427.4.2075 и имота с идентификатор 63427.4.2074, собственост на
ответниците и да бъдат осъдени последните да предадат същата част от недвижимия
имот и да премахнат изградената от тях телена ограда и бетонната й основа,
както иответниците да бъдат осъдени да й заплатят по 10.00 лева месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползва на частта от недвижимия й
имот, считано от датата на получената от тях покана до предаване владението на
същата част от имота.
Предявените от ответниците насрещни искове
следва да се уважат, като се признае за установено по отношение на ищцата, че А.Е.А.
и М.А.А. са собственици на част от поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075,
разположена по дължината на имотната граница с поземлен имот с идентификатор
63427.4.2074 и материализирана с ограда от телена мрежа на бетонова основа,
която част представлява правоъгълник защрихован в жълт цвят, заключен между
цифрите 1-2-3-4 от комбинираната скица Приложение № 1 към съдебно-техническата
експертиза по делото, която да се счита за неразделна част от настоящото
решение, с площ от 28 кв.м., неправилно заснета към поземлен имот с
идентификатор 63427.4.2075 при одобряването на кадастралната карта на гр.Русе
със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК –
гр.Русе.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявените от ищцата искове и уважаването на
предявените от ответниците насрещни искове, С.И. следва да бъде осъдена да
заплати на А.Е.А. и М.А.А. направените по делото разноски в размер на 1 710.00
лева – заплатени държавна такса за производството по насрещните искове и такса
за вписването на насрещните искове, възнаграждения на вещо лице, възнаграждение
за извънсъдебна геодезическа услуга по измерване площта на имота и проверка на
имотната му граница и заплатено възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от
ответниците адвокатско възнаграждение. Същото е в размер на 1 200.00 лева
и е съобразено с минималните размери по чл.7, ал.1, т.4 и ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касае се за
защита по 3 иска предявени от ищцата и 2 насрещни иска, т.е. общо 5 иска, при
минимален размер от 300.00 лева, като възнаграждението дори е определено и
договорено в по-малък размер. Неоснователно е и възражението, че не следвало да
се присъждат разноски от 200.00 лева за възнаграждение за извънсъдебна
геодезическа услуга по измерване площта на имота и проверка на имотната му
граница. Тези разноски са направени именно по повод на настоящото дело и
организиране на защитата на ответниците срещу предявените от ищцата искове,
поради което и следва да им се присъдят.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.И., с ЕГН: **********,
обективно съединени искове, с които иска да се признае за установено по
отношение на А.Е.А., с ЕГН: ********** и М.А.А., с ЕГН: **********, че тя е
собственик на правоъгълник с размери от 28 кв.м. по границата на недвижим имот:
Дворно място с площ от 195 кв.м., находящо се в ***, представляващо поземлен
имот с идентификатор 63427.4.2075 и имота с идентификатор 63427.4.2074, собственост
на ответниците и да бъдат осъдени А.Е.А., с ЕГН: ********** и М.А.А., с ЕГН: **********,
да предадат същата част от недвижимия имот и да премахнат изградената от тях
телена ограда и бетонната й основа, както и А.Е.А., с ЕГН: ********** и М.А.А.,
с ЕГН: **********, да бъдат осъдени да й заплатят по 10.00 /десет/ лева
месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползва на частта от
недвижимия й имот, считано от датата на получената от тях покана до предаване
владението на същата част от имота, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.И.,
с ЕГН: **********, че А.Е.А., с ЕГН: ********** и М.А.А., с ЕГН: **********,
са собственици на част от поземлен имот с идентификатор 63427.4.2075, намираща
се по дължината на имотната граница с техния поземлен имот с идентификатор
63427.4.2074 и представляваща правоъгълник защрихован в жълт цвят, заключен
между цифрите 1-2-3-4 от комбинираната скица Приложение № 1 към
съдебно-техническата експертиза по делото, която да се счита за неразделна част
от настоящото решение, с площ от 28 кв.м., неправилно заснета към поземлен имот
с идентификатор 63427.4.2075 при одобряването на кадастралната карта на гр.Русе
със заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА С.А.И.
***, с ЕГН: **********, да заплати на А. Е.А., с ЕГН: ********** и М.А.А., с ЕГН: **********,
двамата от ***, сумата от 1 710.00 /хиляда седемстотин и десет/ лева –
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: