Номер 75329.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601185 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на упълномощения защитник на осъдения Д. С. К. срещу определение № 260391 от
15.10.2020 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 12. състав, по н.ч.д. №
3193/20 г. С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен
от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена по 21.10.2020 г.
по електронната поща) адвокат Д. Т. е депозирала частна жалба, с която иска определението
да се отмени. Защитникът намира, че са налице всички изисквания на закона за постановяване
на предсрочно условно освобождаване по отношение на подзащитния й. Посочва, че Д. К. е
ангажиран трудово в затвора и се справя добре с трудовите си задължения; че е награждаван
многократно; че е активен участник в организираните културни и спортни мероприятия;
посещавал е курсове по компютърна грамотност, английски и италиански език; че наложените
му две наказания са били заличени; че е преместен в затворническо общежитие от открит тип;
че рискът от рецидив е намален от 92 на 62 точки, а към извършеното той проявявал критично
отношение и саморефлективност. Допълва, че осъденият К. има съпруга, дъщеря и син на
шест месеца, за които желае да се грижи, както и че придобитите в затвора трудови навици ще
му помогнат да се реинтегрира успешно. Отчитайки тези данни, защитникът заключава, че
осъденият е дал доказателства за поправянето си и отказът да бъде условно предсрочно
уведомен е необоснован.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични в
досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация.
Въз основа на доказателствата правилно е отчетена релевантната за изясняването на
предмета на делото фактология, съобразно която в момента осъденият търпи наказание
лишаване от свобода от 16 години, наложено му с определение по н.ч.д. № 978/15 г. на СРС,
1
влязло в сила на 11.6.2015 г., от което е изтърпял (към датата на разглеждането на делото в
СГС) фактически 11 години, 6 месеца и 25 дни, от които 4 години, 6 месеца и 22 дни -
предварителен арест; 1 година 11 месеца и 28 дни от работа или всичко 13 години, 6 месеца и
23 дни. Остатъкът за изтърпяване възлиза на 2 години 5 месеца и 7 дни, от чието изтърпяване
осъденият претендира да бъде освободен под условие.
В началото на корекционната работа с осъдения рискът от рецидив е бил определен на
92 точки. Впоследствие е бил снижен последователно до 76 т., а после до 62 т., след което
отново е завишен на 78 т. (в периода 21.9.2017 – 10.10.2018 г.), а понастоящем е 68 точки.
Повишението е регистрирано в актуалните и сега проблемни зони: умения за мислене
(завишение с 4 т.) и начин на живот и обкръжение (от 5 т. на 7 т.). Освен заличените
наказания, осъденият има незаличено наказание (наложено със заповед № 71/19.5.2020 г.),
като видно от съдържащите се в досието документи, поводът да бъде установено нарушението
е сигнал, подаден от външно за затвора лице, навело твърдения за осъществено от осъдения
спрямо него неправомерно поведение по време, през което осъденият е ползвал отпуск.
Рискът за вреди за обществото е завишен на висок (бил е среден), а този за персонала,
за другите лишени от свобода и за самия осъден – нисък.
Досието на осъдения разкрива, че той е бил и многократно награждаван за периодите
на добро поведение.
Престъплението, за което К. търпи сегашното наказание е за въоръжен грабеж,
извършен в условията на опасен рецидив. Преди това е осъждан и е изтърпявал наказания
лишаване от свобода.
Първоначалният строг режим е бил заменен с общ на 23.3.2016 г. В затворническо
общежитие от открит тип е от 15.1.2020 г., като преди това са били постановени няколко
отказа заради липсата на достатъчно данни за добро поведение и опасения, че в по-слабо
контролирана среда осъденият би могъл да представлява опасност заради дефицити в
определени области.
От плана за препланиране на присъдата (изготвен през месец ноември на миналата
година) е видно, че е предвидена корекционна работа в четири зони - умения за мислене,
нагласи, отношение към правонарушението (мобилизиране и развитие на умения за
самоконтрол, последователност и целенасоченост) и взаимоотношения – за всяка, от които е
предвидено да продължи за срок от една година.
Становищата на служителите от затворническата администрация са отрицателни и в
насока, че макар да има положителни промени и да е постигнат напредък, работата с осъдения
следва да продължи.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице
само едната от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно условно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание (каквото е изискването за случаите на опасен рецидив), но не е налице втората -
доказателства за поправянето му.
Осъденият не за първи път попада в системата на пенитенциарните заведения. Съдът и
друг път е изразявал принципната си позиция, че в подобни случаи, за да се приеме, че по-
нататъшният престой на лишения от свобода в затвора е ненужно ограничение, е необходимо
да има висока степен на сигурност, че осъденият не представлява риск за обществото и че
целите на наказанието са изпълнени, което означава, че деецът се е поправил и превъзпитал и
може да бъде контролиран в условията на свобода до изтичане на съответния срок без да е
нужно продължаване на престоя му в затвора.
2
Поведението на осъдения не бележи изключителност в насока на поправянето му,
отличаващо се от дължимото спазване на правилата в местата за лишаване от свобода.
Всъщност има данни за колебливост и обрати в корекционния процес, които препятстват
извода, че К. е дал доказателства за поправянето си. Такива са посочените по-горе за
завишаването (след първоначалното му снижаване) на риска от рецидив, за повишаването на
риска за обществото от среден до висок, както и за това, че в условията на по-слаб контрол (в
затворническо общежитие от открит тип) е допуснал нарушение, за което има актуално
наказание, и за което има данни да е свързано с поведението му докато е бил в
неконтролирана среда.
Положителна промяна е налице (полагане на труд, участие в различни образователни
курсове, спортни и културни мероприятия) и осъденият е бил надлежно поощряван да я
следва, като е бил награждаван неколкократно. При все това, продължават да съществуват
проблемни зони, в които трябва да се преодолеят дефицитите. Досегашният превъзпитателен
процес все още не е дал основания за изпълнение на наказанието в условията на лек режим, за
да се проследи поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда. Тревожност създава
и обстоятелството, че рискът от рецидив е завишен след първоначалното му снижаване.
Съдът е последователен във виждането си, че възможността за условно предсрочно
освобождаване не е абсолютна и не се предпоставя само от изтичането на определен срок.
Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице
достатъчно такива, доколкото не е налице устойчива и необратима линия на положително
поведение, която да даде сигурност, че в условията на свобода деецът не би представлявал
риск за обществото.
За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на
осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат. От съществено значение за
поправянето на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането на адекватно
отношение към причините, обусловили престъпен начин на живот, за да постигне и
формиране на действително желание за промяна в поведението си чрез решимост за
законосъобразно препитаване и зачитане на правата на останалите членове на обществото.
Данните за актуалния семеен статус на осъдения са надежден знак за очакваната
промяна, но те не са с пряко отношение към оценката на показаните от него резултати досега.
В обобщение, налага се извод, че фактическите твърдения в жалбата, касаещи отделни
елементи от поправителния процес, са верни, но правното им значение се оценява от съда по
различен, несъвпадащ с интерпретацията на защитата начин.
Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че
обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на
основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260391 от 15.10.2020 г. на Софийски
градски съд (СГС), Наказателно отделение, 12. състав, по н.ч.д. № 3193/20 г. с което е
оставена без уважение молбата на лишения от свобода Д. С. К. за освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4