Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 10.11.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№12893 по
описа за 2015 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е от „П. фонд” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния му представител
– адв. Мадлен Левон, срещу Р.Н.Р. с адрес *** положителен установителен иск с
правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване правото на собственост на ищеца върху реална част от ПИ с
идентификатор * находящ се в гр. * с площ на реалната част от 1294 кв.м., при граници на частта: ПИ *, ПИ * и останалата част от ПИ *, при твърдения в
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-92 от
14.10.2008г. на ИД на АГКК да е допусната непълнота, или грешка, като в същата
имотът на ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като част от
имота на ответника с посочения идентификатор.
Ищецът основава
правния си интерес и активната си материалноправна легитимация по иска за
собственост на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част
на исковата и уточняващата молба:
С нотариален акт от 2003г. ищецът придобил чрез покупко-продажба процесния имот. При
одобряване на кадастралната карта е допусната грешка, като имотът на ищеца не е
отразен като самостоятелен, а е включен изцяло в ПИ *, целият с площ от 2369 кв.м. при вписан собственик * Н. – наследодател на ответницата. Ищецът депозирал искане
до началника на СГКК – * за попълване на
собствения на дружеството имот, но получил отказ. Моли се за уважаване на
предявения иск по тези съображения и присъждане на сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание искът се поддържа. Ищецът
твърди, че разликата в квадратурите е в резултат на различния начин на
измерване към момента на закупуване на имотите и към момента на одобряване на
кадастралната карта. Промяната на цифровото измерване променя квадратурите и
това е в рамките на статистическата грешка, предвидена в съответната наредба. Счита,
че принципът на одобряването на кадастралните карти е по граница, която
съществува към момента на отразяването й, и то безспорно това е отразената
съществуваща ограда между двата имота, която следва да се посочи като граница
между имотите.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Р.Р., чрез процесуален представител – адв. Н. Ташев, в който
се изразява становище за допустимост на предявения иск. Не се оспорва, че при
първоначалното одобряване на кадастралната карта е допусната грешка, при която
двата имота са отразени като един общ. Не се оспорва, че ответницата не се е
съгласила с предложеното от ищеца изменение на КККР. Излага се, че причина за
това е, че праводателите на ищеца изградили сграда в своя имот без да спазят
законоустановеното отстояние. Ищецът направил подобрения и за да получи
сградата законно разположение спрямо имотните граници, преместил оградата между
двата имота в южна посока във вреда на ответника, след което поискал изменение.
Дружеството – ищец подало жалба срещу отказа, по която било образувано адм. д.
4515/2012г. по описа на Адм. съд – *. След като
с експертизи се установило, че няма основание да се претендира изменение,
ищецът се отказал от предприетото оспорване. Сочи се, че бащата на ответницата
и предходният собственик на съседния имот били близки и дълго време имотната
граница не била материализирана на място. След като била построена сградата,
баща й се съгласил съседите от север да ползват част от имота на ответната
страна, за да паркират в името на добросъседството. Новите собственици се
възползвали от това и намалили лицето на имота на ответницата към улицата и
увредили част от лозовите насаждения в имота й. Излага се подробно кои са били
действалите планове за имота, като се поддържа, че действителната площ на имота
на ответника, измерена на място, е била 1200кв.м., с каквато площ и дружеството
е придобило имота. При подмяната на оградата, същата е изградена изцяло в имота
на ответницата, при което е налице навлизане в около 43 кв.м., която част не е
собственост на ищеца, което е мотивирало ответната страна да се противопостави
на изменение на кадастралната карта по искания от ищеца начин. Сочи се, че
ответницата не би искала да се премахват незаконно изградени строежи, поради
което счита, че е по-благоприятно спорът да приключи със спогодба, каквато
предлага на ищеца. В открито съдебно заседание ответницата лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа направените възражения. Счита, че
придобитите от ищеца права с нотариален акт не включват спорната част между
двата имота, където преди време противоправно е преместена границата.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С нотариален
акт №* на нотариус
Д. * при ВРС, * Н. е признат
за собственик на недвижим имот, който е закупен по реда на пар.4а ЗСПЗЗ, а
именно място с пространство от 600кв. м. ид.ч. от цялото с пространство от
1000кв.м., находящо се в м. *, при граници: път, *, *,
ведно с постройка /л.13/.
Видно от
удостоверение, приобщено на л.22 от делото, * Н., починал
на 20.03.1998г., е оставил за наследници съпруга Мар*инка Р. /починала на 13.03.2009г./ и дъщеря Р.Н.Р..
С нотариален
акт №*, том *. на нотариус * с рег. №* на НК, * продава собствените си ¾ ид.ч. и * * продава собствените си ¼ ид.ч. на „П.
*” * от
недвижим имот, находящ се в гр. *:
място с площ от 1200кв.м., представляващо ПИ №*, идентичен на парцел №* по плана на к.к. **, при граници: улица, имоти с пл. номера *, *
/л.11 и 12/.
Със Заповед
№*. на
Началника на СГКК – гр. *, е отказано изменението в КККР на гр. *,
състоящо се в нанасяне на нови обекти – ПИ с идентификатор * с площ от
1243 кв.м., собственост на „П. *” * въз
основа на НА * от *. и ПИ с идентификатор * с площ от 1125 кв.м., собственост на *в. Промяната е отказана по заявлението на „П. *” *
поради обстоятелството, че Р.Н.Р. не е подписала съставения акт за непълноти и
грешки /л.9 и 10/.
Ангажирани
са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *, който твърди, че познава имота. Откъм южна посока оградата е
ремонтирана, като където е била оградата, там е минала новата ограда, само
залели с бетон. Със съседката водили разговори за закупуване на нейното място,
но тя нямала собственост там.
По искане на
ответната страна, е разпитана свидетелката *, която сочи, че Р.Р. има вила към „*”, в която свидетелката ходи пердиодично, тъй като от деца от класа се
събират там. Новата ограда откъм съседите е направена преди 4-5 години, като
свидетелката излага, че е сигурна, че новата ограда е по-навътре в имота на *, видимо е, че в самите лози.
Съобразно
приетото по делото заключение на вещото лице С.К. по първоначалната
съдебно-техническа експертиза /л.75-82/, докумените
за собственост на всяка от страните е съставен при действието на КП на КК „*. На ПИ * и ПИ * по КП от * на КК „*” съответства ПИ * по КК на район „*”. За територията на процесните имоти,
действащи планове са: КК на район *, одобрена през *., ПУП – ПУР, одобрен през *. и ЧЗР, одобрен със Заповед от *., както и Помощен план на КК „*”, одобрен с Протокол от *. Кадастралната основа на действащия ЧЗР за парцели * по проектоплана на КК * е КП на КК „*” от *. В помощния план от *., процесният имот е с идентификатор * и площ от 2369 кв.м. ПИ * попада в ПИ 220 по плана на стари имотни граници. Предходните планове
за процесния имот са КП от *. на Крайбрежието на гр. Варна, като от комбинирания цифров модел се
установява, че процесните имоти попадат в ПИ * по този план. В последния са попълнени имоти ПИ * и ПИ * без данни за периода на попълването им и без данни за собственост. От оцифрения графичен КП на КК „*., площите на процесните имоти, са както
следва: ПИ *- с
площ от 1033кв.м. и ПИ * с площ от 1216кв.м. От комбинирания цифров модел между заснетата
масивна ограда и общата граница на двата имота се установява навлизане в ПИ * до 1.5м. и завзета площ от 67 кв.м. КП от 2003г. на КК „*” е одобрен със Заповед от 13.05.2003г., като процесният
имот е с идентификатор ПИ * и с площ от 2369кв.м. Границите на ПИ * съвпадат с границите на ПИ * по КК. От изложените обстоятелства, вещото лице прави извод, че
границата между имотите на ищеца и ответника е общата граница на ПИ * и ПИ * по КП от *. Заснетата масивна ограда не съответства на границата между двата имота.
Отклонението в местоположението е до 1.5м., което е по-голямо от допустимите
стойности съобразно чл.18 от Наредба 3 на ЗКИР. Масивната ограда изцяло е
изградена в ПИ *, с което от имота на ответника са завзети 67 кв.м. Процесната
граница на проектните имоти ПИ * и ПИ * от проекта за промяна на КК съответства на общата граница на ПИ * и ПИ * по КП от *. Вещото лице е обективирало изводите си на 4 бр. приложени комбинирани
скици.
Съгласно приетото заключение
по повторната съдебно-техническа експертиза на в.л. К.В. /л.109-112/, на място
границата между спорните имоти представлява бетонна основа със средна височина
от 60см. И метални колове с телена ограда. След преки геодезически измервания,
вещото лице е установило, че имотът, собственост на ищеца е 1292 кв.м. по
трайно материализирани граници, установени на терена, а имотът на ответника –
1076кв.м. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, на която е отразило
границите на имотите по КП от *.; КП от *.; КП от *., КК от *., границите на предвиждането от *., както и спорната граница с жълт цвят, като е видно, че същата
навлиза в имота на ответницата спрямо КП от 1987г. В Приложение 2 към
експертизата е отразена площта на имотите по направеното заснемане. В открито
съдебно заседание вещото лице излага, че планът от 1987г. е влязъл в сила, но
границата между имот * е отразена като нематериализирана. В изработеният през 1999г. и
одобрен през 2003г. план няма отразена граница и не е имало граница, както и в
кадастралната граница от 2008г. Границите от 2003 и 2008г. си съвпадат напълно,
като има изместване в южната граница на имот 3486. И двата имота са по-големи
съобразно документите за собственост.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
На основание чл.54, ал.2 ЗКИР,
споровете за материално право при непълнота или грешка в кадастралната карта се
разрешават по съдебен ред.
Задължителни разяснения по въпросите, свързани с исковете
с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, бяха дадени с ТР 8/23.02.2016г. по т.д.
8/2014г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост,
искът по чл. 53, ал.
2, изр. 2
ЗКИР /първоначална редакция/
е допустим при наличието на правен
интерес. С оглед презумпцията по чл. 2,
ал. 5 ЗКИР за вярност на основните
кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от
собствения на ищеца имот като
част от имота
на ответника или незаснемането му като самостоятелен
имот формира наличието на правен
интерес от иска, тъй като
създава привидност, че тази част
действително е собственост на ответника. В този смисъл в процесния случай безспорно е налице правен интерес от
търсената защита.
Разяснено е също,
че одобрените по реда на
ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.
За отразените данни за имотите в кадастралната
карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но
неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане,
изменение или погасяване на правото.
Разпоредбата на пар.
1, т. 16 от ДР на
ЗКИР /нова - ДВ, бр.
49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите
имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти спрямо действителното им състояние към момента
на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”. Когато тези несъответствия
не са свързани
със спор за право на
собственост, поправянето им се извършва
по административен ред. Когато непълнотите или
грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани
със спор за материално право,
те се отстраняват
след решаване на спора по
съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална
редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54,
ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Спорът за материално право най-често се изразява в това,
че реална част от един
недвижим имот е заснета към съседен
имот или цял имот не
е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в
съседен имот. Искът по чл. 53,
ал. 2, изр.
2 ЗКИР /първоначална редакция/,
идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да
установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване
в кадастралната карта.
За успешното
провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи в условията на
пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху процесната
реална част на твърдяното в исковата молба придобивно основание
/покупко-продажба/, както и че в одобрената кадастрална карта е налице
твърдяната в исковата молба непълнота или грешка при отразяване на имотите.
В тежест на
ответника е да установи противопоставимо негово право на собственост в частта,
в която оспорва иска, породено на твърдяното основание /наследство от Никола Н./,
както и наведените от него правоизключващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по
делото относно придобивното основание на всяка от страните по отношение на
съседните им недвижими имоти, както и, че при първоначалното одобряване на
кадастралната карта е допусната непълнота, при която двата имота са отразени
като един общ.
От изяснените
твърдения и възражения на страните е видно, че спорен въпрос по делото е къде
следва да бъде отразена границата между собствените им имоти при поправката на
кадастралната карта.
При така установената фактическа обстановка, за да бъде разрешен спорът за собственост между страните, изразяващ се в спор за местоположение на граница, следва да бъде преценено правното действие на приетите регулационни планове. Приложимата материално – правна уредба относно процесните отношения се съдържа в ЗТСУ /отм./, действал от 1973г. до 2001г., ППЗТСУ /отм./ и ЗУТ. В процесния случай от проследяването на плановете от вещите лица се изяснява, че нанесена граница между имотите е имало само по кадастралния план на КК „Чайка” от 1987г., където имотите са имали отделни номера, а именно ПИ *, които понастоящем съответстват на ПИ * по КК от 2008г. Този кадастрален план е основа на действащия ЧЗР, одобрен през 1999г., с който са създадени регулационни граници между урегулирани парцели *. Именно при действието на тези планове, е закупен имотът от ищеца, като имотът е индивидуализиран в титула му за собственост съобразно КП от *. като ПИ №*, идентичен на парцел №* определящи за правата на ищеца следва да са границите на парцел №*. Липсват твърдения в този план да е допусната грешка по отношение на съседните имоти, или планът да не е бил приложен. Също така, от заключенията и на двете вещи лица се изяснява, че този план е бил действащ.
В този случай парцелните граници
на имотите са именно имотните граници по приложения регулационен план с пряко *. и ЧЗР от 1999г.
Доколкото се
установи, че планът от *. е бил действащ и
приложен, то по силата на пар.6, ал.1 от ПР на ЗУТ, към деня на влизане в сила на този закон
той е
запазил действието си по отношение на границата между двата имота.
Тук следва да се посочи, че съдът не възприема доводите
на ищеца, че в кадастралната карта следва да бъде отразена във всички случаи
материализираната на място граница. Кадастралната карта отразява заснемането на
имотите, което има само декларативно действие. Същото е възможно да бъде
неправилно. Както беше посочено по-горе, неправилното отразяване на правото
на собственост в кадастралната карта не води до пораждане,
изменение или погасяване на правото и при спор за материално право, който в
случая е породен именно от материализираната на място граница, релевантна е
действителната граница между имотите, съобразно действащите регулационни
планове, които подлежат на съобразяване при нанасяне на имотите по силата на
чл.41 ЗКИР. Неоснователен е и доводът на ищеца, че след като актуалното
заснемане на място съответства на отразяването през 2003г., то същото следва да
се съобрази в КК. Планът от 2003г. не предвижда граници между имота на ищеца и
ответника. В този план имотът е отново един, респективно не може да бъде
определящ за действителната граница между двата процесни имота.
Не би могла да бъде определяща при разрешаване
на спора и конкретната площ на двата имота, тъй като същата не е основен
индивидуализиращ белег на имотите, нито е устойчив такъв. Затова, при
разрешаване на конкретния спор за материално право в отношенията между двете
страни в настоящото производство и при преценка конкретната непълнота или
грешка в кадастралната карта, съдът следва да се ръководи от общата граница
между двата имота, която касае страните в настоящото производство и не може да
се ръководи от това дали по останалите граници, които не засягат някоя от двете
страни ,е налице изместване при одобряване на плановете, или каква точно площ
по всеки план е получила всяка от страните. Между двата имота е налице
действаща регулационна граница и същата следва да бъде отразена като резултат
от разрешаване на спора за материално право по реда на ЗКИР.
От гореизложеното се налага извод, че е налице
допусната непълнота при одобряване на кадастралната карта по смисъла на закона
по отношение на собствения на ищеца имот, изразяваща се в липса на попълване на
имота на ищеца като самостоятелен такъв, съответно на граница между имота на
ищеца и ответника.
Съгласно
задължителните указания, дадени с ТР 8/23.02.2016г. по т.д. 8/2014г. на ОСГК на
ВКС, при уважен иск за
собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва
да се установи
правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича
от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка
- да се посочи
и в какво се състои същата.
Установява се безпротиворечиво и от двете заключения на вещи лица, че
заснетата на място ограда между имотите не съответства на гореописаната граница
между ПИ * и *,
като от заключението на вещото лице С.К., което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено, е видно, че отклонението в местоположението е
до 1.5м., което е по-голямо от допустимите стойности съобразно чл.18 от Наредба
3 на ЗКИР, поради което е неприложима разпоредбата на чл.54, ал.3 ЗКИР.
В светлината
на изложеното, с настоящото съдебно решение и на основание чл.54, ал.2 ЗКИР,
следва да бъде прието за установено по предявения иск от „П. *” * срещу Р.Н.,
че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба, обективирана
в Нотариален акт №*. на нотариус Павлина Симеонова
с рег. №* на
НК, на реална част от ПИ с идентификатор *, находящ се в гр. *, местност I, при граници на частта: ПИ * и останалата част от ПИ *, като в
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №*. на ИД на АГКК, е допусната непълнота, изразяваща се в
това, че имотът на ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като
част от имота на ответника с посочения идентификатор, като общата граница между
имота на „П. *” * и Р.Н.Р. следва да бъде общата имотна граница на * по КП от 1987г., съответна на общата граница между
парцели * по ЧЗР от *., отразена в син цвят и заключена
между точките А и Б на комбинирана скица – Приложение 2 на л. 79 от
заключението на вещото лице С.К., приподписана от
съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение.
При този
изход на спора, съдът намира, че в полза на ищеца не се следват разноски
доколкото е видно, че ответницата извънсъдебно не е оспорила правата на
ответника върху собствения му имот с изключение на възражението за неправилно
определяне на границата между имотите, което бе възприето за основателно от
настоящия съдебен състав.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „П. *” *, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, срещу Р.Н.Р., ЕГН ********** с
адрес ***, че ищецът е собственик въз основа на
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт №*. на нотариус Павлина Симеонова
с рег. №335 на НК, на реална част от ПИ с
идентификатор * се в гр. * при граници на частта: ПИ * и останалата част от ПИ *, като в
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №*. на ИД на АГКК, е допусната непълнота, изразяваща се в това, че имотът на
ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като част от имота на
ответника с посочения идентификатор, като общата граница между имота на „П. *” * и Р.Н.Р. следва да бъде общата имотна граница на ПИ * и ПИ * по КП от 1987г., съответна на общата граница между
парцели *по ЧЗР от *., отразена в син цвят и
заключена между точките А и Б на комбинирана скица – Приложение 2 на л.79 от
заключението на вещото лице С.К., приподписана от
съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, на основание чл.54, ал.2 ЗКИР.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: