Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 20.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното
заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА В.
при секретаря А. М.А, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 63/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод постъпила искова молба от Н.Е.Т. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД за отричане съществуването на
вземане.
В молбата се твърди, че срещу
наследодателя на ищеца – Е.Н.М.е издадена заповед за изпълнение в полза на „БНП
Париба Пърсънал Файненс” ЕАД за сумата от 302,58 лв. – главница, 17,08 лв. –
договорна лихва, обезщетение за забава в размер на 104,75 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 21.11.2011 г. до изплащането ѝ и
сторените разноски. След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който пред ЧСИ Т. К., с район на действие
района на ОС Плевен, е образувано изп. д. № 2436/2012 г. В молбата за
образуване на делото взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършването
на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 14.11.2012 г. е изготвена покана за
доброволно изпълнение, връчена при отказ на 21.11.2012 г., с която М. е увeдомен за
наложен запор върху пенсията му и за насрочен опис на движими вещи на
05.12.2012 г. На 10.01.2017 г. Минчев е починал, а по молба на ответника
производството по изп. д. № 2436/2012 г. на ЧСИ К. е прекратено.
На 22.01.2018 г. ответникът,
като цесионер на „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД, е подал нова молба за
образуване на изпълнително дело срещу наследниците на М. – Г. М.а, Н.Т., С.В.и А.Н.пред
ЧСИ К.. Ищецът оспорва наследодателят му или той да е уведомена за продажбата
на вземането. В рамките на образуваното производство ищецът твърди, че на
11.06.2019 г. е уведомена, че върху негови вземания от сметка, открита в
„Пиреос България” АД, е наложен запор, като на същата дата сумата от
1 129,74 лв. е преведена по сметка на съдебния изпълнител. След тази дата
/на 23.07.2019 г./ ищецът твърди, че му е връчена покана за доброволно
изпълнение. Твърди се, че възможността за принудително събиране на вземанията
по издадения срещу наследодателя на ищеца изпълнителен лист, е погасена по
давност, като последно изпълнително действие е извършено на 14.11.2012 г.
Отправя се искане до съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи сумата от 60,52 лв. – главница /част от общия размер на
главница от 302,58 лв./, 3,42 лв. – договорна лихва за периода 30.09.2008 г. до
28.11.2008 г. /част от общия размер на договорната лихва от 17,08 лв., 20,95
лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.10.2008 г. до
14.11.2011 г. /част от общата сума от 104,75 лв./; законна лихва върху
главницата от 21.11.2011 г. до изплащане на вземането и 5,00 лв. – разноски
/част от сторените в размер на 25,00 лв. в производството по издаване на
заповед за изпълнение, за които е издаден изпълнителен лист от 09.01.2012 г.
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 539/24.11.2011 г. по ч. гр.
д. № 599/2011 г. на РС Кнежа, като погасено по давност. Заявено е искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В депозиран по делото отговор
ответникът не оспорва, че в полза на „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД срещу Е.Н.М.е
издадена заповед за изпълнение за сумата от 302,58 лв. – главница, 17,08 лв. –
договорна лихва, обезщетение за забава в размер на 104,75 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 21.11.2011 г. до изплащането ѝ и
сторените разноски. Не оспорва също, че въз основа на подадена молба от „БНП
Париба Пърсънал Файненс” ЕАД пред ЧСИ Т. К., с район на действие района на ОС
Плевен, е образувано изп. д. № 2436/2012 г., като в нея е възложено на съдебния
изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. С подаването на
молбата се твърди, че давността относно вземанията по изпълнителния лист, е
прекъсната. Излагат се доводи относно приложимостта на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС и отпадане действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС. В
рамките на производството по изп. д. № 2436/2012 г. и впоследствие образуваното
изп. д. № 187/2018 г., двете по описа на ЧСИ К., се твърди че са извършвани
изпълнителни действия, като всяко от тях е прекъсвало давността: на 14.11.2012
г. е наложен запор върху вземане за пенсия на длъжника М.; на 05.12.2012 г. е
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника; 22.01.2018 г. е подадена
молба за образуване на изпълнително дело срещу наследниците на М., с която е
поискан опис на движими вещи в дома на наследниците му и справка от БНБ; на 26.02.2018
г. е насрочен опис на движими вещи в дома на ищеца; на 31.05.2019 г. е наложен
запор върху вземания на ищеца от „Пиреос България” АД. Твърди се, че по силата
на договор за продажба на вземания, сключен между ответника и „БНП Париба
Пърсънал Файненс” ЕАД в полза на първия са прехвърлени вземания срещу Емил М.,
като за продажбата М. е уведомен на 13.07.2015 г. Не се спори, че за продажбата
ищецът не е уведомен, но към онзи момент тя не е била страна в производството.
В хода на делото ищецът се представлява от адв. Д.,
която по същество излага становище за основателност на заявената претенция,
като излага съображение.
Ответникът не участва чрез свой представител по
делото, становище за неоснователност на иска излага в молба от 01.06.2020 г.
/л. 58-59 от делото/.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе
предвид становищата на страните и техните представители, намира за установено
следното от фактическа страна.
Между страните не е спорно, че в полза на „БНП Париба
Пърсънал Файненс” ЕАД срещу Е.Н.М.е издадена заповед за изпълнение за сумата от
302,58 лв. – главница, 17,08 лв. – договорна лихва, обезщетение за забава в
размер на 104,75 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 21.11.2011
г. до изплащането ѝ и сторените разноски. Заповедта е влязла сила, а въз
основа на нея е издадена изпълнителен лист от 09.01.2012 г. от РС Кнежа /л. 6
от делото/.
Не е спорно също, че въз основа на подадена молба от „БНП
Париба Пърсънал Файненс” ЕАД пред ЧСИ Т. К., с район на действие района на ОС
Плевен, е образувано изп. д. № 2436/2012 г., като в нея е възложил на съдебния
изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, като това се установява
и ангажираната по делото молба до ЧСИ К. /л. 1 от изп. д. № 2436/2012 г. на ЧСИ
К./.
След проучване имуществото на длъжника на 14.11.2012 г.
до него е изготвена покана за доброволно изпълнение. В нея е указан общия
размер на задължението, наложен е запор върху вземания на длъжника от пенсия и
е насрочен опис на движими вещи на 05.12.2012 г. от 11,00 до 13,00 часа.
Поканата е връчена при отказ на длъжника на 21.11.2012 г.
С молба от 21.08.2015 г.,
адресирана до ЧСИ К., ищецът е оправил искане за конституирането му като
взискател по изп. д. № 2436/2012 г. Изложени са твърдения в молбата, че „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е изкупил вземанията на „БНП Париба Пърсънал Файненс”
ЕАД срещу длъжника М..
С молба от 15.05.2017 г. ищецът
е поискал да се извърши справка за настъпила смърт на длъжника М. от регистрите
на населението, а при данни, че той е починал да конституира наследниците му
като страна в производството.
От справката в НБД „Население”
се установява, че към 17.05.2017 г. длъжникът Е.Н.М.е починал.
Е.Н.М.е починал на 0.01.2017
г., като е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга Г. К. М.а и
низходящи - Н.Е.Т., А. Е. Н., С. Е. В. и А.Е.Н., което се установява от
удостоверение за наследници изх. № 942201/20.08.2019 г., издадено от Община
Искър.
С молба, заведена на
22.01.2018 г., взискателят „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е отправил искане
до ЧСИ К. за прекратяване производството по изп. д. № 2436/2012 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въз основа на подадена молба
от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, заведена на 22.01.2018 г., пред ЧСИ К. е
образувано изп. д. № 187/2018 г. срещу Г. К. М.а, Н.Е.Т., А. Е. Н., С. Е. В. и А.Е.Н.,
всички наследници на длъжника Е.Н. М.. С молбата на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ
БГ“ ЕАД е възложил на съдебния изпълнител извършването на всички действия по
чл. 18 ЗЧСИ.
След проучване имуществото на
длъжниците на 02.02.2018 г. до Н.Е.Т. е изготвена покана да доброволно
изпълнение. В нея е указан общия размер на задължението. Поканата е връчена на Т.
лично на 23.07.2018 г.
На 31.05.2019 г. е изготвено
съобщение до „Банка Пиреос България” АД за налагане на запор върху вземания на Н.Е.Т.
до размера на дължа по изп. д. № 187/2018 г. по описа на ЧСИ К.. Между страните
не е спорно, че е наложен запор върху вземания на ищеца от „Пиреос България”
АД.
В писмо от същата дата банката
адресат е отговорила, че е превела по сметка на ЧСИ К. сумата от 1 129,74
лв., като моли за писмо за вдигане на запора.
Запорът върху вземания на
ответника, по открити сметки в „Банка Пиреос България” АД, е вдигнат със
съобщение, изпратено на 12.06.2019 г.
С
оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът
е сезиран с иск за отричане на вземане, предмет на принудително изпълнение, с
правна квалификация чл. 439 ГПК.
Ищецът
е универсален правоприемник на длъжник, срещу когото е издадена заповед за
изпълнение. Предявеният иск е допустим, независимо че отричаното вземане е произтича
от заповед за изпълнение, а не от влязло в сила съдебно решение. В случая за
ищеца е налице интерес от предявяването му, с оглед на това, че наследодателят
му не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, което бездействие е довело до
стабилизиране на заповедта, и доколкото същият се позовава на факти, настъпили
след стабилизирането ѝ. Ищецът се позовава на погасена възможност на
кредитора за търси изпълнение поради изтекла давност.
В
исковата молба ищецът навежда възражения, че не е уведомен за продажбата на
вземането по издадената срещу наследодателя му заповед за изпълнение. Тези му
възражения /основателни или не/ са без значение за основателността на иска по
чл. 439 ГПК, тъй като те не рефлектират върху дължимостта на вземането – ако то
съществува следва да се удовлетвори принудително от съдебни изпълнител.
Съдебният изпълнител носи отговорност за действията си, като те подлежат на
съдебен контрол /в този смисъл решение
№ 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на ВКС/.
Принудата
срещу длъжника е провеждана въз основа на издадена срещу длъжника заповед за
изпълнение. След връчването ѝ, в рамките на производството по издаването
ѝ, длъжникът е имал възможност да подаде възражение против изпълнението
ѝ /към дата на издаването на заповедта срокът за възражение е бил две
седмици от връчването ѝ/. По делото няма доказателства относно момента на
връчване на заповедта, но доколкото въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист, следва да се приеме, че тя в срок не оспорена от длъжника. След
стабилизираното на заповедта /като момента, в който това се е случило, с оглед
данните по делото, може да се приеме датата на издаването на изпълнителния лист
– 09.01.2012 г., който следва да се издаден след влизане в сила на заповедта -
арг. чл. 416 ГПК/. От следващия ден за вземанията по заповедта за незабавно
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист започва да тече нова
давност, която е петгодишна /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/. В случая чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
приложим, защото последиците на влязлата в сила заповед по чл. 410 ГПК относно
вземането са приравнени на тези, които настъпват от съдебното решение за
установяване на вземането по заповедта /чл. 416 ГПК/.
Въз
основа на издадения срещу длъжника Е.Н.М.изпълнителен лист, по молба на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, на 31.10.2012 г., е образувано
изпълнително дело № 2436/2012 г. по описа на ЧСИ Т. К.. Към датата на
образуване на изпълнителното производството до 26.06.2015г. –
дата на приемането на тълкувателното решение по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
с което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила, погасителната давност за
присъдените вземания, е прекъсната с образуването на делото /31.10.2012 г./, след което е спряла да тече /такава е
постановката на ППВС № 3/1980 г., което е действало за посочения период и е
било задължително за органите на
съдебната и изпълнителната власт - арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Новата петгодишна давност, след прекъсването на предходната с
образуването на изпълнителния процес и спирането на течението на давностния
срок при изящността на принудителното изпълнение, започва да тече от
постановяване на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като към момента на образуване
на настоящото исково производство на 14.01.2020 г. тя не е изтекла.
Погасителната давност за вземанията по заповедта за изпълнение е прекъсната
с образуването на изп. д. № 2436/2012 г., като в молбата на ЧСИ е възложено
извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ /молбата е била редовна и е
прекъснала давността/. Изпълнението е насочено към вземания от пенсия на
длъжника, върху които е наложен запор. Насрочен е опис на движими вещи в дома
на длъжника, което не съставлява действие на изпълнение, тъй като то не е
проведено.
До 26.06.2015 г.
давността по отношение на сумите, присъдени срещу длъжника М., е спряна по
силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително
производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г. Тя е прекъсната
на 22.01.2018 г., въз основа на подадената молба от ответника за образуване на
ново изпълнително дело, след прекратяване на предходното /изп. д. № 2436/2012
г./ по молбата на взискателя, срещу правоприемниците на длъжника М., в която на
съдебния изпълнител е възложено извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
В рамките на образуваното производството са извършени действия по изпълнение
срещу ищеца, като върху негови вземания от трети лица е наложен запор /запорът
е наложен на 31.05.2019 г./. Вземанията
по заповедта се погасяват с изтичането на 5-година давност, за което
съображения са изложени по-горе. При съобразяване на прекъсванията и спиранията
на срока за погасяване възможността за принуда, съдът приема, че към датата на
сезирането му с иск за отричане на вземанията, давността не е изтекла, което е
основание за отхвърляне на иска /съображения в този смисъл са изложени в решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, IV ГО и решение №
51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV ГО/.
Настоящият съдебен състав
споделя съображения, изложени в практиката на ВКС, относно действието на тълкувателните
решения, с които се приема, че отпада действието на приети преди това
тълкувателни решения и/или постановления, а именно, че те имат действие за в
бъдеще. Придаването на обратна сила на постановката на т. 10 от ТР № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС би довело това, че давността за вземанията по висящи към датата
на приемането му дела, би изтекла със задна дата. Кредиторите по тези дела
обективно няма да могат да предприемат действия по тях, с което да избегната
възможността за погасяване на възможността за принудително събиране на
вземанията им. Такова тълкуване не би било в съответствие с изискването на чл.
6 ЕКЗПОЧ.
По изложените съображения
заявената претенция за отричане съществуването на вземания, предмет на принуда,
следва да са отхвърли.
При изхода на спора следва
да се отхвърли искането на ищеца за присъждане на сторените разноски в
производството.
Ответникът е заявил искане
за разноски. По делото той е представляван от юрисконсулт, на който на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 100,00 лв.
отчитайки фактическа и правна сложност на спора и процесуалната активност на
представителя на ответника в хода на производството. Доказателства за други
разноски не са ангажирани по делото.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Е.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: *** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин”, бул. „Панчо
Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин – 6”, ет. 2 иск с правна квалификация
чл. 439 ГПК да се признае за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, че Н.Е.Т. не дължи
сумата от 60,52 лв. /шестдесет лева петдесет и две стотинки/ – главница /част
от общия размер на главница от 302,58 лв., 3,42 лв. /три лева четиридесет и две
стотинки/ – договорна лихва за периода 30.09.2008 г. до 28.11.2008 г. /част от
общия размер на договорната лихва от 17,08 лв./, 20,95 лв. /двадесет лева
деветдесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава върху главницата за периода
30.10.2008 г. до 14.11.2011 г. /част от общата сума от 104,75 лв./, законна
лихва върху главницата от 21.11.2011 г. до изплащане на вземането и 5,00 лв.
/пет лева/ – разноски /част от сторените в размер на 25,00 лв./ в
производството по издаване на заповед за изпълнение, за които е издаден
изпълнителен лист от 09.01.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение № 539/24.11.2011 г. по ч. гр. д. № 599/2011 г. на РС Кнежа, като
погасено по давност.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Е.Т., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК Н.Е.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Люлин”, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес
център „Люлин – 6”, ет. 2 сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - разноски в
производството.
Решението
може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: