Решение по дело №1045/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от “. Би Ай К." Е. против решение № 1841 от 29.05.2013г.,постановено по гр.д.№159/2013 г- по описа на РС Г. Д.,с което е отхвърлен предявения от него иск.Ищецът по делото обжалва решението на РС, като основни оплаквания на жалбоподателя са нарушения на материалния закон и процесуалните правила, тъй като съдът неправилно е възприел кой следва да установява релевантни за спора обстоятелства, а именно: Имало ли е каузална сделка по записа на заповед предмет на делото и каква е била тя. В тази връзка жалбоподателят е посочил и представил към жалбата си практика на ВКС, която е анализирана в жалбата. Счита, че изводът на РС, че той е следвало да доказва съществуването на каузална сделка, след като ответникът е изцяло е отрекъл наличието на такава, е неправилен. Моли да бъде отменено решението и да се уважи искът по чл. 422 ГПК,като се пресъдят разноските за двете инстанции.

В писмено становище ответникът по жалбата Р. А. е оспорил жалбата и е развил доводи за нейната основателност.

Подадената жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установено е по делото,че на основание чл.417 т.9 ГПК на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 875/09 по описа на РС Г. Д.,както и изпълнителен лист от 05.10.2009г.Документът въз основа на които е издаден изпълнителния лист е запис на заповед от 26.09.2008г.с издател Р. А. и с падеж "на предявяване",като с подписа си Р. А. е удостоверил,че записа на заповед му е предявен в деня на издаване 26.09.2008г.Предмет на менителничния ефект е заплащане от А. безусловно и неотменимо на сумата от 1775лв.43 ст.

С графологична експертиза е установено,че записа на заповед е подписан от ответника Р. А. т.е. изявлението на издадтеля е автентично.

Не е спорно по делото,а и ищецът сочи в исковата си молба,че изпълнителното производство по така издадения изпълнителен лист е образувано на 26.10.2012г.

В отговора на исковата молба длъжникът А. е направил правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност в негова полза,която осуетява търсене на успешна съдебна защита на менителничното право на ищеца по прескрибирания ефект.

РС Г. Д. е отхвърлил иска на друго основание,защото е приел,че в конкретния казус ищецът не е установил каузата на задължението.Приел е,че задължението не е погасено по давност,като се е позовал на разпоредбата на чл. чл.115 б."ж" ЗЗД,която гласи,че погасителната давност спира да тече,докато трае съдебния процес относно вземането.

Въззивният съд намира жалбата срещу решението за неоснователна , защото възражението за недължимост на претенцията,поради погасяването й по давност е основателно.

Съгласно чл.537 във вр. с чл.531 ал.1 ТЗ исковете по запис на заповед се погасяват с изтичане на три години от падежа.Падежът по процесния запис на заповед,който има всички реквизити на чл.535 ТЗ е на 26.09.2008г.

През 2009г. поемателят по записа на заповед е образувал заповедно производство на основание чл.417 ГПК,като изпълнителният лист е издаден на 05.10.2009г.,а изпълнителното производство е образувано на 26.10.2012г.Съдебния акт по заповедното производство не представлява влязло в сила решение,поради което не е приложима разпоредбата на чл.117 ал.2 ЗЗД.Въззивният съд,като съобрази р.№94 от 27.07.2010г. на ВКС по т.д.№ 943/2009г. І т.о. намира следното:По същността си заповедното производство е предприемане на действия за принудително изпълнение,като давността не се прекъсва в хипотезата на чл.116 б."б",а следва да се третира,че прекъсва давността в хипотезата на чл.116 б."в".От прекъсването й започва да тече нова давност,като ОС Б. намира,че новият срок е 05.10.2009г.,когато е издаден изпълнителния лист.От тази дата тече нов три годишен срок,който изтича на 05.10.2012г.Самият ищец признава,че изп.д.№ 1525/2012г. е образувано на 26.10.2012г. т.е. след изтичане на погасителната давност за съдебна защита на вземането си,за която срокът е 3 годишен.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1841 от 29.05.2013г.,постановено по гр.д.№159/2013 г- по описа на РС Г. Д..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: