О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 576
гр.
Д., 26.08.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На двадесет и шести август година 2013
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
гражданско дело номер 51 по
описа за 2012 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба вх.№4769/12.07.2013г. от Н.И.Н. и С.И.Н., чрез упълномощения
адвокат по делото, с която се иска съдът да допълни постановеното по това дело
решение №2*/21.06.2013г., като, съобразно формираната от него воля в мотивите
на съдебния акт, постанови решение и по възраженията на молителите за
придобиване от тяхна страна на основание давностно владение правото на
собственост върху процесния недвижим имот и за заплащане от ищеца в тяхна полза
на извършени от тях подобрения в имота.
В писмен отговор ответникът по молбата „***”ЕООД,
чрез упълномощения адвокат, оспорва същата, като поддържа, че съдът се е
произнесъл по всички искове, с които е бил сезиран.
Постъпил е писмен отговор по молбата и
от М.А.Д., която е участвала в производството като ответник по предявени срещу
нея искове, но не е страна по предявените от „***”ЕООД срещу Н. и С. Н. искове.
Поради това молбата на последните, свързана с решението по исковете и
възраженията между тях, не засяга ответницата по другите искове и депозираният
от нея отговор не подлежи на обсъждане.
По същите съображения молбата няма
отношение спрямо встъпилата по чл.225 от ГПК ищца Н.Х.Д., резултатът по чиито
искове няма връзка с евентуалния такъв, който ще се постанови по молбата,
свързана с решението и възраженията по исковете между другите страни.
С решение №2*/21.06.2013г. в частта по
предявения от „***”ЕООД срещу Н. и С. Н. иск по чл.108 от ЗС съдът е признал за
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху спорния недвижим
имот /описан подробно/ и е осъдил ответниците да му предадат владението, както
и е отхвърлил възражението на ответниците Н. да им бъде признато правото да
задържат имота докато собственикът им заплати за извършените от тях подобрения
сума в размер на 211 500 лева.
За да постанови този резултат, съдът е
счел за неоснователно възражението на ответниците по предявения срещу им иск по
чл.108 от ЗС за придобиване от тях въз основа упражнявано давностно владение на
правото на собственост върху имота, а относно правото им на задържане е прието,
че те нямат такова, защото не са доказали да са подобрили имота, респ. да имат
вземане от собственика за подобрения.
Както е видно от съдебния акт, и, както
е посочено и в сега депозираната молба, съдът е формирал мотиви и воля по
поставените в нея въпроси. Пропускът на съда да изрази в решението си
/диспозитива/ формираната в мотивите воля, съставлява очевидна фактическа
грешка по смисъла на чл.248 от ГПК, а не празнота, която се отстранява чрез
допълване по чл.250 от ГПК. Следователно сега депозираната молба съставлява
такава за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение.
Решение се постановява по предмета на
спора. Не се постановява решение по отделните обстоятелства, въведени от
страните /от ищеца с исковата молба, от ответника с възражение/ за обосноваване
позицията им по делото, онези обстоятелства, които имат преюдициално за
предмета на спора значение. В случая предмет на спора между „***”ЕООД и Н. и С.
Н. са правото на ищеца на собственост върху имота и правото на ответниците да
задържат имота докато ищецът им заплати съответната сума за извършени от тях
подобрения. Придобиването от ответниците на основание давностно владение
собствеността върху имота не е предмет на спора, а обстоятелство с преюдициално
значение, чието евентуално осъществяване би довело до загубване от ищеца на
придобитото по-рано от него право на собственост. Поради това то подлежи на
обсъждане в мотивите на съдебния акт, което е и осъществено, но решение
/диспозитив/ по него не следва да се постанови. Съществуването на вземане на
ответниците от ищеца за извършени от тях в имота му подобрения е предпоставка
да им се признае правото да задържат имота и затова е обсъдено в мотивите, но,
тъй като не е въведено отделно като предмет на спора, за него решение също не
следва да се постанови.
Или от изложеното следва, че липсата на
решение по посочените въпроси не е пропуск на съда да изрази формираната по тях
в мотивите си воля, а резултат на това, че той не дължи такова външно
изразяване, не дължи решение /диспозитив/. Следователно молбата за отстраняване
на пропуск на съда, какъвто пропуск не съществува, е лишена от предмет и поради
това следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№4769/12.07.2013г. от Н.И.Н. и С.И.Н., чрез упълномощения
адвокат по делото, за поправка на решение №2*/21.06.2013г. по гр.д.№51/2012г.
по описа на съда.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд – Варна в седмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: